За приятелите

И моето мнение е сьЩото като на другите. Не си слагай на сьрцето подобни глупости, всеки си има достать4но проблеми,за да се заминава с проблемите на другите. Била  си добра приятелка с нея_от тук нататьк просто забрави за приятелство с подобен 4овек.

Още една, дето си мисли, че берем парите по дърветата и ни се сервира всичко наготово! 
Да и забравиш телефона на тая! 

То само в чужбина да е така,но за съжаление и тук е същото.Предложиш някаква работа,за която си чул или познаваш шефа,после ставаш виновен и за двете страни:единия,не тази е работата,която търси,за  другия,не този е точния човек.
Отначало се упрекваш едва ли не,аз съм на работа,той/тя не е,после пък защо помогнах.
А като ти кажат;"ти имаш"как реагирате?
Мен ме хваща бяс както се казва.

Извинявай, за работата ли имаш предвид?

Случва се и обратното:)
Преди години поисках информация от моя приятелка в БГ за типа компания в която работи, офиси етц тук дали има. Да провери, защото онлайн не са представени много добре и нищо не се разбираше конкретно. Исках да разбера къде да отида, на кой адрес да си пусна св-то, нищо повече. Тя ме попита как не ме е срам да искам да 'ми намира работа' в чужбина. Стана ми толкова болно, че ми идеше да се хвърля под влака. Започнах обяснения, че не искам нищо от нея, освен информация ( и бога ми така беше!) , но от отговорите й започнаха да изскачат някакви още по-идиотски неща, например, че 'от целия клас' аз най-добре съм се урЕдила омъжвайки се в чужбина. Запитах се какъв приятел е този, който не знае как живея и мисли, че съм се урЕдила, какво ми коства цялата тази промяна, как ме променя тя.. и т.н. По това време аз агонизирах вкъщи без никаква преспектива да намеря поне работа, от която нещо да разбирам. Това е един от най-ужасните моменти в живота ми, и това е приятел от детство, разбирате ли - човек, с който съм била абсолютно убедена, че ще търкаме пейките по парковете като пенсионери.
Опитах се да залепя стомната, не става, дори стана по-лошо. Много ме промени този случай, много се затворих към хората по принцип от тогава. Важни са ми 5 човека, никой друг.

По конкретният казус, моето внимание само за много , ама много близък човек бих се напънало да седна да чета, да проверявам и да услужвам с каквото и да е. Останалите по нанадолнището, това е крайният ми извод. Изобщо не се пъни за това момиче -  това не е читав човек.

Не за работа ,а примерно за пари.Ти имаш,наистина ме вбесява.
Не правя хорските сметки,и аз съм си броила стотинките в определени моменти,но най първо си плащам сметките и тогава се чудя за какво да харча останалите.
Понякога казвам на децата си,че когато вземеш заем и го върнеш,тогава имаш два пъти по малко.Е,те не го разбират,но се опитвам да обясня,че един път връщаш взетата сума и втори път я нямаш,не може да разполагаш с нея.
А като гледам някои,първо за глупости се харчат,после ако закърпят някой,ще платят нещо от сметките и те се трупат.
И после :Ти имаш.Това е.И те гледат,все едно си длъжен да ги издържаш.

.

Това да ти се прави сметка на парите от друг, е често срещано явление. Аз неволно станах свидетел на една българска драма. Случайно се срещнах с новодошла българка, която ме помоли да й попълня едни документи и да се обадя на две три места. Докато попълвах документите, тя от дума на дума ми сподели драмата си. Накратко, дошли тук със съпруга и децата и два месеца живели при роднина - без да работят, която също ги подпомогнала финансово и за билетите. Та тази роднина, ги била "изгонила" и няма да ви казвам на какви грозни клетви се наслушах. Ама наистина клетви и грозни думи, включително ме уведоми и за подробности от личния живот на лошата роднина. Отделно как съпругът правел над 10,000 на месец, а тях ги изгонили и те горките сега трябвало да плащат наем и да си харчат от спестяванията.
Много лошо впечатление ми направи, защото вместо да са благодарни, че и два месеца са живели и са получили помощ - което струва много тук, те сипеха клетви и обиди. Та наистина много трябва да се внимава.

