Е най-малкото дете имам вече. Семейство - също...
Извивявай Джу, оспамихме малко
Извивявай Джу, оспамихме малко
- Публикувана: 18 авг. 2011, 14:53 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2011, 15:42 ч.
Потребност да радваш хората и липсата на такава
Момичета, знаете ли ,че винаги съм обичала да радвам някой с подаръци? Но в един ден през 2007 г. разбрах какво е за мен подарък и оцених жеста с много сълзи и благодарности. Имах нужда от скъпоструващи лекарства за детето си и ги получих. Това беше за мен най-големия подарък в живота ми, за мен и за детето, защото то беше добре. Всичко друго е въпрос на лично мнение. Късмет! Аз цял живот няма да забравя добрите хора с чудесния подарък, който сбъдва мечти!
Не буквализирай Едно е да живея заради и вместо някого, друго е да поставям нуждите му над своите, особено ако са по-значими от моментните ми желания. Затова говорех за значим/по-малко значим. Отклоняваме се от темата, която е за даряването на радост, не за екзистенциалния егоизъм. Посоката в която се отплеснахме е направо достойна за отделна тема.
В две думи, имах предвид, че не мога да поставям егото си (собствения си г*з) пред хората, които са ми скъпи (не пред всичките им нужди- както виждаш не съм се изразила така) и обичам да им доставям удоволствие. Детето си подкрепям безрезервно до момента, в който извърши нещо силно в отклонение от моите ценности (неизчерпателно и не задълбочено написано, да речем).
Едно е да живея заради и вместо някого, друго е да поставям нуждите му над своите, особено ако са по-значими от моментните ми желания. Затова говорех за значим/по-малко значим. Отклоняваме се от темата, която е за даряването на радост, не за екзистенциалния егоизъм. Посоката в която се отплеснахме е направо достойна за отделна тема. В две думи, имах предвид, че не мога да поставям егото си (собствения си г*з) пред хората, които са ми скъпи (не пред всичките им нужди- както виждаш не съм се изразила така) и обичам да им доставям удоволствие. Детето си подкрепям безрезервно до момента, в който извърши нещо силно в отклонение от моите ценности (неизчерпателно и не задълбочено написано, да речем).
Никога няма да забравя думите на една колежка,
която при поредното събиране на пари във фирмата,
за подарък на колега, се изказа с такава досада,
че тя не работила, за да купува подаръци.
....
Защо една част от хората са такива и съответно друга част, да
изненадаш приятел, колега или близък ги прави щастливи ?
която при поредното събиране на пари във фирмата,
за подарък на колега, се изказа с такава досада,
че тя не работила, за да купува подаръци.
....
Защо една част от хората са такива и съответно друга част, да
изненадаш приятел, колега или близък ги прави щастливи ?
Едното няма нищо общо с другото. Ако искам да уважа колегата ще намеря начин, а стадния живот никога не ми е бил по вкуса.
Не изпитвам потребност да радвам хората около мен и страня от хора/колеги, които имат такива наклонности. Да цвилиш около другия непрекъснато или да му пробутваш евтини сувенири в опит да му създадеш добро настроение е проява на лабилност и ниска себеоценка.
Не се съмнявай, че Джулиана няма да се обиди дълбоко за размяната на реплики.
Аз знам кое какво е, но не аз казах, че не живея заради себе си.
Освен това има достатъчно хора, които именно заради това живеят и мисля сме говорили много за това, действително и не е рядко срещано явление, макар и погрешно.
Връщайки се към темата, връзката с екзистенциалния егоизъм е много тясна, защото казано много просто, човек трябва да се чувства пълен, за да може да дава пълноценно, което, от своя страна, отново го пълни.
Аз знам кое какво е, но не аз казах, че не живея заради себе си.
Освен това има достатъчно хора, които именно заради това живеят и мисля сме говорили много за това, действително и не е рядко срещано явление, макар и погрешно.
Връщайки се към темата, връзката с екзистенциалния егоизъм е много тясна, защото казано много просто, човек трябва да се чувства пълен, за да може да дава пълноценно, което, от своя страна, отново го пълни.
Октопод, доста си принизила първоначалната ми идея.
Не, никой не радвам с евтини сувенири.
Ако за теб, с това се изчерпва да зарадваш някого ... чудесно !
За цвиленето пък още повече
Няма нищо
Да не забравяме все пак,
че съм стар спамър
Не, никой не радвам с евтини сувенири.
Ако за теб, с това се изчерпва да зарадваш някого ... чудесно !
За цвиленето пък още повече
Извивявай Джу, оспамихме малко
Няма нищо
Да не забравяме все пак,че съм стар спамър
Никого не ща да радвам освен най–близките си. Не си падам по подобен род душеизлияния и демонстрации. Гледам и да избягвам да ставам обект на такива– досадно и задължаващо е. Имах колежка, която постоянно се го играеше, даряваща щастие и досега е най–досадното същество, което съм срещала. А правенето на добро, даряването на щастие нямат нужда от демонстрации. Някой писа за животоспасяващите лекарства, дарени за детето му, това е доброто, истинското такова, останалото са мили жестове.
jullianna, не съм го написала към теб конкретно. Дума "потребност" я свързвам със "зависимост". Някои хора имат потребност непрекъснато да присъстват в мислите и пространството на другите. Отговора на въпроса ти за мен е в това:
А правенето на добро, даряването на щастие нямат нужда от демонстрации.
Моля, разграничавайте правенето на добро
с това, просто да зарадваш някой или да изненадаш някой
без повод. Защо всички се хванаха за някакви добри дела,
като това не е идеята на темата и питането ми.
И защо потребност да е равно на зависимост ?
Не, не съм зависима от това, просто в определени моменти,
при определени хора имам желание.
Ако щете и написан стих, като пожелание за рожден ден,
но лично за човека, а не копи - пейст на готов такъв от интернет
с това, просто да зарадваш някой или да изненадаш някой
без повод. Защо всички се хванаха за някакви добри дела,
като това не е идеята на темата и питането ми.
И защо потребност да е равно на зависимост ?
Не, не съм зависима от това, просто в определени моменти,
при определени хора имам желание.
Ако щете и написан стих, като пожелание за рожден ден,
но лично за човека, а не копи - пейст на готов такъв от интернет
Забелязала съм, че когато ми е по-широко около врата ( и финансово) съм много по-склонна и на символични жестове на радост. В момента съм в анти-период, едвам РД честитя, камо ли да ми идват свежи идеи за спонтанни жестове. / но се опивам от темата и ще се опитам да превключа на алтуризъм/
Имам потребност да радвам хора. По-често ми се случва да зарадвам доста далечен, че дори и непознат човек от колкото близък приятел или колега. За семейството е ясно. Те са извън класации. Не обичам да съм близка с хората посредством размяна на дарове и жестове. Виж доверието е друго нещо. Имам потребност да радвам хората със съпричастност и с думи. Със споделяне и със слушане.
И все пак понеже в темата е даден пример за събиране на пари за колеги.....доста ми е неприятно, в 99% от случаите. Никога не съм подемала такава инициатива, както и не държа за мен да събират, но за съжаление го правят. Харесвам спонтанността и тези маниери са ми несвойствени.
И все пак понеже в темата е даден пример за събиране на пари за колеги.....доста ми е неприятно, в 99% от случаите. Никога не съм подемала такава инициатива, както и не държа за мен да събират, но за съжаление го правят. Харесвам спонтанността и тези маниери са ми несвойствени.
Потребността, нуждата или личното желание / или както решим да го кръстим/, са чисто егоистични подбуди, целящи да донесат някакво удовлетворение за нас самите. В никакъв случай не са акт, от който се очаква ответна реакция. За мен отказът от подобна потребност, не е драма, просто липса на необходимост от нея.
Джулиана, без да обиждаш моля те, но понякога такива стоварени потребности, леко спичат ситуацията.
Аз примерно не обичам, хората да са ми благодарни, когато съм си свършила работата. Това което съм направила за тях може да е разрешаване на много голяма проблем, за мен то да е просто част от трудовите ми задължения.
Джулиана, без да обиждаш моля те, но понякога такива стоварени потребности, леко спичат ситуацията.
Аз примерно не обичам, хората да са ми благодарни, когато съм си свършила работата. Това което съм направила за тях може да е разрешаване на много голяма проблем, за мен то да е просто част от трудовите ми задължения.