Мерси за инфото, Бояна!
Ще се разходя до някой строителен магазин да видя какво предлагат.
А комарниците как се заключват?
Ще се разходя до някой строителен магазин да видя какво предлагат.
А комарниците как се заключват?
- Публикувана: 10 авг. 2011, 16:33 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2011, 16:39 ч.
Висок етаж. Как опазвате децата?
Комарниците най- лесно се заключват отвън, ако имаш две балконски врати, например или врата и прозорец. Иначе има разни варианти с кукичка и копче или ключалка.
Като обикаляш магазините имай предвид, че не сменя бравата, а само дръжката. Ако ти искат повече от 10 лв на дръжка не купувай, защото има и разни скъпи, а с нищо не са по- добри от другите.
Като обикаляш магазините имай предвид, че не сменя бравата, а само дръжката. Ако ти искат повече от 10 лв на дръжка не купувай, защото има и разни скъпи, а с нищо не са по- добри от другите.
!
Имам чувството, че статистиката за нещастни случаи при падане от висок етаж е доста стряскаща.
Откакто се е родила дъщеря ми "регистрирам" подобни новини и са поне 2-3 случая годишно в България.
На дъщеря ми не е разрешено да излиза сама на балкона.
Лошото е, че никое дете не тръгва да се "хвърля" от балкона, а най-често взима нещо, за да се покатери върху него и да гледа през прозореца/ балкона.
Моята лична параноя частично се базира на една случка - писала съм за нея и друг път - когато няколко деца се качихме на покрива на седемнадесететажния ни блок и се провесихме да гледаме надолу. Аз бях около трети клас, най-голямото - седми. А всичките бяхме разумни послушни момичета.
Тоест на дете пълна вяра - никога.
Заключващите устройства са добро решение, но не достатъчно, защото децата ходят и на гости.
Опитвам се да вкореня в главата на дъщеря ми колко е опасно "високото".
Откакто се е родила дъщеря ми "регистрирам" подобни новини и са поне 2-3 случая годишно в България.
На дъщеря ми не е разрешено да излиза сама на балкона.
Лошото е, че никое дете не тръгва да се "хвърля" от балкона, а най-често взима нещо, за да се покатери върху него и да гледа през прозореца/ балкона.
Моята лична параноя частично се базира на една случка - писала съм за нея и друг път - когато няколко деца се качихме на покрива на седемнадесететажния ни блок и се провесихме да гледаме надолу. Аз бях около трети клас, най-голямото - седми. А всичките бяхме разумни послушни момичета.
Тоест на дете пълна вяра - никога.
Заключващите устройства са добро решение, но не достатъчно, защото децата ходят и на гости.
Опитвам се да вкореня в главата на дъщеря ми колко е опасно "високото".
Мен от комарниците ме е страх. Излизала съм с комарник през прозореца, но бяхме в къща.
В студ. град (2ри етаж) мама беше заковала мрежа, използвах я за подпиране от време на време. Докато не се разкова и разплете в долния край.
Имам приятел на 16тия етаж. Ако аз живея на такъв сигурно децата няма да си показват носовете по терасите.
В студ. град (2ри етаж) мама беше заковала мрежа, използвах я за подпиране от време на време. Докато не се разкова и разплете в долния край.
Имам приятел на 16тия етаж. Ако аз живея на такъв сигурно децата няма да си показват носовете по терасите.
На балкона им е забранено да излизат, ако са сами. Слава Богу в това отношение са разбрани и досега не се е случвало да излязат без възрастен.
Прозорците не могат сами да ги отворят, защото дръжките хем са доста стегнати и на мен ми коства усилие, докато ги отварям, хем и са много високо разположени. Проветряването става само, когато децата не са в стаята.
Прозорците не могат сами да ги отворят, защото дръжките хем са доста стегнати и на мен ми коства усилие, докато ги отварям, хем и са много високо разположени. Проветряването става само, когато децата не са в стаята.
Възможно ли е способността на детето самО да преценява опасност и да съзнава последствията от скачане от балкон, да остават подценени в темата? За деца над 3 години говоря...
Аз съм пораснала в апартамент на 8ми етаж. От 6 годишна се гледам целодневно самичка, а детско столче на балкона "за да стъпвам и да виждам по-добре" беше сложила лично майка ми...
Според мен усилията трябва да са насочени във разбирането защо не бива да се скача от балкона и какви са последствията от това, вместо да се изолират големи деца от достъп до терасите и да се слагат бариери, които е възможно да станат много желан обект за преодоляване...
А иначе:
Да не сме били в една компания
Аз съм пораснала в апартамент на 8ми етаж. От 6 годишна се гледам целодневно самичка, а детско столче на балкона "за да стъпвам и да виждам по-добре" беше сложила лично майка ми...
