Потребност да радваш хората и липсата на такава

  • 3 961
  • 75
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 210
Или лоша диагноза да бъде отхвърлена. Ако лекарят на татко знаеше колко щастлива ме прави, щеше да се ухили от щастие за мен, ама не го направи.
Аз съм егоистично съсредоточена в любимите ми и чуждото щастие не ми е самоцел.. Ако съм направила някого щастлив, то е без да искам и без да изпитвам душевно разкисване.

# 31
  • Мнения: 2 052
Нали?  Simple Smile Гледам, че и тая тема със зашеметяваща скорост се превръща в отчетна на всички, които някога някъде са купили геврек на бабичка.

Да я местят в съответния подфорум и да я прекръстят на Добри дела - с изходящ номер. И ще се отприщи една графомания, и ще изплуват едни спомени от Тимуровската команда още.

Или аз не се изразявам правилно или вие не можете да ме разберете.
...Демек аз за повод нямам желание да давам, пък какво остава без повод.
jullianna, разбирам те. Но от моята гледна точна по-добре с желание без повод, отколкото по повод без желание. Варианти много, да не изключваме никой  Peace

# 32
  • София
  • Мнения: 4 506
Да доставяш радост и удоволствие е една от висшите егоистични прояви.
На любими, познати, непознати, но не на всички, разбира се и изобщо и по-принцип.
На някой искам, на някой не искам.
Да не говорим, че има хора, които са толкова харизматични и с такова излъчване, че дори и да го виждаш за първи път този човек, изпитваш спонтанно желание за подобни изяви и това ти носи много по-голямо удоволствие, отколкото да го направиш за киселата колежка, с която работиш от години, но едвам запомняш как се казва.

# 33
  • Мнения: 1 210

... и ще изплуват едни спомени от Тимуровската команда още.



Добре, че припомни. Аз изчистих кочината на едно безпаметно пиянде, но то никак не беше щастливо от факта. Може би тогава разбрах, че щастието за един не означава щастие за целия свят.

# 34
  • София
  • Мнения: 2 622
Темата не е за това, да радваме хората само с пари.
Разбира се, че може и да е жест дори.
Дона, и аз не исках темата да се превърне в това, но уви.
Не случайно съм я кръстила "Потребност ...",
а не какво добро направих / имаше такава тема вече  Wink/

Да доставяш радост и удоволствие е една от висшите егоистични прояви.
На любими, познати, непознати, но не на всички, разбира се и изобщо и по-принцип.
На някой искам, на някой не искам.
Да не говорим, че има хора, които са толкова харизматични и с такова излъчване, че дори и да го виждаш за първи път този човек, изпитваш спонтанно желание за подобни изяви и това ти носи много по-голямо удоволствие, отколкото да го направиш за киселата колежка, с която работиш от години, но едвам запомняш как се казва.

Абсолютно  Peace Особено за харизматичните хора
напълно подкрепям, а и аз съм го изпитвала  Hug

# 35
  • Мнения: 2 052
щастието за един не означава щастие за целия свят.

Именно.  Peace
Когато решим да направим нещо, за да зарадваме някого, единственото, за което можем да гарантираме, е доброто ни намерение. Резултатът е хазартен, дори да играем на сигурно.

# 36
  • София
  • Мнения: 2 622
щастието за един не означава щастие за целия свят.

Именно.  Peace
Когато решим да направим нещо, за да зарадваме някого, единственото, за което можем да гарантираме, е доброто ни намерение. Резултатът е хазартен, дори да играем на сигурно.

Да, и това е така и затова доста често съм спирала въпреки намеренията си.

# 37
  • Мнения: 1 210


Когато решим да направим нещо, за да зарадваме някого, единственото, за което можем да гарантираме, е доброто ни намерение. Резултатът е хазартен, дори да играем на сигурно.

Освен ако не го познаваме достатъчно добре- и него, и щастията му.

# 38
  • Мнения: 54
Аз съм от "тези, които никога и по никакъв повод
не го правят, а нямат и потребност от това." Въпреки че понякога е нужно съвсем малко, за да се почувства човек щастлив от оказаното му внимание. Аз обаче въобще не мисля за другите и за това какво би ги зарадвало. И определено губя, защото евентуално бих могла да се възползвам и да извлека дивиденти. 

# 39
  • Мнения: 1 209
Джу, интересна тема. Например аз така съм възпитавана, че да давам радост с и без повод. Като цяло съм учена да има първо за другите и после за мен, да радвам близките и приятелите си. Да, носи ми удоволствие да се старая за другите. От 2 г. насам, обаче, след няколко полу-случайни събития осъзнах, че в известна степен съм използвана. Понякога го позволявам или пренебрегвам, тъй като не е важно за мен. Друг път доста се дразня, поради което поставих някои бариери. Сега избягвам или вече не влагам същата емоция относно хора, у които съм усетила дребно интересчийство или откровено използвачество. Меркантилността в човешките отношения между уж приятели или проформа ангажираността ме дразнят.

# 40
  • София
  • Мнения: 4 506
harmony_broken, много хора имат подобно възпитание.
Всеотайност и себераздаване на общо основание и под общ знаменател.
Разбирам го отлично, но за съжаление това е безкрайно погрешно.
Наи-малкото, защото хората не са еднакви и не заслужават еднакво отношение.
Разбира се, добрите обноски диктуват определени параметри по отношение на общуването, но това е различно. Да даваш еднакво отношение към хората, по отношение на общуването е едно, а да бъдеш всеотдайна към всички съвсем друго.
Едно е да поздравяваш и портиера и директора, съвсем друго е да се себераздаваш на куцо и сакато със същата всеотдайност, както на най-близките, съвсем нормално е да се почувстваш ограбена в един момент, от една страна и много разочарована от друга, защото близките ти хора биха се почувствали пренебрегнати, ако се отнасяш със същото внимание към близки, далечни познати и непознати, както към тях.
Трябва да се научиш да степенуваш контактите си и да им даваш приоритетност.
Тези и тези са моите близки хора и всички останали.

# 41
  • Мнения: 1 209
Аззи, не мисли че не го разбирам Simple Smile написах го накратко просто без да задълбавам излишно. Споделям написаното от теб частично, но не съм имала предвид, че третирам всички еднакво.  Нямам проблем с наивност и абсолютен алтруизъм. Визирах, че усетих използване именно от хора, които съм считала за близки.

# 42
  • София
  • Мнения: 4 506
Да, разбира се, по начина, по който пишеш много ясно се вижда, че разбираш.

Аз и по принцип го казах, защото не е никакво изключение, като как да кажа, форма на възпитание.
И онова "не бъди егоист".
Напротив. Бъди.

# 43
  • Мнения: 1 209
Е, аз точно това "Напротив. Бъди!" не мога да го прегърна изцяло. В крайна сметка не живея заради собствения си г*з и поставям хората, които ценя доста често пред личните си моментни предпочитания.

Нямам предвид сравнявайки маловажни с жизнено важни нужди. Simple Smile

# 44
  • София
  • Мнения: 4 506
А, заради чий живееш?

Общи условия

Активация на акаунт