Публикувана: 11 септ. 2011, 17:26 ч.
Последно мнение: 28 септ. 2011, 16:45 ч.

За фантазиите тип "бягство от реалността"

3 001
49
1

# 30 26 септ. 2011, 21:11 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Октопод с рокля в пн, 26 сеп 2011, 17:31

Дзвер, моят син е като твоята дъщеря. От около 2 месеца имаме морско свинче и непрекъснато го имитира, иска да го наричам "свинчо" и скимти. После гледа някое детско и в следващия час е грижовно мече, Бен Тен, нинджа или каквото и да е. За нас е задължително да го наричаме по име според ролята, която играе. Понякога трае няколко минути, а друг път със седмици, но аз не го намирам за ненормално.

о, американския дракон, оранжавия дракон, някой си друг дракон, грижовно мече и т.н. изобщо не ги броя Wink

, значи всички сме от един отбор bouquet

# 31 26 септ. 2011, 21:58 ч.

Мнения: 10 547

За мен би било по-притеснително, ако детето не се вживява никога в роля. Постоянно насърчавам по-малкото аз да бъда зайчето, а то мечето и пр., разиграваме сценки. Тези дни е учител на две патета.

# 32 26 септ. 2011, 22:52 ч.

София
Мнения: 1 335

Да бе, то е едно да играеш ролеви игри за малко, но е друго месеци наред да живееш със съзнанието, че си някой друг Simple Smile

Wilma, относно предложението ти - чак да го облека в костюм се съмнявам, но в началото точно така правех - оставих го известно време свободно да е Боб, включвах се в играта, обръщах се към него така... и не само, че не му мина, ами хептен се вживя Tired

Morhea, обобщавайки и малко в страни от точно тази тема - реалността може да е скучно място за пребиванване понякога, но бягството от нея (за продължителни периоди), може да има по-негативни странични ефекти от едната прозаична скука...

# 33 26 септ. 2011, 23:08 ч.

София
Мнения: 12 786

Stelfy Детето денонощно ли е в образа на Боб? Аз останах с впечатление, че така си играе през голяма част от времето, а не че от месеци е само Боб.

# 34 26 септ. 2011, 23:21 ч.

София
Мнения: 1 335

Близо от 2 месеца е Боб.
Но както писах по-нагоре вече доста, доста затихна Simple Smile

Сега основно си е себе си.... пак чат-пат става Боб, но между другото...

И все пак за мен е интересно да намеря обяснение за такова състояние (кой знае дали друг път няма за 3 месеца да стане еднорог или каквото там) и да имам повече информация как е добре да се реагира Simple Smile

# 35 26 септ. 2011, 23:33 ч.

София
Мнения: 12 786

Цитат на: Stelfy в пн, 26 сеп 2011, 23:21

И все пак за мен е интересно да намеря обяснение за такова състояние (кой знае дали друг път няма за 3 месеца да стане еднорог или каквото там) и да имам повече информация как е добре да се реагира Simple Smile

Според мен, никак. това се отнася за всички странни неща, които правят децата, дори да са проблем и още повече тогава. силните родителски емоции и реакции могат само да фиксират детето и то сериозно да се закачи за въпросното поведение, действие и тн.

А обяснението ти дадохме и аз, а и доста други в темата. Детето има въобпажение, влиза в образ и си играе.повечето деца циклят едни и същи сюжети до безкрай. После идва друга история и зациклят на нея. Важното е всичко останало да е нормално, да няма регрес в уменията, детето се храни и спи спокойно, да общува, да отговаря на въпроси адекватно и тн. но ако се притесняваш потърси добър детски лекар и поговори с него. В никакъв случай непроверен от поне три места психолог.

# 36 26 септ. 2011, 23:44 ч.

Мнения: 3 430

Стелфи,аз пък мисля,че детето ти още е твърде малко,за да се тревожиш! Интересно му е на детето,Боб(строителят) го е впечатлил нещо,вдъхнал му е респект и той се отъждествява с него, Като започне да говори и да се изразява по-свободно,ще говориш с него,да се опиташ да вникнеш в света му. Ама съм твърде сигурна,че до 3 и нагоре год ще мине тази мания Peace

# 37 27 септ. 2011, 06:53 ч.

Мнения: 1 801

Цитат на: Stelfy в пн, 26 сеп 2011, 22:52

Morhea[/b], обобщавайки и малко в страни от точно тази тема - реалността може да е скучно място за пребиванване понякога, но бягството от нея (за продължителни периоди), може да има по-негативни странични ефекти от едната прозаична скука...

