Към всички вас

съвсем встрани от темата ми е въпросът, но какви медикаменти ти предписа д-р Даскалов за задържане?

До 12 г.с. слагах 3 пъти на ден по 2 таблетки Утрогестан вагинално. Много стриктно спазвах предписанието понеже адски ме беше страх да не стане пак беля. Втората бременност я загубив в 14-та седмица и затова. Та явно прогестеронов недостиг сигурно е бил проблема, защото този път освен съвсем лекото изкървяване в началото нямах никакви други проблеми. Даже продължих да работя вместо да лежа и да се пазя. Освен това пиех Матерна и Зимафлуор, но те нямат общо със задържането.

Аз мисля,че "за успокоението",те имат предвид по-принцип.То е ясно,че когато има проблем е друго.Но,че просто...колкото и трудно да е,каквито и проблеми да има,трябва да се мисли малко по-малко за това.За всички проблеми важи.Имам приятел,който се спаси от левкемия така.Да,истина е,беше 100% сигурно,каза,че ще живее и започна да бачка два пъти повече и да живее два пъти повече.Излекува се...лекарите се побъркаха и казваха,че това е чудо.
Аз и двата пъти забременях,когато най-малко очаквах.Наистина..не вярвах на тези щуротии,но единият път имахме големи проблеми с любим човек и аз хвърчах да помагам...и въобще не мислих за това,а в другият точно реших,че имам проблем и явно трябва да търся помощ и тогава пак се случи.Въпреки пролемите трябва да се мисли по-малко....Но...нормално е да се мисли..не сме от желязо.
И така,изписах неща,които знам и осъзнавам,но наистина е трудно.Аз също постоянно го мисля,въпреки всичко....въпреки,че осъзнавам,че ми тежат тези мисли още повече.Но така е...когато човек има проблем,живее с него.Нормално е и ако някой има лек,да каже.
П.С.Може би работата...както пише Ренци
Ренци,а вие имахте ли някакви имунологични или генетични проблеми?

Определено, всчики сте прави. Далеч съм от мисълта, че щом има здравословен проблем, едно успокоение ще помогне. Но нещата трябва да се комбинират, т.е ако не става дълго време, потърси специалиста и започни изследвания, но важно е също така да сме спокойни и както renci каза да не става фикс идея. На мен също ми е трудно да се успокоя и да не мисля, макар доктора да казва, че ще стане и да ми вдъхва оптимизъм, е спокойствие няма. Да лесно е да кажеш "Не го мисли и ще стане", само човек, който не го е преживял може да ти дава такива тъпи идеи. Онзи ден, тук на работа стана въпрос за забременяване /за мойто/ и аз казах, " ми надеждата умира последна", а една колежка, която сега е бременна в 4 месец и още от втория забременя, каза "Е ти имаш реални шансове, защо говориш така", моят отговор беше  "А бе бих те питала тебе ако 2 г. не ставаше за чансове ли ще говориш или надежда." Така,че най- се дразня на хора, които не са го изпитали и да ме успокояват  . Почти 2 години - е не е малко за мен, а като си помисля, че някои по 4-5год.....................

Принципно подкрепям Ва и другите, които са изказали подобно мнение. Също искам да кажа, че далеч не всички сме се вманиачили и това ни е едва ли не единствената мисъл в деня. Лично при мен сексът хич не е пострадал от това, че гледаме в определени дни да не пропускаме - като си усетим телата и става толкова хубаво - и мъжът ми никога не е казал, че "сексът по график" нещо му пречи - нали си е секс, кефим му се
От друга страна ми се е случвало някой и друг месец да съм толкова залисана в други ангажименти и "да не го мисля" - ама пак не съм бременна
Наистина има хора, при които се получава точно когато най-малко очакват, но за психическо успокоение има място само ако си много психически напрегнат с фикс идея, или ако пречките за забременяването са например леки хормонални - ако приемем, че хормоните се влияят от доста неща в нашия живот, вкл. спокойствието.
За мен лично по-правилната философия за по-устойчивите психически хора е: да сме спокойни, като знаем че правим каквото трябва.

