Проект на ДБМ , „Ел Пасо” – хипотерапия с децата от ДДЛРГ, с.Доганово.

Днес отново, заедно децата от с. Доганово прекарахме страхотен ден в ранчото.
Пристигнаха както обикновено около 11.00 ч. и се захванахме със задачите. Иво ни заведе в градината и започнахме да берем грах, да плевим ягодовите пирамиди, да оправим разритите от прасетата места. Големи поразии бяха направили и се наложи да оправим терена около тиквите и дините , слагайки още пръст и тор, да направим малки оградки.
Направихме си чай от прясно набрана мащерка, който бе опустошен за отрицателно време.

Иво ни отряза и първата реколта-доста тиквички, които децата, заедно с набрания от тях грах занесоха в дома. Взеха си и първите изсушени вече билки, набрани от тях преди време. Още билки си набрахме, джапахме в реката, ловихме раци, гонихме козлетата и кокошките.....
Обяда бе готов на време , хапнахме всички , измихме си съдовете, разчистихме си(доколкото бе възможно заради многото домашни любимци) и дойде време за езда. Както всеки път, Весна и Джак бяха щастливците, които бяха с децата. Едни яздиха в кръгът, а други в полето.

Довършихме започнатото в градината, натоврихме зеленчуците в буса и си хапнахме студена диня.
Мимето, едно хлапе, което е част вече от нашите малки доброволци и обитатели на ранчото, бе нашия гид през целия ден.

Привечер децата си тръгнаха, а ние ги последвахме по-късно.
Още един приятен и изпълнен с невероятни емоции летен ден в ранчото отмина. До...........следващият път.

   27ми юли – поредният страхотен ден с децата в ранчото.
Разказа е на страхотната Ваня, която няма умора да бъде с децата, където и да е!

" След като минахме безаварийно полицейската проверка  преди Бистрица, и ни записаха прилежно в протокола, пристигнахме в ранчото, а децата вече ни очакваха (този път за мой срам си бяхме разменили ролите. Те ни бяха изпреварили). Децата току що бяха дошли и още се окопитваха след пътуването по завоите на Витоша, но им бяха необходими секунди само за да „оздравеят” и да се втурнат да ни прегръщат. Нещо, което всеки път ми дава да разбера колко съм благословена, че получавам всичката тази безрезервна обич, която изпълва сърцето ми.
Денят започнахме като децата се подкрепиха с малко кексчета "Барни", а след това решихме да започнем с приготвянето на обяда. Захванахме се да измием съдовете, които ни бяха  дарени от Министерство на отбраната. 
 Докато стане обяда, Мария (едно страхотно дете, което често виждаме в ранчото и е наш приятел) заведе хлапетата да видят малките жребчета, да дадат моркови на кончетата и да "поздравят" кравите. За най-голямо съжаление, градината ни бе опустушена от над 40 крави и Иво беше много тъжен и разочарован. Децата също бяха доста разочаровани и дълго се наложи да им обясняваме как се е случило всичко и защо сега няма да можем да отидем отново да берем грах. Но така е в живота, има и радости и тъги.

Докато изгладнели чакахме обяда, си поиграхме с кокошките, гледахме с бинокъла на Марти и направихме турнир по канадска борба. Имаше деца които не бяха виждали такива странни кокошки, обути в ботушки, също както тях през зимата.
Оказа се, че най-вкусният обяд е „чебаче”. Кебапчетата свършиха много бързо. Е, остана едно последно, което явно всички ги беше срам да си поискат, но за това пък от пълнените чушки половината си останаха. Най – хубавото беше сметаната от десерта – палачинки с бели череши и мед с орехи ммм - да си оближеш пръстите. Кака Таня се беше погрижила да ни поглези.

След като забравихме глада беше ред на язденето. Страхотна разходка си направихме, обиколихме околните жита, събрахме малко боклук, оставен от други посетители на планината и се насладихме на хубавото време. Подухваше приятен вятър, който по-късно ни донесе и малко дъждец, но това беше на тръгване и не можа да ни развали хубавият ден. След ездата поиграхме на криеница, като се оказа, че в ранчото има много страхотни места за криене и тичане на воля. Децата измислиха една игра в манежа – на кончета и треньори. Едната група дресираше останалите, а после се разменяха, като бягаха на воля, цвилиха като кончета, ритаха с „копитца”.

След играта се разхладихме със студена диня, а децата отидоха с Митко да донесат трици за кончетата, след което заваля и те се върнаха мокри като кокошлета. Порадваха се на изпроводяк на всички кученца и котенца, и не искащи да си тръгват, вече питаха, кога ще дойдат пак......Скоро, много скоро.

 С мен бе и моя приятелка, която е писателка и много се зарадва на възможността да помага в този ден. Ето какво написа тя за нас:
"Винаги когато минавам по Околовръстния път на София, се заглеждам в чудесната гледка към Витоша. Погледът ми се спира на табела, указваща пътя за Бистрица, поглеждайки нататък към планината има нещо, което ме привлича и не мога да откъсна поглед от невероятно красивата гледка. В петък 27 юли 2012г. ми се отдаде шанса, заедно с Ваня, децата и тяхната Ръководителка от с. Доганово да посетя " Ранчо ЕЛ Пасо", закътано сред красивата природа на планината, тогава разбрах, че това привличане не е случайно. Радостта и блясъка в очите на децата от предстоящата езда и забавления, организирани от Домакините на Ранчото и Ръководителите на групата, ни изпълваха с любов и щастие. Гледах и си мислех, колко малко му трябва на човек за да бъде щастлив. Една протегната ръка и много щастливи усмивки. Щастието е единственото богатство, което се увеличава когато го раздаваме. Бъдете здрави и щастливи!
"ХЕЙ, Усмихнете се на живота,за да Ви се усмихне и той! Няма нищо по-хубаво от това да ни е хубаво!!!"
Таня Варадинова,28 юли 2012г."
 

Днес( 08.08.) прекарахме поредния прекрасен ден в ранчо "ЕлПасо". Нашите домакини Вероника и Мартин не бяха там, но пък техните приятели Митко, Нели и Иво ни посрещнаха и обгрижваха прекрасно. Освен това с нашите деца от Доганово бяха и Мими и Дими, които ни забавляваха с федербал и волейбол.
Горещото време се отразява и в планината, нищо че прилича на райско кътче.Затова решихме първо децата да пояздят и
 след това да осъществим плановете за деня.
 След като пояздиха Джак и Весна, всички помогнаха за приготвянето на обяда, който беше опустошен доста бързо .
След кратка почивка, се разходихме до реката, където всички поиграха с федербал и топка, и поджапаха във водата, от където не им се излизаше.
 По-късно помогнахме малко за почистването на големите поляни, като разчиствахме изхвърлени бутилки, найлони, строителни отпадъци, които ние хората оставяме в планината, а после животните ги гълтат или се разлагат ужасно много време в природата.
 Към 17:00часа децата и тяхната придружителка тръгнаха обратно към Доганово, с уговорки да спрат на прекрасната чешма край с.Железница да се напият до насита .

В сряда пак се видяхме с нашите приятели от ранчото и децата от с. Доганово.
Ние пристигнахме малко преди децата и разтоварихме хранителните продукти. С пристигането им си разделихме задачите и всеки се зае с тях. Момичетата останаха да се погрижат за приготвянето на обяда , а момчетата отидоха в зеленчуковата градина. Откъсахме си домати, краставици и тиквички , извдихме си моркови и лук. Тиквичките напълнихме по специална рецепта на Вероника, а останалото бе нарязано на салата. Морковите даже още преди да стигнат до масата, бяха преполовени. Измихме си приборите , прибрахме всичко и стана време за езда и забавления.

 Запътихме се към полето да доведем Весна и Фани, които отново бяха нашите верни приятели в ездата. Една част от децата останаха с кончетата и Вероника в кръгът, друга отидоха с Митко да яздят в полето , трети се разходиха да видят малките попълнения в стадото.  Така се сменяха децата  и всеки имаше възможността да бъде навсякъде. Докато всичко това се случваше, установихме и заловихме как двете козлета се радваха на забравените от нас моркови в една купа, която без усилия бе обърната от тях . Е, така някои хапнаха повече моркови от нас , а ние се забавлявахме с умението им да се възползват от всеки момент без да ги обезпокоява някой в белите им.
През целия ден постоянно следяхме дали има новоснесени яйца в кокошарника и накрая отброихме 3 за целия ден. Наблюдавахме и дали някои от кучетата не се шмугват вътре за да ни изпреварят.
Придружихме обратно Весна и Фани в стадото на полето, пуснахме ги и се върнахме .
  Следобяд хапнахме студена диня и сладкиши, играхме игри с Ваня, проверихме билките, които Иво бе грижливо опаковал и надписал и се порадвахме на игрите между кучетата и котетата в ранчото. Видяхме, че е станало време да си тръгваме и около 18.00ч. всички се запътиха към буса , заедно с г-жа Силвия.
 И така............до следващата седмица !

на 23. 08., четвъртък , децата от с. Доганово, доброволци и проятели на ДБМ, осъществихме поредното посещение в ранчото.
Всички пристигнахме на време и бързо се организирахме с дейностите. Както винаги бяхме шумно и пъргаво посрещнати от всички кучета . Единствено  Юлина, женският "джак ръсел" ни пропусна, тъй като бе заета да се грижи за новородените си 6 бебета.
  Слязохме в градината , едни от нас се захванаха със зеленчуците , а други помагаха на Митко за оградата . Извадихме отново моркови и лук, набрахме грах, домати и тиквички. Разходихме се до телетата и прасетата. Учудихме се, колко много са пораснали .
Брахме билки - живовляк, подбел и мента.
Приготвихме си обяда и не можахме да повярваме , колко сме огладняли. Сити и доволни , се запътихме към полето, за да си хванем Весна, Фани и Джак. Доведохме ги , оседлахме ги и се разпределихме кой кое конче ще "кара".  Кончетата бяха грижливо почистени и сресани, погалени и много нацелувани .
Вероника остана в кръга , а останалите поеха на езда в полето.
Така, около 16.00ч., придружихме обратно Весна, Джак и Фани в полето при другите кончета и  се събрахме всички около "базата". С нетърпение се нахвърлихме на сладкиша, приготвен от Мери, която за първи път ни придружи в ранчото. Не остана хич от него и тавата опустя.....
 Направихме си шапки от вестници, за които заслуга има г-жа Силвия, и ги закичихме с пера от кокошки и петли. Така всички придобихме особен вид, на който много се забавлявахме. Привечер си тръгнахме. Едни за София, а други за с. Доганово.
Благодарим на Мери и Весето за компанията , за изненадите, с които зарадваха децата.

Във вторник те заминават на морски лагер и нека им пожелаем слънчеви дни и морски приключения.

Ще ни извините, но докато не намерим окончателно решение за финансирането на проекта, за поне една година напред, ще Ви напомняме следното:
Издръжката на този уникален проект, "ЕлПасо", с който се захванахме преди година, струва едва 500лв. на месец и за да можем да осъществяваме посещенията на децата, спокойно, без да ги лишаваме от нищо, търсим начин за финансирането му. В тази сума се включва транспорт на децата, транспорт на доброволците, храна, различни аксесоари или неща необходими за развитието или осъществяването на проекта.
Всякакви идеи и помощ са добре приети .
 
А иначе, ще ви разкажа за поредното ни приключение по "елпасовски" на 12 септември, с което започнахме и втората година на проекта.
Бяхме малко по-раничко от децата в ранчото и с удоволствие разбрахме, че деня ще е прекрасен, не много топъл, но не и студен, нямаше вятър, което си беше чист късмет .
Децата пристигнаха навреме, отначало малко се поразходихме до кобилите и новородените кончета, като минахме да нагледаме, това което е останало от зеленчуковата градина и прасетата. Когато се прибрахме част от децата започнаха ентусиазирано, под мъдрото ръководство на Роси Букова, да приготвят обяда. Другите се наслаждаваха на най-новите попълнения към семейството на "ЕлПасо" - шестте кученца.
След като се наобядвахме, се разходихме около реката в търсене на узрели шипки, но нямахме много късмет и се надяваме следващия път да си наваксаме, но за сметка на това открихме находище на коприва, което за това време на годината си е огромен късмет.
Когато се върнахме Весна беше подготвена за езда и първата група от деца остана с Вероника, а останалите, добре екипирани за бране на коприва, се върнахме до реката. Набрахме коприва, както за всички деца от дома, така и за тези, които в момента живеят в ранчото и за доброволците.                                                                        През това време Вероника ни беше замислила задача, която никак не ни затрудни и с радост , в купом, деца и възрастни, я изпълнихме за няколко минути. Мисията беше да хванем една от козите , която беше болна и трябваше да и дадат лекарство. ИЗПЪЛНЕНО!
Докато едни яздеха, други гонеха козите, трети вадеха яйца от кокошарника...........останалите извадиха десертите и продължиха да похапват. Този път следобедната закуска я хапвахме дълго и напоително и на смени, кой когато свари  .
Преди тръгване си побъбрихме надълго с децата, домачкахме кученцата и си обещахме след две седмици ПАК!
 
И това ПАК, този месец  се случва благодарение на едни млади хора, които помагат на децата от дома в с.Доганово, вече 4 години, не само за проекта, но и за други инициативи. Доброволците от http://freesofiatour.com/# ( Sofia Free Tour).
Благодарим Ви приятели, че помагате винаги!

В края на м. Септември децата посетиха за пореден път ранчото. Те вече са на училище и седмичните им посещения ще са по -кратки, предвид факта, че ще идват след училище.
В групата има нови дечица - 3ма първокласника Две от предишните деца по здравословни причини временно няма да се включват в дейностите, а едно детенце вече е в приемно семейство

Запознахме се с новите деца, разведохме ги из ранчото да опознаят мястото и кончетата. Премерихме зимните дрехи и обувки, сортирахме всичко за идващата зима. Децата пояздиха под ръководството на Вероника и с напътствията на "старите пушки".

Вчера( 12.10) отново се срещнахме с децата и се виждаше, че знаят къде и защо идват, радваха се на възможността да са сред животните. Не губихме време в приказки, кака Ваня и Ирена бързо облякоха децата и заедно с Вероника се втурнаха в полето. Тя и Митко, с помощта на децата взеха необходимите аксесоари за да хванат кончетата, които щяха да яздят. Времето бе хубаво, макар и ветровито , но това не попречи на никой да хукне с пълна сила през полето, следвайки своите учители. Децата вече свикват с това, че някой има нужда от грижа и обич, ласки и внимание. Тези, които вече една година посещават мястото, много добре им показват кое и как се прави, кое и защо не трябва да се прави.

Този път имаше идея, която Вероника сподели и ние всички се съгласихме с нея. В ранчото има една добродушна кобила, която се казва Барунка. Тя няма седло, защото е много голяма и никой не я язди с цел тренировки . Изглежда страшна и голяма, но всъщност е голямо и добро животно, което иска внимание. Породата й се използва за теглене на тежки товари, не е порода за езда.
Та, вчера децата се запознаха с Барунка . Намериха я в полето , примамиха я с моркови и Вероника я хвана. Междувременно, Митко и няколко деца си намериха любимия Джак , който бе заведен и оседлан грижливо в "базата".
Барунка бе яхната без седло от най-смелите двама желаещи и пояздена до "базата". Започна едно дълго вчесване и на двата коня, пълни шепи с моркови се подаваха отвсякъде , а кончетата това и чакаха.
Предстоеше езда в полето. Джак със седло, Барунка-не. И така..........2 часа.
Преди тръгване децата хапнаха ,  обсъдихме колко билки имаме и как да оцветим бурканите, в които ще ги сложим. Брахме шипки, понадрахме си нежните ръчички , но пък беше забавно. СЕга ще ги сушим и скоро ще имам какво да сложим в красивите бурканчета, които всички рисуваме с голяма радост. Решили сме, тези билки ще продадем на всеки, който иска да помогне за проекта, да пие вкусен чай , събиран с любов и да разбере колко е хубаво да събираш билки в планината. С помощта на Иво, вече всичко е готово, остават и шипките да изсъхнат. Брахме и гъби, които подарихме на Вероника, която каза, че веднага ще ги сготви. Все още има сърнели и масловки в района.
Около 18.00ч. всички си тръгнахме с нежелание , но раздялата няма да е дълга. Благодарение на наши дарители, скоро пак всички ще се съберем в ранчото. Този път в събота, когато целия ден ще сме сред природата с любими приятели, с цветни буркани , пълни с билки и с много желание за езда и грижа за кончетата.

  

В края на октомври и началото на ноември, децата както винаги бяха в ранчото и с нетърпение се втурнаха да научат кога и какво ще правят.
Задачите се разпределиха и всеки се зае с неговите си. Едни подготвяха обяда, а други помагаха за изработването на новата ограда за животните.
Усърдието на всички е похвално , а резултатите бяха повече от видни. Опознаването на някои уреди и инструменти бе особено интересно , докато суетенето си беше неразделна част от процеса на конструиране и строеж Помагаха козите и  кучетата
През това време всички котета се топлеха на печката, на която се вареше чай, от току що набраните шипки и мента.
Вероника пое с част от децата в полето, за да намерят Весна и да я доведат за сресване и оседлаване. Това винаги е най-желаната дейност от децата и борбата за четки и гребени винаги е ожесточена. Но докато се намерят , разузнаването във фургона е особено забавно.
Весна е подготвена и всяко дете по реда си има удоволствието да я поязди, погали и поговори насаме с нея.
Няколко часа с много усмивки, нови умения , топъл планински чай и приятели винаги не стигат. Но така ще е само до следващия път, който ще е скоро В очакване на снега, пързалките в ранчото и обожаваното от децата ходене в дълбоките преспи в подножието на Витоша.

Последните две посещение на децата за тази година бяха доста забавни. И доста студени, ветровити и изпълнени  с много емоции.

Особено последното качване на децата, на което дядо Коледа пак слезе от планината и остави подаръци за всички послушни и палави момчета и момичета, които посещават ранчото.
Независимо от лошото време, снега и вятъра , всички бяхме на любимото ни място, в очакване на срещата с кончетата и подаръците от дядо Коледа.
Опаковахме се порядъчно, решихме кога и какво ще правим, взехме си морковите и тръгнахме към полето да си намерим Весна и Джак. Дълго вървяхме докато на края не се озовахме сред любимите си животни. И естествено, бяхме придружавани от постоянните ни любимци- джак ръселите  и още няколко кучета.
Носехме си въжета, с които вече бяхме сигурни, че Весна и Джак не могат да се отърват от нас. Разделихме се на две групи. Едните тръгнахме да нахраним останалите кончета, а другите се метнаха на конете. Без седла разбира се, за се топлят децата от телесната темптература на животните.
Така докато пояздят всички, мина време и стана време за купон, който ни очакваше в базата на ранчото. Приготвихме си обяда, хапнахме и зачакахме.
В един момента се оказа, че Весна е избягала и тропаше с копита на вратата. Докато се усетим, видяхме само галопа й към полето , а пред вратата ни чакаше чувал с подаръци.
Всяко дете получи книжка, лакомства и много специален подарък- тениска на ранчо Ел Пасо . Коледните сладки и специалните лакомства, донесени от кака Ваня чак от Индия, бързо бяха опустошени , подаръците грижливо прибрани и децата си тръгнаха много емоционални, доволни и очакващи за следвашата среща с кончетата.
И така, тази година в ранчо Ел Пасо бе изпълнена с много радост, настроение, научени умения и знания, срещи с любимите на всички ни Вероника, Володя, Мартин, Иво, Митко, Влади, Светльо и много още  страхотни приятели.
Благодарим ви за грижите, любовта и вниманието!
Благодарим и на дарителите, които направиха възможен този проект 

С радост искаме да съобщим, че вчера(19.03.) децата за втори път през тази година посетиха ранчото.
Изминалите два месеца бяха доста тежки, предвид лошото време и постоянните болести и грип в дома в с. Доганово. Последователно няколко пъти отлагахме посещенията и заниманията, заради грипа и постоянно болни деца.
Едва вчера се видяхме с всички и се радваме, че са здрави, и вече се надяваме болести да не ги навестяват.
Дойдоха по-рано от обикновено, нямаха търпение да се видят с обичаните от тях кончета и всички останали обитатели на ранчото. Първо си направихме обяд и едва след това Вероника и г-жа Цветанова разделиха децата на две групи и казаха задачите за деня. Направихме си чай, който сами си брахме през лятото и сега му се наслаждаваме истински.
Беше много ветровит, но топъл ден. Смеехме се, че вятъра ще издуха децата от конете, но естествено Вероника веднага се сети кое е най -подходящото място за езда при такъв вятър.
Кончето, което яздиха ги очакваше при реката. Оседлаха го, сресаха го и всички вече бяха доста по-спокойни. Едната група остана на топло да рисува картини на тема " Моето любимо конче", докато останалите яздеха. Бързо бяха нарисувани рисунките и всички се озовахме около реката, където козите бяха подгонени с цел да бъдат нахранени с ябълки. Момчетата помогнаха за събирането на съчки, а момичетата браха кукурях от близката поляна за г-жа Цветанова. Така и разбраха, че пролетта вече е дошла. През целия ден се наслаждавахме на много хубави гледки. Над Витоша бяха надвиснали големи и черни облаци, които бързо се движеха и после  ги виждахме над Рила.
Естествено, в ранчото винаги ни подминава дъжда когато ние искаме. Успя да завали едва около 16.00ч., когато се качвахме в базата, за да закусим. Децата довършиха рисунките и ги  подариха  на Вероника. Хапнаха плодове, бисквити и домашната баница на кака Снежи,  изчакахме дъжда да спре, дрънкахме на китара. Преваля бързо и всички тръгнаха отново в слънчево време.
Вече имаме планове за зеленчуковата градина и скоро ще ги споделим.
Искаме да се похвалим и че средствата за осъществяването на проекта за 2013 г. са събрани и поне 2 пъти месечно до края на годината децата ще се обучават в езда и ще посещават ранчо Ел Пасо.

 

В проекта са включени и няколко по-големи деца, които се качват когато от малките има болни.
Тези деца ще продължат да посещават ранчото и през лятото. За тези момичета нямаме(дома също) допълнително обувки, които те да носят специално за заниманията в ранчото.

Молим за здрави, затворени обувки с номера:
номер 38-4 бр.
номер 39-2 бр.
номер 36-2 бр.

Благодарим   

Както, може би, някои знаят, миналата година с децата и приятелите ни от ранчото, си правихме зеленчукова градина. Децата и ние се грижихме за нея , а после се и опитвахме плодове и зеленчуци.
Децата носиха и на останалите в дома-грах, тиквички, зеле и др.
Тази година, отново имаме такова желание. Вероника вече подготвя терена , взела е семена и е направила малко разсад. Сглобява се и малък парник.
Молим ви да ни помогнете с липсващите семена и разсад , които искаме да посадим в градината:

краставици
лук
чесън
моркови
салата
ягоди

Благодарим 

В сряда на 10.04., отново децата се радваха на приятни моменти в ранчо "Ел Пасо".
Посрещнаха ги няколко щъркела и всички редовни посрещачи-кучетата. Имаше и едно едноседмично яре, което стана любимеца из междупосрещачите.Този път с нас беше и батко Пламен, който е студент в НСА и ни помагаше в заниманията и всичко необходимо.
Ние бяхме преди децата и подготвихме обяда. Бяха си поръчали кюфтета и от нас се искаше да спазим обещанието си към децата. Пламен се зае с кюфтета , Вероника и Роси с останалото. Времето беше особено-ту слънце, ту дъжд , ту облаци.......
Децата помагаха в сглобяването на парника докато стане обяда , гледаха с възхищение и интерес как Милен сресва коня си и жребчето , изпратиха го към полето  и научиха нова думичка- ЧАПСИ. "Ти нали си мъж, защо си слагаш пола?"

