Цитат
Към авторката - казваш, че е така от доста време... В началото как беше? След появата на детето?
Ти работиш ли? Променила ли си се с нещо от началото или... силите ти са съсредоточени единствено в "предизвикването на разговори".
Ти работиш ли? Променила ли си се с нещо от началото или... силите ти са съсредоточени единствено в "предизвикването на разговори".
Нещата започнаха да се появяват постепенно още след 1-та - 2-та година откакто се запознахме и в един момент едно нещо излизаше на преден план, в друг момент- друго и така и естествено най-лошо става като се съчетаят няколко накуп. Чувствам се не добре от много отдавна, но сигурно и аз съм си виновна - Като се връщам назад виждам много грешки в себе си, както по отношение на моето държание към него, така и за действията, които съм предприемала.
Най голямата ми грешка е, че преди 3г. се влюбих в друг мъж и започнах връзка с него, съпругът ми разбра, бяхме пред раздяла и може би осъзнавайки, че и той също има някакъв принос за това аз да прибегна до такова нещо, ме помоли да опитаме отново, аз се съгласих, защото явно продължавах да го обичам(ако на някой му е чудно как така хем го обичам, хем имам връзка с друг човек - питайте, по -нататък ще обясня, само ще поясня, че преди да се обърна към другия човек, години търпях ненормално според мен отношение) и сега имам чувството, че тази моя постъпка е най-големия му коз и абсолютно извинение за начина, по-който се държи с мен.
Цитат
И 10 г. да се чувстваш и да живееш по този начин за мен си е жив мазохизъм! И за теб, много повече за него! ooooh!
Имам чувството, че с течение на времето съм станала кълбо от нерви и въпреки светлите моменти и периоди, вече съвсем не мога да се отпусна.
Имаме две деца, мисля че не иска да има отговорности, иска да се отърве от нас направо, напоследък ме провокира да съм била подала АЗ молба за развод...
