- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Събрала е позитивистки клишета и ги е издала. Хитро.
Решила е да си понапълни банковата сметка жената.
Как душата на детето избира своята майка
Една позната разправяше, че за България опашката на чакащите прераждане била най-дълга!
И защо някои ще изберат да се родят в семейство на алкохолици или от майки, които изобщо нямат майчинско чувство или пък да ги хвърлят в кофа за боклук и т.н.?! 
Да бе, то само в България има алкохолици и си хвърлят бебетата. Никъде другаде не се случва това.
Извратени шегички пускаш на първи април.
А най обичам някой мъж да говори за майчино чувство.
Извратени шегички пускаш на първи април.
А най обичам някой мъж да говори за майчино чувство.
Говорим за избора на прераждане и за България в случая, а не къде какво има по света.
И да - познавам и знам майки, които са много далеч от разбирането за майка, и бащи, които са грижовни и всеотдайни като майки - какво чудно има?! 
.....
Говорим за избора на прераждане и за България в случая, а не къде какво има по света. И да - познавам и знам майки, които са много далеч от разбирането за майка, и бащи, които са грижовни и всеотдайни като майки - какво чудно има?!
Говорим за избора на прераждане и за България в случая, а не къде какво има по света.
И да - познавам и знам майки, които са много далеч от разбирането за майка, и бащи, които са грижовни и всеотдайни като майки - какво чудно има?! Аз съм съгласна с Амбър - родителите предават гени и възпитание на децата си, а не обратното, поне доколкото здравата логика ме води.
Аз съм съгласна с Амбър - родителите предават гени и възпитание на децата си, а не обратното, поне доколкото здравата логика ме води.
...
Една позната разправяше, че за България опашката на чакащите прераждане била най-дълга!
И защо някои ще изберат да се родят в семейство на алкохолици или от майки, които изобщо нямат майчинско чувство или пък да ги хвърлят в кофа за боклук и т.н.?! В България човек понякога трябва да впрегне целия си потенциал, просто, за да оцелее, може би затова душите са се наредили на опашка - защото просто мястото е суперподходящо за учене и израстване! По същата причина една душа би избрала тежко детство, за да се научи на много неща и бързо да израстне, пък макар и болезнено. В това няма нищо чудно всъщност, особено ако си чел литература по темата.
Аз пък съм си мислела друго. Тая идея, че страданието извисява не е ли малко кофти. Имам предвид да си доволен, че страдаш, защото ти е полезно за развитието на душата. А може би е точно обратното, ние идваме тук в материалния свят да преодоляваме тези препятствия, с които можем да се сблъскаме тук, в нашия свят. В тоя смисъл, колкото по-добре си си подредил живота, и като материално, и като професия, колкото по-добре си опознал себе си и си си подредил живота според желанията и възможностите си, толкова по-добре си се справил. Това си го мисля, когато ми е дошло в повече страдането:-)
Страданието идва обикновено в стремежа да се задържи някаква граница и цялост. Физическото страдание е болката, с която тялото реагира на заплаха и опасност от разрушаване. В духовен план, болката е пак свързан с разрив и нарушаване на някаква връзка и цялост. От една страна се мъчим да сме в хармония със света, от друга искаме да запазим някаква идентичност, с която сме разпознаваеми. В животът я има тази дуалност. Кой знае как пък е при смъртта.
Не знам, аз с това със страданието се справям, като си казвам, че все има какво да науча от това, което ми се е случило, за да мога да продължа напред. Много ми харесва израза "Което не ме убива, ме прави по-силен" точно в този аспект. Това ми помага да не се отчайвам и ми дава сили да продължа напред, а справянето с дадена ситуация или негативно чувство или какъвто и да е проблем, ми помага да израстна в развитието си като личност. Поне аз така го възприемам за себе си.