Виж при мен нещата тръгнаха в годината преди да се омъжа. Оперираха ме от киста и след операцията останаха доста сраствания. На следващото лято се омъжих и пак ми откриха киста. Голяма колкото 4 месечна бременност казаха. Насрочихме дата за операция и аз изпаднах в ужас, защото след първата операция се възстанових доста трудно. Обаче заминахме на сватбено пътешествие и посредата на пътуването ме хванаха едни яки болки. Оказа се, че кистата се е резорбирала/май така се казваше/. Рядко се случвало и така избегнах втората операция. Обърнах се към д-р Мазнейкова и тя заключи, че имам някаква лека форма на ендометриоза и се лекувах 6 месеца с Оргаметрил. Веднага след като го спрях  забременях. Обаче изкървих и лежах около месец за задържане, но уви-направих спонтанен аборт. След това цели 3 години просто не ставаше и това е. На два пъти правихме и стимулация с Клостилбегит, но нищо. Всеки месец отделях яйцеклетки даже и от двата яйчника, но нищо не се закрепяше. Абе ужас. След това минах и през билките на д-р Кирчева и.....пак забременях. Направих спонтанен аборт в 14-та седмица. Точно тогава открих този форум и сайта и форумите на Зачатие. Благодарение на Зачатие направих имунологични изследвания и бяха наред. После минахме и през доц. Кременски и там всичко беше наред. Абе уж всичко наред пък бебе няма. През всички години никои лекар не ми изписа хормонални изследвания. И тогава се отказах. Тоест решихме 1 година да си починем от доктори. И в същия месец забременях. Веднага отидох при д-р Даскалов и той изписа Утрогестана и бебето се задържа. Какъв страх съм брала само аз си знам. Все чаках да дойде сряда/понеже в сряда навършвах еди коя си гестационна седмица/ и все отмят-айде още една мина. Докато не усетих бебето направо бях на полудяване. Но е факт, че само Д-р Васко/както го нарича мъж ми/ успя да усети какъв е проблема явно.
Ами това е. Надявам се, че не съм ви досадила с този разказ.

Ми моите сраствания ги откриха с ехографски преглед. Едната тръба е нагъната и яйчника е срастнал с....уф забравих са какво беше там. А ендометриозата е разрастване на маточната лигавица в тръбите и може да доведе до извънматочна бременност. Мазнейкова не ми е правила изследвания, а пак само с ехограф и на базата на данни от предишни прегледи. Но може и леко да е налучкала. Но явно е налучкала добре понеже след лечението с Оргаметрила забременях веднага/нищо, че не износих/ и оттогава не са ми се появявали нови кисти въобще. Абе много е объркано понеже аз преди да дойда в Пловдив всъщност нямах никакъв достъп до полезна информация и кфалифицирани специалисти. И всеки следващ доктор си изпробваше предположенията върху мен. Да не ти разправям пък по съвет на свеки какви чудесии съм пила, за да забременея. Като почнеш от алги сутрин на гладно и минеш през някакви билки разтворени в ракия пак сутрин на гладно. Ходех като ошашавено по цял ден. Отчаянието и силното желание понякога докарват до оглупяване да знаете. Това без да знае мъжо. Той като разбра се скара и на майка си и на мен и си останахме само с традиционната медицина без повече екперименти.

А дали е възможно да имаш тези неща при условие, че забременяваш не знам. Всъщност сраствания е възможно да имаш понеже то май след повечето операции остават такива неща. За ендометриозата не знам. Принципно се открива с лапароскопия. Но щом забременяваш според мен проблема е някъде другаде. Може би някакъв хормонален недостиг , а може и нещо съсвсем дребно да е, но точно то да пречи на задържането. Трудно се откриват тези дребните неща. Ти хормони проследявала ли си?

Ще ти пиша на лични.

Когато ти се струпат други проблеми на главата и разбереш, че от здравето и от любовта на човека до теб по-важно няма... всичко друго остава на втори план.
А след това и съвсем неочаквано става.... аз го бях отписала... говорихме си вече с половинката за осиновяване...

Малко ти е черна рецептата.
Трябва да умре някой ли, за да СЕ УСПОКОЯ и забременея?
НЕ ИСКАМ НА ТАЗИ ЦЕНА.

Не съм имала това предвид... говорех за мои здравословни проблеми, които нямаха нищо общо със забременяването, но които бяха също така много неприятни.....
Съжалявам, че погрешно си ме разбрала...