Февруарската дружина мина първата третина! - Тема 5

a_tita, това с възстановяването си е изцяло до организъм. Аз на първата операция с коляното ми казаха да си вървя нормално. Е няма как да стане. Куцах като за световно, а момчето, което мина преди мен съвсем леко накуцваше. На него дори му правиха по-сериозна интервенция, а мен само ме погледнаха и зашиха.
 С апандисита обаче беше по-различно. Исках да ставам още същия ден и да ям, но не ми дадоха. На следващя пък исках да си ходя, не че някой ме пусна.  Свекито пък ми разказваше за нейния апандисит, че не е можела да се вдигне 1 месец и да яде докато е била на системи.

Всеки организъм приема както бременността, така и операциите по различен начин. Едни ще станат още в деня на секциото, а други може и да не станат 2-3 дни след нормалното. Болка и възстановяване има и при двете, въпросът е нашият организъм как ще му хрумне да реагира.

she_moto , да права си! То затова и всеки си решава как дапостъпи, дано всеки намери правилното решение за себе си и се чувства възможно най-добре.

Rou  Виждам те на балкона и веднага влизам да помахам...

Как си ти?!?! 

Дита, колко се радвам че писа, липсваше ми, не съм те засичала от толкова време!

Аз смятам да раждам нормално, първият път така родих и сега ще е същото - живот и здраве! Бях на окситоцин за контракции ако мога да го пропусна, още по-добре - че предният път ми донесе зверски болки.

Естественото раждане за мен си е точно такова - естествено, ако оставиш тялото си по реда на нещата това ще помогне и за по нататък, кърмене, гледане на детето и т.н.

Раждането ми не беше лесно, имаше болки, на мен не ми се викаше ами ми се ръмжеше. Родих без упойка само със смешен газ - от който ми беше едно такова напушено, но пак си болеше - опитвах се да го пробутам на мъжа ми, докато акушерката ми не гледаше, и също газта ми беше моето спасение, бях сграбчила мъркуча все едно е на живот и смърт - това беше нещото към което се концентрирах да не ми вземат - напушена глава.

Като цяло обаче цялото раждане носи еуфория, ако няма не-естествени интервенции, минаването на бебето по вагиналния канал стимулира "щастливите хормони" точно те ми донесеха такава еуфория! Тя трая няколко дни и беше страхотно, можех всичко да направя Еверест да изкача дори!

Ей това чувство няма от къде да дойде ако се роди със секцио! Лишавате душата си от едно неуписуемо щастие! Но най-важното е за всеки който режи да ражда нормално, да е готов да се бори и да вярва в себе си, в женското в себе си, и това че сме създадени с цел да раждаме.

Хахаха Дита, докато се радвам на теб - ти ми махаш 

Ами не пиша тъй като в работа ни смениха компютрите и кредора не работи, че пиша другаде и копи и пейст - и ми минава музата   

Rou - на мен също ми стана много убавко, че се засякохме... 

Цялата история със смешния газ ужасно примамлива ми се видя... Почти се чувствам ощетена, че не са ми предложили, ще да знаеш...    Аааа, и откъм друго не съм случила - тия щастливите хормони също са ме подминали като малка гара (пък уж нали вагинално си мина синковеца... нещо трябва да са се разсеяли моичките!)... Еверест нямаше как да изкача първите два-три дни, много бродерия имаше между краката ми, но като излязох от болницата, можех да хукна с колата, мъжо и чаавето на гръб до вкъщи от облекчение, че престоят в общественото заведение най-сетне е приключил... 

За музата - дръж й здраво опашката и не я пускай... Няма някакъв кредор да ви диктува темпото, я!  Моята муза пък е забегнала нейде на почивка почти от началото на август... Направо се чудя откъде ми дойде това безкрайно писание малко по-горе... Ама на - колко му е да са бързи пръстите, след като е патила веднъж главата... 

