Отговори
# 15
  • Мнения: 0
Благодаря на всички за мненията!
Давам още инфо, за да изясня ситуацията:
При разговорите, които сме водили, благоверния казва, че проблемът се състоял в това, че някак си се чувствал, че губи свободата си / само да отбележа, че по природа е домошар и с много зор го карам да излиза някъде и в този смисъл не знам, като има свобода, като как точно смята да я използва/. По основното което ме подразни е,  че се чувствал по-спокоен като си оставя отворена вратичка, в случай, че между нас възникне някакъв по-голям проблем. Та това последното никак не ми се връзва с чувствата, които съм сигурна, че изпитва към мен.
Освен това, аз наистина не искам да го притискам много, защото сте прави, че брак на сила=тъмнина. В същото време пустият му брак ми е станал като фикс идея / едно, че държа на брака - такива са ми разбиранията, и вторият момент е, точно в това, че той се дърпа усилено/. #Cussing out

# 16
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Точно същото щях да кажа, но той си го е казал човекът. Мъжете не обичат да поемат отговорност, освен в краен случай. Това за вратичката е напълно вярно и то няма нищо със сегашните ви чувства и отношения. И ти не можеш да гарантираш, че след 10 год ще го обичаш колкото сега. Не е реално. Не се обиждай, но грешката е изцяло твоя в случая. Като не приемаш съжителство без брак, защо живееш с него 7 год без брак? Трябвало е още в началото да му поставиш въпроса, че ще живееш с него само ако се ожените. Сега ми се струва късно. Никой мъж няма да си сложи зорлем главата в торбата, ако и без да си я слага получава това което иска. А на теб за какво ти е притрябвал този брак след толкова време? Какво очакваш да е различно? И има ли смисъл да се тормозиш излишно? Ако е зорът само за тържеството и роклята , направете си сватба без да се жените официално. Вече има всякакви възможности. Даже не е нужно гостите да знаят, че не е официално.

# 17
  • София
  • Мнения: 4 349

 По основното което ме подразни е,  че се чувствал по-спокоен като си оставя отворена вратичка, в случай, че между нас възникне някакъв по-голям проблем. Та това последното никак не ми се връзва с чувствата, които съм сигурна, че изпитва към мен.



Вратичката определено е въображаема! Със или без брак всеки може да си тръгне по всяко време. Един подпис не ти дава сигурност и не ти гарантира, че този човек ще е с теб "и в добро, и в лошо"! А напротив измамното чувство, че си му отнела свободата, непрекъснато ще го преследва и ще ти натяква при най-малкия проблем. 






Не се обиждай, но грешката е изцяло твоя в случая. Като не приемаш съжителство без брак, защо живееш с него 7 год без брак? Трябвало е още в началото да му поставиш въпроса, че ще живееш с него само ако се ожените. Сега ми се струва късно.


 newsm10 newsm10 newsm10 newsm10 newsm10 newsm10 newsm10
Щом веднъж си се хванала на хорото, значи поне в началото убежденията са ти били такива. Да не би сега просто да плащаш данък "обществено мнение", че този брак ти се е превърнал във фиксидея??





 

# 18
  • Мнения: 1 310
Ще разкажа при нас как се случиха нещата. Първо да кажа - с много любов се събрахме. Heart Eyes Аз държах на съжителство без брак. Бях се зарекла - никакви подписи! /Имах "светъл" пример от родителите си и затова. Страхувах се да не се развали магията със слагането на подписа./ Живяхме две години така. Съпругът ми беше наясно с идеята ми още в началото и прие нещата така. Един път само се опита да повдигне въпроса, порязах го и край. Но решихме да имаме бебе. Бях в напреднала бременност, когато пак ми предложи брак и аз, и сега недоумявам как, се съгласих. /Предполагам под въздействието на хормоните. newsm78/. Не било страшно, задушно и тъжно да си бракуван. Wink
Но най-добрият начин да го отблъснеш от себе си, е да го обсебваш с желанието си за брак. Остави човека. Радвай се на щастието ви или ако не се чувстваш щастлива в тази връзка, просто я прекратяваш и продължаваш със следващата. Peace

# 19
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Благодаря на всички за мненията!
Давам още инфо, за да изясня ситуацията:
При разговорите, които сме водили, благоверния казва, че проблемът се състоял в това, че някак си се чувствал, че губи свободата си / само да отбележа, че по природа е домошар и с много зор го карам да излиза някъде и в този смисъл не знам, като има свобода, като как точно смята да я използва/. По основното което ме подразни е,  че се чувствал по-спокоен като си оставя отворена вратичка, в случай, че между нас възникне някакъв по-голям проблем. Та това последното никак не ми се връзва с чувствата, които съм сигурна, че изпитва към мен.
Освен това, аз наистина не искам да го притискам много, защото сте прави, че брак на сила=тъмнина. В същото време пустият му брак ми е станал като фикс идея / едно, че държа на брака - такива са ми разбиранията, и вторият момент е, точно в това, че той се дърпа усилено/. #Cussing out
Виж сега. Толкова години сте живели заедно, ако е искал, отдавна да си е бил камшика. Още повече, че не е обвързан с брак. Чувствата, които изпитва към теб, би трябвало да са ти ясни от тоя простичък факт. Бракът с нищо не променя чувствата. И друго - някои мъже са си свикнали да живеят на семейни начала и мисълта за брак донякъде може би им е противна. Само да вметна и че отговорността, за която се споменава по-напред, също не идва магически с подписа. Отговорният мъж си я поема при всички положения и за всичко, безотговорният - не. Същото е и при жените. Не е до пол, а до човек.
А сега ти си задай въпроса сама на себе си - коя е причината да настояваш толкова да сключите брак? Едната, че ти е станало фикс идея. Другата - че такива са ти разбиранията. А чувствата в такъв случай къде остават?

# 20
  • планетата Земя
  • Мнения: 109
Щом казва, че не е готов за брак, значи не е готов за брак. Поне според моите теории и виждания. Изисква се известна доза смелост и безразсъдство, за да вземеш такова решение - да оповестиш пред всички/обществото, че ей на това ще е моята жена/моя мъж. Понякога това решение се взема лесно под влияние на хормоните и първоначалното влюбване, но след известно време (7-10 години) това става доста по-трудно. Човек започва да се колебае, да обмисля. Все пак идва един момент, когато бракът сякаш става необходим, по-удобен относно деца и т.н. Тогава, ако някой от партньорите не го желае, не виждам как може да продължава такава връзка... дълго време де.

# 21
  • Мнения: 2
 Simple Smile След 18 години (дай боже няколко пъти по толкоз)  съжителство на семейни начала, мога ли да се намеся в темата?
Човека наистина може да не се чувства готов или да мисли че момента не този който очаква, и това да не е свързано с теб лично нито с неговата любов към теб и прочие.
Деца имате ли?
Понякога една такава връзка кара хората да са по отговорни към другия. (Е зависи си от хората)
Подписа нищо не значи!
Поздрави!

# 22
  • Мнения: 232
Ще ти отговоря от моята си камбанария нищо че съм жена, на мене също не ми се жени, от 11 год. сме заедно и имаме дете. Нито смятам да си тръгвам нито нищо, просто мисълта брак ми слага въображаемо въже на врата. Ако ме притиснат сигурно и аз ще се дърпам.

# 23
  • Мнения: 3
Аз също не съм готова.....НЕ ЗНАМ как да го обесня. Бременна съм с първото ни дете, от може би вече 7 години сме заедно...знам ,че той ще бъде прекрасен баща,знам че се обичаме, но...просто се плаша! Даже и семейството му по някакъв начин ме е отблъснала с тази мисъл. Баща му особено ме дразни как всеки път ми натяква,че без брак едва ли не... съм като поредната,а майка му всеки божи ден ми натяква за това какъв прекрасен брак имат с баща му,та цели три деца била отгледала,та не знам си какво,пък ние как така не сме искали да се оженим.... Не мога да си обесня,предлагал ми е на няколко пъти макар и в разговор,но всеки път се усещам ,че изпадам в паника как да го отклоня  ooooh!

# 24
  • Мнения: 1 020
Ми на някои хора не им се жени и не вярват в брака  Mr. Green

Мъжа ми няколко пъти се опита и аз в зародиш го попарих  Mr. Green Когато забременях с дъщеря ни ме попита не искам ли все пак. Аз му казах, че ако толкова държи на брака и ако е важно за него да ни запише да ударим по един подпис, но мечка не желая да ставам  Mr. Green

Той ми каза, че му се женело заради купона и това, че ще се съберем с проятели... реално брака като такъв не го интересува... та казах му, че купон можем да си спретнем и без да се бракуваме и разговорите по темата приключиха Simple Smile

Свекър ми наскоро обаче ми заяви, че съм никоя и как така съм изказвала мнение... Толкова съм била нахална  неуважаваща сина му, че дори не съм пожалала да му вема фамилията  hahaha А ако знаеше, че дори и с брак щях да си апазя фамилията съвсем би ме анатемозал  Joy

# 25
  • Мнения: 361
На мен винаги ми е било странно как живееш с някой без брак, без деца. Ама сигурно защото не съм живяла с никой преди да се омъжа.

Не държа на подписа, за мен даже е натоварващо- пиша си имената с тире, за всяка покупка искат и моя подпис и т.н Но ни "накараха" да се бракуваме.
Важно е как го усещаш. Е видях се с бяла рокля и какво от това.

В твоя случай и той ти го е обяснил. Ако имате брак ще е  малко, ама малко по трудно да си тръгне.

За мен в една връзка трябва на известен период от време да се случва нещо- в началото екскурзиики, море, преместване заедно, дете, куче и т.н иначе се губи смисъла. Поне според мен. Ей затова сигурно съм сменила доста гаджета.

# 26
  • Мнения: X
При разговорите, които сме водили, благоверния казва, че проблемът се състоял в това, че някак си се чувствал, че губи свободата си / само да отбележа, че по природа е домошар и с много зор го карам да излиза някъде и в този смисъл не знам, като има свобода, като как точно смята да я използва/. По основното което ме подразни е,  че се чувствал по-спокоен като си оставя отворена вратичка, в случай, че между нас възникне някакъв по-голям проблем.

Притеснителното е,че той приема раздялата като решение при възникване на проблем.
Т.е.,наистина мисли,че е по-лесно да си тръгне от теб,ако не сте женени....
Защо ти е всъщност мъж с подобно отношение към взаимоотношенията?
Мен би ме обидила подобна безотговорност
.

# 27
  • София
  • Мнения: 4 349
Раздялата нинаги е била кройното решение на проблемите и това всеки трябва да го е осъзнал. А дали ще се положат усилия или няма не зависи от наличието на подпис или неговата липса. Зависи от проблема, дали го мислиш за разрешим и си струва да положиш усилия или не си струва усилията.

# 28
  • Мнения: 537
Няма нищо сигурно на тоя свят. Вероятно човека това е искал да каже с коментара за вратичката. Моя мъж също не иска да се женим, отдавна ми го е заявил, мен самата не ме бърка. Ако пожелае някога ще се разпишем. По-важното е че сме заедно и си гледаме детето. Но той има страх от брака според мен от развода на неговите. Баща му си е тръгнал в най-важния момент за него и сестра му - пубертета, и доколкото си спомням доста са го натискали да се жени. И сега моя мъж смята, че отношенията на баща му са се променили след това. А той просто си е такъв - безотговорен. Донякъде съм му благодарна - заради това сега имам такъв мъж и баща на детето си. Мисълта ми е - ако го обичаш живейте си така, както той иска, не го притискай. Ти как би се почувствала, ако постоянно някой ти мели едно и също нещо, което не желаеш да правиш? Поживейте пък вижте, може след време да клекне. Не че подписа, както са ти казали, ти гарантира семейство и съпружеска вярност.

П.П. - Ние сме заедно от 11 години. Simple Smile

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Какво се крие зад израза "Не съм готов за брак..." след 10 годишна връзка ами ще ти кажа какво се прие  - "Страдам от синдрома на Питър Пан и не искам да порЕсна."

Общи условия

Активация на акаунт