- Публикувана: 29 авг. 2011, 23:24 ч.
- Последно мнение: 8 март 2018, 11:43 ч.
Какво има след смъртта извън християнския догматизъм
Една съфорумка беше питала доста хора с такова преживяване и каза, че всички разказват различни неща....
................ 
Може би според това каква им е била анестезията...
Доказано е и че при липса на достатъчно кислород се получават халюцинации, най-вече приятни.
Може би всичко е биохимия...
Обичайно ПБС са съпроводени с твърдения от рода: "разбрах, че всички сме части от едно цяло (Бог, Висш разум, Вселена или както искаш го наричай), осъзнах смисъла на живота, на човешкото съществуване, как и защо е организирано по този начин и т.н.
След като веднъж съм се докосвала до математиката, химията, физиката, възможно ли е да не съм убедена в това? Не е. А представете си само какво чувстват тези, чиито живот е математиката, химията, физиката? Може и музиката, поезията и т.н.
Задавам пак един въпрос, зададен от друг потребител - като как има енергия без материя?
И защо да ни пука, че ще продължи "живота" след смъртта, защо да се надяваме, че ще се сберем с тези, които обичаме, щом нито ние, нито те ще съществуваме? "Ние" и "те" като идентичностите, които всъщност обичаме. Ми да си продължава, уроци като уроци, тук малко ли трябваше да научим, и там ще свикнем.
Задавам пак един въпрос, зададен от друг потребител - като как има енергия без материя?
Духът материя ли е?
Предпочитам да вярвам. Иска ми се да си мисля, че хубавите неща които пропускам по една или друга причина би могло да ми се случат в друго пространство, на друго място, по друго време. Чела съм доста литература, която също е повлияла на преценката ми, макар, че ако тръгна да преразказвам от моята уста би ми прозвучало нелепо дори на мен самата... 
Задавам пак един въпрос, зададен от друг потребител - като как има енергия без материя?
Духът материя ли е?
Какво е дух?
Добре де, говорите за "машинарии", биохимията като достатъчно обяснение за съзнанието... Аз пък не мога да си представя, че мозъкът, сам по себе си, свързан с очите, ушите и устата чисто механично, може да "създава" мисли, съзнание, настроения, представи... и всичко това без наличието на онази вдъхната енергия - душата, духът или каквото е там. Аз пък това не си представям и ми звучи непълно, абсурдно. Компютърът ми защо не плаче тогава, нали и той е "умен"? Примерно.
Една съфорумка беше питала доста хора с такова преживяване и каза, че всички разказват различни неща....
................ Може би според това каква им е била анестезията...
Доказано е и че при липса на достатъчно кислород се получават халюцинации, най-вече приятни.
Може би всичко е биохимия...
А при липса на анестезия? Примерно изпадаш в кома следствие на заболяване, а после се събуждаш сам и помниш? И ако спомените изобщо не могат да се нарекат приятни?
Една съфорумка беше питала доста хора с такова преживяване и каза, че всички разказват различни неща....
................ Може би според това каква им е била анестезията...
Доказано е и че при липса на достатъчно кислород се получават халюцинации, най-вече приятни.
Може би всичко е биохимия...
А при липса на анестезия? Примерно изпадаш в кома следствие на заболяване, а после се събуждаш сам и помниш? И ако спомените изобщо не могат да се нарекат приятни?
Не знам.
Възможно е да е случайна "игра" на мозъка. Имала съм "живи" и разтърсващи сънища, които и до ден днешен помня в детайли.
Задавам пак един въпрос, зададен от друг потребител - като как има енергия без материя?
Духът материя ли е?
Какво е дух?
Извън християнството не знам какво е, затова питам. Свързвам го с разум, съзнание, дори съвест, но различно от душа.
Добре де, говорите за "машинарии", биохимията като достатъчно обяснение за съзнанието... Аз пък не мога да си представя, че мозъкът, сам по себе си, свързан с очите, ушите и устата чисто механично, може да "създава" мисли, съзнание, настроения, представи... и всичко това без наличието на онази вдъхната енергия - душата, духът или каквото е там. Аз пък това не си представям и ми звучи непълно, абсурдно. Компютърът ми защо не плаче тогава, нали и той е "умен"? Примерно.
Е, колко да е умен компютърът ти - малко по-умен от електрическа крушка.
За "машинариите" - може да не са всичко, но са адски много голяма част от съзнанието и изобщо всичко, което си ти.
Повярвай ми, всяка значителна физическа намеса или травма на мозъка ти, има потенциала да те направи съвсем различно същество. (Недай си, боже!)
Та - ако човек с отстранен половин мозък например, губи голяма част от себе си - спомени, реч, способност да мисли - то как без помощта на никакъв мозък може да го прави?
Повярвай ми, всяка значителна физическа намеса или травма на мозъка ти, има потенциала да те направи съвсем различно същество. (Недай си, боже!)
Та - ако човек с отстранен половин мозък например, губи голяма част от себе си - спомени, реч, способност да мисли - то как без помощта на никакъв мозък може да го прави?
Но не се превръща в друг човек с друго самосъзнание, нали?
Как ще ме направи различно същество? Искаш да кажеш - ще ме направи осакатено същество /според конвенционалните разбирания за нормалност/. А това е различно.
Да, губи себе си, става безпомощно същество или без разсъдък.
Но не се превръща в друг човек с друго самосъзнание, нали?
Как ще ме направи различно същество? Искаш да кажеш - ще ме направи осакатено същество /според конвенционалните разбирания за нормалност/. А това е различно.
Но не се превръща в друг човек с друго самосъзнание, нали?
Как ще ме направи различно същество? Искаш да кажеш - ще ме направи осакатено същество /според конвенционалните разбирания за нормалност/. А това е различно.
Не знам, за мен е различно същество, да.
Без моите спомени, без моя начин на мислене, без да мога да говоря или да разбирам света по начина, по който го разбирам аз - ами няма да съм аз. Ако не разпознавам или помня близките си хора - пак няма да съм аз.
Отделен е въпросът, че вчерашното аз не съм днешното аз. Или пък не съм аз преди 10 години. Но това е друга тема, предполагам.
Представи си, че си в затвор. При определени условия (в случая ПБС) излизаш в зоната за свиждане от едната страна на стъклената преграда. Говориш с близкия, който ти е на свиждане, виждаш, че има друг свят от другата страна на стъклото, но реално не можеш да го разбереш от настоящето си място, нито знаеш какъв е живота на съответния близък. Т.е.при ПБС сме по- скоро в нещо като зона за свиждане, отколкото в самия отвъден свят.
