Как да не рухнем емоционално?

Сигма,
Birenka,
така е, опъваме си нервите взаимно май. Че и двамата лесно палим, купонът е пълен Хубавото е, че все пак имаме и проблясъци

И на мен днес от километър ми личи,че съм потънала дълбоко.През април ще станат 4 години,два спонтанни аборта през първата година,когато нямах проблем със забременяване.Но от тогава не се получава.Преди няколко месеца- четвърта степен ендометриоза,казаха ми,че е било непълно невъзможно да настъпи бременност при това положение.В резултат на лапароскопията-част от единия яйчник е изрязана.Трябваше да започна терапия с Лукрин веднага след лапарото,но реших да я отложа уж с месец,за да опитаме да спрем цикъла нормално-с бременност.Месеците станаха три.Днес за втори път цикъла ми е 23 дни,което не се е случвало никога.
И пак се отвори една бездна пред мен...
Не знам каква е рецептата.Позитивизмът е ключа,но не успявам да го поддържам.

Миличка Гея, спокойно, все пак си на 30 години, така че не си престаряла! От гледна точка на годините имаш голям шанс инвитрото да проработи, виж за диагнозата вече не мога да кажа, не съм специалист.

А какво ми помага да не рухна емоционално? Първо се опитвам да си втълпявам в главата, че това, което не ме убива, ме прави по-силна - клише, ама все пак е така. Второ, намирам си занимания (у дома, в офиса, излизам с приятели) - опитвам се във всеки един момент съзнанието ми да бъде заето с нещо. Трето, сутрин обаче, като се събудя, става малко сложно. Преди да загубя бебетата в 22-ра седмица, точно сутрин, като се събудех, усещах най-много как мърдат и обичах да лежа така по половин час и да установяваме нещо като комуникация - аз им приказвах, а пък те ме подритваха. Сега обаче нищо - затова вече ставам бързо от леглото и денят започва. И когато всички тези неща не вършат работа, си поплаквам (обикновено го отнася майка ми по телефона, която е на 2000 км от мен), успокоявам се и пак отначало.

И най-вече работя по бебешкия въпрос - ако всичко е наред живот и здраве, през ноември ще започна стимулацията за второто инсе! Все пак всички тези усилия трябва да бъдат възнаградени по някакъв начин. Така че не губи надежда, прави нещо по въпроса за бебето щом искаш такова, но винаги имай едно наум, че нещата могат да се проточат или нещо да се сговняса. Аз не бях подготвена за това, което ми се случи, и го преживях много тежко - предполагам, че много по-тежко, ако инсе-то беше неуспешно или ако бях загубила близнаците през първите три месеца.

Прегръщам те и ти желая успех! Най-хубавото предстои - ще видиш!