 

Аз и мъжа ми искаме да знаем пола.с първото дете не бяхме много сигурни защото беше седалищно и много се криеше,и така не разбраха какво ще е със сигурност,но по костната система предположиха момиченце и доктора излезе прав.Сега искаме пак да знаем а каката няма търпение да разбере,въпреки че на всички се хвали че ще има братче:)

за раждането съм решила секцио,първия път раждах с секцио с пълна упойка, защото беше седалищно,сега съм решила пак но  този път с епидурална упойка,не ми се рискуват вътрешни разкъсвания и да не мога да сядам,с секцио също възтановяването не е бързо но вече горе долу знам за колко време мога да се иправя и оправям сама,тъй като сама ще ми се налага през деня  да гледам и двете деца:)А имам ужасното съмнение че ако реша нормални/пак с епидурална естествено,мисля д асе възползвам напълно от напредналата медицина:)/ще имам огромни щети,1 защото е второ дете а то е винаги по голямо от първото а на мен ще ми се води като първо раждане отдолу,и второ ако е момче ще и е още по голямо,не ми се рискува.

Моята сестра си роди първото бебче естествено с епидурална упойка,8 години след това  забременя с втроро и реши да ражда естествено без никакви упойка защото първия път нищо не почуствала като излиза бебето,аз и казах че е луда да вземе такова решение ,но всеки си преценява,след раждането ми се обади и и каза"Как можах да съм такава патица да не се съглася на упойка?'Имаше ужасни увреждания,аз че бях с секцио тогава се възтанових по бързо от нея.Но както казвате -правилно,всеки организъм е различен и различно понася болката и съответните увреждания.Дано при всички си мине така както всеки от нас си го планува:)И най вече да сме живи и здрави и бебенцата ни!:)-Az sum s teb:)))

Една приятелка роди година преди мен.Наложи се да вадят малката с вакум.Некадърниците не и премерили таза който е 2см под нормата.За второто направо и назначиха секцио.Тя видимо е с тесен таз 38кг е.Нямам думи от недоглеждания на лекари.......

Дита и аз имах шевове, но мен ме срязаха - епизио...лала се казваше. Но за мое щастие, шефката на отделението, което е едно от най-добрите в Англия от страна на обучение на персонала - университетска е болницата - реши да обучава едната акушерка някакъв нов бод на зашиване, бил нестандартен но много добър - наистина беше. Сядах си без проблем, 12 часа след като родих си ходих в тоалетната по голяма нужда, а енергия имах толкова много, исках да изляза да се поразходя но бебчо си беше плътно до мен, и реших че не е много реално на 29 декември да го опъна на разходки а и ми казаха че не мога да напускам докато не ме изпишат - което стана 24 часа след като родих в интерес на истината.

Но може би просто съм си била късметлийка. Не че беше чак толкова приятно, загубих доста кръв 600 мл, началото на раждането беше стресиращо - започна близо месец от очакваната дата - а аз както се бях подготвила да пренося поне 2 седмици - си беше абсолютен шок. Не знам дали писах преди, но не бяхме съвсем готови, имахме дънки и жилетки за бебе на 6-9 месеца, не за новородено, нямахме легло, матрак - аз не бях подготвена нито с плана ми за раждане, нито пък с гащи и нощница. Избръснах краката си между контракции, тъй като си събирах козинка за кола маска... Мъжа ми е пазарил, прал и сушил дрехи в 4 сутринта и после обратно в болницата да е до мен.

А еуфорията ми дойде след като си пуснах музика, акушерката ми излезе за малко и аз си взех лаптопа и пуснах любима мелодия която съм сигурна е била причината аз да получа желаното разкритие от 8 см (час преди това бях с 3см). А след раждането бях толкова щастлива - исках да изляза и на целият свят да кажа колко е хубаво да си майка и че ми връчиха най-красивото нещо на света! 

Газта беше хубаво нещо. Накара ме да говоря глупости и също взе доста да ми се повръща, но като цяло ме прехвърли в по-комично съществуване.

Единственото нещо което беше по-гадно е това че искаха да използват форцепс а това за мен беше нещото което нямаше да позволя, казах да ме режат без упойка ако щат но не и форцепс. Въпреки това без малко да го вземат, благодарение на мъжа ми който е казал дайте и още една възможност че ми я дадоха и така Александър се роди с перфектна глава.

Другото неприятно нещо беше че 10 дни след раждането получих някакви кръвоизливи в матката и бях с ужасна температура и ме тресеше като куче, наложи се да ходя в спешното, отидох в грешната болница в една мизерия, и се наложи да кърмя 10 дневното ми бебе в колата на паркинга в 1 сутринта, в минусови температури. Персонала от болницата ми казаха да не водя детето си вътре тъй като не е чисто. Беше грозна картинка но не и фатална.

