Деца и родители

Да, ако си от Варна, ще има срещи-дискусии на тази тема с родители, отделно и с персонал. Заповядай. Инфо- от яслата.

Ми не, Сийке.Моите деца не са лидери, не драпат за лидерство.Даже голямата има лек проблем в тази посока/според някои, според мен, не/Тя например отказва да участва в игри , или например в някакви училищни постановки, концерти и т.н., защото не желае да е център на внимание.Не харесва да демонстрира познания също така.Дори това и пише в училищната характеристика.Дори да знае-не вдига ръка.Сещам се иначе за какво говориш и да, има и такива деца разбира се.Има едно детенце с подобни наклонности около нас, но понеже е едно, някак успяваме да разсеем обстановката около него.Факт е, че когато се появи то, играта е възможно да се развали-защото ако досега са играли всички заедно, с появата си то дърпа определени деца само за "него си" , но с леки корекции от страна на родители нещата се нагласят.Ако не успеят да се нагласят-самите деца започват да го отбягват това дете/имаше един такъв период/
Ако децата ми бяха побойници, все някой щеше да дойде да се оплаче от тях, или греша? Този въпрос си го задавам на мене си, защото допускам и да не познавам тооолкова добре децата си.Чувала съм да се привикват родители-и в градината и в училище-за разговор относно поведението на дадено дете, значи се работи в тази посока.Това и писах по-напред, че нито в яслата, нито в градината, нито в училище не е имало екцесии, на площадката пък сме и лично и виждаме, че децата Ни-не само моите, а Всички-НЕ се бият и не се нагрубяват. Т.е -липсва Онзи Лидер-биткаджия.Може би има и нещо друго-ние ангажираме някак децата-те не са просто събрани и изсипани на площадката, а отиват с Цел, достатъчно големи са вече да имат приятелства някакви изградени и вазимоотношения, да споделят/вчера например голямата проведе литературно четене/чете книжка на по-малко детенце/, докато другите играеха на нещо друго.Може би, ако не сте виждали подобна Нормална атмосфера ви е трудно да повярвате, че съществува, не знам.
НО-от яслата при нас така вървят нещата.Тук масово се реве за груб персонал.Е, споделяла съм, че при нас не е така.Адекватен персонал, с овладяни групи, тук-там някое излизане от коловоза, но в рамките на допустимото и нормалното.Градина-чудесна, с ведро отношение и въобще-само добри неща мога да кажа.Училище-също.Класен и е учител, който познавам, от старата школа, с огромен опит и много добри резултати.И не само в нашия клас-и съседните класове са добри, разбира се, средностатистически, не са нито вундеркинчета, нито нищо, но има Някаква Дисциплина, спазват се елементарни писани и неписани закони-въобще-всичко това, което аз наричам контролирана среда.И тук не е само моя ролята, за да няма груби ексцесии, а е Обща.Работим реално от ден първи  с персонала в яслата, градината, следва училището.
Спомням си едно от чавдарските правила-Чавдарчето е добро другарче... Напуши ме смях, когато прочетох това в характеристиката на дъщеря ми-а именно, че е добър другар на съучениците си, неконфликтна и услужлива.Не съм чела на другите деца характеристиките, със сигурност са били различни, защото и оценките им бяха различни-но то се усеща, носи се във въздуха-макар и различни децата в класа, атмосферата е спокойна и контролирана.

Къде е това място, където никога няма агресия между децата?  

И в България, и в Холандия съм се сблъсквала с агресивни и невъзпитани деца.
Естествено, откривам разлики в поведението както на родителите така и на децата.

Просто в различните държави - различни ценности и модели на поведение.

Ето в училището на дъщеря ми всяка седмица ги учат на някаква норма на поведение
- изчаквай си реда, не взимай играчка от ръцете на дете, уважавай хората и техните вещи,
не чупи и пр. и пр.

От 2 месеца съм в България и нещата ,които ми правят впечатление са
- буйна игра по площадките, бутане, борба за люлка, за количка
- деца,оставени без надзор на родител
- толериране на "лидерско" поведение, намесват се само ако чуят че други възрастни се карат на децата им
- пушене и чоплене на места,където играят малки деца  
- псувни и цинизми от устата на 4-5 годишни

Лично аз ,не попадам в такива среди ,защото  ги избягвам всячески.Самата аз не си падам да съм в големи  компании с много деца еле пък непознати.Моето дете обича да е лидер ,аз го знам това а и забелязвам ,че другите деца го приемат и  се забавляват заедно всички.Никога не съм го оставяла да се кара с някое дете и винаги съм се намесвала ,ако това се случи просто защото смятам ,че така е редно.И мисля ,че се справям добре.Не понасям родители ,които  мислят децата си за малки Графчета ,които са вечно прави ,.Да Трябва да защитаваме децата си ,но трябва и да приемем факта ,че те са човешки същества и все пак не са сами на тази земя и както те ,така и другите имат някакви желания и чувства.

Относно агресията сред децата,дължа я до голяма част и на детските филмчета,които гледат част от децата,не знам дали сте гледали Бен 10,но едно епизодче ми беше достатъчно да   си направя си изводите ... Това определено не е филмче за деца.
 
