Вземане на детето за лятната отпуска от БНД

Не бих пуснала детето щом като подава лъжливи жалби срещу майката на детето.

Да допълня, че ако известието за жалбите се беше забавило, можеше детето да си е на гости вече с баба и тати, а аз да пиша обяснения защо не позволявам свиждане, безсилна да дрънча по телефона с БНД какво е това, да си гриза ноктите коя е следващата дивотия, ще го върне ли и пр.

Според мен е добре да поговорите, а не да се запъваш. Верно е, че сигурно си много наранена и ядосана, но от такова запъване никой няма полза. Бащата и майка му са планирали време и сигурно чакат с нетърпение детето, вероятно и ти имаш нужда от малко почивка.
Подай ръка и с добър тон покажи като зрял човек как се решават конфликти - ако той е имал някакъв проблем редно е било ПЪРВО да го обсъдите, после да те предупреди какво смята да направи и след това евентуално да задейства съдебни процедури. От малкото написано от теб ми стана ясно, че ти изначало не си имала намерение да му даваш детето и си разчитала, че той няма да го вземе (работата му в чужбина,която се е провалила). След което е станало ясно, че не всичко ще е по твоя план, а по-скоро по това, което писмено си се съгласила пред бащата и пред съда. И този конфликт, вероятно по някакъв начин може да е бил провокиран точно от това.....
Поговорете си и не се тревожи, че няма да върне детето. От постъпката му да вземе и майка му с тях ми звучи като човек, който преценя ситуацията (мъж сам с малко дете не е лека задача).
Та поговорете...поводи да се дърлите ще има ехеее колко занапред. Но не се надскачайте за сметка на детето.
Пожелавам ви да вземете вярното решение и слънчево и спокойно лято.

Роня, в един филм се казваше "имаха право да ми поискат, но не ми харесва как помолиха". Сцената завърши с ръкопашен бой и няколко убити.

Ти как със спокойно сърце би пуснала детето си за 20 дни, при пресни впечатления за такова поведение? Продължава да настоява и то не по добрия начин - "ти ще видиш, жалбата това, съдията изпълнител онова, ама то всъщност има само една жалба" (има две жалби). И не си е оттеглил жалбите, не разчита да се разберем

ПП. Предложих да гостуваме с нашите у тях за няколко дни, за да неговие близки да видят детето. Не иска. Било унизително.

Много  бързо си  се подписала  на това  споразумение .... Толкова малко  дете  и да  остава с преспиване  у баща  си  за мен не е добра идея , но  минало  заминало ... Щом имаш положен подпис и  не даваш детето наистина подлежиш на глоба.
 По-добре  се успокойте и двамата  и решете  спора. Пък и  все пак  няма да  е сам - нали и майка му  ще му помага  за детето ! 

Абсурд. Като подава жалба, че не може да вижда детето, поне ще му дам повод за жалбата преди да си платя глобата - която ще си платя и няма да ми мигне окото.
Изобщо не смятам, че бих могла да се разбера с човек, който вместо да поговори с мен, ме цака с жалби.

Това е на първо четене.

На второ обаче - не казваш много неща. За какво се спречкахте - надали е било толкова малко, след като си е направил труда жалба да пуска. Също - майка му в крайна сметка дойде ли да се опознае с детето? Той изобщо детето взимал ли го е досега, как са се гледали и разбирали?

 
Бях подготвила пътуването и поканила майка му.
Имах планове и за работа, и за почивка във времето, когато детето гостува.
Но...
А защо  написал жалба, че от два месеца няма достъп до детето и е завел изпълнителен лист да има достъп, при положение, че така и така си идва по всяко време - спомена между другото, че се ядосал и че можело и да ги оттегли. Провокациийка.
А защо е разписано такова споразумение - защото не живее на постоянния си адрес и не се знае кой кога ще го открие за явяване. Постави такива условия за подписа си, иначе щях да вися в нищото все още, например защото не могат да го намерят за призовка. Няма постоянна работа, за да го търсят там. Пък и мисли да работи зад граница.
По начало версията беше, че няма смисъл да се разписва и оформя от адвокат, защото се вземат пари. Разбираш ли, знае си много добре, че не е плащал издръжка, но подава жалба споразумението да се изпълнява
В заключение, каня го да идва все пак при детето, кафета, почерпки, а пускат процедура да установят защо няма достъп.
Манипулация до дупка.

За по-нататък ще се мисли за нова стъпка в съда, но в близките седмици и дни ще трябва да действам и понеса последствия като неизправна страна, ако успее нещо да докаже - не знам как точно. Пише двайсет дни през лятото, например, но не сме внесли конкретни дати

Ами дойде си БНД-то - не каза нито дума за жалбите си, мълча си през цялото време, стоя при малкия доста време, поиграха; накрая си замина - нито дума.
Беше направил покупки за детето. Първите от.... известно време
Та, като казвам "манипулация до дупка", наистина да се чудиш какво да го правиш.

Аз просто си мълча и чакам да видя ... не знам и аз какво 
Така и не успях да разбера как гледа на света човек с подобно поведение - ту напористо, ядове, тръшкане, настояване, ту кротко си мълчи. В шах съм, за тая му отпуска не знам какво точно ще стане, но се чудя за всички останали лета, които предстоят.

Казваш, че той си идва когато иска и вижда детето. Също и че не изплаща издръжка. Ок, помоли привтелка или съседка да свидетелства в твоя полза. Сподели с адвокат и отговорете на жалбата му с факти! Иначе, ако си мълчиш той може и наркоманка да те изкара и да ти вземе детето (най-общо казано).
Аз ако съм на твое място ще отида да се видя с него на саме и да обсъдим този въпрос. Кой какво ще прави и как. Обясни му че никой не печели от подобни детинщини и парите за глоба дето ще ги дадеш могат да се използват много по-ползотворно за детето. 

Всичко, изброено от теб е направено. В допълнение се оказа, че имам познанство с всички, които по принцип ще ме проверят или глобят ако нарушавам това, което не нарушавам. В заключение, БНД-то изнерви максимално всички у дома и пак би могъл да ни изнерви, ако му се прииска

Имам ясно мнение (и доста опит) по темата, бих споделила на лични обаче

Абе направете един секс и се успокойте и двамата,ще подлудит детето и накарая като порасне ,ще ви тегли една майна и толкоз

Странно е, че съда е разпоредил бащата да може да взима 20 дни през лятото толкова малко детенце без присъствието на майката. Ние имам в споразумението същата клауза, но след като детето стане на 4 години. Тогава ще може да го вижда без мое присъствие, а вече дали детето ще тръгне с него е тема на един съвсеееем друг разговор. Да се надяваме, че няма, защото ако ми го вземе за 20 дена няма как да не откача. Мисля, че този път имаш силен коз, че детето е малко и има нужда от майка си, от която не може да бъде отделено 20 дни. Не е в интерес на детето.

Второто нещо, което ме посъветва адвокатката, е когато някога си дам детето, това да става винаги от къщи и пред свидетели. От една страна, "свидетелите" на БНД не са му приятни и той избягва срещите с тях и второ, утре не може да каже че не съм си дала детето. Това, че детето не иска да тръгне с него е съвсем друг въпрос и тази тънка разлика може да бъде доказана лесно при наличие на конфликт.

Аз лично с БНД, и може да ви звучи смешно, пиша мейли, за да имам всичко черно на бяло. Ясно съм му казала, че ако иска да види детето в събота, трябва да ми каже до сряда и смятам да му го кажа същото и за лятото - до края на април да знам кои дати ще го вземе лятото. Винаги казвам, че ако не ме уведоми до този срок, считам, че не иска да го вижда/взима. Идеята е, че аз трябва също да планирам отпуски, морета, пътувания и не смятам да си държа детето в София цяло лято и да чакам той евентуално да се обади.

Просто ти давам идеи за в бъдеще. За съжаление има бащи и бащи. Нашия е от втория вид, заинтересовани толкова, до колкото да ме дразни. За това отговарям със същото.

В голям филм се вкарваш и детето завличаш.Като иска да го вземе нека го вземе.Детето е на двамата!

Детето е на двамата, само когато на бащата му изнася. Иначе си е мое, за всеки един и всички ангажименти     

Така че, по-добре да не ми вкарва детето във филми като ми го взима 

защо ти трябва да му казваш ? съда ясно е казал - всяка първа и трета  или втора и четвърта събота и неделя ....ако уважаваш решението на съда не би трябвало да си правиш свободни съчинения. предполагам че в решението не е записано ,че  той е длъжен да ти се обажда до сряда за да каже ще идва или не в събота. просто използваш че бившият ти е мекушав.
аз бих приложил съд.решене с пълна сила както и последствията.
разбира се в духа на разбирателството е нормално да се обади предния ден че ще дойде.
за лятното взимане е приемливо да се договорите поне 1 месец по-рано , но чак пък от април .....

За мен все повече натежава мнението, че неформалните уговорки може и да ги има, може и да ги няма, показал е от какво има респект - съдебно решение, тогава трябва да има такова, прецизно изписано с дните в месеца, конкретна дата и продължителсност през лятото.
А уж разписахме като формалност предишния иск, в интерес на детето 

ти би ли предвидила след 1 , след 2 или след 10 години кога ще си в отпуск през лятото, та искаш това да го каже съдията  в съд.решение 

Точно с цел удобство е написано свободно. Констатирам своето неудобство понастоящем

А делото ви на каква фаза е?
Ако още няма съдебно решение, това споразумение е предварително... не в смисъл, че няма да се спазва, щом веднъж е подписано - просто точната формулировка е в окончателното решение 
В нашия случай например тя е, че БНД има право да взема детето през лятото по време, което не съвпада с отпуска на майката.
Друг въпрос е дали той изобщо използва това свое право 

Здравейте,  тъй като ме интересува един въпрос точно касаещ летният престой на детето, ще си позволя да го задам тук - става въпрос за дъщерята на мои познати, която е на 12г., лятото трябва да е един месец с баща си, който обаче е в чужбина и през това време вместо с него е с баба си и дядо си (по бащина линия). Те я гледат добре, много я обичат, но майката не е доволна, може ли да се прекратят тези виждания въз основа на това, че де факто това време, определено за бащата, дъщерята го прекарва с баба си и дядо си? Ще съм Ви много благодарна и ако ми цитирате къде може да се намери формулирано в закона това. Благодаря!

Аз имах дълго време травма след едно море с баща ми и приятелката му.
Беше някакъв ад, унижения, караници, направо не знам, защо ме взеха.
Не искам да си спомням.

Не бих пуснала детето си с хора, които то не познава добре.

 При нас също е записано, че ще взема децата през лятото във време несъвпадащо с моята лятна отпуска,като аз съм длъжна до края на май да му кажа кога я планувам.
  По скоро ме притеснява факта, че това време,което уж трябва да е с тях той ги хвърля на майка си /тя живее на 350 км/ и въобще и не ходи да ги вижда. Когато писахме споразумението той лично помоли за още 2 седмици към тези стандартни 20 дни за да може децата да изкарват известно време и с баба си и дядо си. Съгласих се, но не очаквах, че те ще са там през абсолютно цялото време и ако прекарат 5-6 дни с баща си ще е празник. Сега голямата ми плаче всеки ден по телефона, че не иска повече при тях, че и е скучно, а аз нищо не мога да направя. От баща си изпитва панически страх/ за съжаление си има причини/, не смее нищо да му каже, а се обажда да плаче на мен и аз да съм му кажела. Няма как да му обясня, че това време е за да го изкара с децата си, няма желани е това е.

Всъщност аз се надявах поне един в темата да напише - взема го през лятото по уговорка, както се разберем, няма проблеми, аз почивам и си върша работа, после връща детето/ децата, както сме се разбрали 

Ето ме 
И не само през лятото, и през седмицата е така. С уговорката, че детето вече ходи само и се връща само, и не се налага да го водят и вземат.

petia_vj, ето го текста в закона, който те интересува:

Семеен кодекс
Лични отношения с близки
Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.
(2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.
(3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.

Значи все пак можело 
Много бих се радвала това да се случи и при нас, поне за известен период - в бъдеще; сега нещо не се получи, въпреки, че се старах да поддържам любезния тон

     Може разбира се, и не съм единствена. Разделените родители, с хармонични отношения след развода/раздялата рядко се появяват в този подфорум. Уговорките трябва да са сравнително удобни и за двамата. Някак не си представям разбирателството под формата - аз още през март съм планирала отпуска и лятната си почивка за юли, и точно тогава бащата иска да заведе детето на почивка, но ме информира в края на юни. Или обратно, уведомила съм го че ще ползвам отпуск пред юли, той си планира почивката с детето през август, прави резервации и т.н. и аз изведнъж си променям плановете и се позовавам - ама аз ще бъда в отпуск през август, а ти нямаш право да го вземеш тогава.
     Важно е и двамата да превъзмогнат мисли от вида "от къде накъде ще извежда детето с този/тази, ще го води у майка си" и т.н. При липса на някакво сериозно вредящо на детето поведение - склонност към насилие, пиянство и т.н. детайлите на личното време на единия родител с детето въобще не трябва да представляват интерес за другия. То затова е лично време.

Дано, Fall - пожелавам ти го 

 Да де, но при нас се получава, че личното време с тати се оказва изцяло и само лично време с баба и дядо. Децата цял месец са на село, където и те самите нямат желание да бъдат за толкова дълго.Таткото обяснява , че му е адски скъпо да отиде до там да ги види и затова не ходи. Питането ми е има ли начин това лично време с другият родител да се контролира и да е наистина лично време с него. Иначе какъв е смисълът? 

     Няма смисъл, Торнадо. А начинът - съдебна битка за промяна в режима на свиждане. И ще трябва да успееш да докажеш, че това вреди на децата (почти невъзможно, според мен). Ако той или бабата не правят нещо фрапантно по отношение на възпитанието и отглеждането им (не говоря за дребни различия като дала му солети веднъж седмично, пък аз съм против), по -добре е за теб самата да не мислиш по този въпрос. В крайна сметка развода/радялата не лишават другия родител от права, просто уреждат начина на упражняването ми.
     Да си присвоим правото да контролираме как бащата прекарва с детето си малкото време, на което има право, би означавало той да има същите права и да контролира нашето време.
     Ако децата ти са малки, може и да не ме разбереш, но когато пораснат достатъчно ще оцениш предимството да ги взема и да си имат баща. Децата на повечето момичета, които пишат тук въобще нямат този шанс.

Хайде аз ще го напиша . Взема го както се разберем и по точно както го помоля, защото понякога ми се налага да пътувам служебно и го моля да го гледа. Живеем в различни градове и това е начина да го вижда. Давам му го за по 2 седмици и майка му и баща му помагат. Детето ми е на 3, но изобщо не се притеснявам като му го иставям. Оставяла съм му го и на 1годинка, когато съм ходила в комадировка и т.н. Добре се оправят, само го поразглезват

Надявам се това да не се промени, защото сега сме прясно разделени и много се притеснявам, че като си намери друга това ще се промени. Но моя не иска да чуе и за споразумение , дава ни пари, гледа детето, но не иска да го формализираме. Засега съм решила да оставя нещата така, като гледам  със и без  споразумение в БГ, като не иска да се грижи за детето си един баща, няма кой да го накара.

Хърмаяни, моята връзка по принцип не вървеше и изчаках, преди да я прекратя точно на базата на аргументи като твоите. Но според мен ти говориш за отношения, които в твоя случай са градени с години, дори след раздялата, и е имало добро желание и от двете страни. Аз все още имам добри намерения, но не съм сигурна, че са заразни (споделени, де)

        Всъщност, Fall, отношенията между моя син и баща му се изградиха точно след като се разделихме. Преди това около две и половина години отношения нямаше. Свеждаха се до "здравей тате-чао тате". А за доброто желание си права, но няма да скрия, че в началото за да има синът ми баща, правех далеч повече компромиси, отколкото той. Защото бившият поначало не е лош човек, просто изтрещя за определен период, после слезе на земята. И моите компромиси бяха от полза за всички, най-вече за детето. То сега е тинейджър и няма признаци някога да се е чувствало нежелано от родителите си. А и много бързо установи, че с баща му сме "комбина" и типичните пубертетски номера "Ама това маме/тате ми го разрешава" не минават пред нас.
      Просто мислех в перспектива някога. И имах късмет да налучкам правилните мисли.

 Хърмаяни, явно не се изразих правилно. Аз нямам нищо против децата да са с баща им, давала съм му ги и когато не е трябвало да са с него. Поощрявам срещите с него, но не и това да ги "хвърли" на майка си за повече от месец и да им обяснява колко му е скъпо да отиде да ги види. Децата не са малки, разбират и страдат /особено голямата/. Нямам нищо против да отидат за една седмица при баба им, нямам нищо против ако му е мъчно за децата да се обади и да каже, че ги иска за няколко дни /не че това се е случвало до сега/. Изобщо нямам против децата да общуват с баща си, но той явно има проблем с тях. Невероятен е когато има публика , която да види колко добър баща е.Факт е, че баба и дядо добре се грижат за тях, но живеят на село, наоколо няма други деца и на моите им е адски скучно. Звънят ми по няколко пъти на ден да отида да си ги взема, а аз не мога да направя нищо, защото това е времето на баща им да е с тях.

