Keep calm and watch SUPERNATURAL

О, щом така ме молиш, не мога да ти откажа. 
Заповядай
Supernatural Panel - DragonCon 2011 Day 3
Misha Collins and the Castiel puppet - DragonCon 2011
Misha Collins Interview (1 of 3)
Misha Collins Interview (2 of 3)
Misha Collins Interview (3 of 3)

За съжаление снимки не намирам.

Но открих едно интервю на Дженсън със спойлери
Jensen Ackles Previews Supernatural Season 7
Това е цитат от интервюто, което не е много добре за Импала-в бяло   At one point they might even have to stash the Impala, because it's too recognizable.

Добро утро.Кафе искате ли.

А докато си пиете кафето можете да видите малко снимки от заснемането на 7.06
set1
set2
set report
В този епизод май Дийн и Сам ще (в бяло) обират банка
и видео

И да ви споделя, че снощи сънувах леко свръхестествен сън.Значи имам нова шапка и се снимам с нея, когато решавам да огледам с камерата около мен и изведнъж виждам през нея един дух на възрастен човек, леко прегъбен, който ме гледа.Веднага се затичах за сол обаче в кутията, където я държа, има съвсем малко и се паникьосах и се събудих.Не успях да изчакам да дойдат ловците да ме спасят. Аз по принцип много шантави сънища сънувам.Даже един път сънувах, че играя голф с Дженсън. А повярвайте ми нито съм играла, нито дори съм хващала стик за голф.

Ами, много снимки си гледала    Джен, като фурия си, благодаря за инфото     И за кафето. Как сме се научили     цъкам цъкам върху чашата с кафе, но никой не изскача оттам   

аз да питам... по някоя бг телевизия дават ли свръха...

иначе пак започнаха да примигват лампите у дома.. абе казвам ви, имаме си духове

Бела, дават по BBT всеки делничен ден от 15:45 и 20:15, но днес ще дават последната серия от 4-ти сезон.5-ти няма да го дават.Явно още не са го купили.

А за духовете мисля, че знаеш какво да направиш

Аз не знам    Ще се обърна към компетентните органи  

Ха добър ден. Искате ли клипче с режисиращия Дженсън? Ако някой го е показал вече, моля да ме извини, нещо ви изпуснах вчера и днес

Джен, благодаря за припомнянето, пуснах си ББТ 

Хм, няма никой, ще разцъкам няколко снимки









Не знам дали гледате "Касъл" по Нова. Аз му хвърлям по едно ухо, и какво да чуя - САМ - абревиатура на Средно Агресивен Мазохист    Вече изречението "дай Сам наСАМ" придобива нов смисъл 

Здравейте, доста пусто е в темата
Ето едно клипче където Дженсън, Джаред и Крипке говорят за душите
http://insidetv.ew.com/2011/09/09/supernatural-dvd-sneak-peek/#more-57083

Галче мерси за снимките.Хубаво е да си ги припомняме

Да и аз гледам Касъл с половин око ама това не го чух.Иии изпуснала съм го.

М-хъъ, даже преди малко САМа си говорех 
Джен, я кажи щом си гледала Касъл, тази русата, убийцата, не играеше ли в някоя серия на СПН, много ми е позната и не знам как ще заспя ако не се сетя 

Да играеше младата Мери Уинчестър.

  Верно бе! Сега вече мога да си лягам   Джен, и ти  

  Мат се опитва да танцува бейли денс, или по нашему кючек 

">#![/video]

Здравейте.Леле отишли сте на втора страница.

Хайде да дадем едно рамо на СПН да победи в часа на излъчване.Fringe е доста голяма конкуренция.Даже по едно време водеше http://www.tvline.com/2011/09/fall-tv-poll-what-will-you-watch-friday/

Излязла е част от нова книга.
цък за голяма
Ако се искате да прочетете част от нея  ЦЪК

Една статия, в която има малко спойлери за 7-ми сезон.http://www.tvline.com/2011/09/supernatural-season-7-jensen-ackles/

Да бутна и аз напред с един поглед от високо. Нямам сили за повече, защото днес ми беше един смотано особен ден     

 

Аз ни в клин, ни в ръкав .... Забравих ме го малко тоз епизод, та надявам се нямате против че продължението го започвам аз.-

