Учите ли вече чужд език?

Синът ми сега ще започва да учи чужд език, в детската градина, 3 група. Миналата година не го записахме, но тази самият той изявява желание да знае песничките, стихчетата и т.н., които знаят и другите деца, отговаря ми с yes, no, o.k. на въпросите, интересно му е.

Много странни мнения прочетох в тази тема. Мислех, че ранното учене на "чужд" език има само предимства и това е едно от нещата, по които няма две мнения, но виждам, че не съм била права  Ранното учене на "чужд" език извън къщи (т.е. в ДГ, на курс и пр.) би трябвало да е същото като ученето му вкъщи, ако родителите са от различни националности или живеят в чужбина от гледна точка на това, че дете на 3 год. (примерно) не приема "чуждият" език като "чужд" (затова и го слагам в кавички). Т.е. дете, започнало да учи език на 3-4 г., пак е двуезично. Друг е въпросът, че интензитетът на учене няма как да е същият и вероятно вторият език би се усвоил по-бавно.
Говорихме точно миналата седмица с учителката по холандски на моя син, която каза, че когато език започне да се учи преди шестата година на детето, той всъщност се регистрира от мозъка на детето като "роден" език.
Много трудно някой би ме убедил, че език, който мозъкът регистрира като "чужд", може да бъде научен толкова добре, колкото език, който мозъкът регистрира като "роден". По същия начин съм много скептична, когато някой ми каже, че говори "перфектен" английски или на ниво "native speaker" 

Синът ми вчера беше за 1-ви път на английски.
Далеч съм от мисълта, че ще научи кой знае колко, по-скоро искам да приема ученето на езици като нещо естествено, забавно, интересно и полезно.
Хареса му, другите деца са на неговата възраст, засега е много ентусиазиран.
Той е двуезичен(вторият език не е английски), но успява да се ориентира. Българският му е водещ, но разбира баща си и доколкото може се опитва да му отговаря.
Ако видя, че не му е интересно, ще спре да ходи.

     Аз познавам доста хора, които говорят ''перфектно'' езика. Пиша перфектно в кавички, защото перфектни неща за съжаление няма.   И все пак, щом вие твърдите, че не можа да е така, значи може би трябва да се замисля над правотата си...      

     Между другото, объркала съм по-назад в коментарите си кой е автора на темата, за което се извинявам и на авторката, и на jam.

Нес, а какви са ти мотивите против ранното изучаване на език? Не се заяждам, приемам, че има мнения, различно от моето, колкото и това да ме изненадна, но наистина ми е интересно.

    Ами, аз ги написах. Нищо особено. Просто не смятам, че детето ми трябва да започне с чужд език, преди да е научило български. Няма смисъл да го раздвоявам, когато с моя помощ и със свои усилия може да го научи не по-зле след време. Наясно съм с плюсовете на ранното изучаване, но все пак смятам, че учението трябва да е осъзнато. Няма да му навреди да започне от по-късно, няма да му навреди и да започне от по-рано. Това е просто мнение...
    Не разбирам това желание децата да започнат от толкова рано изучаването му. Ясен ми е доводът на повечето от вас, че щом го учи от толкова рано, ще го възприеме по-добре, по-пълно, като майчин. И все пак си мисля, че ранното изучаване не му гарантира успех по-натам. Може да го ''неглижира'' и пак да не го научи, както трябва и обратно,  без да си го учил още от ''люлката'', можеш да го научиш толкова добре, колкото искаш. На днешно време повечето момичета и момчета не знаят чуждите езици добре, защото не полагат достатъчно усилия, друга причина няма.
    Ако детето ми само поиска ( какъвто е примера на Desiree), разбира се, че ще започне да учи.
   
     Преди някой да се е изказал неподготвено, че подхождам несериозно, трябва да кажа, че специално говорех с моя бивша преподавателка по английски, която ми обясни на дълго и на широко какви са ползите и все пак оставам на това мнение, има време за всичко, както се казва. Само да сме живи и здрави!

Така звучи логично, да. 
Продължавам да смятам, че при равни други условия език се учи по-добре ако се почне именно от люлката, отколкото ако се почне на по-късен етап, но да, ако има желание и мотивация, езикът може да са научи достатъчно добре, независимо от възрастта.
Всъщност, аз съвсем не съм от амбициозните родители. По стечение на обстоятелствата синът ми е триезичен, на 6 ще почне да учи и английски, но ако живеехме в България, аз също едва ли бих го юрнала да учи език от толкова малък.

Осъзнаване може и има и в ранното изучаване на чужд език тогава, когато то започне паралелно с усвояването на матерния. Не напразно има английски за 3-месечни. На някого може да звучи смехотворно, но резултатите при моето дете са видими.
По-скоро кауза пердута ми се вижда каканиженето на стихчета в по 15 минути два пъти седмично в детската градина. Да, там резултатите са повече от плачевни.

Съгласна съм с теб. В повечето случаи детето го наизустява без дори да знае за какво иде реч в стихчето.
И въпреки това смятам, че език може да се научи дори и в по-късен етап. А за предимствата да заживееш в среда, в която се говори само дадения език, мисля, че няма какво да обсъждам. 

Въобще не е нужно да знае за какво се говори в стихчето, понеже начинът, по който децата под 6г учат език не е като пишат новите думи в тетрадка-речник.
Механизмът, по който едно бебе слуша поток от думи и разпознава къде свършва едната и къде започва другата е много интересен и се запазва до 6г. Ако възрастен човек (с изключение на споменатата дама, научила английски от нулата за два месеца) попадне в чуждоезикова среда от напълно непознат език, като начало няма да може да различи отделните думи в едно изречение.
В една стара тема си писахме смешки от рода на "режисьорна до плажа" и други такива недочувки от детството, които само показват как работи усвояването на езика - непознатото го групираш към нещо познато.
Със стихчетата детето най-бързо учи конструкции, които му попълват базата данни в главата. Ако е чувало хиляда пъти "I have been" и нито един път "I have was", няма да се поколебае кое да използва, без да има представа от глаголно време, просто интуицията ще му изстреля познатата фраза.

Като студентка имах практика в един първи клас, в който децата бяха дошли от детска градина с изучаване на немски. Тези деца говореха немски по-добре от мен, а аз го бях учила много усилено в продължение на 14 години. Очакваше се аз да ги уча тях на немски, а те говореха с такава лекота, произношение и без никакво замисляне, докато на мен, макар и бързо, винаги ми щракаше в ума коя дума от кой род е, в кой падеж е и какво окончание получава. Един непрекъснат синтактичен разбор на подсъзнателно ниво, който да ми подава с нужната скорост верните окончания.
Вече си бях завършила специалността, но едва тогава реално направих съпоставка между ранното и късното чуждоезиково обучение. Децата не бяха се тормозили с години над таблици с падежи, не знаеха какво е склонение на прилагателни  или преизказно наклонение, нито бяха зубрили предлози и рекции наизуст. Не бяха ги подлагали на хиляди контролни и десетки изпити в продължение на години. Просто някой им беше говорил на немски в детската градина. Нищо повече.
Когато човек е минал по трудния начин и после с очите си види лесния, подобен спор за кое има смисъл и кое няма е много безпредметен
Не че аз трябва да реша кой кога и на какво ще си учи децата, просто казвам как едното е хиляда пъти по-лесно и спестява на детето безброй бутания на тежки камъни нагоре по хълма  Пък решенията, разбира се, всеки си взема за себе си.

последният постинг на Елора дава точно обяснение защо е добре да се започва отрано с ученето на чужд език.

(разбира се, ако родителите имат тази възможност да го осигурят. )

Много съм доволна от чуждоезиковото обучение именно тогава, когато не се говори за граматика и не се правят специални упражнения, а когато просто се говори, пише, слуша и чете на езика. Особено когато това се прави с чужденец, за когото е роден език, намирам- тези занимания за най- полезни. Имахме това лято такава възможност- мач играха 4 момчета /и моето/ с англичанин, за сладолед ходиха, на разходка излизаха- супер е. Нищо общо със скучните граматики.
Говоря за учене на чужд език у нас.

     Елора, плюсовете са ясни. На всички. Важно е личното мнение. Аз не съм учила език от ранна детска възраст. Започнах да уча английски в 5 клас ( от 1 до 7-ми френски) и мога да кажа, че ми беше ''трудно'' в началото, защото въобще не проявявах интерес и не пипах да уча. Слагам трудно в кавички, защото няма как да е, ако въобще не ти пука. След това сама започнах да се интересувам повечко, стана ми интересен езика, започнах сама да се упражнявам вкъщи и напреднах много в училище. В последствие се включвах в проекти, пътувах до Великобритания и пр.
     Можеш да го научиш много добре и без да си започнал от рано. Споря само за това. Не за плюсовете, те са ясни.
     

Ясно е, че винаги може да се научи почти всичко. Но защо да не спестим на децата си това, през което ние сме минали и знаем, че е било трудно. Защо ако има по-лесен начин за нещо и знаем за него да не им предоставим тази възможност. То си е направо подарък това - и то за цял живот.

Наистина ли? Ако само с повтаряне ставаше, ехе, да съм научила китайски така още преди 22 години /учих го две години именно чрез механично повтаряне на думи и фрази. Дали зная нещо към днешна дата?/.