Децата си сервираха масата , обядвахме на открито и след вкусните кюфтета на Пламен, салатата на Вероника и ръчноприготвения хляб на сем. Чемишки, хапнаха за десерт ягоди.
Добре облечени и екипирани потеглиха с Вероника, г-жа Катя и Пламен към водопада , където бяха кончетата. Наложи се да прескачаме реката, да газим в кал и тиня , за да стигнем до любимите кончета. Повървяхме дълго и накрая стигнахме . Джак и Барунка бяха приготвени за езда, но без седла, за да е топло на децата на дупетата. Бяхаме зарадвани от новината, че нашата любима Барунка е бременна , но това не пречеше дори по двама на веднуж да я яздят. Пламен водеше Барунка, а Джак следваше Вероника. Докато едните яздеха, останалите им правеха компания бегом около тях или просто си контактуваха с останалите кончета от стадото- Кентан, Дак, Жофинка......
Децата, които от самото начало са в проекта, вече са изключително спокойни на конете, дори не желаеха Вероника и Пламен да ги водят. Така е, много добре се справят , чувстват се много сигурни и няма никакъв страх да  яздят сами . Та дори с по-бързо темпо. Яздиха повече от 2 часа , по няколко пъти на всеки от двата коня. Накрая решихме, че и Пламен трябва да се качи на Барунка, а ездачите до момента пък, трябваше да я водят. Пламен се справи добре и децата го похвалиха. Научиха и каква порода е Барунка и често се налагаше да повтаряме, че не е ТЕЖКОВОДНА , а ТЕЖКОВОЗНА порода.
През цялото време, облаците пускаха малко дъжд, а слънцето ни изостави още в началото, но пък не се притеснявахме от дъжда.
Стана време да се връщаме, пуснахме кончетата и се запътихме към базата.
Радвахме се на многото   цветя в полето и обсъждахме какво ще има в новата ни зеленчукова градина, която Вероника вече подготвя. Знаем какво няма и какво е нужно , за да можем от следващия път да започнем и подготовката на градината. Така че, освен езда скоро имаме и други задачи. И пак ще си берем билки, от които ще си правим чай всеки път, когато сме в ранчото.
Децата си тръгнаха след закуската много изморени, радостни и очакващи следващото посещение, което ще е много скоро.

На 20.04. в ранчо Ел Пасо децата се забавляваха пак и проведоха поредните си занимания с кончетата.

На Велики Четвъртък, 02.05. освен , че децата посетиха ранчото , боядисваха и яйца. С приятелите си , които посещават редовно Ел Пасо- Влади, Мими и техните родители, момчетата и момичетата от Доганово се забавляваха заедно.
Веднага след пристигането си, се организирахме с така забавното боядисване , а Криси се захвана с обяда. Беше обещала миш-маш и палачинки на децата. Имаше и помощници, без които тя нямаше да се справи.
Боядисахме най-красивите Великденски яйца, подарихме някои на Вероника , а останалите отпътуваха за с. Доганово.
Приготвихме си обяда, хапнахме всички вкусния миш-маш на Криси , палачинките също не бяха подминати с безразличие и стана време за езда. Вероника и кака Ваня с няколко деца тръгнаха към полето , за да доведат две кончета. Останалите разчистиха след обяда и зачакаха с бинокъла в ръце.

Изпратихме и една група ездачи в полето, следейки ги с бинокъла накъде ще поемат. Нашите кончета дойдоха и ние се заехме с подготовката им за езда. Сресахме ги, галихме ги, дадохме им моркови. Изчистихме всички четки след това и ги върнахме във фургона. А  Криси  сплете на конете най-красивите плитки на гривите им.
По-добрите ездачи от децата останаха в кръга и под ръководството на Вероника и Владо, заниманията бяха забавни и най-вече самостоятелно изпълнени от децата.
Останалите млади ездачи , заедно с Роси и г-н Благоев поведоха Барунка в полето  . Както винаги, тя бе без седло и поемаше спокойно малките тежести върху себе си . Но този  път тя  бе малко превъзбудена и не се влушваше особено в Роси, което обаче отмина и разходката стана по-спокойна.
Ездата приключи, разседлахме едното конче и заедно с Барунка ги върнахме обратно в стадото в полето.
Закусихме, посрещнахме ездачите от полето , поиграхме си с ярето Бендер, порадвахме се пак на красивите яйца, сбогувахме с Мимето , Влади, Виктор и останалите деца. Потеглихме обратно към дома в с. Доганово, заредени с приятни емоции , създадени от всички посетители в ранчо Ел Пасо , на които благодарим много!

През м. септември, започна третата година от проект "Ел Пасо" .
http://www.fdbm.org/bg/projects_article_5.html

Щастливи сме, че децата ще продължат своите занимания в ранчото с любимите им животни и хора