Пък в Индия се свързват за 7 живота... Различни гледни точки просто.
- Публикувана: 26 авг. 2011, 18:55 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2011, 16:16 ч.
Докато смъртта ни раздели...или
брех, и на оня свят няма отърване значи 
Бях в Малта на курс и учителката ми малтийка ни каза, че в Малта разводите са забранени,
не можеш и по закон да се разведеш.
Нейните родители от 20 години били разведени, но
закон официален нямало по законен път.
не можеш и по закон да се разведеш.
Нейните родители от 20 години били разведени, нозакон официален нямало по законен път.
аз за себе си съм сигурна
И аз така си мислех, докато не ми изневери няколко пъти...
Защо не си живеят заедно, без да сключват брак?
защото е много по-хубаво да имаш брак, отколкото да нямаш.
Не сме се женили в църква, но нашата връзка е 'докато смъртта ни раздели", съдба:)
Защо не си живеят заедно, без да сключват брак?
защото е много по-хубаво да имаш брак, отколкото да нямаш.
Би ли обяснила каква е разликата?
И с брак и без брак съм се чувствала с мъжа ми по един и същи начин.
Бракът дава измамна сигурност на някой дами.
Ако една жена не се чувства сигурна с един мъж без брак, едва ли подписа или дете ще и я осигури.
аз за себе си съм сигурна
Сега дълбоко не съжалявам, че си тръгна, даже се радвам
Пак бих се омъжила обаче. Но да се заклевам, че ще е докато смъртта ни раздели - надали - нямам доверие на мъжете 
Не би трябвало и да е проблем да се подпишат, след като е толкова не-важен подписа;-)
И повечето хора всъщност го правят в един момент, заради технически в-си. Но да го сториш от самото начало има друг смисъл.
Бракът засилва ( но не го предизвиква, нито отглежда) чувството за съзаклятие м/у партньорите. Не чувството за сигурност. Никога не е стоял пред нас въпроса за 'съжителство', тази конфигурация и двамата сме я приемали за недовършена и незадоволителна. И поради това, че сме 'ние' по един завèрен начин, идва и убеждението, че ще трае 'докато смъртта ни раздели'.
И повечето хора всъщност го правят в един момент, заради технически в-си. Но да го сториш от самото начало има друг смисъл.
Бракът засилва ( но не го предизвиква, нито отглежда) чувството за съзаклятие м/у партньорите. Не чувството за сигурност. Никога не е стоял пред нас въпроса за 'съжителство', тази конфигурация и двамата сме я приемали за недовършена и незадоволителна. И поради това, че сме 'ние' по един завèрен начин, идва и убеждението, че ще трае 'докато смъртта ни раздели'.
Не би трябвало и да е проблем да се подпишат, след като е толкова не-важен подписа;-)
И повечето хора всъщност го правят в един момент, заради технически в-си. Но да го сториш от самото начало има друг смисъл.
Бракът засилва ( но не го предизвиква, нито отглежда) чувството за съзаклятие м/у партньорите. Не чувството за сигурност. Никога не е стоял пред нас въпроса за 'съжителство', тази конфигурация и двамата сме я приемали за недовършена и незадоволителна. И поради това, че сме 'ние' по един завèрен начин, идва и убеждението, че ще трае 'докато смъртта ни раздели'.
И повечето хора всъщност го правят в един момент, заради технически в-си. Но да го сториш от самото начало има друг смисъл.
Бракът засилва ( но не го предизвиква, нито отглежда) чувството за съзаклятие м/у партньорите. Не чувството за сигурност. Никога не е стоял пред нас въпроса за 'съжителство', тази конфигурация и двамата сме я приемали за недовършена и незадоволителна. И поради това, че сме 'ние' по един завèрен начин, идва и убеждението, че ще трае 'докато смъртта ни раздели'.
Промяна нямаше абсолютно никаква, дори и името си запазих, както и той неговото.
Бяхме само двамата при подписването, беше нашият ден,
но и да не бяхме подписали би ми било все тая,
това което е между нас не би се повлияло от подпис, рокля, сватба.
Бяхме си абсолютно завършени и преди брака, все ми беше едно, как ме наричат другите, приятелката му, годеницата му, жена му, важното е това което е между нас.