Помагат ли ви мъжете и колко време имате за себе си?

Много пъти съм го казвала, но да - случва се понякога да му помагам. 
Нямам търпение за бебе, че малко да си уплътня времето.
Особено откакто останах само с една допълнителна работа /пък и нея мисля да зарязвам, че няма нужда/, в свободното време се чудя какво да правя...
Иначе, вкъщи не делим работата на мъжка и женска. Взаимозаменяеми сме. Само за децата той е по-активната страна - чисто физически има повече време и нерви да води, прибира, да тича с тях и т.н. Често и по почивки ходят сами тримата - и в момента са - днес се връщат от планина и утре заминават на море. Мама има нужда от релакс - особено сега.
Ходя на работа, а вечер се разхождаме, излизаме, изобщо всякакви семейни неща. Когато са някъде тримата, моето време си е само за мен.
Домакинстването сме си го улеснили с уреди и той обича да се занимава - пуска перящата прахосмукачка /за мен е твърде тежка/, готви, зарежда пералнята.
Аз единствено зареждам миялната и сушилнята. И изхвърлям боклука.
За големите почиствания викам помощ. А и не се вторачвам прекалено.
През седмицата обичайно се храним на заведения вечер. Това лято броихме, че сме сготвили точно 2 манджи, че и едната остана недоядена.
Изобщо, не се оплаквам...
Толкова.

Сега съм в къщи и той ми помага. Но преди когато ходех и аз на работа не беше ясно кой на кого помага. Просто и двамата се включвахме по равно (или почти по равно) в домакинската работа. Сега след като се върне той поема грижите за малкия и аз имам минутки за себе си. Не че времето ми стига , но съм благодарна и за малкото лично време. Ако се налага да работя или да отсъствам по дълго, през уикенда, например, съпругът ми гледа детето. Ако на него му се налага, аз го гледам. И така Никога не сме го подлага ли на обсъждане или пазарлък. И двамата приемаме , че така е редно.

Помага ми, плаща на помощницата в домакинството.
Също е неоценима помощта му в забавленията и генерирането на идеи за това.
Равноправен родител е, намесва се адекватно при възпитанието на децата, без да чака аз да съм лошата.
Какво друго остана... не зарежда миялната машина, не пуска пералня, не оправя легла, нито масата след вечеря. Обаче аз никак не му се сърдя, никак.

Ако го помоля за нещо го прави веднага и с желание.
Обаче аз предпочитам сама да се занимавам с домакинстване- готвене, чистене, пране.
Винаги има нещо в неговият начин на изпълнение, което ме дрази.
Обичам да знам кое къде се намира в дома ми и както казват бабите "да ми е минало през ръцете".
Идеален родител е. От момента, в който прекрачи прага взима дребното и си играят, къпят се и се приспиват сами.
Тогава и аз имам достатъчно време за себе си.


Това е много точно написано- важно е да има хармония в дома, другото са подробности.

   Такава теми сме имали много пъти... На въпроса - мъжът ми основно разхожда детето вечер, докато аз върша домакинската работа. През седмицата най-много да измие чиниите през вечер. В събота и неделя си разпределяме каквото има за вършене. Уморявам се, но умерено - за каквото не ми остане време или ищах го зарязвам.

Аз пък не изисквам и не държа мъжа ми да се включва в подобни дейности като миене на баня, стъкла, балкони и прочие. А и не мога да си го представя след цял ден преговори, срещи или съвещания, да го чакам в нас, за да му връча мопа или парцала. Или каквото и да е.
За сметка на това пък ме осигурява финансово, за да мога, ако има нужда, да си платя на жена, която ще свърши цялата тази работа.
Освен това никога не ми се е налагало да мисля, че трябва да се плащат битови сметки, кредит, застраховки, учебни такси или подобно. Ако понякога го попитам за такива неща - отговора му е, ,,остави ме мен да мисля за тези работи,,.
За мен това е голямо облекчение.
Има дни, в които съм доста ангажирана. Има дни, в които не съм и това ми дава възможност да си подомакинствам и сама из нас.
Децата ни са сравнително големи, така че си имат свои занимания вече. Което автоматично означава, че и личното ни свободно време е в повече.

