С трепетен копнеж продължава Септемврийският бебевалеж :)

Здравейте сладурки,

Аз днес направих една малка разходка в морската градина, че ми се стегна душичката в къщи само. Вече имам всичко за беба, толкова пижамки и боденца, вече 3 перални изпрах. В събота ще ни докарат кошарата и количката..и вече ще зариличаме на бебешка къща


Еси, Сладката мими, вие сте мами героини, сега само малките бебенца трябва да наддават и после ще чакаме да качите снимчици 

Хубав ден на всички и чакам с нетърпение бебешки новини

Ей, че хубава темичка.. Браво на Ренка!!! Дано само хубави вести имаме на тези странички!!!

Евитка, казвай ги по-рано тези лекции.. аз никак не съм в час, а щях да се изстрелям ако знаех.. и тъкмо да се видим най-сетне.. То за следваща такава.. никак не се знае дали ще дочакаме.. Ама пък в понеделник съм от 11.30 в Шейново на запис на тонове, та ще се радвам да звъннеш ако си там. До 12 ще свърша сигурно и после ще трябва да се помоткам до към 3 и нещо, когато трябва да се видя с Гагова. Може да обядваме заедно с теб ако си на линия.

По въпроса за братята и сестрите и аз да се изкажа. Като една по-голяма (с 3 год.) сестра - не си спомням да съм ревнувала, може и просто да не помня. Но честно казано цял живот съм била пренебрегвана заради брат ми - не защото са го обичали повече, даже може би напротив, просто той винаги е "вървял" по-трудно, имал е нужда някой да му виси на главата - и това от най-елементарните неща като наакването в гащите, до по-сериозните - като учене, следване и т.н. Все някой трябваше да го побутва, да му се кара, да го следи, за да може някакси да го добута до тук - още хванат за полата на мама и, донякъде, портфейла на тати - на 25 години е вече - забелязва се само относителна самостоятелност. В същото време си спомням как наще само от време на време ме питаха кой клас съм сега и то защото ги питали приятели и те се замисляли.. хахха. Аз спортувах сериозно дълги години и с тренировките и ученето (като винаги съм била добра и в двете) - само се прибирах, учех каквото имах за вкъщи и лягах да спя. Е излизах и с приятели разбира се, но с наще не съм прекарвала много време. Но пък бях много самодисциплинирана и така е и до днес.. не съжалявам за нищо. Напротив даже, но е факт, че не съм особено близка нито с наще, нито с брат ми, и определено бих искала с моите деца живот и здраве да изградя една по-различна връзка..
Съжалявам, много се отплеснах.

Да честитя малкия Константин на мама Керал!!! Да е много силен и обичлив мъж и много да радва всички около себе си!!!

Честито на всички нови мами, да са им здрави дечицата и те самите, за да могат да им се радват пълноценно!!!



За ревността между децата, много е относително.
Аз съм по-голяма с 4,5г от брат ми, на всичкото отгоре той беше със болен стомах(което предполагаше специални грижи и внимание), но не помня да съм била изключително пренебрегната. Мама винаги е компенсирала .
В същото време сега мисля, че ще се сблъскам с голям проблем (десет годишен). Сина ми не е пренебрегван през цялата бременност, водим го на плаж, кино и всякакви забавления, до вчера всичко беше ок. НО казал на една приятелка как само за бебето сме обикаляли, пазарували, говорели и за него нищо. Всъщност той е човека, който постоянно пита "Като се роди бебето.............?" Прегръща ми корема и го целува. Причината може и да е в това, че преди време загубихме бебе, той вече беше батко, но не съвсем (до ден днешен ме обвинява, че не го е видял), вероятно има някакъв страх, че може да се повтори.
Ще се борим, нямам идея как, но ще се справим

Честити бебоцина Мама Мишето и Керъл 
Да са ви живи и здрави и много щастливи.
Нали Ви разправях как искам да раждам и аз вече и не мога да издържам 
Е днес бях ла лекар и ми каза, че така като гледа нямам никакви признаци и да си чакам 
Та май май пак ще си родя на термина 

zdraveite(sajalqvam za latinicata)

nie o]e sme si 2v1,a na beb4o ne mu se izliza i tova e.krasko go rodih 10dni predi termin,a sega ne6to novoto beb4e se bavi....

4estito na novoobebilite se mami i sajalqvam 4e ne vi spomenavam poimenno,4e da ne spamq s tezsi bukvi,da sa jivi i zdravi i beb4etata i mamitata barzo da se vazstanovqvat.

mnogo hubava temi`ka,dano mnogo skoro se zapi6a ve4e s beb4e na race    uspeh i na vsi4ki koito 6te se zapatqt kam bolnicata

И аз в новата тема

Май като гледам повечето проблемни бременности отиват към термин, какво по-хубаво от това Браво на съвестните бъдещи мамчета

За разликата, ние със сестра ми имаме 2г и 8мес, но аз съм по-малката, та не мога да кажа дали е имало ревност при моето появяване. Знам, че ми е най-близкият човек на света и се надявам, че и с моите деца ще е така някой ден
Моят племенник е на 10г, сега ще навършва 11г и сестра ми чака момиченце. Той първо беше разочарован, че няма да е момченце, но сега явно влиза в "онази" възраст и дори се радва, че ще има бебе, да не се занимават с него Защото по стечение на обстоятелствата и двете му баби си имат само него да глезят /едното внуче е в Канада, а другото в САЩ/.

Данна, стиснати палци и от мен. Само да ти кажа, че точно така с пръсти се мери разкритието. Не се притеснявай, всичко ще е наред и ще чакаме новини

Хайде честита ни нова темичка!
Дано да я напълним само с хубави новини за здрави бебчета!
И при мен нещата са си все същите,май ще си дочакам термина,колкото и да ми тежи вече!

Хоп и аз в темичката.Прекрасно заглавие.Браво на Ренка
За притисненията дали каката ще приеме бебето и как и аз съм на мнение че трябва на голямото дете да се обръща повече внимание ,ч и бебчо неразбира но пък има повече грижи по него,което си отнема време.Един ден иска друг ден ми казва хайде раждай ги и да си ме гушкаш пак мен-или и аз съм бебе и трябва да спя с теб или почва да плаче защо аз ще съм с бебето и все такива.

Ще разкажа за баткото, извинявайте, ако го намирате за спам.Мили момичета, очевидно не е лесно и при всяко детенце се проявява по накакъв начин появата или още предстоящата такава на бебчетата ни.
При нас както ви казах нещата "загрубяха" Монко по принцип е доста буйно детенце , физически много активен и абсолютно непокорен. Между 2 и 3 год. не знам как успях да не превъртя, беше си страшно. Имаше и истерии и тръшкания и агресия и какво ли не и то честичко. Въпреки това никога не сме опитвали да му "счупим крилцата" , даваме максималното от себе си, да може да изразходва повече енергия, да е по-свободен и при всяка възвожност да е сред природата. Много от околните не ни разбират и често получаваме съвети да го бием, аз съм на ясно, че това няма да поправи нещата.
 Освен, тези му качества нашето момченце просто обожава пералните и да пере. Имаме незнам си колко играчки пералня, щом отиде на гости първо отива при пералнята и настоява да я пуснат, влизаме специално в магазини за техника за да ги гледа, проверяваме всеки ден в пощата дали има реклами от технополис да види пералните, разказваме приказки за момиченце което пере и още мноооого , много.
Въпреки всичко това до скоро не беше чак толкова натрапчиво, сега ужасно се задълбочава  обаче. От около месец е вече ужасно, щом стане проверява за мръсни дрехи в коша, по цял ден ме врънка кога ще пусна пералнята, започна нарочно да се накапва и веднага да се съблича да пере, няколко дни подред пуска сам пералнята, което вече ме изважда извън кожата ми. Единия ден изсипа цяло шише белина върху приготвените бебешки пеленки просто директно върху тях беше сипал белината. Цялата му блузка накапана с белина, даже помислих, че си е пийнал от нея, откачих Вчера пък пусна току що изваденото пране пак да се пере с 2 "възглавнички"ариел и цяло шише омекотител. , за капак го плеснах и после ревах като дърто магаре, ама разбирате ли, че просто и аз изтрещявам вече.
Всичко това е гарнирано и с ъс солидна доза овенски инат и непокорство, категорично е станал по-агресивен и може би идеята е да ни накаже по някакъв начин.
Вече ми е трудно сред деца да го водя, все ще хвърля пясък по тях или ще ги бутне или няма да си дава играчките и тово от което яде. Преди не правеше така, разбира се не го насилвам да си дава нещата или от храната, но той беше започнал сам да разбира и да споделя нещата си.
От 3 дни не беше спал на обяд, дне спи и събрах сили да ви пиша.
Снощи до късно търсих по форуми нещо по темата и детски психолози, съпругът ми също е завършил това и има познати, вероятно ще потърсим помощ от професионалист, ако някой има някого предвид, ще се радвам да споделите.
esy,сладката мими Ще се справите мили мамчета, радвам се, че намирате маалко време да надникнете при нас! Кураж и продължавайте с кърменето в началото е досто трудно..но си заслужава усилията!

Да е честита новата ни темичка.Ренка браво-чудесна е.А колко ме радва списъчето.....
Честито бебче на Керал  и:hug:
Да споделя и аз за отношенията между бтаря-сестри  така нататък.Ние с моята сестра имаме разлика от  5 години,аз съм каката.Когато ми съобщиха че ще имам сестричка бях многооо разтроена,но не поради причината,че ще има ново бебче,а защото незнайно защо си бях решила че искам братче и това е. Много бях недоволна,калпазанствах,исках да отиват да връщат бебето,за да ми вземат братче-че това не го искам....абе  луда работа:crazyeyes:Но в последствие разбира се се "примирих" , че ще ми взимат играчките и куклите и станах като куче пазач на сестричката ми-не давах никой извън семейството да я доближи...абе много си я заобичках.Сега сме страшно близки,голяма е разликата ни,но обстоятелствата бяха такива,че родителите ни заминаха за чужбина когато тя неше на 11(аз съответно на 16) и от този момент нататък станах нейната "втора мама"-всички грижи за нея полагах аз,ходех на родителски срещи,минахме през тежкия пубертет(моят така и нямах време да го изживея,но с нейните лудории по онова време беше страшна работа,като си спомня но всички тези неща и факта че се подкрепяхме една друга ни направи много близки,и сега страшно много ми тежи това,че сме така далеч една от друга,но съдба..както се казва.....
Та мисълта ми е че с появата на ново бебе има ревност,негодуване,буйстване,но когато ние като родители се радваме и обичаме наравно децата си,то всичко си идва на мястото-а живота по късно ще научи тях как да станат близки и да дават най-милото един за друг

Ренка темичката е страхотна- благодаря за, което  
Керал честито да ви е живо и здраво момченцето  
Аз в 17 часа съм в Шейново за мерене на тонове и ултразвук, понеже АГ по здравна каса само ми мери килограмите и кръвното. Между другото вчера бях при нея на ЖК и съм си на същите килограми + 7  

честито бебоче на мама Keral   

Честита радост на мама Керал   
Neci, за истериите и тръшкането напълно те разбирам, от както стнахме на 2г и ние ги научихме,попрочетох малко и се оказа, че в тази възраст ги сполита т.нар. Бебешки пубертет, било напълно нормално. За ревността между децата-само мога да се надявам да ни подмине или да премине по-бързо 
От 3 дни след обяд и вечер имам толкова силни контракции, че снощи мислех да тръгвам с багажа към Токуда, но съм заспала  Днес бях на преглед и нямам разкритие, тоновете на бебка са хубави. Чудя се като е второ раждане на какви контракции да стягам багажа  На първото отидох с изтекли води без да усещам контракции изобщо.

Здравейте мили мамчета!

Първо да честитя и тук малкия мъж на мама Керал! Да е жив и здрав и много, много да радва майка си и баща си!

Аз днес ходих на лекар - нямам никакви признаци за разждане, разкритие само 1 см, главичката била мнооого високо и така - ще чакаме, даже лекарката каза, че може и да пренося. Ама не се знае де. Поне до неделя ще гледам да си сме 2 в 1, че лекарката ми от утре до неделя вечер е извън София и все пак държа да сме заедно на раждането. Ама - Божа работа!

За болничните - да се изкажа и аз - платиха ми ги всичките (имам един от края на юни до средата на юли и после ми почва 45-дневния - до края на юли са го обработили) вчера. А иначе в сайта на НОИ още към 3-4 август пишеше, че ги обработват.

Относно по-засиленото течение - и аз имам такова, и днес лекарката ми изписа Полижинакс - за всеки случай, макар че последните ми изследвания, които бяха преди 2 седмици показаха, че нищо ми няма. Neci, тъкмо нашата Арабаджикова ми ги изписа, така че следващия път като се видите с нея - питай я.

За ревността на големите деца към новите членове на семейството - с брат ми, който е с 6год. по-малък от мен не помня да съм ревнувала, ама знам ли. Обаче си спомням как миналата година на 1ви ноември моя приятелка роди и аз след 2 дена ходих в болницата да я видя. Тъкмо тогава дойдоха таткото и баткото за първи път да се срещнат с новия човек. Разликата на децата е 3 години. Е, много странно беше - големия не иска да говори с майка си, не иска да я гушка, не иска да погледне бебето - само вика на баща си - хайде да си ходим вкъщи.  Постояха половин час, в който имаше някакъв напредък и големия все пак гушна майка си и пипна бебчето, но се държеше странно за дете, което почти не се е отделяло от майка си. Сигурно и като са се прибрали вкъщи им е било тежко, но сега двете братчета много се обичат и големия много се грижи за по-малкия. Така че мили мамчета - търпение и много любов да струи от вас - явно тези ситуации са в реда на нещата, но пък отминават.

Bubulinke - фиданка си ти, фиданкааа - пу-пу! Аз пък последната седмица оставих мъжа ми да готви и съм + 1кг з а1 седмица, а два месеца подред нищо не бях качила, ама на - много ми е вкусно като готви той! 

Хубав ден на всички! 

П.П. Ренка, благодаря за хубавото оформление на темичката 

Здравейте момичета!   
Честито и тук  на мама Керъл и  бебунчо!  
  Аз едва скрибуцам но трябва да  издържа -  в неделя  ме взимат  в болницата  а секциото  в понеделник ще бъде. 
  С моите  болнични (  смешни) защото шефа  ме осигурява  на много , много по-малко от  колкото  в действително получавам ... Фирмата плаща осигуровките  в поледния момент  т.е. до  30-то  число ... и  за това и  не бързам  с болничния  ... Той моя  и без това хваща 5  дни от  юли месец ....