Според мен усилията трябва да са насочени във разбирането защо не бива да се скача от балкона и какви са последствията от това, вместо да се изолират големи деца от достъп до терасите и да се слагат бариери, които е възможно да станат много желан обект за преодоляване...
А иначе:
Моята лична параноя частично се базира на една случка - писала съм за нея и друг път - когато няколко деца се качихме на покрива на седемнадесететажния ни блок и се провесихме да гледаме надолу.
Да не сме били в една компания
За мен поведението ти леко параноично, така се отнасяха с мен като дете, когато живеехме на 11-ти етаж и не беше приятно.
Сега живея на 9-ти, големият ми син от 4-годишен си излиза съвсем спокойно на балкона, отваря си прозореца да проветри или да погледа малко, просто знае, че не трябва да се надвесва и аз му имам пълно доверие, че няма да го направи. Малкият също го пускам на балкона, но го надзиравам все още.
Сега живея на 9-ти, големият ми син от 4-годишен си излиза съвсем спокойно на балкона, отваря си прозореца да проветри или да погледа малко, просто знае, че не трябва да се надвесва и аз му имам пълно доверие, че няма да го направи. Малкият също го пускам на балкона, но го надзиравам все още.
Възможно ли е способността на детето самО да преценява опасност и да съзнава последствията от скачане от балкон, да остават подценени в темата? За деца над 3 години говоря...
Нищо чудно, макар че и аз съм параноик и вероятно след някоя и друга годинка ще се чудя как да озаптя детето от прозорци и балкони.
С братовчедка ми лятото играехме само на балкон, в апартамента почти не влизахме - 8 етаж, прост парапет от арматура и стъкло (типична панелка). Били сме на 4 и 6 години и никога не ни е хрумвало да правим експерименти, хем не помня някой да ми е обяснявал нещо. Нашите явно хич не са се притеснявали. Сигурно са ни имали за разумни, макар че аз самата, както казах, съм параноик на тая тема и дори годините съжителство с авиатор не ме отучиха да треперя при мисълта за височини и падане.
Осъзнавам, че съм параноична. Дори не бих го определила като "леко". Откакто сме там нямам спокойна минута, ако не съм в една и съща стая с децата, за да ги виждам. Те самите ми обещаха да не излизат изобщо на тераса, но не мога да се успокоя с това обещание и да разчитам на него. Ако НЕ ДАЙ, БОЖЕ, нещо стане, бих ли могла да живея с мисълта, че то детето било обещало 
Кошмарно е и явно докато не обезопася до степен, че да направя достъпът им до тераса сами невъзможен, няма да се успокоя. Като ви чета малко ми олеква, защото децата наистина не са малоумни и не се очаква от тях просто да излязат и да скочат, но страхът ми остава. Дано да не я докарам до психотерапия .
Кошмарно е и явно докато не обезопася до степен, че да направя достъпът им до тераса сами невъзможен, няма да се успокоя. Като ви чета малко ми олеква, защото децата наистина не са малоумни и не се очаква от тях просто да излязат и да скочат, но страхът ми остава. Дано да не я докарам до психотерапия . Осъзнавам, че съм параноична.
Та като подключиш опасните врати и прозорци ще се успокоиш. И от една страна изглежда, че е все едно дали сте на 2-рия или на 22-рия етаж, но истината е, че по- високото реално е по- опасно. От такава височина всичко изглежда нереално далеч, докато от няколко метра е по- ясно за всяко дете колко е високо и опасно.
С дъщеря ми вече минах по този път. Сега отново тръмбовам с малкия. Интересно му е да гледа през прозореца, но едва ли осъзнава какво може да стане ако реши да лети. Обяснявам аз, ама кой знае какво му влиза в малката глава.
По принцип искам да се презастраховам като го наблюдавам, или затварям прозореца (изобщо необезопасен) когато е сам в стаята.
Не се стремя да създам някакво чувство на страх у него... как му се справя по-добре от мен
А балкона на детската има декоративна решетка от преди 20тина години, не защото мама е решила, че любимото отроче може да изпробва парашутните си умения, а пустия страх от крадци. Живеем на последен етаж. В началото рекох, че това е най-грозното нещо, което съм виждала. После ми хареса
По принцип искам да се презастраховам като го наблюдавам, или затварям прозореца (изобщо необезопасен) когато е сам в стаята.
Не се стремя да създам някакво чувство на страх у него... как му се справя по-добре от мен
А балкона на детската има декоративна решетка от преди 20тина години, не защото мама е решила, че любимото отроче може да изпробва парашутните си умения, а пустия страх от крадци. Живеем на последен етаж. В началото рекох, че това е най-грозното нещо, което съм виждала. После ми хареса