Според мен най-важното е човек да е флексебилен в плановете си - ако си решил секцио а бебето реши да излиза по-рано, не бива да му кажеш - Връщай се избрал си грешният път! Както и ако е естествено, добре е да сме подготвени че ако заболи зверски упойката не е нещо фатално. Както и секциото не ни прави по-малко майки 

Ето Дита, отключи ми музата и аз се разписах. Но истината е че естественото раждане както и слинговете и кърменето са ми много мили теми и мога да говоря и пиша..... докато вече никой не ме чете - ако все още има такива 

Аз да ви кажа,нищо не разбрах от първото раждане,даже незнам и какво е контракция /дано и сега е така/ Първо,че родих месец по-рано,една сутрин си ставам и водите ми изтекоха,отидохме до болницата и ми казаха,че до обяд трябва да родя,моята гинеколожка ме посъветва да е със цезарово ,тъй като бебето беше седалищно,но каза ако искам да опитам нормално,но е по-рисковано,естествено избрах първото и така в 11ч наобяд го изкараха.Той е роден в понеделник,а за срядата имах час да ходя да се мъчат да го обърнат,нооо,господинчото е усетил,че ще го побутват насам-натам и е решил да излезе по-рано
Някоя от вас взема ли хапчета за кръвно?

ditta, не мисля, че си права да даваш оценки от собствената си гледна точка. Както споменах, аз също съм жена, която си мсилеше, че носи на болка. Първо ти няма как да сравниш колко те е боляло теб и колко другите. Чувала съм много пъти от жени, които са имали болезнен цикъл и са си мислили, че друго не може да ги изплаши, да са в ужас от преживяната болка при раждане. Освен това, както споменах, едно е 1-2 часа болки, друго е 8-10. Не можеш да знаеш кой какъв праг на търпимост има и да вадиш заключение. Това, което описах в моя случай беше не оплакване или заплаха към първескините, а просто съвет да не се заричат. Защото никой не знае какво точно ще преживее и колко ще го боли и дали няма да съжалява, че заради крайното си мнение се е лишил от "спасението" в такъв тежък миг.

Първото родих,нормално,но не с нормална болка.Разказвам на кратко....
Преносих 5 дни,и вече решихме да предизвикаме раждането.Сложиха ми хапче и чакам ли чакам....Това в 9-10 сутринта.Вече в 13 бях в предродилна зала с леки контракции.В 15 се засилиха,но няма разкритие.В 17 много силни контракции само 3 см. разкритие,спукаха ми водите....В 19 вече не издържам,умирам от болка,разкритие 8 см.Сложиха ми упойка и почти нищо не помня,само това,че много хора около мен,паника......Клъцнаха ме малко външно,бебето се роди,с увита пъпна връв и веднага на маска ,че посиняло беше.....Иначе възстановяването още на 2-рия час бях ок.....
Сега не знам,искам много пак нормално,но майка ми/акушерка е/настоява за секцио.Има време,ще му мисля...

Leandrin,  и на мен ми откриха стафилокок при изследването на стерилната урина... като си лекувах цистита в началото на август ....и сега дни по-късно...пуснах пак изследване....пон-к/ вторник ще е готово..но моята лекарка личната...прецени, че няма да ми изписва никакъв антибиотик...нямало общо сбременността и можело да е бактерия , с която си живея..и се оказа, че навремето като малка през комунизма като съм била само на 13 месеца съм била в Заразното с майка ми , понеже ме е кърмела още..заради тази бактерия и така...с връзки са ме изписали..и така съм си останала...завинаги с тази бактерия.... имало хора, при които не изчезва....
Сега ще видя и аз при второто изследване дали пак ще го има... но няма да се тровя с никакъв антибиотик..щом не вреди на бебо..явно и на мен, да си стои....скапаната бактерия....

Ами на мен не ми дадоха нищо да пия, док каза изобщо да не го гледам тоя стафилокок, че не бил притеснителен и май си го отглеждам нормално....