tzarina браво,прозвуча ми коментара като супер спокоен и улегнал живот да водите.
И двамата работим заедно - семеен бизнес, и двамата бачкаме по равно.Аз и двете си деца съм ги гледала до 11м, защото трябва да се работи и свъкърва ми ги гледа/ше през деня.Дразни ме факта, че като се приберем аз хуквам с децата по плащадките, а той е изморениия и нуждаещият се вечно от релакс с бира след работа.Бабата като ме види си тръгва на мига, защото се е скапала от търчане по децата през деня - разбираемо е, и аз имам 10 мин от офиса до нас почивка. Неразбирам поведението - аз трябва да си почина, не ме занимавай сега.Е, добре де а аз кога да си почина.Децата ни са малки, каката в общи линии вече сама се глада, но по малчо си иска тичане на 1г 6м е почти. Нито майчинство съм изкарала като нормалните майки, първият път бачках до 19ч и родих в 22,50ч, а вторият път 1 ден преди да родя реших, че няма да ходя на работа.Частният бизнес изисква жертви ама.... в тая криза вече си е ад под небето/но това да не го дискутирам/.Имаме и куче, което преди второто раждане само аз разхождах, сега съм сутрин аз, вечер той.Но сутрин е ад - каката за градина трябва да приготвя, малкият да го приготвя и закуси, и кучето да разходя - а той води каката на градина и до тръгване за работа пие кафе долу в кафенето.Бабата идва в 9 и аз хуквам с кучето на разходка и докато се оправя е дошло време за работа.Прибирам се най-рано в 19ч и  грабвам децата.А той - биричката.Прибирам се да ги изкъпа, да хапнат , а той след това идва за кучето  .През това време ми се е разказала играта вече, защото реве дете, куче вие, че му се пишка.......Няма желание за нищо в къщи.Как да го провокирам - незнам.Разчита на мен , че няма да си оставя ей така децата и не му дреме.

абе помага, но понякога много се нервира, когато крада време за себе си и в общи линии не ми остава много време за мен, не повече от 30 мин на ден

Е, това не изисквам не само от него, но и от себе си. И се надявам никога да не се налага да го правим.
За останалото, не бих имала това спокойствие, ако оставя някой друг да контролира изцяло нещата.

      У дома си помагаме, само когато този, който върши нещо, не може да се справи сам физически. Няма мъжка и женска работа, няма разпределение. Всеки върши това, което е нужно в момента да се свърши и според времето си. Единствената ми строго лична територия е прането и простирането, но защото аз не позволявам да се включи, а ми е слабост. 
      Най-щастлива съм от факта, че мъжът ми обожава да готви и го прави далеч по-често отколкото аз. Много ми тежи готвенето, и съм доволна от това стечение на обстоятелствата.

Така е лесно, ама я пробвай с варианта при който и ти се прибираш след цял ден преговори, съвещания и срещи, понякога повече и от тези на мъжа ти, щото при мен това е случая Или по - лошото от работа в производството, която те е оставила без кръст и без ръце... все някой трябва да хване мопа и в тия случаи.

Е то най-сладкото е да НЕ изискваш, да не молиш, да не напомняш  Аз бих се изморила 100 пъти повече да му напомня нещо 10 пъти, че е обещал да го свърши, да го моля да ми помогне, отколкото сама да си го свърша  Абе аз знам, че съм ударила джакпота 

Не че не съм се замисляла, честно казано.
Но сами знаете, че тези неща са ,,подреждат,, в едно семейство в първите му години на такова. Още тогава не се ли изговорят тези неща, после е леко късничко, според мен.
А и всичко си е до индивидуалността на човека. Едни мъже и без подсещане и молби помагат, други - с топ не може да ги вдигнеш от дивана.

Насила хубост не става.
Ако не иска, или не е научен от личния пример в семейството си, няма да ти помага. Пък ти ако щеш и на кътни зъби да застанеш от зор, той пак ще си цъка с дистанционното.

Колко си права!