Признавам, репликата ми беше неуместна и визирах бягството от реалността при възрастните. Какво друго е четенето на книги, гледането на филми, висенето във виртуала, ако не бягство от реалността в най-широк смисъл. Wink

Струва ми се, че излишно се тревожиш и прекомерно анализираш детето си. Остави го да порасне поне до 3 години и тогава, ако все още се тревожиш, го мъкни по психолози. Но не сега, не сега. Няма да ти бъдат полезни. Намали гледането на филмчета. По принцип телевизията не се препоръчва за децата до 3 години.

# 38 27 септ. 2011, 07:22 ч.

Мнения: 7 130

Стелфи, въпросът ми за честотата на гледането беше, защото представата ми за теб е точно да си лишила детето от мързеливата забавачка. Sunglasses

Явно тези много кратки срещи със забраненото са го впечатлили повече. Ако има желание да гледа ТВ, остави го да си се насити сам и да си отбере нов герой. Simple Smile

Дребната имаше около месец период, в който се представяше под името Кулябийко Сладкото Човече, когато някой я питаше как се казва. Преди това се представяше и под името Питбулче (с много хъс подхождаше към млечната си прехрана кърмачето и аз й казвах, че е питбулче за нейна радост), а докато човекът насреща се ориентира в ситуацията вече получаваше ново име от дивчето. И Бутонче (който блъска мозайката е бутонче) е била, и Котенце (видя как се мие едно веднъж) е била ... Все неща, които много са я впечатлили и развеселили, а от нас е получила солидарен смях в играта. Явно това е представата на детето да поддържа смешката.
За говоренето - основно е рефлексно. Обръщаме се към малката с "ти" и тя си се приема като "ти" в речта.

# 39 27 септ. 2011, 09:30 ч.

Мнения: 1 615

Стелфи, забелязала съм и в други твои теми (и в мненията ти в не-твои), че си твърде старателна, анализираща и тревожна спрямо детето си. Останала съм с впечатление, че имаш добро и умно дете, но желанието ти за съвършенство, вкл. твоето като майка, винаги надделява и нерядко търсиш проблем и там, където го няма. Вероятно ти самата се нуждаеш от малко отпускане? Всичко това ти го казвам не като упрек, а като възможност да погледнеш нещата от друг ъгъл и с искреното желание да ти вдъхна малко по-различно чувство!
Наистина, опитай с вживяване докрай. Освен изброените по-горе "личности", дъщеря ми е била епизодично още египетска принцеса, баядерка, вещица, русалка... Винаги съм й осигурявала възможност да се види именно като такава - с костюм, аксесоари, дори понякога грим. И винаги след макс. 2-3 превъплащения меракът й рязко намалява.
По ред причини с ролята на пчеличка се заиграваме вече с години, но голямата страст премина след като се разходи 2-3 пъти по улиците в целия си блясък Simple Smile

# 40 27 септ. 2011, 09:33 ч.

Мнения: 21 713

Съвсем обичайно е това нещо. На вашата възраст трайно бяхме калинка - с костюм, с аксесоари. Детето ми за периоди от по няколко месеца беше Симба, после не помня какво, най продължително Блум. Даже като се обърнеш към нея с името и казваше - не съм Е., аз съм Блум. Не сме го правили на въпрос, викахме и Блум, и толкоз. За какво бягство от действителността може да става дума - то по принцип не беше съвсем наясно с реалност и нереалност още, и непрекъснато питаше - а наистина има ли феи? А джедаи? А динозаври? А тигри? И още задава такива въпроси за разни неща.
Съвсем нормални са такива игри и идентифициране, почти всички деца се занимават с такива. Даже в групичка си разпределят роли и трайно си държат на тях, за доста голям период от време. Нищо тревожно не виждам.
Понаблюдавай малко други деца, и ще видиш, че всичко, което се случва с детето си е съвсем обичайно и естествено, не търси някакви нередности, там, където ги няма.
Самото твое обозначаване на действието като "бягство от действителността" за мен е по-съмнително, отколкото поведението на детето...Не му разваляй играта, излишно е това нещо.

# 41 28 септ. 2011, 09:28 ч.

София
Мнения: 2 217

Цитат на: Wilma Flintstone в ср, 21 сеп 2011, 15:47

Мисля и аз, че повечето деца минават през това по един или по друг начин. Аз пък се тревожех, че моето дете не прави такива неща Simple Smile

# 42 28 септ. 2011, 09:49 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Stelfy в пн, 26 сеп 2011, 23:21

Обяснението е, че детето ти се развива абсолютно нормално Grinning

Как да се реагира? Никак. В случай, че прекалява според твоите лични представи, му обърни внимание леко и с чувство за хумор. Например му кажи, че Боб ти е много симпатичен, но ти е станало мъчно за Светлин, когото всъщност си родила и когото намираш за десет пъти по-интересен от Боб. Нещо такова. Но не води детето на лекар, не го подлагай на ежеминутен анализ и не чети специализирана литература известно време (това в кръга на шегата) Mr. Green