Аз и преди време бях написала същото - колкото и Аслъ да не обичаше Мине, тя съзнателно или не все й е помагала да се събере с човека, когото обича - тя пъхна онова писмо, което Аслъ беше писала на Дениз и където признаваше чувствата си към него и оттам тръгна тяхната любов. МИне беше тази и, която остави дневника на Ефе на масата и така Аслъ разбра, че той е влюбен в нея, после и дръпна завесата, така че всички да разберат за тях. В 3 сезон пък пак тя спомогна Гювен и Аслъ да се съберат. Така, че може да се каже, че Мине винаги е помагала малко или много на Аслъ.
- Публикувана: 7 авг. 2011, 12:16 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2011, 08:47 ч.
Мечтатели (Kavak Yelleri) ~ 42
Според мен, тя се опитваше да спечели Аслъ като приятелка. Мине нямаше никой и всички бяха против нея. Само Су й бе приятелка. Подсъзнателно иска да помогне на Аслъ, за да станат приятелки, но май Аслъ не разбра това. Нали все нещо й беше криво.
Споделям мнението ти.Аз преди харесвах повече Аслъ, но не бях гледала всички епизоди. Сега като гледам повторението, Аслъ много ме дразни. Вижте я отначало каква е само..
Цялото внимание все трябва да е върху нея, все нещо и е криво, все някой и е виновен и все тя е правата. Каквото и добро да и направят, тя пак търси лошо в постъпката. Е това много ме дразни.
Сега поне е по-добре.
Ето и малко подписчета от тангото на Аслъ и Еф:txtloves:е
, Даахан 
и Ибрахим 
Това май е екипа на "Мечтатели".
И една снимка зад кадър. Малкият Ефе как им се плези.
това са снимки на Инхотеп
Горния надпис - Акън какво правиш там?
Долния - И Ефе на дървото
Отдолу подписано от инхотеп
Това ми беше първият и последен турси сериал.Истината е,че не го догледах докрай по редица причини, по някои причини спрях да пиша в темата, но това няма никакво значение.
Останах разочарована,може би защото не съм свикнала с турските сценаристи,многото епизоди и разтакаването на сюжета ...незнам.
Но ще си кажа мнението за героите.Да уточня спрях да следя сериала до появата на Ефе, предполагам, че след това всички са израснали,развили са се и са се привърнали в големи и не толкова големи хора.
Мине.
За мен тя никога не стана част от “мечтателите”.Беше различна и това си личеше в поведението и действията и – целенасочена, без да позволява някой да и се меси.Направи много грешки, но си призна и пое отговорност. За мен си е най-силен персонаж,добре изграден (напомням,до момента в който съм го гледала),още ми е чудно какво хареса в Денис, но противоположностите се привличат.
Аслъ – В началото ни я представиха като умно,добро и сладко момиче, но сладкото понякога нагарча.Така стана с Аслъ,защото си остана само сладка. При толкова глупави постъпки,чисто житейски тя правеше грешка след грешка.Все ми се струваше,че така и не порасна,че не може да прощава и не вижда какво другите правят за нея.В началото ми беше симпатична...
Денис – от момче с желания и цели се превърна в мъж … мекотело (не се сещам за по-подходяща дума).Как успяха да изградят подобен образ,не ми е ясно, но беше много ведър в началото, но после неусетно се превърна в мамино момченце,дразнещ с незнанието какво да прави с живота си.
Гювен – само на мен ли ми се струва, че основната идея с този образ беше как любовта може да промени човека,но не се получи нещо.Аз го харесвах – забавен,хитър,усмихнат,добродушен . Беше глътка свеж въздух когато се появи,пък и се радвах на поразиите, които направи.
Ефе-харесвах го,много...леко накревената усмивка,палавите погледи,старанието да успее, да помага...да се забърква в каши.Твърде импулсивен и си понеси последиците.
Останах разочарована,може би защото не съм свикнала с турските сценаристи,многото епизоди и разтакаването на сюжета ...незнам.
Но ще си кажа мнението за героите.Да уточня спрях да следя сериала до появата на Ефе, предполагам, че след това всички са израснали,развили са се и са се привърнали в големи и не толкова големи хора.
Мине.
За мен тя никога не стана част от “мечтателите”.Беше различна и това си личеше в поведението и действията и – целенасочена, без да позволява някой да и се меси.Направи много грешки, но си призна и пое отговорност. За мен си е най-силен персонаж,добре изграден (напомням,до момента в който съм го гледала),още ми е чудно какво хареса в Денис, но противоположностите се привличат.
Аслъ – В началото ни я представиха като умно,добро и сладко момиче, но сладкото понякога нагарча.Така стана с Аслъ,защото си остана само сладка. При толкова глупави постъпки,чисто житейски тя правеше грешка след грешка.Все ми се струваше,че така и не порасна,че не може да прощава и не вижда какво другите правят за нея.В началото ми беше симпатична...
Денис – от момче с желания и цели се превърна в мъж … мекотело (не се сещам за по-подходяща дума).Как успяха да изградят подобен образ,не ми е ясно, но беше много ведър в началото, но после неусетно се превърна в мамино момченце,дразнещ с незнанието какво да прави с живота си.
Гювен – само на мен ли ми се струва, че основната идея с този образ беше как любовта може да промени човека,но не се получи нещо.Аз го харесвах – забавен,хитър,усмихнат,добродушен . Беше глътка свеж въздух когато се появи,пък и се радвах на поразиите, които направи.
Ефе-харесвах го,много...леко накревената усмивка,палавите погледи,старанието да успее, да помага...да се забърква в каши.Твърде импулсивен и си понеси последиците.
Tuon-много точно е казано всичко.Браво. 
Бих добавила дори че Мине за разлика от Аслъ,винаги знаеше какво иска (не винаги начина по който избираше да го получи беше верния),но поне крайната и цел беше ясна,а имам чувството че това момиче Аслъ винаги е толкова объркано,единственото нещо в което се опитаха да я представят целенасочена е ученето,и се получи до някаква степен,но в последните серии виждаме,че е нямало смисъл-тя е станала хотелиерка...Дори злините който Мине правеше в началото-винаги знаеше за какво са,т.е имаше причина някаква,а не просто за "спорта"(ако мога така да се изразя).Изобщо като персонаж Мине ми е любимка и нейния образ и характер имаше най-голямо развитие и израстване..А Дениз-наистина по добро опреление от мекотело и аз не бих намерила...
Бих добавила дори че Мине за разлика от Аслъ,винаги знаеше какво иска (не винаги начина по който избираше да го получи беше верния),но поне крайната и цел беше ясна,а имам чувството че това момиче Аслъ винаги е толкова объркано,единственото нещо в което се опитаха да я представят целенасочена е ученето,и се получи до някаква степен,но в последните серии виждаме,че е нямало смисъл-тя е станала хотелиерка...Дори злините който Мине правеше в началото-винаги знаеше за какво са,т.е имаше причина някаква,а не просто за "спорта"(ако мога така да се изразя).Изобщо като персонаж Мине ми е любимка и нейния образ и характер имаше най-голямо развитие и израстване..А Дениз-наистина по добро опреление от мекотело и аз не бих намерила...
Това ми беше първият и последен турси сериал.Истината е,че не го догледах докрай по редица причини, по някои причини спрях да пиша в темата, но това няма никакво значение.
Останах разочарована,може би защото не съм свикнала с турските сценаристи,многото епизоди и разтакаването на сюжета ...незнам.
Но ще си кажа мнението за героите.Да уточня спрях да следя сериала до появата на Ефе, предполагам, че след това всички са израснали,развили са се и са се привърнали в големи и не толкова големи хора.
Мине.
За мен тя никога не стана част от “мечтателите”.Беше различна и това си личеше в поведението и действията и – целенасочена, без да позволява някой да и се меси.Направи много грешки, но си призна и пое отговорност. За мен си е най-силен персонаж,добре изграден (напомням,до момента в който съм го гледала),още ми е чудно какво хареса в Денис, но противоположностите се привличат.
Аслъ – В началото ни я представиха като умно,добро и сладко момиче, но сладкото понякога нагарча.Така стана с Аслъ,защото си остана само сладка. При толкова глупави постъпки,чисто житейски тя правеше грешка след грешка.Все ми се струваше,че така и не порасна,че не може да прощава и не вижда какво другите правят за нея.В началото ми беше симпатична...
Денис – от момче с желания и цели се превърна в мъж … мекотело (не се сещам за по-подходяща дума).Как успяха да изградят подобен образ,не ми е ясно, но беше много ведър в началото, но после неусетно се превърна в мамино момченце,дразнещ с незнанието какво да прави с живота си.
Гювен – само на мен ли ми се струва, че основната идея с този образ беше как любовта може да промени човека,но не се получи нещо.Аз го харесвах – забавен,хитър,усмихнат,добродушен . Беше глътка свеж въздух когато се появи,пък и се радвах на поразиите, които направи.
Ефе-харесвах го,много...леко накревената усмивка,палавите погледи,старанието да успее, да помага...да се забърква в каши.Твърде импулсивен и си понеси последиците.
Останах разочарована,може би защото не съм свикнала с турските сценаристи,многото епизоди и разтакаването на сюжета ...незнам.
Но ще си кажа мнението за героите.Да уточня спрях да следя сериала до появата на Ефе, предполагам, че след това всички са израснали,развили са се и са се привърнали в големи и не толкова големи хора.
Мине.
За мен тя никога не стана част от “мечтателите”.Беше различна и това си личеше в поведението и действията и – целенасочена, без да позволява някой да и се меси.Направи много грешки, но си призна и пое отговорност. За мен си е най-силен персонаж,добре изграден (напомням,до момента в който съм го гледала),още ми е чудно какво хареса в Денис, но противоположностите се привличат.
Аслъ – В началото ни я представиха като умно,добро и сладко момиче, но сладкото понякога нагарча.Така стана с Аслъ,защото си остана само сладка. При толкова глупави постъпки,чисто житейски тя правеше грешка след грешка.Все ми се струваше,че така и не порасна,че не може да прощава и не вижда какво другите правят за нея.В началото ми беше симпатична...
Денис – от момче с желания и цели се превърна в мъж … мекотело (не се сещам за по-подходяща дума).Как успяха да изградят подобен образ,не ми е ясно, но беше много ведър в началото, но после неусетно се превърна в мамино момченце,дразнещ с незнанието какво да прави с живота си.
Гювен – само на мен ли ми се струва, че основната идея с този образ беше как любовта може да промени човека,но не се получи нещо.Аз го харесвах – забавен,хитър,усмихнат,добродушен . Беше глътка свеж въздух когато се появи,пък и се радвах на поразиите, които направи.
Ефе-харесвах го,много...леко накревената усмивка,палавите погледи,старанието да успее, да помага...да се забърква в каши.Твърде импулсивен и си понеси последиците.
Препоръчани теми