Публикувана: 23 авг. 2011, 17:18 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2011, 23:39 ч.

Абстрактно питане за имотни и роднински отношения.

16 232
449
1

# 15 23 авг. 2011, 19:16 ч.

Мнения: 2 134

Голям апартамент ти е необходим,когато си млад и отглеждаш децата си,
но след като от гарсионера се прави тристаен .... Този феномен все още е широко
застъпен,както и противоположния,в тристаен възрастен човек.
И ето още едно отношение/по темата/ : родители са отдали един апартамент под наем,
а детето им плаща свободен наем.Прави ли са или ... ?

# 16 23 авг. 2011, 19:39 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 338

Цитат на: красива белла в вт, 23 авг 2011, 19:16

И ето още едно отношение/по темата/ : родители са отдали един апартамент под наем,
а детето им плаща свободен наем.Прави ли са или ... ?

Това пък за мен и висша форма на простотия, наистина. Не знам дали са прави, но за мен не са родители в смисъла, който аз откривам в тази дума.

# 17 23 авг. 2011, 19:54 ч.

Мнения: 2 216

Да, никой не е длъжен, но не е нормално според мен родителите заради спомените си да живеят в огромни апартаменти, които едва подържат, а младите им деца да се чудят как да си плащат наем или ипотека!
Аман ти и спомени! Тотален егоизъм е това!

# 18 23 авг. 2011, 19:55 ч.

Мнения: 5 710

Цитат на: Вергилия в вт, 23 авг 2011, 17:18

Нормално ли ви се струва младо семейство да тегли огромен кредит за жилище, при положение, че родителите/и бабите/ живеят по един /вдовци/ в огромни палати? И не се преместват да кажем в по-малък палат /говорим за жилища над 100 квадрата и цени над 100 000 лв/ за да помогнат на младите.

Да, нормално е. Когато човек остарява е по-закотвен в дома си, премествания са нежелани, немислими. Откъсването от средата е драматично, чувството, че си изхвърлен от твоята крепост. Затова е разбираемо за мен, защото мога да вляза в положението на възрастните хора ( което е рядкост за по-младите).
Смятам, че децата трябва след определена възраст да се оправят максимално сами.
Самият факт, че има план Б, т.е имаш живи родители , които ще се притекат на помощ, ако закъсаш вече за мен е помощ. Просто не можете да си представите какво е да знаеш, че имаш някой зад гърба си, който ще дойде, ще се притече, където да отидеш да се подслониш ако трябва вече е страшно много.

Иначе конкретно мъжът ми си е изплатил къщата преди да се появя ( с помощ от родителите му), така че проблемите ми са от друг характер, само хипотетично мога да кажа, че не бих се сърдила, ако някой не си напусне или продаде дома, за мен.

# 19 23 авг. 2011, 20:41 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Нормално е.
Трудностите сплотяват младото семейство и го учат на отговорност. Дондуркането на "младите" отрочета до 40-50г не води до нищо добро. Щом си толкова голям да се бракуваш, бъди така любезен да помислиш и подсигуриш семейното си гнездо.

# 20 23 авг. 2011, 20:42 ч.

Мнения: 2 199

Един пример ще дам със спомените на възрастните: баща ми почина преди две години и майка ми остана сама, казахме и с брат ми ако иска да продаде къщата и да купим нова в населено место където живее нейната фамилия, братята и /ние сме извън Бг/, но тя не и не. Не иска да я продаде, защото са я строили заедно с баща ми. А в населеното место където е сега няма един близък /добре че имаме страхотни съседи/. И така, не бива да искаш от един възрастен човек това.

# 21 23 авг. 2011, 20:44 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: Приятно ми е - Богиня! в вт, 23 авг 2011, 20:41

Плюс едно.

Освен това, купувайки имот, младите трябва добре да са преценили маслинката на изхода дали ще излезе, преди да я лапнат. 100 кв.м., да, и едни безумни кредити, еми сори, глава на раменете за това има човек. 50% от доходите за кредит беше масово срещано явление преди кризата.

Самата аз отказах предложението на свекърва ми ние да се нанесем сами в нейния апартамент, а тя да дойде тук, където сме ние сега. Да е жива и здрава, да си има годините, апартаментът и няма да избяга.

# 22 23 авг. 2011, 21:33 ч.

Мнения: 4 300

За мен е нормално. Писано е по назад- хора на години, с изградена среда, навици, мироглед, спомени дори ако щете.
И не, нищо не искам и нищичко не съм бутнала, пипнала или продала. Ако родителите ми искат да продават и харчат нещо за себе си ще съм много щастлива.

# 23 23 авг. 2011, 21:56 ч.

Seattle-USA
Мнения: 192

Цитат на: Тарталета в вт, 23 авг 2011, 19:39

Цитат на: красива белла в вт, 23 авг 2011, 19:16

Аз какво ли да искам от моите родители на по 85 години с 600 лева пенсии Laughing

Някои пенсионери живеят с по 300. Висша форма на простотия,че не ми дават разликата Laughing

Това както е написано детето горкото да плаща свободен наем, то май някъде към 5-6 годишно ли е?

# 24 23 авг. 2011, 22:04 ч.

София
Мнения: 62 595

а доста живеят с по 150, ама те едва ли имат палати.

# 25 23 авг. 2011, 22:24 ч.

София
Мнения: 1 262

Намирам ситуацията за напълно нормална.
Не бих помолила своите родители за подобно нещо, не бих приела и такова предложение от тяхна страна Peace

Надявам се да възпитам децата си в същия дух Wink

По-добре всеки да се бори самостоятелно, отколкото все да чака на мама и тати да го оправят Crazy

# 26 23 авг. 2011, 22:41 ч.

Sofia
Мнения: 4 726

Цитат на: красива белла в вт, 23 авг 2011, 19:16

Едната ми баба живееше допреди 1-2 год. в тристаен апартамент, даваше 1 стая на студентчета. Оказа се, че има и още 1 апартамент, който дава под наем.
Честно казано, беше ми малко тъжно, като разбрах, че дава под наем на чужди хора, когато имахме нужда от квартира и плащахме на чужди хора за разнебитена кутийка. Не съм искала да живеем на неин гръб, разбира се, щяхме да й плащаме редовно и на пазарна цена, а ако се налага, ние да ремонтираме нещо - мисля, че и двете страни само щяхме да спечелим от това. Но така е решила.
На собствените ми деца бих помогнала по всякакъв начин, стига да не тръгнат да ми се качват на главата - дано не ги възпитам така. Като дете на моите родители - никога не бих поискала от тях такова нещо, дори и няма да намекна, на баба също нищо не съм казвала.

# 27 23 авг. 2011, 23:06 ч.

в 1001-та нощ
Мнения: 16 428

предполагам, не би имала очи да взима пари от Вас, затова и е премълчала newsm78

# 28 23 авг. 2011, 23:17 ч.

Мнения: 4 965

За мен ситуацията си е напълно нормална. Да, ако родителите могат да дадат едно рамо - например, заем без лихва и/или с "опростяване" на някаква малка част от сумата - би било перфектно. Но... не и те да се лишат на стари години от нещо, за което цял живот са се трудили /евентуално/, а децата да получат всичко на тепсия. По-добре е децата сами да съградят дом, пък нека после родителите им подарят и някой свободен панел /ако имат в повече, а не собствения им/, който да дават под наем и да доизплащат ипотеката, но да тръгнат що-годе сами в живота и да имат желание да го направят.
И категорично против съм живеенето на няколко поколения или на повече от 1 семейство под общ покрив.
Peace

# 29 23 авг. 2011, 23:25 ч.

София
Мнения: 12 554

След като сега живеем с дете в 42 квадрата, не виждам никакъв смисъл на стари години и евентуално само с мъжа ми да живеем в 100 квадрата. И то от практична гледна точка. Няма как да спя в четири стаи едновременно. Нито ще са ми необходими.

Така че по темата - да, ако имам някога голямо жилище, без проблем бих го заменила с по-малко, за да помогна на сина си. Не бих го поканила да живеем заедно, както и не бих му купила апартамент. Но бих му помогнала с част от сумата, необходима, за да се сдобие със свой дом.

Препоръчани теми

Бившата му!

Не знам как да продължа и какво е редно

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: