Не може да свикне на градината

Ти какво правиш като се тръшка?!?!?! Оставя се да се натръшка да му мине и да се успокои и тогава се говори по проблема. Докато се тръшка и без това не чува какво се говори.

Здравейте, момичета!

Моят син е вече втора група в детската градина. Миналата година преживяхме адаптацията в първа група леко, въпреки че беше на 2.9 г (някои от вас са споменали, че възрастта е от значение - според мен си зависи от детето. Ако може да говори, да се храни само и да му е махнат памперса, къде е проблемът?).

В началото тръгна добре, след 2 дни започна да плаче сутрин. Но без тръшкания, влиза си на собствен ход, но подсмърчащ. Но вечер винаги си го взимах весел, разказваше, че си е изкарал добре. За по-малко от месец свикна, намери си приятели. Защо пиша това? Мисля, че в голяма част от случаите (не казвам всички, има си деца, които престо никога не свикват) родителите утежняват положението. Дългото разделяне сутрин не помага на детето, а само му показва, че с плач може да накара майка си да остане по-дълго и дори да я върне няколко пъти. Не се трогвайте толкова от сълзите. Често те са преминали в игра след 10, 15 мин. Не казвам да не обръщате внимание на детето, но трябва да му се покаже, че плачът не ви влияе и въпруки него, детето ще остане в детската градина.

Няма нищо по-лошо от това, да накараш едно дете да ходи на място, което го ужасява и в такъв случай трябва да се търсят алтернативни варианти. Но не е от полза и едно дете да си седи вкъщи, защото раздялата е била прекалено тежка за него (а в повечето случаи и за родителите).

Пожелавам леко адаптиране на всички дечица и дано родителите са по-безпристрастни в оценките си.   

Малкия вече е на 4 години и ходи на градина без проблем .Но да не ви разказвам, какво беше в началото  !Напикаваше си дрехите нарочно , за да му свършат дрехите и да ме викнат да го взема . Като видя обаче че в  гардероба  му слагам все повече  и повече дрехи и разбра, че така няма да стане . Да ,но нашия човек реши друго . Лягат да спят и след половин час господин става и напикава целите чаршафи - да няма къде да спи и аз да си го взема  . Естествено и това отмина . Но наистина трябва много търпение и здрави нерви .

Това показва силен характер, креативност и изобретателност! Не му харесва на човека и полага усилия да промени ситуацията

Моя е предучилищна и още мрънка и се пазари но заминава.Вечер е весел и ми разказва какво са правили цял ден.Явно му е трудна раздялата със мен .

И аз правя точно, ама точно същото, но в резултат или не спи изобщо следобяд, или спи около 30 минути (досега само веднъж е спал 1 час) и си изяжда пръв закуската. Когато го питам защо не спи на градината ми казва: "Нани, ама, мама доди".   (То каквото и да го питам за градината, това е дежурния отговор.   ) Плаче, тръшка се, стига почти до истерия   а ходи вече месец. Започва с рева от вкъщи, по пътя за градината и когато таксито спре отпред се започва с истерията.  
Като не е спал следобяд, не може да си отпочине добре. Вечер ляга късно (след 22.30, много често дори и след 23.30), опитвах какво ли не да го накарам поне вечер да си ляга рано, но има енергия за изразходване.

Алмея, наистина изобретателно хлапе! 

Това супер ми хареса  Веднага и аз така започнах. Преди все амиии, хък мък, къде кажа, че реве, къде друго... Сега на всички казвам че е свикнал и толкова, нищо, че не е съвсем вярно.

А ситуацията е интересна сега - синът ми явно ми е обиден, и вчера ме изгони от градината. Днес сутринта плака, но не идва към мен, а бяга към сестрата. Иначе ми казват, че не плаче. Докато боледуваше мин. седмица всеки ден разиграваше някакви етюди - кубчето плачело в градината, тигър плачел. викал майка си
Вчера едно дете се било напишкало и той цял следобед го преживява, през нощта беше пишкал в памперса, което не се е случвало от 3 месеца.
Като го вземам е странно послушен, кротък един, мълчи - много необичайно за него поведение. Надявам се да е период

Здравейте момичета,
стана ми мъчно като чета за дечица с по-трудна адаптация в градината. Ще ви разкажа как беше при нас:
Тя тръгна на 1г6м на ясла, като първата седмица ходеше без проблем. Отиваше, заиграваше се, а аз се измъквах. После звънях на учителките да проверя дали плаче, но тя не плачеше    Остана директно по цял ден, от първия ден. Да уточня, че всъщност това не беше ясла, а ДГ, но в село близо до града ни. Наложи се да ходи там, тъй като не я бяха приели още в ясла в града, а аз трябваше да се върна на работа. Та тъкмо си посвикна там ( бяха 10-ина деца с една учителка ) и много добре я гледаха, като най-мъничка и й беше много хубаво; и се наложи да я преместим ( месец и половина по-късно ) в града. Тук вече около 3-4 седмици плачеше само при раздяла сутрин... много ми беше тъжно, много. Успокоявах се все пак като ми казваха, че през деня е весела, спокойна, всичко яде, спи... Въпреки това, чувствах огромна вина ( май още не съм се отърсила от това чувство ). Аз съм от типа родители, които ако могат 3 години ще стоят вкъщи с детето, но за съжаление се налага да работя.
Та, свикна си тя на яслата, ходеше си нормално, весела, щастлива, боледуваше сравнително рядко според мен ( веднъж на месец-два ) и всичко беше добре до момента, в който не започнаха конфликти с едно дете, момченце. Изглежда беше агресивно и няколко пъти дъщеричката ми се оплакваше ( рано проговори и успяваше да ми разкаже ) как той я биел. Вкъщи боят е забранен и тя беше искрено наранена и разстроена. Последваха тежки няколко месеца на разговори с лелички, а от тяхна страна пък с родителите на това момче, и пак, и пак, и пак. Малката постоянно се оплакваше, и в нея изникна страх - при споменаването на думата ясла, тя уплашено започваше да говори, че не иска да ходи, яслата е страшна, децата са страшни, защото бият. Не искаше да ходи, беше кошмарен период. Отиваше тъжна и примирена. Сърцата ни се късаха... Милата сядаше на една пейка и заставаше мирна и тъжна... Направо сега като се сетя и ми се реве пак.
Даже пролетта толкова много напрежение беше събрала, че 3 пъти се разболя за един месец ( нещо, което е доста необичайно ). Тъй като по стечение на обстоятелствата аз започнах нова работа, мъжът ми пък остана без едната си работа (преди това работеше на 2 места) и беше с повече свободно време, двамата си взехме всеки колкото можа отпуска, моите родители също и така покрихме цялото лято от 3 месеца и повече и я спряхме от ясла. За нула време детето се успокои! Заведохме я на море, а после ходи и с баба си и дядо си. Наигра се, налудува се, просто се топях, като я гледах колко е щастлива. Естествено, не се разболя нито веднъж за този период.
На 7.09. тръгна на градина, като адаптацията й там продължи точно ЕДИН ден. Да, така е, един ден. Сутринта, като я заведох, се разплака от страх от новото, неизвестното, въпреки че преди това говорихме, че новата градинка не е страшна, тук ходят само добри деца и добри госпожи и т.н. Едната й учителка даже ми направи забележка да не споменавам думата "страшна"... Аз също бях притеснена и след като излязох от градината, се разревах като дете. Следобед се строих да я чакам първа да я взема, тя една усмихната, весела, щастлива, спокойна... Божеее, камък ми падна от сърцето. Оттогава всеки ден ходи с усмивка и е спокойна. Знае, че ще я вземем - "естествено, че ще ме вземеш, мамо!" и е добре. Нямат забележки към нея, хвалят я, че е самостоятелна и оправна. Заигравала се с други деца.
И след като изписах този чаршаф, всъщност идеята ми беше, че не знам аз къде сбърках, дали защото трябваше да ходи на ясла, но в един момент срещна трудност и беше беззащитна и това я сломи, дали в сегашната й градина й хареса много повече... дали просто порасна...
Ако имам второ дете, ще го гледам максимално дълго вкъщи, дано да имам тази възможност...

Амаласунта, спомням си, че Дребната много се беше впечатлила от една случка в яслата и една камара време я разказваше - миналато лято някакво дете се изакало по средата на стаята и станала голяма беля. Доста време го приказваше

Толкова са малки, а вече подложени на задължителна социализация.
От групата на много трудно адаптиращите се е и моето човече. Може би причината е, че стартира с много болести, а може би, че е прекалено привързана към мен. Тръгна на 2 годинки и 1 месец.
От яслата й съм с много добри впечатления. Полагат грижи децата да се чувстват добре, просто най-добре е да бъде с мама. В най-критичните периоди беше ад, кошмар и ужас взети заедно.
През лятото повечето време го изкара в пазене да не се разболее, за да можем да я отведем на разни места. Когато започна да ходи по-редовно, взеха че им направиха нови помещения, нови чешмички, тоалетни, креватчета и покрай опознаването на новостите, детето прие малко по-леко "ученичеството" си. Но пак след третия пореден ден се забелязва известна тъга.
Сега ме е страх да мисля какво би станало, ако един ден бъде прието в нормална градина с 30 деца на калъп, където "педагозите" считат, че всяко по-неспокойно и чувствително детенце е лигаво. Няма такъв филм като да не може да се адаптира за 2 седмици мах. Има графа готини (та били те и малки агресорчета, защото са мъжкарчета и така трябва) и лигави, на които родителите са изискващи досадници, задаващи въпроси и търсещи отговори и информация.   

