Публикувана: 23 авг. 2011, 16:10 ч.
Последно мнение: 7 ноем. 2011, 22:05 ч.

Следродилна депресия

14 826
61
1

# 15 29 авг. 2011, 11:24 ч.

Мнения: 4 965

Не знам, но аз съм върл противник на всякакви лекарства, дори и витамини.
По-добре е да пробваш със самоубеждение /прави си автотренинг сутрин пред огледалото - първо се правиш красива и после започваш да си повтаряш колко си спокойна и уверена, колко си щастлива, как положително приемаш света и т.н./, разговори с психолог /или с добри приятелки, готови просто да те изслушат, вместо да ти дават акъли/ и хомеопатия. И най-вече да си търсиш занимания, различни от грижите за детето и дома. Peace

# 16 29 авг. 2011, 11:45 ч.

Мнения: 18

Цитат на: azaf в пн, 29 авг 2011, 11:24

Напълно подкрепям горното мнение - също гледай да си повече навън, да се разхождаш, да се разнообразяваш...ще мине, спокойно. Hug

# 17 29 авг. 2011, 19:01 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Който твърди, че разходки, приятелки, книги, филми, секса, спането, витамини, козметични процедури и т.н. лекуват депресията, значи е имал щастието никога не познае какво животно е тя. Да, тези неща помагат, но отчасти. Идва момент, в който не можеш да контролираш мислите и емоциите си- как тогава да си правиш автотренинг newsm78

Понякога само малка вмешаемост на хормон отвън възстановява равновесието в мозъка и разбираш колко лесно е да се самоконтролираш, и позитивните мисли идват леко......Равновесие на химически вещества...

# 18 29 авг. 2011, 20:56 ч.

Мнения: 285

Цитат на: svetla в пн, 29 авг 2011, 19:01

Напълно съм съгласна. на мен ми помогна антидепресант бавно да изляза от това състояние продължило 6 месеца . След това започнах да плета и това също много ми помогна. При мен депресията беше свързана с това , че след раждането се влуши мой здравословен проблем и ми беше много трудно да приема , че ще трябва да имам хронично заболяване . Също така имах диеабет по време на бремеността и резус конфликт , които допълнително са ме натоварили ужасно много . Не искам дори да си спомням за това време .

# 19 29 авг. 2011, 21:24 ч.

Мнения: 4 965

Аз написах - имах диагностицирана от психолог тежка следродилна депресия.
За мен хапчетата не са изход. Но всеки сам си решава дали да прибегне до антидепресанти с всички странични ефекти или към хомеопатия и подходящ психо-релакс. Peace

# 20 30 авг. 2011, 13:15 ч.

София
Мнения: 1 149

Цитат на: azaf в пн, 29 авг 2011, 21:24

Аз написах - имах диагностицирана от психолог тежка следродилна депресия.
За мен хапчетата не са изход.

А този психолог не ти ли изписа антидепресанти? И ако да - ти пи ли ги?
Хората са различни, психиките им - също. Ако ти можеш да излезеш от тежка следродилна депресия без медикаменти - браво! Но депресията си е болест, която не е за пренебрегване и нелекуването й (вкл. и с хапчета!) за мен е малко като игра на руска рулетка - може и да успееш, а може и не....
Подкрепям мнението на svetla напълно и с две ръце!

# 21 30 авг. 2011, 14:12 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Всъщност психологът не изписва лекарства, психологът няма (не е задължително да има) медицинско образование, а помага чрез терапия. Психиатърът изписва медикаменти. Най-добре, разбира се, да комбинираш лекарства с терапия.

# 22 31 авг. 2011, 21:39 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: MelindaD в вт, 30 авг 2011, 13:15

... А този психолог не ти ли изписа антидепресанти? И ако да - ти пи ли ги?
...

Не. Психологът не изписва лекарства. Предложи да ме насочи към психиатър, но се съобрази с нежеланието ми да пия лекарства и ме насочи към хомеопат. Ако ми се наложи някога да пия лекарства, това би ме депресирало още повече - не съм против лекарствата и съвременната медицина, дори напротив - просто имам психологическа бариера пред приема на медикаменти. Един добър психолог би следвало да отчита и готовността на човек да бъде подложен на определено лечение. Е, на мен ми приложи подходящото за мен. Peace

И никъде не съм писала да не се лекува депресията! Напротив. Аз се лекувах при психолог и хомеопат. Към психиатър реших да не пристъпвам, защото дори и тежко заболяване - следродилната депресия е далеч от хроничната депресия, защото се базира на хормонален дисбаланс, а не на психично разстройство.

