Явно не се изразих достатъчно правилно. Защо питането задължително трябва да е интерес/преценка/последващи емоции към съответната личност ??? На този въпрос ако може някой да ми отговори.
- Публикувана: 15 авг. 2011, 17:57 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2011, 16:55 ч.
Какво се крие зад въпроса "Колко струва..."?
Емпирично е доказано, дори и тук:)
Ако искам да те разбера колко си богата, няма да питам колко ти струва печката, пералнята, роклята, червилото, компютъра, бутилката вино и т.н., по-лесно да те питам колко вземаш
При директно зададен въпрос за заплатата питащия не винаги може да бъде сигурен, че ще му отговорят директно и изчерпателно. Пък и има хора, които смятат за по-хитро да подпитват колко ми струва туй или онуй, за да си направят сами изводите колко взимам, а и да имат основа, върху която да си клюкарстват и интриганстват. При мен лично, всеки зададен ми въпрос, било от съседи, било от роднини, имат точно тази цел. Преди няколко години имах късмета да си уредя работа от вкъщи, а цените си определях сама (за да няма спекулации - работата беше свързана с компютърни услуги). Е, то не бяха разпити, то не бяха надничания вкъщи, то не бяха коментари и слухтене - ми на хората много интересно им беше, аджеба, как така само за 1-2 години си купих кола, направих ремонт на жилището, че и с нови мебели успях да го обзаведа! Един от съседите веднъж не се стърпя и ми казва: "Е-е, взе сега .... лева, кво ше ги праиш сега?"..... Ами, завист човешка и това си е...
Аз пък никога не съм се замисляла защо ме питат колко струва нещо си.
Или пък "Е, добре... Защо ви е това, обаче, след като имате още Х такива и те работят?"...
И още куп подобни.
Аз пък никога не съм се замисляла защо ме питат колко струва нещо си.
Или пък "Е, добре... Защо ви е това, обаче, след като имате още Х такива и те работят?"...
И още куп подобни.
, придружена с въпроса "е как си го позволихте с тези малки заплати?" 
Или ето тази физиономия
.Да не говорим колко ми е неприятно сметката да е видна. Примерно "Не мога да разбера как може това да си вземете или онова, а да не си смените колата толкова време!?"
Въпросът „Колко струва....“ го задавам само на доста близки познати, които няма да го изтълкуват лошо и само за неща които действително ме интересуват. Питам с цел не да водя счетоводство на хората, а да си сверя часовника дали аз мога да си го позволя в момента ( ако много ми се иска, защото обикновено мине ли време ми минава и мерака да си купя даденото нещо ).
Когато на мен ми задават този въпрос - отговарям според питащия, или казвам че не помня или казвам действителната цена дори и да е нещо за 5 евро от разпродажба. Не се дразня - хора всякакви.
Когато на мен ми задават този въпрос - отговарям според питащия, или казвам че не помня или казвам действителната цена дори и да е нещо за 5 евро от разпродажба. Не се дразня - хора всякакви.
За мен - в повечето случаи - да ме питат една или друга моя вещ колко струва е просто липса на възпитание и врене на гагата, където не й е мястото.
Ако някой толкова иска да се осведоми колко струва една сушилня (избирам за пример нещо споменато в темата) - ами да ходи в магазин и да пита продавачката - за много сушилни. Иначе информацията би била само за това, което аз съм купила*, и няма да осведоми питащия за средната цена на един, друг или трети тип сушилни.
* А може и да не съм я купила аз и да не й знам цената, нали.
Ами представете си, че някой напира да знае цената на, да кажем, бижу? Може да стане като в онзи разказ на Самърсет Моъм (ама пуста склероза, не си спомням името му).
Ако някой толкова иска да се осведоми колко струва една сушилня (избирам за пример нещо споменато в темата) - ами да ходи в магазин и да пита продавачката - за много сушилни. Иначе информацията би била само за това, което аз съм купила*, и няма да осведоми питащия за средната цена на един, друг или трети тип сушилни.
* А може и да не съм я купила аз и да не й знам цената, нали.
Ами представете си, че някой напира да знае цената на, да кажем, бижу? Може да стане като в онзи разказ на Самърсет Моъм (ама пуста склероза, не си спомням името му).
Видял съм, присетил съм се, що да не питам?
Да питаш за нещо колко струва е израз на любопитство според мен.Питам само най-близките си.Но ми е супер неловко аз да задам такъв въпрос или пък ако ми го задат на мен отговарям,но изводите ми за питащия са,че определено е любопитна личност 
Дразнят ме хората,които си врат носовете където не им е работа.
Дразнят ме хората,които си врат носовете където не им е работа. 
Въпросът може да е отправен просто от любопитство и не е задължително да е с цел разузнаване на соц. ви статус, възможността да сте взели нещо на далавера или чиста завист.
Има и такива случаи де...Ето един от моя живот: преди няколко дни имах рожден ден....Майка ми, баба ми и леля ми събрали пари и ми купили една рокля, която беше скъпичка -80 лв. Понеже всичките ми роднини живеят в блока ми /за мой ужаст
/, другата ми леля, изкоментирала на всеослушание, че с толкова пари съм можела да си купя какво ли не и че ето на, не съм си платила последния месец общите разноски, пък СЪМ СИ КУПУВАЛА рокли за по 80 лв. Та...и такива ги има....
Има и такива случаи де...Ето един от моя живот: преди няколко дни имах рожден ден....Майка ми, баба ми и леля ми събрали пари и ми купили една рокля, която беше скъпичка -80 лв. Понеже всичките ми роднини живеят в блока ми /за мой ужаст
/, другата ми леля, изкоментирала на всеослушание, че с толкова пари съм можела да си купя какво ли не и че ето на, не съм си платила последния месец общите разноски, пък СЪМ СИ КУПУВАЛА рокли за по 80 лв. Та...и такива ги има....