Пишете мен в тази графа, защото аз съм от тези родители.Всеки петък се мъча да проведа диалог с госпожата, и макар че е трудничко не се отказвам

Здравейте,

Давах детето си  ( за 3 г и 2 мес.) на държавна детска градина. Пазачът на врата го грабваше насила и докато то се гъчеше и пищеше беше отнесено в групата му и затворено, за да не се върне при мен.

Наложи се да отида един ден на обяд в градината да му оставя едно хомеопатично лекарство- времето беше хубаво и децата бяха навън. Видях детето си и  то мен. И се приближих да го видя. А една лелка като го задърпала, да не си говори с мен.

След известен размисъл спряхме детето от тази градина.

Извинете ме - но за мен това всичко е много извратено. Противоестествено и уродливо. Да позволявам на един прост дедо да упражнявам насилие върху детето ми??????

Да позволявам на една лелка да определя колко и кога ще разговарям с детето си???? "Защото се разстройвало?????" от мен???

Аз разбирам че тръгването на градина е момент, труден за всички- родители, деца и детски учителки, но смятам че това насилие върху детето не е нормално и не би водило до нищо добро за вбъдеще.

Затова лично аз бих призовала повече майки да НЕ позволяват такова насилие върху детето си, защото не води до нищо ДОБРО.

Детето може да се примири с много неща, въпросът е дали майката ще позволи това да се случва с детето й.

Е, разбира се всяка майка решава и знае кое е най-добро за нейното дете.

Радвам се, че отворихте тази тема:
Дъщеря ми е на 2 год. 7 м. Започна ясла на 2 год. 5 месеца, въпреки че подадох документи когато беше на 1 год. и 5 месеца.
Посещаваме Ясла № 5 - Първи Юни - гр. Стара Загора - от това което намерих в нета за нея е "страхотна".
Започнахме да ходим на 29.08.2011 - до днес 17.10.2011 г. имаме само 18 дни присъствие. През другото време изкарахме - ангина, бронхит, хрема и от вчера отново диагноза - Ангина.
Вече включихме нощно напикаване, крещене в сънено състояние и др. симптоми, който ни заведоха до директорския кабинет. До днес ни се казваше, че всичко е нормално. Детето се адаптира.
Но сега вече не е.........обясниха ни че е "КЛАСИЧЕСКИ ИНАТ". Влизала в стаята, заставала на едно място и плач без сълзи - цял ден.
Как смятате да се адаптира детето след стреса, който преживява? Отговор: Ами аз си гледах "Сина" и разкази за адаптацията на други деца - кой какво прави, но не и очакваният от мен отговор за да я приобщят към обичайния ред в яслите.

Ей така като напишете....... смешно ми става. Днес Юлиан, който ходи от 1септември на градина ми каза "Ела да ме вземеш по-късно, още не съм се наиграл". Не иска да го взимам първи, а последен Дали търпи насилие?

Твоя Юлиян- добре, но съседчето Митко, който ходи от октомври миналата година на ясла всяка сутрин с рев го изкарват от вкъщи. Днес не го чух да плаче, както и предположих- оказа се болен.
И голямото ми дете беше като твоя син- обожаваше детската градина, учителките, децата...всичко. Но помня аз как бях- плачех, мразех от дъното на душата си това ужасно място. След месец разбрах, че и да плача, се налага да ходя, виждах и, че разстройвам майка и дразня учителката /особено пък, ако се случеше скучубрата рускиня/, затова престанах да плача със сълзи. Но адът, който изживявах, помня и до днес. Ако питаш майка ми обаче, ще ти каже, че само месец съм поциврила и после съм свикнала. Не, не свикнах- примирих се. На Наско майка му си беше счупила крака и той не идваше месец на детска, защото нямаше сутрин кой да го води. Ех, размечтах се и аз мама да легне болна у дома, та да сме си двете заедно. Била съм на четири.

От това се притеснявам и аз за сина ми - не ми се иска да се примирява, а да започне да му харесва. Той не плаче много, но изглежда ... примирен, тъжен. Даже ми е по-кофти така, много кофти. А за да му хареса е най-важно да се харесат с децата струва ми се, за което най-малко мога да помогна, пък и всъщност май е още малък...
При нас родителите си водят децата до съблекалнята и ги преобличат, водила съм го и до тоалетната, само вътре в помещението за игра не съм влизала, надничам от вратата. Ако трябваше да го връчвам на портиера съвсем щях да се сдухам. Така вярно че чувам как им крещят лелките като пъдари, но пак е по-добре да знам какво става. Като го вземах днес ми казаха, че плачел - както си седял, така от нищо почвал да плаче. Предполагам е заради крясъците.

А моите спомени от ДГ са много добри, но тогава бях на 4-5г. Сигурно затова и бях мн. положително настроена, но вече не съм. Дразни ме цялата система, която има за цел да направи децата "послушни", "добри", докато "мама и тати изкарват парички за да купят бонбонки". Ей на такива работи се наслушах