Съвсем нормална реакция на дете на тази възраст. Не виждам с какво помагаме на инвалидите, като се правим, че не ги забелязваме.
- Публикувана: 14 септ. 2011, 11:34 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2011, 12:27 ч.
Отношението към хората в неравностойно положение
Съвсем нормална реакция на дете на тази възраст. Не виждам с какво помагаме на инвалидите, като се правим, че не ги забелязваме.
А какво им помагаме, като ги зяпаме?
Все си викам ,че няма с какво да ме изненада форума ама ето ...
Fukuko спести си споровете наистина ,баш са си глупости .
Големи генерализиации 2-3годишните можело еди какво си пък видиш 4-5 годишните трябва трябвало да са видели всичко ,да им е обяснено всичко ,те естествено да са го разбрали и да се държат на ниво .
Fukuko спести си споровете наистина ,баш са си глупости .
Големи генерализиации 2-3годишните можело еди какво си пък видиш 4-5 годишните трябва трябвало да са видели всичко ,да им е обяснено всичко ,те естествено да са го разбрали и да се държат на ниво .
Какви теми какви противоречия те дразнят ?Нищо конкретно нямаш предвид ,то е ясно.viliko съчувстваш им не ги съжаляваш .
Това детско любопитство е естествено! Щеше да бъде странно, неестествено, ако на дете не му прави впечатление различието и не задава въпроси. Но трябва да се говори с децата на тази тема, за да им се формира адекватна за възрастта представа /нито в едната крайност на пълен игнор, нито пък в другата - съпреживяване на всяка болка и чувство за вина/.
Viliko, въпросът "какво им помагаме като ги зяпаме" е нон сенс. Не е нужно постоянно да си в помощ на когото и да било. Погрешно е у детето да се формира чувство на вина...
Viliko, въпросът "какво им помагаме като ги зяпаме" е нон сенс. Не е нужно постоянно да си в помощ на когото и да било. Погрешно е у детето да се формира чувство на вина...
И за мен е нормална реакция на дете на тази възраст. С моята дъщеря преди 2 седмици се разхождахме в парка и минахме покрай човек с изкуствен метален крак. Ами загледа се детето, точно с любопитство, без натъжаване или съжаление. Нямаше как да я дръпна рязко или да коментирам пред човека.
И въобще защо трябва да гледаме тъжно човек с някакъв проблем? Съчувствието можем да изразим ако му помогнем да не се чувства самотен и изоставен, а не като го гледаме тъжно.
Аз уча децата си да се усмихват и да се опитват да си приказват с децата в колички или с някакъв друг проблем или да си играят на каквото могат.
И въобще защо трябва да гледаме тъжно човек с някакъв проблем? Съчувствието можем да изразим ако му помогнем да не се чувства самотен и изоставен, а не като го гледаме тъжно.
Аз уча децата си да се усмихват и да се опитват да си приказват с децата в колички или с някакъв друг проблем или да си играят на каквото могат.
...
Какви теми какви противоречия те дразнят ?Нищо конкретно нямаш предвид ,то е ясно.
...
Какви теми какви противоречия те дразнят ?Нищо конкретно нямаш предвид ,то е ясно....
Достатъчно теми има във форума, от които човек да си направи извод, че от годинка нататък, децата на куп съфорумки са по-умни от нобелов лауреат, а в подобни като тази, 4-5 годишни са малки и не разбират. Ето това са противоречията, разглеждани като цяло, не лично към някой потребител и неговото семейство.
Е, как пък става това? На 2-3 годинки схващат атомната физика, а на 4-5 годинки не могат да разберат?
Истината е там - не, че не могат да разберат, а няма и е нямало явно кой да им обясни.
Или с други думи, надявам се сега да стане ясно - когато родителят не си е свършил работата като хората, децата действат по своя си начин, който не винаги се вписва в рамките на "доброто възпитание", "първите седем години" и т.н.
Или ще кажете, че няма разлика между следните две неща - дете си дивее, скача, тича през локви, ляга в тревата и се смее и дете си дивее, хвърля пясък срещу другите, посяга с пръчка?
Нямат връзка особено с инвалидите, но едното може да се оправдае с възрастта и детския нрав, доколкото другото зависи от възпитанието.
Fukuko, участието ти в дискусията излиза извън правилата на етиката. измисляш си неверни твърдения за опонентите, после стъпваш на тях, за да правиш абсолютно неверни обобщения! след това извърташ темата в съвсем друга посока и я пришиваш наопаки към началото, образно казано.
така дискусия не се води, съжалявам. няма да участвам в нея, би било загуба на време. вярвай си колкото си искаш.
така дискусия не се води, съжалявам. няма да участвам в нея, би било загуба на време. вярвай си колкото си искаш.
Ти и нас подкрепяш 
Teмата може да се оформи по посока на отношението към хората в неравностойно положение и без да анализираме детските реакции.
Напълно съм съгласна с вас и всъщност затова пуснах темата.
Teмата може да се оформи по посока на отношението към хората в неравностойно положение и без да анализираме детските реакции.
Ти и нас подкрепяш
Teмата може да се оформи по посока на отношението към хората в неравностойно положение и без да анализираме детските реакции.
Напълно съм съгласна с вас и всъщност затова пуснах темата.
Teмата може да се оформи по посока на отношението към хората в неравностойно положение и без да анализираме детските реакции.
Другия път ще цитирам точно с кое съм съгласна, за да не стават недоразумения - макар, че после съм пояснила.
Темата беше провокирана от реакцията на детето. Наистина ми се стори голямо за да реагира така. Но това е субективно възприятие.
Вярно е,че моето дете е малко (2+ г) и може би точно затова на него не му направи кой знае какво впечатление каката в инвалидна количка. Със сигурност и той е забелязал количката й и това, че тя беше по-различна, но просто го е приел за даденост. Без предразсъдъци, просто като нещо обикновено. Въпросът е там, че с времето и за него тези хора ще станат нещо необичайно и безкрайно любопитно и един ден ще се стигне до подобна ситуация, която аз обаче искам да избегна. Тук може да се отплеснем и по темата за различния цвят на кожата. За едно малко бяло дете, което от бебе е свикнало с чернокожи деца, тези деца са просто други деца. Но за бяло дете на 5-6 години (или по-голямо) чернокожото дете ще е супер любопитно, смешно, (може би) и ето вече е станало трудно да се сдържат детските първосигнални реакции. За това става дума. За възпитаването на толерантност, възпитаване на чувства и емоции - и то във времето, когато това става най-лесно.
Дано сте ме разбрали.
Кое по-точно излиза извън етиката? Не е етично, че не съм съгласна, че всичко, което правят децата е, само защото са деца, малки и няма нищо общо с възпитанието?
Не съм аз тази, която се опитва да оригиналничи, да каже на някого, че пише глупости и както забелязвате (надявам се), не излизам от добрия тон и не влизам в личностни нападки.
Подчертала съм ясно на няколко места, че мнението ми не е насочено към никого конкретно, а просто като вепчатления и размисли.
Ето за това става дума (подчертаното):
Чак пък такава драма да е...
Не съм аз тази, която се опитва да оригиналничи, да каже на някого, че пише глупости и както забелязвате (надявам се), не излизам от добрия тон и не влизам в личностни нападки.
Подчертала съм ясно на няколко места, че мнението ми не е насочено към никого конкретно, а просто като вепчатления и размисли.
Ето за това става дума (подчертаното):
...Въпросът е там, че с времето и за него тези хора ще станат нещо необичайно и безкрайно любопитно и един ден ще се стигне до подобна ситуация, която аз обаче искам да избегна. ...
Чак пък такава драма да е...