Много ми е интересна темата,и се надявам скоро да намеря време да я изчета цялата

Ами да-казвам го не заради моите деца, защото не са само те на площадката-няма дърпане на лопатки.Голямата много висеше в един пясъчник-с часове седят и гласовете им не се чуват-да забравиш, че с дете си излезнал.
псувни и цинизми не съм чула...наистина....затова и аз на свой ред попитах-къде са тези места, където ги чувате...
а в училище и в градината-всеки ден ги учат на изчакване на ред, антидърпане на играчки и т.н.Всеки божи ден им се повтаря до откат точно това-на опашката за тоалетна в градината/присъствала съм-сънени, по пижамки, чорлави, стоят, стискат и си чакат реда, после-ръчичките, после дежурен помага на лелята да сложи паничките с ядене, и т.н. и т.н.
*Bubble* , а може би има значение и това, че съм с момичета и не гледат Бен10, но все пак и в училище и на площадката има момчета, които гледат Бен10.Да, момчетата са по-буйнички и търчат , може да се сблъскат, но пред мен поне, никое от момченцата не е проявило признак на Онова лидерство и не са се били.Ето-това са чужди деца, не са мои.Всяко си има силна и слаба страна, лидер е в едно, отстъпва в друго и така нещата вървят съвсем спокойно и нормално.

Децата, малките деца, в "моята" чужбина не са по-различни. И тук има по-агресивни и по-кротки деца. И тук можеш да видиш малки деца, които се блъскат, които противоречат на родителите си, които се тръшкат. Да няма подобни проявления просто би било в противоречие с природата на малките деца.

Това, което обаче аз забелязвам, е огромната разлика между реакцията на тукашните родители и възпитатели и родителите/възпитателите в Бг. Тук възрастните са много по-склонни да се намесвам и спокойно да обясняват кое е приемливо и кое не. В Бг детето или ще отнесе някоя караница/шамар или никаква намеса няма да има.

Усещате ли каква е масовата нагласа на част от пашещите? Децата, те, другите, чуждите, агресивни, невъзпитани. А в повечето пъти зад това поведение се крие жертвата. Но никой нищо не прави. Да, да знам, това са чужди деца и вас не ви вълнуват.

Касита, не те разбрах.
Аз говоря за Всички деца около нас, не само за моите.Ако оставим моите деца, които според правилото, щото са си мои са най/точно от това исках да избягам/, то Другите, чужди деца, които са около нас НЕ са груби, не псуват и не се бият.Това писах изначално.А ако се случи ситуация-се взимат мерки-постоянно се говори и в училище и в градината...
После...сетих се за един Сашо.В 3 или в 4 клас дойде-нов.Нарочиха го, че е лош.Подеха кампания.Мне ако питате-момчето си бе най-нормалното момче на света, сбил се, защото нещо му подвикнали, и вместо да се работи в посока позитивна, Родителите свикали родителска среща и ТЕ-Родителите-направиха така, че на Сашо му се понесе славата на такъв.Не децата да се оплакват от него.Излишно е да казвам, че Сашо бе преместен и в другия клас противообществени прояви не е имало.

O, това е толкова изтъркана тема с агресията в детските филмчета! На 4 год. синът ми напълно осъзнава разликата между реалност и филм. Не е подпалил опашката на котката защото гледа "Том и Джери".

Често ходим в една сладкарница с голям вътрешен двор, на който има много деца играещи на групички. Митко се оглежда, избира си инстинктивно тези, които му съответстват по темперамент и отива при тях. Виждам, че и повечето родители като влязат оглеждат групичките и насочват детето си според преценката им. Много често идват до масата и ме питат дали съм съгласна децата ни да си играят. Това, ако не е обичайната среда в софийска сладкарница не знам кое е.

О, Жиз, ти нима се позна? Тъкмо обратното.

Неее, не.Не те разбрах за Жертвите.Моля те да ми поясниш, нищо повече.
Първо, и второ-да забравим собствените си деца, ок, да погледнем чуждите.То е и за това темата де.Ами аз чуждо толкоз агресивно не съм видяла.Сийка предположи, че това е, защото агресорче има, а го недовиждам, защото агресорчето е моето дете и затова го недовиждам.Конкретизирам със себе си, защото  да не се обиди някой тук.Аз поне така разбрах Сийка, да ме поправи, ако греша.

Давам конкретен пример, пресен от вчера. Моето дете играе с кръщекника ми в двора ни. С него няма възрастен. Гонят се, гостенчето пада и си озеленява дънките. Напада моето в гръб с думите, че то е виновно и така ще каже на майка си. Попитах го каква е причината да лъже, но да ми каже честно, без страх. Разплака се-"3наеш ли, мама как ще ме бие, заради дънките?".

На мен пък ми беше ясно какво имаш предвид; много ми е мъчно за тези деца, но наистина, това не променя фактите (а и вече около милион пъти се каза, че е ясно отде иде агресията, не сме чак таквиз гъски) и не ме кефи идеята детето ми да е одушника на нечие шамарено възпитание. Както ме не кефи аз да съм одушника на някоя, дето мъжът й я бие, и т.н. Сега по-ясно ли е?

Разбрах ти примера сега.Ами-не знам, честно.На такова нещо аз свиделел не съм била до момента.Набито заради скъсани дънки дете, за да му се " образува страх" и да се чуди как да извърти ситуацията не съм чула и видяла.Да, би ми било мъчно и на мен за такова дете.Просто такива ситуации при нас не е имало.За сега.