По въпроса за раждането - при мен почти сигурно ще се наложи секцио, била съм с двустранна луксация на тазобедрените стави като малка, даже ми казаха да се консултирам с ортопед. Освен това обаче, секциото е и предпочитания от мен начин за раждане поради ред причини, като например това, че не съм на 23, а на 33 вече, не ми се рискува да извадя тазобедрена става дори и лекарите да ми кажат, че може да пробваме нормално раждане, болката и тн. Доста изчетох по темата "за" и "против" секциото, всичко е въпрос на личен избор. Важното е да се чувстваме спокойни при раждането.

1. умирам за да разбера какво е  просто нямам търпение до края на септември когато съм на ФМ за да ми каже със сигурност - а преди това ще попитам моята лекарка за нейното мнение
2. аз по принцип съм с висок диоптър и съм чела че не е подходящо нормалното раждане, споделих го с докторката ми и тя каза че прочетеното е вярно и в 8-9 месец се прави преглед при очен и той си казва мнението, макар че аз знам че ще съм секцио, предпочитам да не рискувам нито с моето здраве нито с това на бебето, макар че съм сигурна на 100% че нормалното е по-добро ..... ама понякога нямаме избор 
Днеска ходих да си направя изследванията и се оказа че едното ми го пуснаха по ЗК, а другото не се покрива и аз отивам в една лаборатория която е доста добра и е филиал на софийска. Питам момичетата там и те: досега такова не са ни искали, но го намериха и се оказа че има два вида електрофореза на хемоглобина - алкална и киселинна и те не знаят коя да направя .... и аз звъня на док и тя  "ами аз не съм специалист в това отношение и не знам точно кое е желязо-изключващо....." демек не го направих и мисля да ходя в понеделник до София и да видим там какво ще кажат, макар че резултатите от морфологията на еретроцитите се оказаха многооооо добри, даже и хемоглобина ми е в норма ..... което е доста учувдващо поне за мене ..... и много се зарадвах she moto много благодаря за подкрепата      Сега ги изпратих по майла и ще звънна да питам какво е положението 

*starlet* -  Ама естествено, мила, че говоря от собствената си гледна точка. Аз друга нямам. Едва ли и мога да имам, май-май. В смисъл, не приемай думите ми (поне в конкретния случай) като отговор към някого, особено към нещо, което си казала по-рано (пък аз - срам не срам, ще си призная, че не съм го и прочела  ). Аз си пиша, каквото мисля и то е общо адресирано. Споделям моето преживяно, нали затова сме се събрали тук. Най-ценното е точно, че сме различни, с различни съдби, попадали сме в различни ситуации - така можем да даваме на останалите погледа и опита, който те нямат. Пък кой и доколко приема казаното... Винаги ще има хора, които ще са на противоположни позиции и... това е най-нормалното състояние на нещата...  Но каузата ни е една и съща, нали?!?!   


А пък аз пак да кажа за прага на болка... Наистина от човека до човека има вселени. Нощта след като родих, се появи една мадама, която ражда точно 10 минути, но пищя и крещя като за световно. В кулминационния момент не спираше да вика: "Не го искааааааам! Не го искаааааааам!" На следващия ден ни събраха в една стая. Много особен човек, дума да няма, но това е друг филм. Когато по не знам какъв повод ни взеха кръв за нещо си (на всички ви са вземали кръв, знаете ТОЧНО колко непоносимо е...  ) тя се извряска толкова пронизително и сърцераздирателно, че освен дето стресира сериозно сестрата, успя да събуди и двете бебета в стаята... 


Rou, да е жива и здрава музата ти, много се смях тая вечер. Било е весело при вас - на таткото особено... Виж как съпричастен е бил и със стайлинга на бебето, и с хигиената му... Това са прекрасни моменти, които без значение, че леко изнервят обстановката в дадения момент, всъщност те карат да се чувстваш едно цяло с любимите хора и... не на последно място, оставят разкошни и усмихващи спомени.
Хареса ми как го каза: "Беше грозна картинка но не и фатална. " И аз никак нямам вкус към излишно драматизиране. Нещата са такива, каквито са, а ако успеем да вкараме и мъъъъничко хумор в ситуацията, осъзнаваме, че повечето тревоги са само за мига. Бели кахъри някакви. И няма смисъл да ги удължаваме във времето, като ги прехвърляме в мислите и чувствата си отново и отново... Ха, наздраве, Англия... За теб, за сладкодумието ти, за твоята муза и за цялото ви семейство!