Епизод 6, част 2


-Какво се е случило? – попита Дийн. Бяха седнали в квартално кафене, което приличаше повече на склад за напитки отколкото на бар.
Четирите пластмасови  маси, които бяха в помещението, бяха хлътнали в средата. Столовете около тях бяха с леко разчекнати крака. Навсякъде се носеше миризмата на застоял алкохол. Барманът се беше облегнал на плота и решаваше кръстословица. Срещу него сервитьорката, жена на средна възраст, която явно не се притесняваше от телосложението си, бе сложила прекалено къса черна пола и бяла риза, на която и липсваха горните три копчета, дъвчеше звучно дъвка с прекалено отегчена физиономия.
- Беше преди толкова много години!- започна плахо Елена. - Вече дори спомените ми избледняват и на моменти се замислям дали не е било само сън. Сън …. Истински кошмар. Майка ми и баща ми загинаха в автомобилна катастрофа. Блъсна ги пиян шофьор, които също загина на място. Известно време прекарах ме по сиропиталищата, със сестра ми. Или поне си мисля, че беше тя, Докато не се оформиха документите и баба ми и дядо ми ни взеха на село. – гласът и бе едва доловим. Несигурността и страхът да не се окаже само грозен кошмар, се чувстваха със всяка дума.
- Баба ми и дядо ми не бяха никак лесни хора. Селски хора, за които бе повече от ясно, че сме им в голяма тежест. Парите от пенсиите не им стигаха И при всяка възможност пращаха мен И сестра ми да работим. Мария – споменаването на името И я накара да затрепери. – бе с доста силен И бунтовнически характер И не приемаше никак лесно заповеди, особено когато идваха от дядо ми, които почти не познавахме преди това. И поради тази причина колана му редовно играеше по гърба и.
Дийн преглътна на сухо, представяйки си картинката и буца заседна в гърлото му. Елена бръкна в чантата си и изкара пакет цигари. Предложи им и след като те и отказаха, запали и вдиша шумно. След това извика сервитьорката и поръча по една ракия за тримата.
- Имам нужда!!!  Кара ме да чувствам малко по малко от болката, когато се сещам за миналото и когато се будя от кошмарите си.
- Спокойно, разбирам те напълно – каза Дийн и поклати глава.
Сервитьорката дойде и остави трите чаши със златиста течност на масата и изправяйки се намигна на Сам. Той я изгледа изпод вежди, намести се на стола си и се прокашля.
- Какво се случи след това? – подкани Елена да продължи.
- Мария – надигна чашката и глътна на екс ракията, която леко изгори гърлото и. Дийн последва примера и и усещайки как течността оставя горещи следи навсякъде се закашля шумно. Елена се усмихна леко след което веднага, смени изражението си.
- Много често плануваше да избяга. Не издържaше. Та тя, като по голяма, ми разказваше истории за духове и демони, за смели ловци, които ги убивали, за приключенията които са имали. И не след дълго, спомена че това са истински истории. Беше намерила дневника на татко. Той бе ловец. В него описваше всяка своя мисия. Въпреки че никога не бе излизал извън пределите на страната,
имал прекалено много работа тук. Тя каза че иска да стане като него и най- вече да посети Румъния и граф Дракула. – тук усмивката озари лицето и, а очите и показваха Колко много и липсва сестра и. – Колко сме се смели на тази и идея, но аз знаех че един ден ще го направи.
- Една вечер, беше лятото, преди повече от 15 години, двете избягахме от вкъщи и отидохме на полето, както много други вечери. Но, тази бе различна. Небето бе обсипано със звезди, нямаше и грам облак, вятъра също не се усещаше, и въпреки това луната липсваше. Мария тичаше напред, както винаги, а аз я гонех. Смехът и звънтеше навсякъде, Докато изведнъж не заглъхна.
Започнах да викам, че това не е никак смешно, да се върне при мен. Цялата треперех, страхът започна да ме обладава и единственото ми желание бе да се обърна и да изтичам в къщата на баба ми. Но не можех. Първо че не можех да оставя сестра си сама и второ нещо ме теглеше напред. Вървях и не виждах къде стъпвам, от викане бях прегракнала и тогава усетих студа. През лятна вечер …. В която дори прасетата се потят, аз усещах студа на зимата. Усетих как някои минава покрай мен, но него видях. Обърнах се и с радост извиках “Миме”, така казва ме
на кратко на името Мария, но там нямаше никой. Въртях се около себе си, усещайки че започвам да полудявам. В далечината чух името си, “Еленааа”.
Хем се приближаваше, хем се отдалечаваше. Тръгнах след гласа, знаех че ще съжалявам, но не можех да спра краката си. Започнах да бягам, а гласа се отдалечаваше все повече и повече. Спънах се и паднах. Сълзите вече бяха започнали да се стичат по лицето ми, сълзи на отчаяние, сълзи които предвещаваха загубата. “Елена”, гласът нашепна името в ухото ми и студът отново се върна. Не исках да се обръща, страхувах се от това което ще видя, но любопитството надделя. Завъртях се и тогава я видях. Бяла, почти прозрачна, главата и бе цепната, и чак мозъка се виждаше. Едната и ръка висеше грозно, а крака и бе счупен и извит навътре. Със здравата си ръка понечи да ме докосне, но виждайки ужаса в очите ми, замръзна на милиметри от лицето ми. Единственото което помня е само, че казах “Мамо!!!”, и после съм загубила съзнание. С времето и кошмарите, се сещам че Майка ми ми каза "Не я търси, тя е добре” ….



 

Би, страхотно включване    Да те почерпя с един Дженсън 

Ох, този микрофон наистина го прави щастлив