Дайте кратко резюме, че съм на възраст вече и очите ми се уморяват от дългите постове 
- Публикувана: 22 авг. 2011, 17:53 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2011, 19:20 ч.
Мъжът на 37
Здравей авторке,
Не знам защо, но след прочитането на първия пост, освен дежа вю, в мен остана и един горчив привкус. Ти самата също имаш огромна вина за разпадането на връзката с М. Някак си при вас не се вижда равностойно партньорство, а мнение - аз съм принцеса и той е длъжен да ми слугува, да ме осигурява финансово, да ме глези. Честно, не прочетох никъде реципрочно отношение от твоя страна, но за сметка на това усетих едно желание за тотален контрол.
Ти съдружник в семейната фирма на приятеля предполагам не си, защо тогава той трябва да ти дава отчет за всяка поръчка? Това пък, че когато е бил притиснат от връхлетяла баща му страшна болест, си купил телефон за 1000 лв те е накарало да спреш да го обичаш, направо ме изуми. Не пишеш, че баща му е бил лишен от нещо, не пишеш, че го е лишил от лекарства - сори, но смятам, че живота не трябва да спре, защото имаме болен близък. Да, всеки се бори със собствените си драми или преживява мъката си по особен начин, за твоя приятел едва ли е била важна самата вещ, това за мен е начин да се опиташ да отклониш внимание от неразрешимото. Левкемията е много страшна болест, особено ако е в остра форма, не можеш да помогнеш, никак. А това, да гледаш как гасне любим човек пред очите ти, човек, който те е отгледал от една мръвка ... е адски болезнено и тежко.
Казваш, че не си виждала връзката си същата, но си останала до него. Благодаря съм от такова оставяне, честно! Още по-болезнено и горчиво е усещането, че видиш ли, някой седи до теб, само защото си в кофти ситуация, повярвай ми приятеля ти го е усетил неизбежно!
Още много грозни моменти има в разказа ти, но не виждам смисъл да продължавам. Желая ти щастие, дано го намериш.
Не знам защо, но след прочитането на първия пост, освен дежа вю, в мен остана и един горчив привкус. Ти самата също имаш огромна вина за разпадането на връзката с М. Някак си при вас не се вижда равностойно партньорство, а мнение - аз съм принцеса и той е длъжен да ми слугува, да ме осигурява финансово, да ме глези. Честно, не прочетох никъде реципрочно отношение от твоя страна, но за сметка на това усетих едно желание за тотален контрол.
Ти съдружник в семейната фирма на приятеля предполагам не си, защо тогава той трябва да ти дава отчет за всяка поръчка? Това пък, че когато е бил притиснат от връхлетяла баща му страшна болест, си купил телефон за 1000 лв те е накарало да спреш да го обичаш, направо ме изуми. Не пишеш, че баща му е бил лишен от нещо, не пишеш, че го е лишил от лекарства - сори, но смятам, че живота не трябва да спре, защото имаме болен близък. Да, всеки се бори със собствените си драми или преживява мъката си по особен начин, за твоя приятел едва ли е била важна самата вещ, това за мен е начин да се опиташ да отклониш внимание от неразрешимото. Левкемията е много страшна болест, особено ако е в остра форма, не можеш да помогнеш, никак. А това, да гледаш как гасне любим човек пред очите ти, човек, който те е отгледал от една мръвка ... е адски болезнено и тежко.
Казваш, че не си виждала връзката си същата, но си останала до него. Благодаря съм от такова оставяне, честно! Още по-болезнено и горчиво е усещането, че видиш ли, някой седи до теб, само защото си в кофти ситуация, повярвай ми приятеля ти го е усетил неизбежно!
Още много грозни моменти има в разказа ти, но не виждам смисъл да продължавам. Желая ти щастие, дано го намериш.
Сериалът е ясен. Безбройните точки за какво са, не схванах?! 
Слънчезара, мацката е на 24, в границите на нормалното е да разсъждава незряло 
Аз не съм мацка........ не съм на 24 ............. но съм на 25............. и смятам, че на тази възраст вече......... не е в границите на нормалното......... да се разсъждава незряло. Темата я има в някакъв сополив форум........... тип булевардните романчета на "Арлекин", където всички викат "ох, пъш", "Убий мъ, обичъм тъ"........ Честита радост
Препоръчани теми