Малката Карина стопли в студовете АВГУСТовската ни дружина.

Здравейте, мамчета!
Благодаря ви много за пожеланията Все още нямаме фиксирана дата но по калкулатор срещята ни е до 6 октомври с бебенце
caprice, вярвай ми, аз особено имах мноооооооооооого причини да не забременея отново и повечето не бяха финансови, но ... имаше един въпрос, който не ни даваше мира- След 10-20 години ще съжаляваш ли че не си се пробвала/борила за второ дете? ... е колкото и причини да имах против второто дете, толкова силен беше отговора на въпроса!
ЗА ученето... ами.. моя е много жизнено дете и не се спира изоооооооооооообщо! До първи клас беше научил много неща от детската градина- Слънчева система, пазаруване, да борави без проблеми с ножица, лепило, творческо мислене, животни, плодове, зеленчуци, градинарство ... без да говорим за пиеските и песничките... ноооо като дойде време да седи на едно място по час и да е нужно да се концентрира и да пише започ наха проблемите! Хубавото беше, че имахме учителка, която си вършеше работата и усмяряваше неспирните деца, но се преместихме в друг град и новата ни учителка изобще не я интересува дали си разбрал или не, дали си чул, написал или каквто трябва да се прави,... тя се е концентрирала върху внимаващите деца и другите сякаш не заслужават вниманието й! Говорих с нея, малкия го "насилвам" колкото мога, но едно е във вкъщи да учи и после като отиде на училище училелката да не му обръща внимание ... за мен няма смисъл да ходи изобщо на училище, но за жалост не е законно домашното училище  До година гледам ще учат дроби и май пак ще сменяме училище заради бебето (търсим по-голяма къща и тук единствено в кварталното училище може да ходиш) и искренно се надявам да имам съдействието на учителите там ... завиждам благородно на всички родители с деца, които нямат роблеми да си учат уроците

Моето основно притеснение/ причина за второ/трето дете е, че един ден нас като ни няма, сина ни ще остане сам вярно е, че не всички братя/сестри са близки помежду си, но кръвта вода не става. Сестра ми и брата на съпруга ми живеят в чужбина, децата на девера дори не говорят български...

Моят първолак е 122 - 125см /не знам точно, но ние и двмата сме дребни и не очаквам да порасне много на височина/ и 23кг. Няма грам мазнинка по него, не можеш да го ощипеш дето се казва. 6 пъти в седмицата тренировки по футбол. Не че преди да започне да тренира е бил пухкав, просто е много жизнен, не се спира на едно място.  

ето една снимка от Празника на буквите. Класът е само 9 деца Моят е със синята риза вляво.

Какъв ти дребен 125 см? Моя е 122 и в добрите дни 21 кг... и като бебе нямаше тези бебешки свивки... той и в сънят си не знае какво е да седиш на едно място за повече от 10 мин    Иначе за бъдещето... права си ... може би това е причина да се замислие сериозно и да обсъдите нещата и може би да действате  

Ей, Пинки, много се радвам, че се включи  ! Страхотно е, че си имаш още 1 юнак - мъжка мама си ти, да са ти живи и здрави и двамата! И при нас малкото е бяс, батко й беше по-кротък май.
Ивайло е грубо 130см/25 кг., признавам не съм го мерила и теглила скоро. По принцип е висок и слаб. Но Боян наистина върви по-едричък явно . Спомням си, че и той беше пристрастено сукалче като Ивайло. Кога приключихте с кърменето? Ивайло сука почти до 3  . Сега си е все така злояд, мнооого ми е трудно с неговото хранене .
Mushmoranka, в България ли живеете?
caprice, страхотен е Венци! Я, кажи още ли боледува така. Четох днес темата от началото и предната също - еми ние с тебе само от болести се оплакваме  . Ивайло е по-добре на училище, но ето в момента пак е болен  и си е в къщи  .
Днес, докато бебка спеше се зачетох в старите теми. Върнах се 6-7 години назад и ми стана толкова мило ... дори си поплаках малко. Не мога да повярвам как лети времето..
Лека вечер, момичета!

caprice , голям симпатяга е Венци
Изненада ме с броя на дечицата в класа. При нас са по 25-26, разпределени в 6 паралелки.

Ellle , Боян го кърмих до 2 години точно. Злояд е все още. Яде определени неща, може само на сладко и на тесто да кара, но не е познал  Контролирам го за сега, все още ме слуша и ме пита дали може да си вземе нещо сладко например. Не е дебел, просто е висок и по-едър от повечето си връстници. Носи обувки 34 номер, а аз нося 36-37
Уж разреди боледуванията и той. От лятото не се беше разболявал и чак сега преди месец изкара скарлатина за втори път. Дано е за последно, че хич не беше леко и двата пъти.

Mushmoranka, лека бременност ти пожелавам! Много хубаво сте го решили за второто детенце, а и баткото вече е голям и ще помага.

Последните 2 години рядко, но се наложи да минем курс с кортекостероиди 6 месеца заради астмата. Отлагах дълго този момент, но след варицелата преди 2 год. направи такава пневмония и толкова тежък пристъп, че едва го спасиха. В момента подкашля, но преди 4 дни се изкъпа в морето  - бяхме на почивка за няколко дни в Гърция.

И в старото му училище бяха 26 деца / 4 паралелки по 26/ и в останалите училища в града са по 3-4 класа по 24-26 деца. Просто в момента не сме в предпочитано училище, освен това е най-отдаличено от всички в града и заради това има малко деца. Имат едно ново момиченце и вече са 10 деца, съседния клас са 16. Той е в спортна паралелка, имат безплатен обяд, имат и легла и ги оставят да поспят 1 час между сутрешните часове и занималнята. Много съм доволна. Освен всичко останало, в старото училище разбрахме, че на него големите колективи не му се отразяват добре и някак не може да се справи в тях.

Христос Воскресе! Здраве и щастие за вас и семействата ви!
Ей, Каприсче, завид за почивката . Съжалявам, че сте преживели този ужас с боледуването. След варицела много пада имунитета. Ивайло също много боледува, след като я изкара. Вече са големи момчета, надявам се да заякнат и да спрат с болестите .
Преди 10ина дена празнувахме първия рд на малката. Спомних си този на Ивайло преди почти 8 год... Ех, как лети времето...
Хубав ден, момичета!

Воистину воскресе!

caprice , през лоши моменти сте минали. Дано с порастването всичко си остане само лош спомен Това , че са 10 деца в класа си е голямо предимство според мен. Така госпожата ще обърне внимание на всички деца и ще запомни всяко едно къде има пропуски, на какво да наблегне и т.н.

Ellle, да ви е жива и здрава Михаела Имам чувството, че вторите деца още по-бързо порастват

По повод болестите да се оплача, че се съмнявам че Боян отново е със скарлатина или в по-добрия случай с някаква стрептококова инфекция. Започнах антибиотик

Здравейте, майчета,
тази вечер влязох в сайта логната за първи път от 5 години. Работата ме завъртя в своя вихър и времето за форума се изгуби. Мило ми става като си спомня колко въодушевени бяхме през 2008-ма докато очаквахме хубавите си дечица. Толкова емоции и чувства споделихме. От миналата година гледам, че никой не поства тук. Явно всички са ги завъртели ежедневните грижи и не остава много време за сърфиране в това пространство. Като че ли повечето хора ползват вече фейсбук. А толкова ценни мисли обменяхме. Моя син Борис, когото родих на 6.08.2008г. се оказа най-голямото изпитание в живота ми. Малкият, който вече е 8 годишен, втори клас, е със сериозен проблем. В един пост назад от преди 5 години caprice ме пита какво се случва. За съжаление Боби не се развива нормално. Все още не може да говори. През 2011-та година му поставиха диагноза "Генерализирано разстройство на развитието". От тогава при нас е ходене по мъките. Правим сеанси в барокамерата в град Варна, с него се занимава почти ежедневно логопед, в края на миналата година започнахме терапия чрез електростимулация на мозъчните центрове при един невролог също в град Варна. Съпругът ми пътува ежедневно и го води на терапиите във Варна следобедите след училище. Надеждата, че Боби ще се излекува не ни е напуснала, но ни е изключително трудно. В училище ходи с придружител - свекърва ми е нон стоп с него, защото той не може самичък. Той има повторна реч, но сам не може да прави изречения, има непрестанен словопоток, но е неразбираем. Ходихме при всякакви специалисти тук, в България, държахме го на безглутенова диета, но за сега промените в състоянието му са минимални. Никой лекар не можа да ни каже на какво се дължи проблема в развитието му и как да го излекуваме. Предполагаме, че проблема е отключен при поставяне на ваксина или поради недостатъчно кислородо снабдяване на мозъка след изваждането от утробата при раждането. Тази година смятаме да посетим една лекарка в София, която консултира по диетата GAPS. Мислим да опитаме да го подложим на тази диета и чрез изчистване на организма от затлачващите фактори се надяваме да се подобри функционалността на мозъка, защото проблема на Боби е там - във функцията на говорния център на мозъка. В пълно неведение съм какво ни чака в бъдеще. Мислим да го заведем и на разни енергийни места в България, за които четем в Интернет - на Рупите или при баба Юлия в Крибул. Вече не знаем от къде ще дойде помощта. Само се молим и се надяваме. Ще бъда благодарна на всеки от Вас, който ми сподели какво мисли за разказания от мен проблем, както и ако имате някакви идеи към кого можем да се обърнем за помощ. Ще започна да влизам пак редовно в сайт-а и ще следя темата ни за отговори. На никого не пожелавам изпитанието в което сме от 6 години със съпруга ми, от както през 2011-та година поставиха диагнозата на Боби. Той е с ТЕЛК, с 90% с чужда помощ. Тази година през юли му предстои преосвидетелствуване за нови 2 години. Паричките, които получаваме от ТЕЛК-а ги използваме за непрекъснатите рехабилитации, които провеждаме във Варна. Изпитанието за семейството ни е огромно, но вярвам че то ни прави по-сплотени, по-всеотдайни, по-емпатични и съпричастни на хората с проблеми по принцип и сходни на нашите. Надявам се, че всички Вие сте добре, че дечицата Ви са здрави и щастливи, обгрижвани с топлината и нежността, която споделяхме тук докато тръпнехме в очакване на нашите прекрасни Августинчета. Мисля си с много обич за всяко едно от майчетата, с които общувахме тук по време на бременостите ни през 2008 година и вярвам, че времето не може да заличи и промени взаимните ни приятелски чувства и споделеното позитивно духовно общуване тук! Поздрави от мен и до скоро!

Ели    

Cindarella The Spy, прегръдки! Наистина е голямо това изпитание, през което преминавате. Дано намерите някакво разрешение или лечение (не знам как да го нарека), за да се справите с тази диагноза.
Не мога да помогна със съвети, единствено се сещам че в БГ мама има раздел за Деца с увреждания и хронични заболявания, където има всякакви теми- за трудно проговарящи деца, мисля че дори съм срещала и за деца с  ГРР. Там хора, сблъскващи се със същите или подобни проблрми, биха могли да ти помогнат със съвети и информация.

Давам ти линк към раздела http://www.bg-mamma.com/index.php?board=413

Ако вече си чела тези теми, извинявай, но само това ми идва в момента на ум.

Кураж и сила ти пожелавам!

Ели, съжалявам да прочета това . За съжаление аз също не мога да помогна със съвет, но ще се моля за Боби. Дано откриете метода, който ще му помогне и излекува! Ако можем да помогнем с нещо, само пиши.