Активно бащинство

Аз също те поздравявам за това твое решение 

Един татко в градинката до нас стана самотен родител на бебе на 40 дена. Жена му уж тръгна само на работа,но след 5 месеца,се разделиха и тя му остави детето. Виктор ( детето) реално познава само татко си,но като ги видя как играят и се смеят ми се разтупва сърцето. Голямо браво на такива хора.
На нашия татко му е много мъчно,че не е много с детето си и виждам,че му тежи,когато е в почивка гледам да ги оставям сами да дивеят и излизам от стаята,тайно ходя да ги гледам...

ЧЕСТИТА 2006 ГОДИНА !
Желая на всички родители здраве, щастие и много хубави мигове с ангелите, които са избрали да живеят с нас! Дано да отгледаме разумни деца, за да има мир на Земята  и между хората разбирателство!
Моето желание е да се осъществи диалог между бащите, които отглеждат децата си, без значение дали са ангажирани за един час или за десет. Нека всеки да сподели своите преживявания и опит.
Затова първо ще отговоря на  татко Експрес , който е написал:
“не съм съгласен с разделението на активни и пасивни...Едните по-лоши, другите по-добри “
Според мен стойността на един родител се определя единствено от неговия принос в семейството. В моя частен случай аз поех отглеждането на детето, защото анализът показваше, че това е най- доброто за семейството – жена ми е с по-висок доход, в по-добра социална позиция и с перспектива за кариера. Смятам че този родител, който е социално активен и осигурява  финансовата издръжка е толкова важен за детето, колкото и другият, който се грижи за него. Така както лявото гребло на лодката не е по-важно от дясното, така в семейството няма малки и големи - всеки има стойност. В този смисъл няма активен или пасивен - има само отговорен или безотговорен родител. Всеки, който върши съвестно поверената му от Съдбата роля, е войник на мястото си , а всеки кръшкач е търтей, който спи върху гърба на детето и партньора си -  рано или късно те  ще  отхвърлят товара.

Благодаря Ви за подкрепата, мили майки !
Изненадан съм от вашето присъствие в тази част на форума.  Мислех си, че отдавна сте се отегчили от мъжките темите. От постингите лъха съмнение, че мъжете могат да се посветят на отглеждането на децата и да изпитват чувства, подобни на тези, които имат жените. “Мислех, че само жените го чувстваме по този начин “- “До сега не съм срещала такъв мъж”. Веднага разбрах, че съм навлезнал в чужда територия. Изненадани сте, че мъж може да говори за тези чувства.  “Чак се чудя дали си истинска личност Даваско.” Явно е, че не влизам в рамките. “Тоя постинг от мъж ли е писан наистина?” А на въпроса на Belinda -“ ти всъщност сигурен ли си, че не си жена “ -  ще отговоря, че и аз не зная. Много ще ми помогне някой ако знае какво точно е мъжко и какво е женско. Дали  наличието на пенис те прави мъж и вагината означава ли че си жена? Кое е типично за мъжа - да плаче или да скърца със зъби? Жените – силни или слаби са? Как постъпва типичната жена, когато е гневна - удря в лицето или когато бъде настъпена се извинява. Това са въпроси на които не зная отговора.
     Още веднъж благодаря на всички  за подкрепата и не бъдете маловери! Искайте в молитвите си чудеса и ще ги получите в изобилие!                                                                                                                                                     

дъщеря ми е на 4и1/2 годинки.от две години съм и баща и майка.не че си нямаме мама ,но тя постоянно работи.трябва да ти кажа че се чуствам прекрасно с нея.отначало ми беше кофти и притеснено ,че примерно отиваме без мама на почивка с палатката на море или река,на разходки или на кръчма,но след това всичко си дойде на мястото.разбирам те напълно и те подкрепям.