Нашата разлика е 3г и 9м и мисля че това е идеалната разлика. Тъкмо вече големия е по самостоятелен - храни се и се облича сам, ходи сам до WC, дори се опитва и да ми помага 
- Публикувана: 13 септ. 2011, 00:36 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2011, 16:17 ч.
Разлика в годинките...
Не винаги има ревност в по-големите деца. Напротив, именно защото, че са по-големи и обикновено чакат с нетърпение бебето, за да помагат, а и страшно се гордеят, че стават каки и батковци. Разбира се, че не може веднага да им се довери човек за по-специални грижи спрямо новороденото. И несъмнено в един момент ревността винаги се появява. Но пак казвам, че е много индивидуално и при всеки трае различно време.
На нашият батко ревността се проявяваше най-силно в това, че не допускаше роднини в стаята на бебето, без да са го питали него
И почти никога не сме допускали, когато той е с нас в дома, единия родител да гушка бебето, без другият да го гушне него самия
Така че този тип ревност при нас мина по-леко и без да се усети с някакви фрапиращи проблеми.
Ние постоянно говорехме на баткото, че с появата на бебето ще излезе от неговата бебешка възраст. И че никой вече няма да го смята за момченце, защото става истинско по-голямо момче след раждането на брат му. Децата постепенно свикват с това, че семейството ще се увеличи с равноправен член. Говорили сме и за това, че неговите играчки ще останат за бебето, а на него вече ще му се купуват и подаряват съвсем тип, много по-различни и чисто мъжки неща Това отклонява вниманието им донякъде и помага в привикването на мисълта, че вече няма да е само той на мама и тати.
На нашият батко ревността се проявяваше най-силно в това, че не допускаше роднини в стаята на бебето, без да са го питали него
И почти никога не сме допускали, когато той е с нас в дома, единия родител да гушка бебето, без другият да го гушне него самия
Така че този тип ревност при нас мина по-леко и без да се усети с някакви фрапиращи проблеми...... Даже се притеснявам, че във възрастта след 4 ревността става някак си по-осъзната, защото детето дълго време е приемало семейството си за тричленно и изведнъж се появява неочакван натрапник......
Това отклонява вниманието им донякъде и помага в привикването на мисълта, че вече няма да е само той на мама и тати.
При мен разликата е 3 и половина години. Имам две момчета. Не се оплаквам, но ако мога да върна времето назад бих ги родила с по-малка разлика. С тази разлика между двете деца аз 5 години се занимавах с бебета.
Абсолютно се изумявам и аз, като чета, че ще раждате през повече години за да ви помагат децата.
А да запитам кога ще бъдат деца големите ви деца?
Абсолютно се изумявам и аз, като чета, че ще раждате през повече години за да ви помагат децата.
А да запитам кога ще бъдат деца големите ви деца?
Децата са си наши деца дори когато имат свои семейства.
Освен това ,,помагането,, на децата се е свеждало до неща, което са в техните възможности и умения. А и не виждам нищо лошо в това по-голямото дете да сгъне дрехите от сушилката на бебето, например. Така или иначе ние ги учим и привикваме на някакъв ред, така че дали ще сгъне своите или бебешките дрешки какво значение за неговата психика има?
Нали не си мислиш, че майките с деца с по-голяма разлика сме ги карали да ни мият чиниите, стъклата, да бършат прах, да гладят с ютия и да минават с прахосмукачката?
Освен това ,,помагането,, на децата се е свеждало до неща, което са в техните възможности и умения. А и не виждам нищо лошо в това по-голямото дете да сгъне дрехите от сушилката на бебето, например. Така или иначе ние ги учим и привикваме на някакъв ред, така че дали ще сгъне своите или бебешките дрешки какво значение за неговата психика има?
Нали не си мислиш, че майките с деца с по-голяма разлика сме ги карали да ни мият чиниите, стъклата, да бършат прах, да гладят с ютия и да минават с прахосмукачката?
Помагането е много важно, всички психолози съветват по-голямото дете да бъде включено в грижите за по-малкото. Така се чувства приобщено към случващото се с цялото семейство, а не изолирано.
Но аз лично винаги съм го разглеждала като мярка, която е хубаво да се прилага като превенция срещу ревността, отколкото като причина да се родят децата с по-голяма разлика, за да е по-лесно на майката.
Все си мисля, че когато са с по-малка разлика, по-лесно си играят, стават по-близки и по-лесно намират общ език. В зимните вечери могат да си играят заедно вкъщи, вместо по един родител да е ангажиран да забавлява всяко дете или по-малкото да разваля игрите и да разрушава строежите и пъзелите на по-голямото.
Което не е задължително да се случи така, просто си разсъждавам.
Но аз лично винаги съм го разглеждала като мярка, която е хубаво да се прилага като превенция срещу ревността, отколкото като причина да се родят децата с по-голяма разлика, за да е по-лесно на майката.
Все си мисля, че когато са с по-малка разлика, по-лесно си играят, стават по-близки и по-лесно намират общ език. В зимните вечери могат да си играят заедно вкъщи, вместо по един родител да е ангажиран да забавлява всяко дете или по-малкото да разваля игрите и да разрушава строежите и пъзелите на по-голямото.
Което не е задължително да се случи така, просто си разсъждавам.
Между моите е 2г и 6мес.Не ми е било трудно,много ми е приятно да се занимавам с тях,но си трябва организация вкъщи особено,най-важното за мен е да бъдат изведени на въздух,да имат ядене сготвено,а чистене и подобни битовизми се свършват,когато има време(ся да не помислите,че в нас е няква кочина,просто не се вманиачавам).
Като минус единствено отчитам е,че когато единия се разболее,задължително и другия се разболява!
Като минус единствено отчитам е,че когато единия се разболее,задължително и другия се разболява!
Айде моля ви се , не се изумявайте толкова! Нямам намерение да карам по-голямото си дете да чисти, да готви и да разхожда бебето. Помощ е и да донесе един памперс. Много по-лесно е, когато излезете примерно на разходка и няма да ви се налага да влачите две бебета. За други неща просто не ми се обяснява. Вече сте си възмутени и нямам ни най-малко желание да ви убеждавам в противното. Щом имате здрави нерви, хабете си ги!
Да си допълня, че от вашите възмущения забравих. През по-голямата част от годината се гледаме само двете с детето, та си представям тя на 2-3 и с бебе на ръка как търчим зимата до магазин или недай си боже до аптека или болница.... Така, че всеки сам преценя плюсовете и минусите.
Да си допълня, че от вашите възмущения забравих. През по-голямата част от годината се гледаме само двете с детето, та си представям тя на 2-3 и с бебе на ръка как търчим зимата до магазин или недай си боже до аптека или болница.... Така, че всеки сам преценя плюсовете и минусите.
Ако второто бебе се появи по-рано, докато първото няма спомени от предиода преди появата му, ревността не би била така изразена. Не че може да се правят обобщения изобщо.
Да, при нас момента с ревността го нямаше.
И наистина двамата от съвсем малки обичат да си играят заедно. Е, има и такива моменти, в които се карат и бутат и тогава трябва аз да се намесвам, но като цяло се разбират
.
Разликата им е 5 години. Голямото не ревнува от малкото, но обратното е в страшни размери. Още по-голяма е ревността на №2 към №1. Това да е драмата. Трудности в общуването нямат- играят заедно, даже и навън са винаги едно до друго, постоянно се търсят, мразят да ходят някъде сами. Погледнати отстрани са много смешна картинка, но в същото време невероятно обогатяващо им действа този непрекъснат контакт. №1 се научи да чете гладко от амбиция да прочита вечерната приказка на №2. №2 пък на 2 години и 2 месеца от зор да не изостане се научи да брои до 31...Това са само бегли примери.
Трудности в общуването нямат- играят заедно, даже и навън са винаги едно до друго, постоянно се търсят, мразят да ходят някъде сами. Погледнати отстрани са много смешна картинка, но в същото време невероятно обогатяващо им действа този непрекъснат контакт. №1 се научи да чете гладко от амбиция да прочита вечерната приказка на №2. №2 пък на 2 години и 2 месеца от зор да не изостане се научи да брои до 31...Това са само бегли примери. 
И малката, и голямата разлика имат своите предимства и недостатъци. При малката разлика може би е по-трудно в началото, докато майката се нагоди и изработи режим да гледа две бебета едновременно. Но предимствата са, че наистина не се губи тренинг, не се започват нещата отначало, гледат се с едно майчинство почти, и не на последно място - децата си играят заедно /т.е. винаги имат компания/ и израстват приятелчета.
При по-голямата разлика е по-лесно, защото голямото дете може да помага доста активно за гледането на по-малкото, но пък трудно ще си намират общи игри, особено ако разликата е наистина голяма.
Разликата между мен и брат ми е 10 години /в негова полза/ - гледала съм го много активно, изключително аз го приспивах, хранех и т.н., дори съм го къпала. Но отношението ми към него до много скоро беше повече като на майка към дете, отколкото като на сестра към брат. Имаше период, в който аз бях голяма и мислех за гаджета и дискотеки, докато той се влачеше след мен и ми досаждаше ....
При по-голямата разлика е по-лесно, защото голямото дете може да помага доста активно за гледането на по-малкото, но пък трудно ще си намират общи игри, особено ако разликата е наистина голяма.
Разликата между мен и брат ми е 10 години /в негова полза
/ - гледала съм го много активно, изключително аз го приспивах, хранех и т.н., дори съм го къпала. Но отношението ми към него до много скоро беше повече като на майка към дете, отколкото като на сестра към брат. Имаше период, в който аз бях голяма и мислех за гаджета и дискотеки, докато той се влачеше след мен и ми досаждаше .... 
Разликата между мен и брат ми е 10 години /в негова полза / - гледала съм го много активно, изключително аз го приспивах, хранех и т.н., дори съм го къпала. Но отношението ми към него до много скоро беше повече като на майка към дете, отколкото като на сестра към брат. Имаше период, в който аз бях голяма и мислех за гаджета и дискотеки, докато той се влачеше след мен и ми досаждаше ....
/ - гледала съм го много активно, изключително аз го приспивах, хранех и т.н., дори съм го къпала. Но отношението ми към него до много скоро беше повече като на майка към дете, отколкото като на сестра към брат. Имаше период, в който аз бях голяма и мислех за гаджета и дискотеки, докато той се влачеше след мен и ми досаждаше .... има го и този момент, наистина
сега си спомних как имах приятел (8 клас да съм била примерно), когото брат ми не одобряваше особено.. та веднъж идвал до нас, а брат ми само като го видял му казал "Няма я" и треснал вратата преди въпросният младеж да може да попита каквото и да било
на другия ден като ми го разказва (приятелят, не брат ми
) се чудех да се смея ли или да потъна в земята от срам 
И аз съм от тези които се наслаждават на голямата разлика. Баткото е на 15 дребния е на 1,8г. Безценна ми е помощта от големия, защото никой друг не занимава малкия както той. Няма нищо лошо в това децата да помагат според мен, стига да го правят с желание и да си имат своето лично пространство.