Любители на котки - тема 54

gerche и ние имахме подобни моменти. Моя играе грубо и като се разиграят повечко и той се улисва в играта и забравя, че е бебе.. и с тези огромни вампирски зъби... Бебо измяуква, и аз се намесвам. Но той просто не може да се сдържи и да играе нежно, и с нас е такъв. Но когато спят са такава гледка. Хванах само част от милите им моменти. Но по природа, моя не е от милите котета, а е истински дявол. Но това мъниче успя да му влезе под кожата и да го обикне, а бяха по малко от седмица заедно.
Тук, мъжа ми нахълта в стаята и ги събуди.
Това е последната им снимка заедно:
Бебо, вече е в новия си дом.   Аз си поплаках по пътя, като го водихме, но нямаше как.

Естел, знам че е трудно да се разделиш с коте, което така добре са ви се получили нещата, но помисли от друга страна - спасила си малкия, намерили сте му дом.хепиенд отвсякъде

Да докладвам със закъснение - Маша е добре, оздравя езичето и небцето, само дето след зора с храненето докато беше изгорено стана 200 пъти по-лигава на храна...не се издържа направо 

Някой беше споменал , че предпочитат паучове пред консерви.И моят опит е същия, консерва не близва дори, паучове понякоха склонява да хапне.Но никога по 2 пъти от един и същ вид...на някакъв странен принцип си ги избира и ми писна ужасно 

Брей, брей, за пореден път се убеждавам, че и животинките си имат вкус, както и хората.Ние на Джиджи й даваме от всичко да опита и тя сипоказа вкусовете-например много обича картофи, сирене, но не обича домати.
Слава Богу нямам проблем с паучовете и консервите, яде каквото й сложа, даже и сухата храна хруска с голям апетит.
А иначе голям кеф й е да се завира по пликовете, вчера в един чувал си беше чучнала и зяпа от вътре, паднах да се смея 

Ама моята Лъки е на година и малко и отговаря на изискванията ! Дори да я сметнат за по-гоемичка на възраст, е малка на размери    А и сценична треска няма. Който дойде вкъщи, посреща го, после му скача в скута. Много ми е добра и мила.
Естел, на първата снимка вампира как дяволито гледа на първата снимка, и уеите с свил, не го дава рижкото 

Mомичета,попаднах направо в черна дупка.Преди време писах тук при вас за моето съкровище Саси подарена ми от barbyytoo преди няколко седмици.Тази седмица разбрах че нашето момиченце има гъбички и то като ги открих по себе си и то добро количество,започнах да се лекувам защото ги хващам за втори път,може би защото съм податлива имам псориазис,невродермит и доста алергии.Мъжът ми тъкмо свикна с мисълта че си имаме ново коте и дори много я хареса гледайки я по скайпа само разбира се защото е  зад океана,но като разбра за гъбичките още повече след като открих и едно петно и на малкия ми син направо беше категоричен да махна котето.Накратко сега стоя плача и се чудя как да постъпя,моля ви дайте ми съвет та тя е само една сладка шарена космата топка при това болничка,но си знам че когато мъжът ми се върне след две седмици няма да мога да се разбера с него ще иска да е на двора.Знам че мисли за мен и детето най вече но ми е много мъчно винаги съм имала котка.

Ами лекувайте се. Ако утре хванеш венерическа болест от мъжа ти, няма да си го отреже и хвърли на двора, нали? Сори за малоумния хумор, тази вечер не съм много в ред. Какво  означава на двора? На улицтата ли? Ако имате къща, защо да не живее животното по двора? Моята Лъки е много нещастна, понеже преди беше много сводобна, а откакто сме в апартамент й е тясно и си личи, че иска да се разхожда повече. Ако ли не, потърсете друг сотпанин на животинчето, но гъбичките се лекуват, по същата логика можете да хванете и тении и глисти (най-вече детето). Поговори с мъжа си, нека ако трябва да чуе и мнение на лекар.
Успех, дано нещата се наредят по възможно най-добрия начин за вас с детето и котето.

Ние вече се лекуваме в комплект се  мажем и пръскаме,искам да кажа всеки с неговото си лекарство,а за двора ,разбира се в нашия двор имаме такъв но тя е малка,само на два месеца и половина и се чудя как да и създам условия за зимата.

Моята котанка също беше на 2 месеца като я взехме, демек миналия септември. Зимата изкара много добре в бараката, където си и живееше. Като се сетя в какви условия беше ми се плаче. Спеше си в един кашон, застлан с една моя качулка от яке (дебела с подплата). В бараката имахме котел, който гърмеше понякога и всичко беше в дим. По нощите съм ставала в най-големите студове да отварям вратата, за да не се задуши котката. Беше нещо страшно. Но много добре изглеждаше, живееше си на воля, точно като на село. Сега не мога да си представя да я върна пак там, сега е чиста, сресана, преди приличаше на катеричка   Животните не са толкова слаби и неоправни за колкото ги мислим. Ако имате подобие на барака, или навес, изобщо нещо, в което можете да поставите легълцето и храната й, ще се приспособи много добре.

Както казах, изключенията са точно тези - на майка проявяваща майчински инстинкт към друго животно, но това не го броя като геройство точно защото е инстинкт - най-силният на едно женско животно. Те и кокошките осиновяват патета, но това не ги доближава особено до кучетата или до нас  Говоря за не-майчински истории. Доколкото разбрах от изрезката, говорим за мъжко куче, хранещо старо куче. Това не се чува често за котки, да не кажа въобще - котарак да се грижи за друг мъжки, без да се познават. Кучетата са социални животни със силно развито усещане за колектив, принадлежност и привързаност, затова са способни на много повече що се отнася до отношенията им с околните. В кръвта им е. Докато котките са единаци. Дори фактът че изобщо ни търпят е голям напредък за тяхната природа, какво остава пък за геройства  Явно е че Богданка е много привързана към мен, но не очаквам от нея да жертва живота си за да ме спаси или да чака на гроба ми да се върна. Докато за едно куче, това е съвсем възможно.

mishi 92, дано се излекувате скоро и да не се налага раздяла. Наистина тия неща са лечими, не е края на света. Припомни на мъжа ти че това е просто част от отговорността която човек поема при взимането на домашно животно. Все едно детето ти като се разболее да искаш да го върнеш.

Наскоро някой спомена оранжевите котараци, та се замислих - имаме ли рижи мацки в темата? Като че ли са все мъже? Умствено прелиствам котките на познатите ми, и при тях оранжевите са все мъже. Сигурно е съвпадение, но ми стана любопитно.

Здравейте писета и мацки ,...  оп и мацовци , че си имаме и момче в темата ..

Мис Нели -   и за инфото и за спама !

Дидитка , ще си позволя да споделя с тебе нещо,  по отношение на твоето " искам куче " . Тази пролет , търсейки нещо в една друга тема , където пиша ,попаднах на свой стар пост от преди година -две ,  чието съдържание беше в общи линии ..." мечтата ми е да имам голямо куче ..." ..Е, ...тогава дори и не съм знаела ,че ще се срещнем с Лора , че така ще се стекат обстоятелствата  да я прибера и сега ...да краси първи пост на тази тема ...  Така ,че никога , нищо не се знае ... А и нали знаеш препоръката  :.. :love  внимавай какво си пожелаваш - може да се сбъдне ...

Всички писанчета са прекрасни !

Естел , снимките на баткото и рижко са прекрасни !Поне така ще си ги гледаш заедно . Предполагам , как ти се къса сърчицето сега от мъка по малкото . А баткото как е и той го търси и тъжи сигурно ....Дано  новите стопани да си го обичкат и гледат поне колкото тебе ...


