Как решавате проблемите?

  • 7 637
  • 153
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 7 097
Мразя скандали и викане, ужасяват ме. Майка ми твърди, че съм в състояние да кажа много тежки думи в такъв момент, и далеч неоправдани с оглед конкретната ситуация. С тих глас.

Това съм аз. Майка ми нищо не твърди, но аз си го знам. Наскоро се и случи - вече имаме едно приятелско семейство по-малко...

# 16
  • Мнения: X
Ненавиждам сръдни. Който се сърди, или обяснява какво точно има - или е оставен да си се сърди.
Аз също не се сърдя. Ако съм много уморена мога и да порева малко, но ако съм ок, първо се "срещам със себе си" (любезно се питам "какво има миличка! защо ти е кофти!"  Laughing) и после си казвам.
Вкъщи никой за нищо не е бил насърчаван да се сърди, което смятам за голям плюс.

# 17
  • София
  • Мнения: 1 595
С разговори.

Тоест аз разговарям, а той мълчи (по принцип нормата му е до 50 думи на ден, половината свързани с "къде ми е..."). След което той си прави каквото е решил, а аз съм спокойна, че поне съм си казала претенциите.

И така до следващия път  Laughing
 

# 18
  • Мнения: 472
Ние обсъждаме проблемите надълго и широко и вземаме решение веднага/ независимо, че понякога на единия не му харесва решението/. Не оставяме проблема нерешен или да се решава от само себе си с времето. По някога си покрещяваме, но рядко Laughing

# 19
  • Мнения: X
Забравих да кажа, че аз не мога да крещя  Grinning
във форум няма как да се разбере...
Не мога да повишавам много глас, защото гласът ми се губи бързо. Понякога ако говоря повече от час и изчезва. Започвам само да преглъщам и звуча ужасно.
По тая причина и имах официално позволение да чета по време на дипломната си защита.
Смятам ако ми се наложи да кряскам, да пиша с огромни букви на лист  Laughing

(веднъж хвърлих чаша и веднъж - дистанционно, защото не мога да крещя - и се заслушаха, честно да призная Laughing)

# 20
  • Мнения: 102
Крещящия в къщи съм само аз.За съжаление, обаче вече не ми се отдава/имам заболяване на щитовидната жлеза и ако се опитам да викам-например по децата, ми спира въздуха и сякаш клещи ми стягат шията/. #Cussing out
А иначе, отдавна сме стигнали до фазата на говоренето и обсъждането.Лошото е, че май само аз говоря и даже не съм убедена винаги, че отсреща ме слушат внимателно.

# 21
  • София
  • Мнения: 6 094
След 20г. заедно и скандалите вече си знаем, не е интересно.

# 22
  • Мнения: 7 947
Крясъци, разговор, сръдни?
Всяко семейство има проблеми. Някои крещят, после са си най-мили. Други се сърдят с дни. Как е при вас?

От всичко по малко.

# 23
  • Мнения: 1 907
    Той - повишава тон, но за кратко. Смята, че след като каже "великите си мисли", въпросът е приключен и не се нуждае от обсъждане.
    Аз - изнасям се поне за час, ако съм много ядосана. Мразя скандали и викане, ужасяват ме. Майка ми твърди, че съм в състояние да кажа много тежки думи в такъв момент, и далеч неоправдани с оглед конкретната ситуация. С тих глас. Затова бягам, за да си охладя страстите и да не стигна до там. После си казвам всичко.
    Не мога да се сърдя, минава ми много бързо. 
При нас е същото, само дето ролите са разменени.
Аз съм викащата, той се ужасява от викове и се затваря в черупката си, а после трябва АЗ да му се извинявам  ooooh! Затова и вече не викам, а мълча- с него това е печеливша стратегия  Mr. Green

# 24
  • Мнения: 2 927
елиас, сега ме зачуди дали да кажа на мъжа ми каква може да е печелившата стратегия с мен, или да си замълча  Mr. Green

ПП, Той след викане, никога не се извинява. Винаги е прав. В една тема ме увериха, че идвало от "лъвската" му природа  Grinning

# 25
  • София
  • Мнения: 7 097
ПП, Той след викане, никога не се извинява. Винаги е прав. В една тема ме увериха, че идвало от "лъвската" му природа  Grinning

На моя явно му идва от лъвския асцендент  Laughing

# 26
  • Мнения: 627
Никак. Трупаме ги.
Разговорите не вървят, защото се уморих от монолози. Куца му вербалната комуникация. Пък и на различни езици говорим май.
От известно време си мълчим. Ама не усещам това да е решило някакъв проблем.

С други думи - запис.  Grinning

# 27
  • Мнения: 1 296
При нас е тривиално - с разговори.
В зависимост от проблема/ситуацията може и да са много разговори, в които се търсят варианти, компромиси, решения.
Крясъци - в никакъв случай. Асоциирам ги с пиянските изцепки на баща ми, когато бях малка. И ги ненавижда
Мога и да повиша тон и да се скарам, случва ми се, но е по децата, когато след сума ти напомняния, пак не са си оправили стаите.
Мъжа ми ме е научил, че проблемите възникват, за да се решават.
В никакъв случай не бива да се бяга от тях или да се премълчават.

# 28
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Чак проблеми, кой знае какви нямаме. Но се случва за нещо дребно той да повиши тон - не конкретно на мен , а ей така за изпускане на парата...
Аз съм голям непукист и рядко нещо ме изкарва от релси, затова седя и го слушам - ако се поолее виквам и аз - което му служи като знак, че е време да спре. Peace

Ежедневието му е доста по-натоварено от моето в психически аспект и го разбирам - когато мога помагам - когато не слушам... ама от едното влиза, от другото..... Mr. Green
Важното е да се успокои дишането. Laughing

# 29
  • Мнения: 1 907
елиас, сега ме зачуди дали да кажа на мъжа ми каква може да е печелившата стратегия с мен, или да си замълча  Mr. Green

ПП, Той след викане, никога не се извинява. Винаги е прав. В една тема ме увериха, че идвало от "лъвската" му природа  Grinning
Ох, Лъв  Laughing Те са като котенца- ядосват се за глупости и трябва всички да разберат, че са ядосани, но като ги почешеш по гривичката започват да мъркат  Mr. Green
Да ти кажа, по-добре да се ядосва и да фучи, но да му минава бързо...вие, тежките характери, сте по-трудни и тотално неразбираеми за крещящите натури  Whistling
А да накараш един Лъв да е търпелив и да говори тихо, когато е афектиран...трудна задача  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт