Давам още инфо, за да изясня ситуацията:
При разговорите, които сме водили, благоверния казва, че проблемът се състоял в това, че някак си се чувствал, че губи свободата си / само да отбележа, че по природа е домошар и с много зор го карам да излиза някъде и в този смисъл не знам, като има свобода, като как точно смята да я използва/. По основното което ме подразни е, че се чувствал по-спокоен като си оставя отворена вратичка, в случай, че между нас възникне някакъв по-голям проблем. Та това последното никак не ми се връзва с чувствата, които съм сигурна, че изпитва към мен.
Освен това, аз наистина не искам да го притискам много, защото сте прави, че брак на сила=тъмнина. В същото време пустият му брак ми е станал като фикс идея / едно, че държа на брака - такива са ми разбиранията, и вторият момент е, точно в това, че той се дърпа усилено/.