mishi 92 - мдааа, кофти работа ....това си е гадно и упорито заболяване .Трябва доста време мазане . Но ! Но се лекува .Така , че място за притеснение няма .
В този ред на мисли , преди доста години една колежка си взе коте от котилото на женската на друга колежка .Уж домашни , уж персийски , уж здрави ....А в един момент дойде на работа сутринта и се вдигна един панаир в стаята - котето имало същата "екстра" и те като тебе ги открили по себе си и децата . И на въпроса ми какво е станало с котето ... отговора беше мимоходом ..." хич не знам , той ,мъж ми като разбра и го метна през терасата ...   " ..  По -нататък спирам ..Поне не бяха на висок етаж ..  
Такова нещо може да се "лепне " , и ако имате вземане -даване с някое улично сладурче . А от тази мимолетна " авантюра " да пострадате както вие , така и добре гледаните домашни питомци .  Както и да е ! Сега , първо трябва да се излекувате , както вие , така и котето .После седнете и помислете какво ще решите за писето , ама без да се влагат излишни емоции .Ако го оставите вън , не ,че няма да оцелее , но вероятността да пипне пак такова нещо е в пъти по -голяма .Какво имам пред вид - след като веднъж е "пипнала " такова нещо , то организмът на котето е предразположен към това заболяване . При моята "глутница " котета от едно време , само две - три бяха предразположени към лишеи и гъбички .Въпреки мазилата , хаповете , ваксините и т.н направо олесяваха на половина - особенно на пролет . Но , само те . Никой друг не прихващаше .  За няколко години го " израстнаха " .Така , че помислете .В къщи ще е по -защитено и контролирано , а навън има вероятност периодично да се налага да се мажете пак всички ....Кое ще е по -добре ?

Миши, наличието на гъбички е признак на понижен имунитет. Четох, че гъбички успешно се трепят с 3% кислородна вода, но за животинка не знам. Опитай да мажеш себе си. На стъпалото на левия крак от миналата година на периоди ме мъчеше страшен сърбеж. Появиха се червени петна и ситни пъпчици с връх, които завяхваха и се белеха дебели люспи Когато наближиха една бенка се стреснах и започнах с кислородната вода. Сега няма и помен от този проблем. Гъбички ли бяха, невродермит ли беше, екзема ли   

Ами не, не са точно тези, има доста случаи, в които котка е спасила стопаните си, преди две години една такава получи медал, защото е спасила семейство от пожар, а миналият месец гледах по Animal Planet също подобен случаи в САЩ, както и един в Япония, но не от пожар, а от земетресение, но не ми се спори, подобна категоричност  за мен е непонятна, информация има навсякъде  .
mishi 92 А защо не пробваш сребърна вода?

Аз доколкото съм чувала рижавите котки са почти 100% мъжки, така както и трицветните и четирицветните винаги са женски.

Ха, това за рижите и шарените  наистина е любопитно. Няма да забравя навремето една откачена бабичка-съседка викаше на баща ми : "Рус котараааак..." Татко вчера си призна, че като се върнел на обед взимал за малко Мацухи, защото бил много мило и гушкаво котенце.
Много ми стана жал като прочетох за котето с гъбичките...животинката няма никаква вина...дано поне стопаните намерят приемливо решение за себе си.
На мен като дете ми бяха излезнали някакви пъпки, малко след като бяхме приютили една разкошна черна ангорка от улицата. И лекарите веднага решиха, че съм алергична към нея. Та се наложи да я дадем на една съседка с къща с двор. Тя и без това беше доста дива и се криеше под леглата, та добре си поживя при познатата ни. Достигна дълбока старост имайки възможност и да скитосва по дворовете.
Засега към Мацухи не проявявам алергични реакции. Аз по принцип обаче си имам някакви невродермити, които се изострят когато съм по-неспокойна. Дори донякъде покрай него спрях да мисля за тях. Радвам се, че още не съм започнала да кихам от космите му. А той доста ми се завира в носа

Ами специално за рижите маци, имала съм 2 женски и 3 мъжки, за които си спомням. Първата  ми рижа маца на село беше женска. Втората и третата бяха братче и сестриче. От женската имаме още поколение, имаше и женски и мъжки рижи. За трицветните не е така, съседката горе има един страхотен котарак, който ще снимам за да го покажа (такова уникално същество не съм виждала) и е бяло, сиво и черно. Много е красив и пухкааав    На братовчедка ми котарака е подобен на Лъки, а като заговорих за Лъки, ето я отпреди малко, новоизлюпила се  :