Искам да се разведа

здравейте
мечтице - изпревари ме, душа!
аз такъв бих му го рекнала на моя днес ако свеки не беше...
не развод - развод му е малко! ...
бе то може и разликата в характерети да не е достатъчна причина за развод, ма понякога може да е основателна!
моя мъжа е мота мо като твоя - я кажи дали не е близнок????
бясна съм, ма не ми се приказва - кат съм спала кат съм забременявала - сега няма да спя нощем от гадни мисли!!!!

п.п. е изплаках си мъката, ма твоя поне ако става за разговори... то май нас само кревата ни крепи ма и той се опитва да се разглоби нещо
а сега малко сериозно - ми то хубаво да се разведем, ма с нашия навик всичко да ръководим - кой ако не мундьо и флегмьо като нашите би ни търпял? поне е и честен твоя - щом ти е казал кво му говори колегата! моя се опитва и на тарикатлък да го докарва

Мечтице, доколкото виждам сте коренно различни по темперамент и това е пагубно за един брак. Поставям се на твое място и съм сигурна, че такъв човек не бих могла да търпя. Мен подобен тип хора ( мъже или жени ме влудяват), а какво остава да живея с тях. Ако така се чувстваш това положение с приказки и разговори не може да се промени. Това му е характера на човека - за него някъде има друга жена, която ще го намери перфектен. както и за теб със сигурност има по-подходящ мъж.
Успех в преодоляването на проблема!

 Не прочетох всички постинги, за което се извинявам, ако повтарям нечие мнение.
Не мисля, че искаш точно развод, искаш да намериш себе си, залутала си се в поемането на хиляди задължения и командването на парада и си затворила, някъде дълбоко в себе си, всичките си спонтанни желания в името на компромиса , разбирателство и мира. мъжът ти е бил такъв, какъвто е винаги, само че ти не търсиш неговата промяна, а своята, защото обстоятелствата са ти наложили да бъдеш не точно това, което си искала. Отпусни се и си позволи да не бъдеш винаги човека, който мисли за всичко, като не искаш да пазаруваш само ти, просто забрави да напазаруваш един-два пъти, после прати мъжа си на пазар. Излизай самостоятелно с приятелки, върни си малко независимостта, така ще се почувстваш доста по-добре.
 За болничните, нека ти цитира ен брой колеги, не се карай с него, кажи му ок, ама в момента няма начин, наще не могат да ги гледат и сме в патова състояние. Просто престани да изключваш мъжа си от решениеята и го върни в играта, искаш-неискаш няма друг начин.
  И моят мъж ме третира, като майка, но аз не поддавам, един път си позволи да ми заяви "Ти не си добра домакиня" и аз му отговорих с "Ти не си добър музикант" и той веднага "И това какво общо има, че аз не съм музикант" , аз точно това чаках, веднага "Ми аз кога съм казвала, че съм домакиня"
  Мечтица, просто накарай мъжа ти да разбере какъв човек си ти, а не се опитвай да бъдеш, човека, който очакват.
 И последно сигурно ти е дошло много нанагорно и за това си обзета от всички тези черни мисли, но си помисли  дали го обичаш, дали той те обича, дали всичко това си заслужава изхабените нерви и ще откриеш отговора. В никакъв случай, не си струва да оставате заедно само заради децата, струва си да сте заедно само заради вас двамата, тогава всичко ще е Ок. 

Баба ми ми казваше една приказка -
Вървели Господ и св. Петър и под една круша видели мъж дса лежи с отворена уста и да чака крушата сама да падне вътре. Св. Петър казал : - Боже, на каква жена ще го дадеш тоя мързеливец, никоя не заслужава това. Господ посочил една сръчна жена на нивата, най-работната и казал - на нея ще го дам. -Защо ?- попитал св. Петър. -Защото - казал Господ - иначе ще умре от глад, а аз се грижа за чедата си.
 
 Не знам дали беше много на място, но това ми беше първата асоциация.

Мечтице, ако искаше да се разведеш - щеше да го направиш, а не да пишеш тук!
Изглежда си обичаш мъжа - няма лошо ти да си главата на семейството. Сега си представи - развеждаш се, намираш един решителен и деен мъж и той те почва - направи това, върши онова, ... докато ти се усетиш да кажеш айде еди кво си - той вече е наредил програмата за месец напред.
Е представяш ли си кво би станало? Мислиш ли че това е живот за теб?
Пък и ако обичаш мъжа си и той е добър татко - струва си да се понапънеш отреме навреме нали? Е тежко е и е трудно, никой не забелязва какво правиш - даже точно обратното - твърдят, сигурно, че мъжа ти е под чехъл... Никой няма медал да ти даде за всички житейски битки, които си ръководела ти... Но нека не забравяме, че генерала може да е златен, но ако изпълнителните пешки не си вършат ПОСТАВЕНИТЕ задачи СЪВЕСТНО - нищо няма да излезе, нали?
Така, че успокой се - помисли за плюсовете и дали пък би спечелила каквото и да е ако си с друг - кой гарантира, че ще намериш подходящ за теб? Може и да стане, но може и да не стане... Затова помисли за минусите на един развод и прецени - въобще дали това е алтернатива или да търсиш друго решение на проблемите си!
Поздрави от снежна коледна Сф - повече коледно настроение - сега е време за прошка, любов и РАЗБИРАТЕЛСДТВО - поговори с мъжа си и се опитай да му обясниш не колко малко върши, а колко ти е тежка и че не издържаш - така разговора тече по-лесно и дава повече резултат!

Аз бих те посъветвала да помислиш какво точно искаш от мъжа си и да му го кажеш.Той може и представа да си няма за това какво и колко ти тежи на теб.Не очаквай да се сети- мъжкото мислене е различно.Аз като искам мъжа ми да направи нещо и му казвам- отиди и купи нещата от списъка, ако искам да направи няколко неща- казвам му го едно по едно, да не пропусне нещо и този метод работи- хем не се налага да се караме, хем каквото трябва да се свърши се върши.Понякога, когато работата е повече, винаги си я разпределяме- ти ще пуснеш шералнята, а аз през това време ще сготвя,после ти ще измиеш чиниите, а аз ще изгладя дрехите ти за седмицата-така всеки ще се чувства част от семейството.Аз за всяка добре свършена работа казвам на мъжа ми колко щастлива ме е направил,че ми е помогнал.

Желая ти късмет!Наистина, хората са различни, но от разводите само адвокатите печелят, всички останали по някакъв начин страдат.

Като жена с втори брак мога да ти кажа:
 Първия ми съпруг беше маниак на тема ред и чистота и голяма част от проблемите идваха от неговата маниакалност - сега като отворя килера или мазето, които са територия само на мъжа ми , направо ми прилошава, отделно , че непрекъснато събирам дрехи и чорапи и....т.н.
 Първия ми съпруг ме дразнеше с неспирното си бърборене с причина и без причина - сега разговорите ни се ограничават с обсъждане на битовизми.
 Причините за развода ми не бяха тези, това е само пример, който да те накара да се замислиш за плюсовете и минусите на брака ви и дали другото, което искаш би ти понесло.

Благодаря ви на всички,не очаквах толкова много отговори. Просто си излях чувствата, защото имах усещането, че ще гръмна от емоции.
Catnadeen, отдавна усещам в постингите ти тази обща тънкост в характерите на мъжете ни
Кифлата, много ми допадна всичко, което си ми написала.
Мама Кенга, ако имах мъж, темпераментен и властен като мен самата отдааавна да съм се развела, пробвах,обаче два остри камъка не мелят, много пъти се чувствах наранена.
СВ, нямам никакви тайни от мъжа си, той знае всичко,написано от мен, както и колко обичам форума.
Колкото повече ви четях,толкова повече си давах сметка,че си обичам мъжа, но не искам да бъда домакиня. И явно за да подобря семейната атмосфера трябва да спра да се правя на домакиня-героиня, която пере сума неща на ръка и готви ен-на брой ястия, сервира на огладена бяла покривка и т.н. -ми просто не става с двете малки деца,а и кому е нужно,ако се чувства зле вкъщи...дано не ми отнеме дванайсе години, че ще изтровя живота на близките си.
Ей, много сте ми скъпи, да знаете   и много ви обичам!

me4tiza, успокой малко темпото просто. Наистина няма нужда да си идеалната домакиня, едва ли съпруга ти ще те обича по-малко ако не му сервираш 1,2 и трето , ако изпереш дрехите в пералнята, а не на ръка, ако на покривката се хили нагло някое леке. Не е това основното в живота. И аз преди се вманиачавах, което първата година ме беше довело почти до нервна криза. На всяко ядене да се сервира нещо различно, да няма прашинка в къщи, бебето да не е нацапано с нещо грам, да не пипне случайно по земята и т.н. И какво? Само си хабях собствените нерви. Съпругът ми е от хората, за които домакинската работа не е срамна, но в един момент се бяхме хванали за гушите, защото ми се месеше дори при избора на цветя. Аз съм много самостоятелна като човек, но и той не си пада по-долу. Вечно имаше война помежду ни, защото аз му се бърках за работи, които той смяташе, че са преоритет на мъжа, той ми се бъркаше в неща, за които смятах, че аз трябва да решавам как да са. Е, с времето се научихме да живеем нормално. Сега често, когато не ми се готви, купувам готова храна, чистя по-рядко - веднъж през седмицата основно, а през ден обирам само праха. Не се вманиачавам, че са останали неизмити съдовете от вечерята, на сутринта мога да свърша тази работа и т.н. Изобщо това за идеалната домакиня ми се изпари от главата и съм си много добре така. На който не му харесва, просто да не идва във вкъщи. Е, не съм оставила кочина, разбира се, но просто реших, че няма нужда да си хабя нервите само за да ми свети къщата и на печката да има поне  по 2-3 различни яденета.  Давай го по-спокойно, няма нужда да се доказваш пред никого.