# 23 1 септ. 2011, 10:53 ч.

София
Мнения: 1 149

Хм.... Може и така да е. Просто когато аз пиех антидепресанти, ми ги предписа психолог, беше си доктор човека, но не беше психиатър. Както и да е, да не се стига дотам да знаеш такива неща! Peace

# 24 1 септ. 2011, 10:58 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Цитат на: MelindaD в чт, 01 сеп 2011, 10:53

Хм.... Може и така да е. Просто когато аз пиех антидепресанти, ми ги предписа психолог, беше си доктор човека, но не беше психиатър. Както и да е, да не се стига дотам да знаеш такива неща! Peace

Няма такава опция. Психологът е с хуманитарно образование, достатъчно да е завършил Психология в университета, но не е медик. Този доктор, който лекува психическите проблеми, се нарича психиатър.

# 25 1 септ. 2011, 11:04 ч.

София
Мнения: 1 149

Ами тогава значи е бил психиатър, а аз съм била достатъчно неадекватна, за да се заблудя. Благодаря за разяснението.

# 26 1 септ. 2011, 11:06 ч.

София
Мнения: 1 593

Цитат на: svetla в чт, 01 сеп 2011, 10:58

Цитат на: MelindaD в чт, 01 сеп 2011, 10:53

Точно така е. Няма как психолог да ти изпише лекарства, това просто е извън правомощията му. Да ти препоръча хапчетата на д-р Билко Тошков може, но не и да ти даде рецепта (жълта ли беше, зелена ли) за антидепресант.

Извинявам се за отклонението. Искам да следя темата - моя много, много близка приятелка страда вече 3 месеца. Да видим и аз как ще съм...

# 27 1 септ. 2011, 14:24 ч.

Мнения: 284

Темата за или против антидепресантите е безкрайна, и аз лично съм с малко неясна позиция по въпроса и ще обясня защо Simple Smile

. Като идея да се пият лекарства за да се справиш с психиката си ми изглежда странно, за мен проблемите с психиката(говоря за депресия и тревожност, не за психически заболявания Peace

) трябва да се решат с промяна начина на мислене. И като го казвам това, знам за тези в депресия колко непосилно звучи, защото аз съм в същото състояние и знам колко е трудно да се "вземеш в ръце". Но пък съм опитала и другото - антидепресантите, и то прибягнах до тях когато започнах да навиквам детето за щяло и нещяло, а после осъзнавайки се по цяла нощ си плачех. Та така и няколко месеца всичко беше наред, да де ама до кога с лекарства newsm78

. След 6м пиене реших да ги спра постепенно, като смятах че съм се позакрепила, а и тръгвах на работа(разнообразие, социални контакти и т.н.). Да ама не, отново съм в депресия - е не е чак толкова тежка, но си я има Rolling Eyes

. Мисля, че терапията при психолог помага много, но в момента не мога да си я позволя финансово.
Затова ако депресията за която говорим тук е наистина следродилна, т.е. на хормонална основа приема на антидепресанти може и да е оправдан, дотолкова че да се премине през този
период по-лесно.
А иначе хомеопатични препарати могат да се вземат поне не вредят - Седатиф ПС, Анервина

# 28 1 септ. 2011, 14:31 ч.

София
Мнения: 1 593

А седродилната депресия задължително ли е на хормонална основа?

Принципно мисля, че ако причината за нея е физиологична, например хормони, би било по-добре да се лекува физиологично, т.е. не виждам как ще помогне психолог, ако проблемът е в хормоните.

И обратно - ако причината е... психическа, душевна, ако мога така да се изразя, тогава пък приемът на лекарства е безсмислен - все едно се лекува симптомът, а не самата болест.

# 29 1 септ. 2011, 14:44 ч.

Мнения: 284

Доколкото знам, не е задължително да е на хормонална основа, но в повечето пъти е, тя и затова е наречена следродилна тъй като след раждане хормоните буквално бушуват (както бремените са много чувствителни и лесно плачат и се обиждат, при тях пак е хормони ). Разбира се, че може и да е физиологична но и при двата вида, един психолог би помогнал много. Неговата роля е да ти обясни защо се чувстваш така, говорейки с теб да намери изначално проблема на това ти състояние, да ти даде различни подходи и насоки как да се справяш/реагираш в дадена ситуация и т.н.

Цитат на: Flip в чт, 01 сеп 2011, 14:31

И обратно - ако причината е... психическа, душевна, ако мога така да се изразя, тогава пък приемът на лекарства е безсмислен - все едно се лекува симптомът, а не самата болест.

А с това и аз съм съгласна и заради това съм по-скоро против приема на лекарства, но когато положението излиза извън контрол, по-малкото зло е да се прибегне и до тях.

Препоръчани теми

Следродилна депресия - дъното на отчаянието

Това депресия ли е?

ПРЕМЕСТЕНА: новородено с инфекция или вирус СПЕШНО

Група за домакини

Причина:

Причина: