Неочаквана бремнност - да оставя ли бебето.

Добре, де. Ако е така кое от децата ще послушаш? Малките, които искат бебе или голямата, която не иска?

Или наистина си взела решение, но искаш да го оправдаеш с реакцията на голямата си дъщеря? Или пък с желанието на малките, но пък тогава защо би искала изобщо мнението им на всяка цена?
Странна ми е логиката ти.
А важно ли е какво иска съпругът ти? Ако той каже "не", изобщо ще го коментирате ли? Или ако твърдо реши, че иска бебето?

Не съм взела решение ако бях взела най-вероятно вече щях да имам и час за аборт. Аз искам бебето но не знам дали ми стиска да го оставя. Преди две години нямаше и да го мисля но сега. Както казах в момента съм на 40години и трите ми бременности до сега 90% се прекарани в болница. Бо се роди в началото на 7месец  - не даваха никакви шансове да оцелее - и за мен това също е много стресов фактор и важен за решението ми.

Хубаво е, че си казала на съпруга ти. Изчакай и с неговото мнение. Решете заедно и тогава, ако ще оставяте детето го кажете на децата. Сугурна съм, че 2-те по-малки деца ще са много щастливи. Ако има отпор по-скоро ще е при 17-годишната тинейджърка и то от егоизъм, защото може да й се наруши спокойствието и като най-голяма да мисли, че ще я ангажираш с помагането.  Но пък тя след още някоя и друга година ще си вземе живота в ръце...

Нито възрастта, нито тежките бременности биха ме спрели да имам дете, ако го искам. /Аз имам общо 5 бременности, от които само една успешна, която се превърна в успешна "на магия", защото до последно беше застрашен и моя, и на децата ми живот. Но това не ме отказва да вярвам, че ще мога да имам поне още 1 или 2 деца и да съм готова да рискувам дори и живота си за тази мечта./
По-скоро, ако проблемите ми продължат, бих изпаднала в параноя да не забременея случайно, но вече заченато дете не бих махнала, въпреки всичките си страхове...
В случая май наистина колебанията са лично твои /не на цялото ти семейство/ и те съветвам да не търсиш ничие мнение - нито във форума, нито на децата ти. Остани сама с мислите си няколко дни и чак тогава решавай.
В зависимост единствено от на мнението на мъжа ти и от твоето лично желание.

Здравей и от мен!
Явно Божията воля е такава и чудото е станало при вас без да го очаквате.Сега е нормално да има страх от изненадата, но тя е толкова приятна изненада 
За децата не знам какво биха си помислили, но това зависи само от начина, по който ще бъдат предразположени към подобен род разговор.Мисля, че след първоначалната им изненада ще има радост.
Каквото и да решите, желая късмет!Аз мисля, че за себе си ти си почти сигурна, че искаш тази все още мъничка точица 

Щом финансово няма да ви тежи, а и щом вече се колебаеш, не го махай

Здравей и от мен!
Както всички останали, които са ти отговорили, така и аз ще потвърдя, че решението си е само ваше, но след като си задаваш въпроса тук, предполагам че очакваш и отговор от наше име. Аз лично не бих го махнала, според мен няма нищо случайно и не се случва просто хей така. Но това е мое лично мнение. И искам да подкрепя тази ми мисъл с една притча:
http://www.beinsadouno.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/ … 0%D1%82%D0%B0-r90
Аз самата съм на 40 години,  четвърта бременност(т.е. 6-та ако смятам и 2 аборта преди тази ми бременност).И както можеш сама да предположиш, след 2 аборта и сега съм бременна, то значи че самата бременност е и желана, макар че вече се бях почти примирила, че няма да има следваща.  Най-големият ми син е на 21. Когато му казах за бременността си, само ми каза живи и здрави да сме всички и поне не показа неудовлетворение от негова страна, въпреки че може и да не го е приел така както го показа. Може би страда вътрешно в себе си. Но той самият вече поема своя път като зрял човек и аз ще му помагам със съвети, ако иска да ме чуе, пък той ще направи така както си пожелае. Да, аз съм майката, която ще го упътва и съветва и нищо повече. Решенията си взима ,той самият. Същото ще важи и за другите ми деца.  Затова аз самата бих послушала моят вътрешен глас и мнението на съпруга ми. И един въпрос от мен: Сигурна ли си, че най-голямата ти дъщеря ще го приеме с неудовлетворение? ! Това ни е лошото на повечето от нас, че почти винаги си представяме отрицателната реакция на околните(роднини, приятели, съседи и т.н.), вместо да става обратното.
Май се унесох в писането и накрая, тъй като търсиш съвет и моят е: Ти живееш твоят живот, вървиш по твоят си път и не набърквай децата да вземат решение вместо теб. Те са твоите деца и не смятам, че техните реакции трябва да ти дадат отговора.
Извини ме ако съм те засегнала с нещо!
Успех в решението ти, независимо какво ще бъдe, но на мен лично ми се иска да направиш така и да вземеш твоето решение и не - решението на другите!

Роди го! Така ще си имаш 2 момчета и 2 момичета. 

Снощи говорих с децата - Ляна  ме изненада положително, за нея не било  проблем. Мъжът ми и той иска бебето. След разговор с гинеколожката ми днес на обед, ще реша окончателно.

Здравей,ще чакаме решението ти 
Ето и нещо от мен-разбрах много късно за бременността ми,беше късно за аборт,не беше нито планувана,нито желана,със сигурност,ако имах опция за аборт-щях да го направя-не се чуствах нито готова,а и бях в друг етап от живота ми,но може би така е трябвало да стане,сега-всеки ден благодаря на Господ,че ме дари с най-голямото ми съкровище,дори се радвам,че не разбрах по-рано ,разбира се моята ситуация е различна от твоята,аз само споделям,желая ти успех,каквото  и да решиш! 

Моето мнение, е да го родиш, разбира се без да се налагам!

Всички са ЗА. Супер!
Чакаме мнението на док и стискаме палци и майката на новото бебе да му даде шанс. 

Стискам палци всичко да е наред . Радвам се на положителното мнение на съпруга ти и на дъщеря ти.    Лека бременност от мен!  

щом поставяш като проблем психиката ти и щом сама оценяваш, че и с три не се справяш... не виждам защо да раждаш поредно дете.

Браво, радвам се за положителните мнения на мъжа ти и на дъщеря ти. Аз като гледам вече си решила какво да правиш, просто искаш още едно положително мнение - това на гинеколожката ти. Ще чакам да споделиш какво е казала доки и оконателното ти мнение по въпроса все пак.
Иначе аз съм за оставяне на детенцето