      Торнадо, щом децата се чувстват зле от такъв престой, това си плаче за сериозен разговор с бащата. Ако са достатъчно големи, посъветвай ги да споделят с баща си, че на село им е скучно, нямат компания и искат да си прекарат по-голяма част от времето с него.
      Ако бившата ти свекърва става свидетел на твоите разговори с децата, също би могла да помогне. Едва ли за нея остава незабелязано, че децата страдат. Но дали ще се случи, зависи какви отношения поддържаш ти с нея, и до колко тя е склонна да поговори със сина си.
      Другият начин е ти да му се обадиш и директно да го питаш защо децата ти звънят по няколко пъти дневно да ги прибираш от село, и искаш информация на какъв тормоз за подложени, че се чувстват толкова зле и нещастни. Може и да има ефект.
      Би трябвало да го познаваш добре и да знаеш кое ще му подейства, и кое би довело до един конструктивен разговор без нападки и взаимни обвинения. В крайна сметка, децата са много по-важни от личните чувства, и той би трябвало в някой момент да го осъзнае, освен ако не е пълен егоист спрамо децата. Защото и такива има.

 За съжаление, нищо няма да помогне. Децата са му казали, че не искат на село. Неговите думи са били да не говорят глупости. На бившата си свекърва не мога да разчитам- поисках помощ /да поговори със сина си/ още преди развода. Тя ми каза, че всички мъже са такива, да не го тормозя. Eдва ли сега мога да очаквам някакво разбиране. Веднъж се опитах да кажа на таткото нещо-отряза ме, че не съм била аз тази,която да му казва какво да прави,когато е с децата.
 И за всичко е така - няма да дам, няма да им купя, дори отказа да заведе дъщеря си на лекар / той беше отпуска, а аз не можех да си взема почивка/ с аргумента, че аз трябва да се грижа за тях. Те не били вече негова отговорност.

Торнадо,разбирам Б.Н.Д,с три жени в една къща трудно се живее.Моляте не се впечатлявай от думи казани в момент на яд.Като сме фектирани говорим глупости

И аз да се включа в темата с опит от днешна дата.
В момента детето ми е на море с баща си, като ми костваше много усилия да убедя синът ми да отиде. На третия ден се разболя от летния вирус-повръщане, разстройство, температура. Нищо страшно, но баща му отказа да му вземе от аптека каквито и да било лекарства (тука отчитам моята грешка, че не съм му дала в багажа и лекарства). Дал му е само две прахчета за разстройството, но след мои дълги убеждения.
В момента детето ми за пореден път от вчера седи само в стаята, болно, докато баща му е на плажа с другото си семейство.
Никакви разговори не помогнаха, да му вземе лекарства, които аз снощи купих от аптеката и струваха общо 7 лева.
За моя радост се прибират днес, защото иначе трябваше да запаля колата и да отида да си го взема.
Какво се прави в такива случаи, как да го дам следващия път да отиде някъде с него...при такава пълна безотговорност.
Смятам да подам жалба в агенцията за закрила на детето, за да знае следващия път защо ще му откажа.

А прахчетата нло ги е донесло.Не подлудявайте детето ,а го възпитавайте.Като е при баща си него ще слуша

Сънманчо, жената ти каза, че НЛО носи прахчето срещу 7 лева от аптеката.
Какво да го слуша, повръщайки сам в стаята на хотела?
И между другото, тия прахчета с пробиотик са под 40 стотинки бройката - но нали трябва да се изкажеш; извънземните може да ги дават на промоция

Sunman искам да те разбера, но първо трябва да си смениш никнейма защото посрамваш и малкото/многото останали мъже, които са нормални хора.
И второ постави се на мое място. Дал си детето си на другия родител, отиват на море и детето те търси непрекъснато по телефона да си приказвате с часове, докато отговорния родител е на плаж. Реве по телефона, че го боли какво ли не, че гори, че е сам и ме моли да отида да го взема.
За какви прахчета да ме боли в този момент, а?