Публикувана: 14 септ. 2004, 16:29 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2004, 21:11 ч.

възпитание или ген?

2 363
11
1

14 септ. 2004, 16:29 ч.

Мнения: 4 458

Кажете татковци, а и мами. Възпитание или ген е любовта и загрижеността на бащата към детето? Защо някои бащи се грижат за децата си а други не ги е еня? Кой е виновен за това - средата в която са расли или може би нещо друго?
Доста сериозна тема, но пък мисля - важна.

# 1 14 септ. 2004, 17:18 ч.

Мнения: 3 569

Няма еднозначен отговор на този въпрос. Не искам да говоря лошо за баща ми, но не беше добър такъв. Сега си има второ дете от втората му жена. Може би е станал по-добър татко, надявам се. Надявам се аз да съм добър татко, пък той да се оправя. Не ми е звънял от години. Трябва да му звънна тия дни да му кажа, че ще става дядо Сигурно ще се зарадва. Не мисля, че е до ген. Няма гени за добър и лош татко По-скоро е от възпитанието. И тъй като съм възпитаван единствено от майка си (добре де 98% от нея и 2% от баща ми) мога да кажа, че доста добре се е справила като се наблюдавам отстрани хехехе мерси за аплодисментите ! Понеже баща ми не беше нито добър съпруг, нито идеален баща, от малък съм си обещал да бъда всичко онова, което той не беше...Дано успея!

# 2 14 септ. 2004, 17:40 ч.

Мнения: 8 769

А може би е съвкупност от много фактори-възпитание, генетична заложеност, среда на развитие....няма рецепта за добри родители, а и според всяко дете "за добър родител" критерият е различен.....

# 3 14 септ. 2004, 21:23 ч.

Мнения: 2 006

Темата е наистина сериозна и не може да се отговори с няколко думи.Мисля си ,4е възпитанието играе голяма роля,семейната среда,бащата ,а също и съпругата в по-късен етап.Не съм психолог и не мога да дам,компетентно мнение,така ,4е ще се радвам ако някой го направи Simple Smile

# 4 14 септ. 2004, 22:34 ч.

Мнения: 5 500

Цитат на: Future pere

.....Понеже баща ми не беше нито добър съпруг, нито идеален баща, от малък съм си обещал да бъда всичко онова, което той не беше...Дано успея!

Future pere, искрено се надявам и вярвам, че ще успееш
По темата - мисля, че бащинството не се възпитава, то просто или го има, или го няма.

# 5 15 септ. 2004, 00:04 ч.

Мнения: 4 068

Цитат на: Future pere

Много добре казано.
Ще успееш Бъдещ татко!Аз съм сигурна в това.
Иначе и аз съм израснала без баща и той никога не се е загрижил за мен.Не мога да отговоря на този въпрос.Дано не е ген.И дано аз да не приличам на баща си.Абе общо взето или го има бащинското чувство или го няма.

# 6 15 септ. 2004, 10:37 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: Future pere

Понеже баща ми не беше нито добър съпруг, нито идеален баща, от малък съм си обещал да бъда всичко онова, което той не беше...Дано успея!

от все сърце ти желая да успееш да дадеш на детето си онова което ти е било отнето.
Popcorn

Не искам да обобщавам и в никакъв случай не казвам, че при всички е така, но нашия татко казваше същото преди да родя. той като теб е израсал без баща. то беше щастие, еуфория....
та, за това си мислех, че може би е ..... нещо като "модел на поведение" както казват психолозите. сега, също като баща си не се интересува от децата Sad

жалко но факт

# 7 15 септ. 2004, 15:36 ч.

Мнения: 1 363

Цитат на: aylin

Кажете татковци, а и мами. Възпитание или ген е любовта и загрижеността на бащата към детето?

според мен не е ни едното, ни другото.. предполагам е пост фактум..
макарче наскоро на баща ми му казах, че ми е пример в живота и ще се старая всячески да не съм такъв баща като него.. бих му го казал много по-рано - но от доста години не го бях виждал.. иначе е много добър човек.. пич е отвсякъде.. аПсолютен.. само за баща не става..
а да.. не ми пука дали се е разстроил или не (ама доколкото го познавам едва ли му пука за думите ми) - но истините рано или късно ще излязат наяве - когато децата пораснат и станат достатъчно зрели - за да могат да кажат истината в очите на родителите си - всеки от нас ще разбере дали е бил добър баща.. до тогава трябва само да прави това, което му подсказва сърцето.

# 8 15 септ. 2004, 16:54 ч.

Варна, морето и сините вълни!
Мнения: 2 618

Аз бих казала че е от възпитани и ще ви кажа защо .
Нашият татко е страхотен и детето си умира за него. Кто каже "Тати " мед ти капе на сърцето. А и са страшна каринка. Аз не мога така да играя с него.
Но нашият тати тати има ама не го познава. Развели са се когато той е бил на 3 годинки и на 7 последно е видял баща си. Сега той ни е комшия , но аз не го познавам...
Мисля че свекърва ми (макар че не я обичам много ) е възпитала и създала едим прекрасен човек , мъж когото ако загубя , накоя друга ще случи с него и баща какъвто едва ли мога да намяеря на детето си.
Да ни е жив и здрав таткото !

Future pere написа:
Понеже баща ми не беше нито добър съпруг, нито идеален баща, от малък съм си обещал да бъда всичко онова, което той не беше...Дано успея!

От все сърце ти желая да успееш да дадеш на детето си онова което ти е било отнето.

# 9 16 септ. 2004, 17:21 ч.

Мнения: 148

И аз мисля като BeaZtiE, само че моят пример е обратен.
Моят свекър не беше нищо особено като човек, но виж с децата беше душичка, всичко даваше за тях и не му омръзваше да ги занимава. Неговите собствени деца - 3 броя, вкл. мъжът ми - страшно много го обичаха, а и аз имам собствени наблюдения за това как се отнасяше към внучките си, една от които е моята дъщеря.
За съжаление мъжът ми не проявява никаква самоинициатива, що се отнася до децата или го прави ужасно рядко. А иначе и той може да си играе с тях даже по-добре и от мен, ама всичко е с побутване от моя страна. Как не можа да прихване малко поне от баща си...