

Ние ходихме днес на средновековен панаир в Стария град, малко се поразнообразихме, че сме все по парковете иначе. Стрелях с лък, че моят мъж отказа, да представя семейството
Искахме да пообиколим и някои магазини в мола да понапазаруваме, но се оказа, че и баткото е в период да иска да е все до нас и след няма и 10 мин. откакто го оставихме в детския център ни се обадиха, че реве истерично
Мечтая си да стана някоя сутрин и да закуся и да пия кафе без някой да ме дърпа да сучи или да ми показва нещо, да иска нещо или да пита нещо. Просто да си стоя и да си мълча
Мъжът ми започна да става в 6 часа да ходи да спортува, че друго лично време няма. Освен и аз да ставам рано-рано да си пия кафенце на спокойствие и да си водя виртуални разговори.
от мен. Разбирам те напълно, просто имаш нужда от пълноценна компания, в която да си обсъдиш нещата, които те вълнуват. Не е същото като да си гукаш с детето или да чакаш вечер да се прибере мъжа ти, който например цял ден е говорил с хора и иска да си почине и не му се бръщолевят "празни приказки". Пиши по-често във форума, пиши ми и ЛС, ако искаш, във фейса, на скайп, както ти е удобно
Винаги, когато имам време, ще се радвам да си поговорим.

Обаче може да съм най-много в другата стая
И на годишнината с мъжа ми си бяхме тримцата в комплект. Та си представете какво празнуване беше... Само ще спомена, че се прибирах полята в соев сос, който Коки изсипа върху мен след засилка, пресягане и събаряне на чинийте...
Честито на всички празнуващи 
, обожавам да чета постовете ти, Толкова са живописни, истински, излъчващи позитивна енергия и повярвай ми много ме размиват, така ми повдигат настроението. 
Тотално отричане от гърда , мрънкане, рев, блъскане,като се гушка в баща му и ако му говоря се обръща на другата страна. Стана невъзможно да го кърмя на вън Единственият начин да засуче да го друсам в тъмна стая, пеейки песнички с цицата на вън и след 15- 20 минути се предаваше, забрявих за болки и за ръка на бързо..... Два дена го мъкнех в силнга, спахме заедно, гушках ме се много и пак си стана моето добро дете.Много мъчно ми беше, трябваше да предружавам свекърва ми признавам си. Само на таткото се доверявам, свекърва ми се муси, че не и го оставям, но за сетен път се убеждавам, че детето се нуждае най-вече от майка си.
, не тъжи миличка, явно ти липсва соцялния живот, контакти с хора на твоята възраст и интереси. Преди 10 години когато дойдох в Испания и аз така се чувствах, много тъгувах. Отдавна спрях да си търся компания, по цял ден се скитам по улиците с бебо и съм много щастлива на тези моменти, че като почна работа ще има да го търся това време. Излизай на разходка когато можеш с бебчето ти, нищо че нямаш компания, на слънчице когато се отделя много от хормона на щастието – ендофрин. Мисли си хубави неща и ще почнат да ти се случват само такива, от теб зависи да сложиш розовите очила, както казваш имаш всичко за което си мечтала. Помисли си сигурно има много мами дето искат да имат на полвина на твоето положение, сами си гледат деца, трябва да работят здраво за да искарат семейството напред, любимият ги напуснал или ги бие.........проблеми много. Прегръшам те и успех, ако ти става криво понякога, пиши ни. 

но вече времето взе да застудява и по често ще сме си вкъщи.




Дано бързо отмине тази криза, знам какво ти е. 
Мъжът ми постоянно повтаря, че трябва да си отделям време само за себе си-да отида на кино/не съм го правила откакто бях бременна/, да излезна с някой, да поспортувам...всичко, което би ме откъснало от еднообразното хилене и гукане на Ева и постоянното и мрънкане.Той работи до късно, но когато е вкъщи с удоволствие ще ме отмени. Само че като се кърмим на час и половина -два не знам дали е възможно. 

Тези зелените зеленчуци хич не ги иска и реших да не я насилвам. Колкото - толкова! В момента гледам да й правя домашни пюренца, така че общо взето не са й много разнообразни, но поне са домашни!
)
Мъчно ми става. Като съм по цял ден сама с нея, понякога направо откачам и предпочитам например майка ми да дойде и да се позанимава с нея, а пък аз да свърша нещо в нас, но пак не ми се остава, въпреки че знам, че ще е в сигурни ръце. Догодина, когато почна работа, живот и здраве, не знам как ще се прежаля
Зъбки ли какво ли - не знам! Много неприятно! 

пиши по-често тук!Можем и за други работи освен мерки и теглилки да си говорим 
Дано да не е сериозно.Бобо си е кърмаче,има защита,ще се справи!
,кога успя да ги въведеш всичките тези неща? Това заместени яденета ли са,защото не пишеш за млякото 
Липсваше ми шпековия салам
Все едно цяла зима трябва да е вътре та после като изезе веднага да е болен.
Лека и слънчева събота на всички.