Мисля, че съм го споменавала, но моя първа братовчедка, въпреки че беше се видяла два дни преди да ми се появи на вратата с майка ми, не и´ беше казала за намерението си, да се пресели при мен. Наистина не разбирам как можа да тръгне от BG и в един момент да ми се появи на вратата, плачейки и разказвайки ми една сълзлива история и поглеждайки ме под вежди, дали се натъжавам и дали се хващам на въдицата и´. Не знам защо беше решила, че мъжът ми има властта да раздава работни визи за Австрия, ей така, на когото му хрумне. Възмути ме нахалството и´, когато и´ казах, че аз работа не мога да и´ намеря. Казах и´ още, че ако остане при нас, единственото, което може да направи, е, да чисти и готви вкъщи, и то всъщност ще го прави за себе си, тъй като ние се храним навън и се прибираме вкъщи късно вечер. Тя дори ми каза, ами ако ми плащаш, съгласна съм. Ех, да и´ плащам, да живее при нас и да си чисти и готви, още нещо, премия или награда??? А и тя попита ли, дали съпругът ми би се съгласил на подобно нещо!? Откровено казано, само мога да си представя какви очи би отворил ако му кажех за намерението и´. Аз обаче я качих в колата и я закарах в хотела, в който беше отседнала групата, с която тя пътуваше уж да си купи кола. Видяхме се няколко пъти от тогава в BG, тя не казва нищо за случая и аз нищо, дали говори за мен, не ме интересува. Мисля обаче, че си мълчи.
Правила съм много услуги и не мога да кажа, че един е благодарен. Винаги започват да искат повече и повече и като каже човек, "до тук", става лош. Затова не искам и и да чуя, когато започнат да искат нещо. Отказвам преди да съм ги изслушала.

 

Мило момиче,

аз като една будала,дето като дойде тук и не знаеше езика мило и драго даваше за българи,мога да ти дам няколко много практични съвета и искрено се надявам да ме послушаш,че още ме е яд на себе си как съм била толкова наивна...

1.Ако не беше в чужбина и нямаше работа тази така наречена в случая приятелка щеше ли да ти се обади?
2.Като сте били малки и сте играли на ластик и двете сте били малки и сте можели да играете на ластик.Сега ти говориш езика, а тя- не, ти имаш работа, а тя -не, ти имаш доходи, а тя -не, ти изпитваш носталгия към времето,когато сте скаали на ластик, а тя- не.Интересува я възможността,която можеш да и предоставиш да замине за чужбина и вместо под някой мост да спи у вас.С гаджето си.Това дали, примерно, ти имаш намерение да спиш с твоето гадже у вас не я интересува.
3.Колкото и да се сърдят някои, икономическите имигранти,които са в страни, в които непрекъснато вали,данъците са високи,скъпо е по заведенията и пушенето е забранено в ресторантите,вдигането на шум  късно вечер не е прието и като цяло законите се спазват никога не се интегрират и винаги остават една здраво обособена група,която,ако няма късмета да си намери достатъчно добре платена  работа,че да има с какво да се фука в Бг,все създава проблеми на тези,дето са ги приютили в къщите си.Непрекъснато мрънкат и никога не са доволни.
4.Животът на всеки човек си е в неговите ръце.Щом си успяла да се справиш далеч от баба си,майка си,леля,чичо,приятели,съседки,дето те знаят от бебе,не бива да се чувстваш виновна,още повече длъжна.
5.Само хора,които са в твоето положение, в твоята ситуация и с твоите проблеми могат да те разберат.За другите проблемите ти не съществуват.
6.За съжаление,българите са много,ама много завистливи.Все ще ти гледат в паничката и ще ти създават усещане за състезание.Ако ти е скучно,има по-интересни занимания за развлечение.


