- Публикувана: 7 септ. 2011, 09:00 ч.
- Последно мнение: 22 март 2022, 19:30 ч.
Бихте ли работили в траурна агенция
Ами честно казано добре се чувствам, че не презирам ничий труд, да.
Но когато иде реч за физически действия и манипулации някак не мога да приема, че всички онези, които припадат при определени гледки го правят от презрение. Чувала съм и за припаднал студент по медицина при първата 'среща' дори. Естествено, и тук всичко е въпрос на морков, че понякога и на тояга. Човек е способен на неща, за които не е вярвал, че ще успее да извърши. Понякога пък дори това, че ти е близък не помага. Излишно е да се опитваме да обобщим всички човешки реакции.
На мен ми се е случвало да се сблъсквам с тежки житейски истории чрез документи, отдалеч така да се каже. Не винаги виждаш човека, но виждаш ситуацията. Дори и това ми е тежко и се отказах. Естествено, че ако няма друга работа ще се върна. Но то си е тежко, и изобщо не го презирам, напротив. Мисля, че има и такова деление при адвокатите, поне по косвени впечатления от приятели. Имам такива, които си казват, че нямат нервите, за да се занимават с криминални дела.
Добре, извинявам се, не съм разбрала.
Изкара ме от обувките изказването на Жозефина за 3те хиляди лева, вметките за "довиждане" и имената на агенциите. Как искате да ви поздравяват с тези хора, с някакви специални поздрави за расата на траурните агенти.
Надменността и надскачането ме вбесяват - а сигурността "това никога не може да ми се случи на мен" е тооолкова лъжовна. Просто не знаеш кога ще се обърнеш и ще си пред някой мъртвец да го облечеш, за да изкараш не 3000 , а каквото и да е.
Има справяне. И тогава се вижда кой колко струва, по мое скромно мнение - като личност.
Точка, че се вбесих здраво.
Изкара ме от обувките изказването на Жозефина за 3те хиляди лева, вметките за "довиждане" и имената на агенциите. Как искате да ви поздравяват с тези хора, с някакви специални поздрави за расата на траурните агенти.
Надменността и надскачането ме вбесяват - а сигурността "това никога не може да ми се случи на мен" е тооолкова лъжовна. Просто не знаеш кога ще се обърнеш и ще си пред някой мъртвец да го облечеш, за да изкараш не 3000 , а каквото и да е.
Има справяне. И тогава се вижда кой колко струва, по мое скромно мнение - като личност.
Точка, че се вбесих здраво.
Да не говорим, че бизнеса с траурни агенции е много печеливш, конкуренция има малка заради разпределения пазар - включен е и персонал на болници и т.н - хич не е нещо, което се прави от немай къде. Законите и природата гарантират постоянен поток на много пари, при нас едно погребение скромно ( подчертавам) струва не по-малко от 3500-4000 евро, само стъклената свещ, която се слага на стената струва 170 евро. По закон не могат да те изпратят без ковчег, цените на ковчезите започват от над 1000 евро.
Толкова добре съм запозната ( за съжаление), че на мен направо ми се стува дрийм уорк откъм печалба и сигурност разбира се, не откъм съдържание
Въпреки, че аз бих открила удовлетворение - това да организираш такова нещо перфектно за спокойствието на хората не е малко.
/ според мен ако има тежък момент за служителите той е при затварянето на ковчега, не толкова в обличане и грим и т.н на починал/ спомням си как влязоха 2ма мъже в перфектни черни костюми и златни табелки с името на агенцията и носиха зад гърбовете си едни автоматични пистолети за завинтване на винтовете. Помолиха ни да излезем и така... това ме беше потресло повече от вида на починалия и т.н/
Толкова добре съм запозната ( за съжаление), че на мен направо ми се стува дрийм уорк откъм печалба и сигурност разбира се, не откъм съдържание
Въпреки, че аз бих открила удовлетворение - това да организираш такова нещо перфектно за спокойствието на хората не е малко. / според мен ако има тежък момент за служителите той е при затварянето на ковчега, не толкова в обличане и грим и т.н на починал/ спомням си как влязоха 2ма мъже в перфектни черни костюми и златни табелки с името на агенцията и носиха зад гърбовете си едни автоматични пистолети за завинтване на винтовете. Помолиха ни да излезем и така... това ме беше потресло повече от вида на починалия и т.н/
Аз бих работила всичко,друг е въпроса ставам ли дадената работа.
Е, със сигурност не ставам.
В такъв момент хората имат нужда от подкрепа и действие,а не да успокояват мен.
Преди време/преди 4 години/едно момиче от нужда започна работа като чистачка в гробищния парк.
Издържа около три месеца.Трябваше да напусне по лекарско предписание.
Така се случи,че имаше доста погребения на деца и млади хора.
Просто не е за всеки.
Е, със сигурност не ставам.
В такъв момент хората имат нужда от подкрепа и действие,а не да успокояват мен.
Преди време/преди 4 години/едно момиче от нужда започна работа като чистачка в гробищния парк.
Издържа около три месеца.Трябваше да напусне по лекарско предписание.
Така се случи,че имаше доста погребения на деца и млади хора.
Просто не е за всеки.
........ и всички тук биха се справили с работа в траурна агенция запазвайки психично здраве.
Наистина никой не знае, до къде се простират
силите и възможностите му, докато не се сблъска
с определени ситуации.
Също така обаче тук се наблегна на работата,
като последна възможност, а това не е идеята ми.
Въпросът ми беше всъщност, дали би работил
ако имаш избор, а не ако от започването на тази работа,
зависи съществуването ти и това на семейството ти.
По принцип се имам за силна натура, ако щете и що
се касае за абсолютно мъжки дейности /вчера рязах дърва с трион,
за да си направя ограда примерно/, но дори и самото преминаване
покрай гробищни паркове, ме кара да изпитвам едно необяснимо,
неприятно чувство. Не е хубаво да казваш "никога", но наистина
не знам дали бих издържала психически.
За всеки влак си има пътници, но със сигурност, този не е моя.
Хубаво е, че има доста пътници за него, които са нужни на
всички нас
силите и възможностите му, докато не се сблъска
с определени ситуации.
Също така обаче тук се наблегна на работата,
като последна възможност, а това не е идеята ми.
Въпросът ми беше всъщност, дали би работил
ако имаш избор, а не ако от започването на тази работа,
зависи съществуването ти и това на семейството ти.
По принцип се имам за силна натура, ако щете и що
се касае за абсолютно мъжки дейности /вчера рязах дърва с трион,
за да си направя ограда примерно/, но дори и самото преминаване
покрай гробищни паркове, ме кара да изпитвам едно необяснимо,
неприятно чувство. Не е хубаво да казваш "никога", но наистина
не знам дали бих издържала психически.
За всеки влак си има пътници, но със сигурност, този не е моя.
Хубаво е, че има доста пътници за него, които са нужни на
всички нас
Да, бих. Аз съм от онази порода енергийни вампири, които се чувстват живи, когато се сблъскват със смъртта. За мен няма по-зареждащо от разходка на гробищата. За щастие живеем съвсем близо до страхотен гробищен парк и най-любимо ми е да се разхождам там. Не го казвам в смисъл, че злорадствам над нещастието на другите, просто гробища, болници, домове за изоставени ми действат отрезвяващо и смиряващо. А аз имам нужда от това. Мисля, че бих работила успешно в подобна агенция.
Абе вие сте много незрели хора 
Недай си боже да ви се наложи да облечете починал, или да му смените памперс, докато е жив - ми вие сигурно след това директно на лечение ще се отправите.
Недай си боже да ви се наложи да облечете починал, или да му смените памперс, докато е жив - ми вие сигурно след това директно на лечение ще се отправите.
Не ги слушай какво приказват. Човек научава и две, и двеста и много бързо сменя и нагласа и приоритет, ако се наложи.
Сега отговарят според настоящия момент.
Ако плащат добре - отивам и окото не ми мига. Всички сме смъртни, това е единственото сигурно нещо в тоя живот. Теб кое те притеснява? Защото ако си секретарка примерно практически нямаш допир с починалите.
Аз гласувах,че никога не бих работила в траурна агенция.Просто се ужасявам от тая мисъл и като видя такъв човек и ме засипва толкова мъка,НЕ!Който е непукист може и да работи,но колко ли е то нас са такива....?!
какво го мислите дали ще имате досег с починалите или не?
много по-страшна и мъчителна е болката в очите на семейството и близките... мен мъртвия не би ме притеснил, но да се изправя очи в очи с някой, който е загубил най-близкия си, малеее, ами аз ще ревна преди него и никаква няма да я свърша.
това имаше предвид джулиана.
толкова страници се изписаха, а момичето имаше предвид нещо съвсем просто - ще издържите или не?
аз казах вече - не мога, ще се късам да рева по цял ден и ще си съсипя живота
аз на работата си на детските рождени дни като ревне някоя майка от умиление и моите сълзи тръгват, та предствям си да съм част от мъката на някой
много по-страшна и мъчителна е болката в очите на семейството и близките... мен мъртвия не би ме притеснил, но да се изправя очи в очи с някой, който е загубил най-близкия си, малеее, ами аз ще ревна преди него и никаква няма да я свърша.
това имаше предвид джулиана.
толкова страници се изписаха, а момичето имаше предвид нещо съвсем просто - ще издържите или не?
аз казах вече - не мога, ще се късам да рева по цял ден и ще си съсипя живота
аз на работата си на детските рождени дни като ревне някоя майка от умиление и моите сълзи тръгват, та предствям си да съм част от мъката на някой