Последните пет книги, които прочетох # 2

mijjjka, много ми харесва отчитането ти за последните пет   - красота!!!

Вярно е, Гери 

Напоследък доста си почетох и ето кои книги:
Лора Джо Роуланд-„Якешину”-10/10
Поредното интересно преживяване в далечна Япония.Не съм вярвала,че поредицата ще ми е толкова интересна.Дано така продължи и занапред!
Тери Гудкайнд-„Първият изповедник (Легендата за Магда Сеарус)-10/10
За разлика от миналата година,когато той издаде „Машина за знамения”,която също ми хареса,но тази ми хареса дори още повече.На един дъх я четох.Надявам се обаче да си довърши историята за Ричард и Калан,която подхвана миналата година. А за тази книга вече писах в друга тема,но и тук да кажа. Допаднаха ми героите,някои от постъпките им бяха много силни.В името на нещо по-добро забравяш собствените си страхове и егоизъм и правиш каквото е нужно.Достойно е за уважение това качество и рядко срещано.
Джоан Харис-„Бонбонени обувки”-10/10
Много ми хареса книгата.Дори повече от „Шоколад”.Богата палитра от усещания.Дълбоко човешките страхове познати на всеки малко или много-любов,страх от загуба на близък,страх от промяната,трудност да се впишеш,когато не си като всички останали.Образът на Зози ми беше  интересен.Много от нас са срещали такива Зозита през живота си.
Умението на някой да слуша и да използва страховете ти срещу теб самият...Някои хора не могат да живеят без да вредят на околните.Интригите,болката,мъката на другите са по-важни за тях и от въздуха.
Дали такива хора са прави или не,имат ли душа или не,дали страдат,дали не е по-добре без тях?!Мисля,че за да оценим доброто трябва да видим и другата страна.Никой не е застрахован,че няма да се промени дотолкова,че след време да не би се познал.Няма такова нещо като: „никога няма да ми се случи”. Всеки трябва да се бори с личните си демони и ми беше интересно тази книга именно заради това.
Освен това разбира се се насладих на кулинарните изкушения,които описва авторката.Самото приготвяне на храна,което не е просто направено ,за да напълним стомаха си,а като ритуал може да донесе много приятни усещания,а също и спомени.
Джоан Харис -„Праскови за кюрето” -9,9/10
Една идея по-малко ми допадна.Нещо съвсем мъничко,неуловимо,някакво чувство беше избягало тук,за да се почувствам съвсем запленена.А може би това,че я прочетох веднага след предната и книга ми е повлияло.Понякога имам нужда малко да си почина от един автор.Всеки си има стил на писане и четенето на един и същ автор понякога е като да преядеш със сладкиши. И тогава колкото и съблазнителен сладкиш да ти предлагат,едва ли ще го оцениш.Трябва от всичко по-малко,за да се насладиш. Но пък също ми беше интересна.Сблъсъка на две култури,две религии,чувството за принадлежност,дом,традиция,а също и промяната на кюрето направиха срещата ми с книгата и авторката все пак приятна.Но я изчетох не на един дъх,а с малки паузи (за три-четири дни).
Марго Бъруин-„Цветята на дъждовната гора” -7,5/10
Аз обичам цветя (растения/дървета) и тази книга ми предложи много интересна и неизвестна за мен информация за някои от тях.Обаче интересно в случая ми беше това,че самите хора бяха сякаш на заден план,като фон,а растенията бяха главните действащи лица.Различно е и ми допадна това.
От доста време не бях ходила в библиотеката,но в Петък с една приятелка отидохме и се записах отново.Взех си няколко стихосбирки.Обичам стихове и отдавна ми се четат.И понеже те не са като книга,не са едно цяло,поне за мен са като отделни вселени,като бисерчета,всеки сам по себе си важен и безценен ще си позволя да споделя с вас някои.
От  Дамян Дамянов,който особено обичам и взех „Когато те измислих”.Имаше прекрасни стихове,макар че за мен той е слабост. Ето две:
Следващата стихосбирка бе на друга моя любимка Станка Пенчева.От нея си взех "Лирика",част 2-ра.
Взех си и Давид Овадия-Избрани произведения,Том1-ви
И последно си взех сборник Антология на българската любовна лирика.Имаше много нови за мен имена.Красиви стихове,от които си избрах да споделя с вас:

Тарантула от Тиере Жонке- напълно неизвестен за мен автор, много интересна книга, Алмодовар
направи филм по нея - "Кожата, в която живея" - много ми хареса

37,2 градуса сутринта - Филип Джиан - много го харесвам, чела съм и други негови книги, тази също е много хубава

Цветя за Зоуи - Антония Клер - очаквах повече, нещо бедна ми беше, не ми хареса много. Напомни
ми Хомо Фабер, но тази е много по-слаба. (Може и да съм пристрастна, защото Макс Фриш ми е
сред най-любимите автори.)

Нюйоркска трилогия - Пол Остър, много любим мой автор, чела съм всичко, преведено на български.Не ме разочарова. Много хубава книга, за съжаление много те кара да мислиш.

Святата и скверната машина на любовта - Айрис Мърдок. Препрочетох я, понеже нямам вече
нови книги и понеже обожавам Мърдок. Препоръчвам я горещо, страхотна книга - умна и
чувствителна.

svetal4o27, "37,2 градуса сутринта" тежка книга ли е? Гледах филма донякъде,
и повече не издържах. Иначе знам какво става нататък.

   Нина, ами не е лека, но се чете леко. Мацката си има сериозен психологически проблем наистина, което прави сюжета тежък, но той толкова я обича, толкова се грижи и прави всичко за нея,  че те увлича и не можеш да спреш да четеш.
   Има втора част. Нарича се "Проклетата въртележка", но още не съм я намерила.
   Не знаех, че има филм. Разкажи ми за него - френски ли е, кой играе, кой е режисьорът?

Благодаря за мнението, svetal4o27! 

Ето филма по книгата: http://www.imdb.com/title/tt0090563/

Здравейте   
Нахлувам в темичката ви, за да търся идеи за четене и същевременно да дам моя отчет с последните прочетени книги:

1. "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон

2. "Натюрморт с кълвач" на Том Робинс

3. "Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни

4. "Дракула" на Брам Стокър

5. "Жестокото присъствие на времето" на Дженифър Игън

Отчитането със звездичките не ми допада... Благодаря на тези, които отделят време за кратичък анализ и мнение с думи . Много са ми интересни и полезни!

Моите 5:
Трилогията на Катрин Панкол "Жълтите очи на крокодилите", "Бавният танц на костенурките" и "Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник" - ами не е лоша трилогията, на косъм е от булевардно лековато романче на моменти, затова и лесно се чете.  . Но никак не ми допадна края - някак хем прибързан, хем предизвестен, скучен. Който харесва такъв тип четива - не е лоша, но е на светлинни години от семейната сага на Анри Троая, на която явно иска да наподобява 6/10

"Спутник, моя любов" на Харуки Мураками - хареса ми, както винаги нетипичен сюжет, необикновена фабула, кара те да се замислиш 8/10

"След мръкване" пак на същия автор - подобно мнение имам, Мураками ми е винаги адски интересен, докато го чета - не мога да оставя книгата, намирам страшно много житейски истини и взаимовръзки, но после някакси ми се изпарява прочетеното, забравям го . 7/10

"Ейглетиерови" ли имаш пред вид? Че те нямат нищо общо, абсолютно никаква база за сравнение   А и не мисля, че Панкол е целяла подобие 

И аз не намирам нищо общо между тях...

Аз я имам - в темата за размяна е.

Ами да, "Ейглетиерови". Сигурна съм, че го срещах това сравнение в някоя рецензия, а дали не беше и тук в темата... И аз с такава нагласа започнах и да я чета. Ще се опитам да намеря къде го четох, че ме хвърлихте в съмнения сега