Айде,успех и се пази!

Картинка, много хубаво написано 
Венета, тази твоя братовчедка ми напомня на моя роднина, която при едно от пътуванията ни до България много настояваше да ме види на кафе, само за да ми каже със самото сядане: "Дай сега да видим как да дойда там, че тук няма бъдеще". Казах й да научи езика, има висше образование, което обаче не е много търсено тук и вероятно ще започне от много по-лоша работа от тази, която има в момента. Започна да ме пита колко струват квартири, храна, месечни разходи ... Отговорих й и каза: "Много е скъпо. Аз мога да спя у вас на дивана". Останах с ей такива очи  Разговорът ни стана все по-абсурден и по-абсурден, където и на моя мъж явно му се приписа способността да раздава разрешителни за работа за Норвегия и да намира работа на всеки с щракване на пръст 
Е, логично дори не се сеща да пита за мен след този ни разговор, явно разбра, че тоя парашут не се отваря 

Teresa of the Faint Smile, какво да ти кажа.... Аз просто не искам да си спомням, колко глупаво съм постъпвала и то на няколко пъти. Проблема е в това, че все имам разбиране към хората с проблеми, но те явно нещо, не че толкова имат проблеми, а са видели в мен добрата, глупава самарянка. 2008 при нас дойде наш роднина. Преди това, точно преди да тръгне, каза че го боли зъб. Казах му да иде в BG на зъболекар и да си реши проблема, защото докато му уредим нещата, ще трае известно време, а зъболекарите тук са ужасно скъпи. Пратих го при мой познат зъболекар в BG. Наложи се да му вадят зъба и операция. Платих му всички разходи за зъба и операцията, че и за това да си извади задграничен паспорт за три дни. Тръгна 10 дни по-късно заради операцията. Понеже ми е много близък, разбира се остана при нас. Имаше си своя стая в къщата. Храна, цигари, всичко от нас. Дъщеря ми имат фирма, затова имахме възможност да му  направим документи за работа. Получаваше прилична заплата. Не знаеше немски, но тъй като правехме голямо разширение на фирмата, можеше да работи и без да знае езика, пък и дъщеря ми беше постоянно на обекта, нямаше проблем. Нашите приятели го глезиха като малко дете, купуваха му цигари, вземаха го често с тях на обяд или вечеря, изобщо живот.
Като уговорката беше, че при нас ще остане около 3-4 месеца и след това, ще му намерим квартира при хора, които познаваме, да живее с тях и да си делят разходите по квартирата. След година ще му помогнем пък да си намери самостоятелна квартира, за да може да вземе жена си и децата си при себе си.
Е да, но неговите планове си бяха други. На третият месец ревна за жена си и децата си. Ок, хайде, нека иде да ги види. Като беше там, каза че не знае дали ще дойде отново, че заплатата му била малка. Можеш ли да си представиш. Живее при нас, без да дава един цент, храним го, цигари му купуваме € 4,40 всеки ден само те, ние разбира се му плащахме здравната застраховка и плащаме също и данъци за него. Знаеш, че колкото му е заплатата, още толкова се плащат данъци и застраховки. За него чисто му оставаха € 980,00. Кажи ми кой, който току що е дошъл някъде, са му покрити всички разходи и му остават толкова джобни пари, при положение, че работата му не беше тежка. Когато той дойде, сградата беше готова, имаше вече и парно вътре и оставаха довършителните работи.
Помолих го да окоси тревата в градината, имам предвид вкъщи, не във фирмата, там нямаме градина и той я окоси веднъж и за втория път попита за пари, за да я окоси.
Работи около 5 месеца при нас. Поиска да получава минимум € 1200 нето и да продължи да живее при нас и пак така всичко да поемем ние. Аз му казах, че при тези условия ще си вземем някой тук от Австрия и няма да се разправям повече. Той така или иначе си търсеше причина да се върне в BG. Накрая си замина защото реши, че заплата му била малка. А в Гърция е получавал по € 600,00 и са живеели 5 човека в една стая, той го разказа, аз иначе няма от къде да го знам.
Никой повече не може да ме накара да направя каквото и да е, та ако ще и брат ми да иска да дойде, не ме интересува повече. Всеки да се спасява сам, кой както може  !
Глупаво постъпих и за това, че на един художник от Пловдив, му организирах изложба тук. Че  му уредих болницата, в която тогава работех, да му поеме всички разходи по храна и напитки за вернисажа, покани за гостите, къде да спи и да не плаща и т.н., а той си плати само пътя. Носих му картините до унгарската граница, там в едно градче на около 300 км от тук, защото прочетох във вестника, че има изложба на софийския етнографски музей и попитах дали може да поставят картините му към изложбата, съгласиха се. След болницата му уредих да ги изложат и в една галерия тук, където съм аз. Разходите, които аз имах, не ми ги покриха, ами нямат пари хората, какво да правим, простено да им е. Те казаха, че не знаят как ще ми дадат парите. Но нали знаеш не е луд този, който яде баницата, а този, който я дава.
Да не излезе, че се оплаквам, не, просто го споделям, за да не направи и друг моите грешки.

Като сте почнали да се разпиша и аз. С мъжа ми(българин) сме тръгнали от нулата. Години работехме по корабите и спестявахме. После и в други държави живяхме и работихме преди да стигнем до Норвегия с големи лишения, с голямо пестене, и с много гладни периоди и зими. Винаги сме разчитали само на себе си, нито на родители, нито на приятели. Пари на заем от никого не сме взели, нито лев. Билети, хотели, квартири, храна-всичко сами. Обикаляне по институциите-сами. Докато стигнем до тук. Веднъж като се установихме най-накрая и минаха няколко години се почна...
Дойде една роднина на мъжа ми, която никога не е живяла в чужбина, да си търси работа. В Бг работи нископлатена работа и в общи линии все майка и и помага с някой лев. Знаеше повече от година по-рано, че ще идва тук и и бяхме казали да понаучи езика, учебници и дадохме, речници, всичко. Като се чувахме по скайпа казваше, че е много напреднала вече и много е научила. Защо ли не я препитах...Както и да е-купихме и билет и дойде тук. Ами тя не можеше името да си каже на норвежки, дет се вика. Нищо не беше научила, ама нищичко. Грам. Отделно, че вместо да чете обявите и да си търси работа по цял ден преглеждаше брошурите на магазините и ми викаше- виж това колко е евтино, само ... крони, що не си го купите?
Дадохме и колата да обикаля да си търси работа. Като се върна вечерта взе да ми разказва в кой магазин какви намаления имало и взе да ми показва какво си е купила. А уж беше тръгнала работа да си търси. Нито пари е спечелила, нито работа си е намерила, а харчи като за световно малкото пари дето има(които майка и е дала) и то в една от най-скъпите държави в Европа. Иначе я хранехме ние, бензин на колата наливахме ние, само и само да ходи да си търси работа. Но тъй като не знаеше езика, и английски също, успяхме да и намерим с 300 зора само работа за чистене по заместване, ама не и се чистеше. И тя жената я видя, че не иска да чисти и не чисти като хората и след заместването не я остави за постоянно. А иначе беше обещала, че ще я остави за постоянно, а те като обещаят си държат на думата. Стоя така 3 месеца и купихме билет за връщане и после ние бяхме лошите, че не сме и намерили работа, и не сме купували от магазина каквото на нея и се яде...
Който не е броил парите за едно нещо - няма как да го оцени. Я като нас да се е стискала и заделяла от залъка си години наред, сама да си е купила билета и т.н., да е поспала в колата известно време, да трябва да плаща за квартира или хотел - по друг начин щеше да гледа на нещата. И това е човек, който уж има желание да работи в чужбина. Не човек, който си довел насила. Човек(роднина!), който месеци наред те уговоря да го приютиш. Ами аз това желание не го видях. Само черна неблагодарност...