Случка от днес, как бихте реагирали?

Е,тя жената ако знаеше как да реагира,щеше да го направи,а нямаше да търси мнения тук.Не всеки човек е способен да отвърне на подобна простащина,ако друг път не е попадал в подобна ситуация.Първо с такива простаци оправия няма.Това по отношение на майката и бабата.Аз като се познавам,за съжаление, нямаше да им остана длъжна,не бих обиждала или псувала,но бих повишила тон и бих им казала някои истини.После се обръщам и си тръгвам.Второ аз бих потърсила родителите още при първото разваляне на играта.Бих им обяснила,че детето е малко и не успява да се заиграе с по-големите,но пък им пречи на играта.Бих помолила любезно да вземат мерки.Ако родителите не се отзоват,просто отивам до децата и наблюдавам малкото,при опит от негова страна да разруши къщичка или каквото и да е,просто го спирам и му обяснявам какво мисля.Ако и тогава родителите не се отзоват,събирам и другите родители,на другите деца,които играят с моето, за повторна молба към родителите.Ако и това вече не подейства,което ме съмнява,просто оставям детето да бъде я бутнато,я набито.В крайна сметка то не е моя грижа.Ако родителите се разбеснеят отново любезно,доклкото мога,им припомням за молбите ми и им обяснявам,че вината си е изцяло тяхна,че другите деца са излязли тук,за да играят,а не за да пазят и угаждат на тяхното дете.

Моето дете също винаги се присламчва към другите деца, обикновено по-големи. V-d ти все едно дъщеря ми си описала. И тя постоянно иска нови и нови площадки. Дядо й има къща с двор, но тя не иска да играе сама, ако има други деца се заиграва, но пак й омръзва и иска навън. Аз обаче следя да не им разваля игрите, ако им е приятно и я включат ок, ако не просто я вземам и я местя на друго място, където й показвам нещо интересно или търсим други дечица. Да не говорим, че не я оставям сама, ами тя пред мен за секунди щеше да глътне едно стъкло. Не мисля, че всички деца са длъжни да се съобразяват с нея. Също тя е много любвеобилна, опитвам се да я отуча да гушка и целува всяко срещнато дете, защото не на всяко му е приятно, да не говорим за родителите им. Казвам и че само братовчедките и приятелките си трябва да се гушкат. Като порасне искам да я науча, че "Любов, приятелство и уважение не се продават, не се дават по милост, те се подаряват." Обаче за сега е малка, не действа, затова просто й отвличам вниманието или я местя, когато усетя, че досажда. Ми не може всеки да иска да играе с нея, ние можем ли със всеки срещнат да станем приятели.
Presi, права си да се възмущаваш, но не знам какво бих направила аз, като майка на по-голямо дете, още ми е далеч.

Аз също избягвам детските площадки, предпочитам с една-две приятелки с деца на някоя пейка в парковете да се събираме. Така знам, че дори и да се случи някое спречкване ще бъде бързо разрешено.
На площадка бих направила забележка на дете, което със действията си заплашва здравето на моето.
При конкретната ситуация бих насърчила децата да намерят обща игра с по-малкото, но ако на по-големите не им хареса не бих ги принуждавала да търсят общи точки с малкия "пакостник" , а да измислят  друга игра, в която 2-годишното не може да участва..

Избягвам детските площадки, но защото имаме двор и това ми е отлична алтернатива. Витоша също е прекрасно място за игра. В този изключително неприятен случай аз не бих викала, а съвсем спокойно бих им обяснила, че след подобни реакции детето им няма да има с кого да играе. Успокоявам по-големите деца  и ще се опитам да не мисля повече за тази груба ситуация. И да викаме и обиждаме подобни хора, няма да ги променим, а само ще се стресираме. Усмихнат ден! 

Ами , така ... оставят ги . Ще ви разкажа една случка , която много ме шокира ... детето ми беше бебе и си спеше в количката , а ние с мъжа ми стояхме на една пейка / тогава живеехме в блок , който имаше двор . Едно двегодишно , че и по - малко защото беше едва проходило си се луташе в градинката поне от час . Естествено белята не закъсня - качи се на пързалката и падна от там с главата надолу , цялото в кръв ... Е , отне ни около 15 мин. да намерим майката , която беше в близкото заведение

Аз пък много харесвам площадките 
Обожавам да гледам как детето ми се смее и се забавлява, обхваща ме едно прекрасно и волно чувство, все едно преживявам наново най-хубавите и безгрижни моменти от детството си.
На нашата площадка нямам кого да заобикалям и гледам от високо, харесвам всички. Има и площадки, на които населението ме дразни, там съм преценила, че нямам работа.
Това го казвам, за да се разгранича от по-горе писалите площадкомразители

По темата единственият ми коментар е да се възхитя на търпението и възпитанието на децата, които са оставили двегодишното да ги дразни толкова дълго време и са се опитвали нещо да му обясняват. Това ми направи най-силно впечатление от целия разказ.
Иначе бабата, ударила дете, подлежи на наказателна отговорност, бих й го казала. Ако е много истерична мога и на полицията да се обадя. Имало е много свидетели и спокойно е можело да й се случи неприятна ситуация.

Мислех си, че само аз харесвам площадките. Още преди да имам дете, колко съм водила племенниците си по площадки, направо се разтоварвах там психически след работа. Но може би е причината, че съм в малък град, почти всички се познаваме и гледам повечето майки имаме сходни разбирания за повечето неща. Но ще призная, че и аз я водя където ми е по-лесно да я гледам. Има една площадка, съвсем близо до оживено шосе, плюс това винаги е пренаселена и често се случва по-малките да се сбутат и да паднат, колкото и да ги гледаме и я избягвам. Също и една, която често е посипана със стъкла.

Моето все още е 2-годишно и е с ремарке от възрастен до себе си. По тази причина търси и контакта с придружителя си, а не с непознатата група.
От друга страна, ако съм част от придружаващите на по-големите, бих им инициирала ига извън пясъчника, която да не бъде прекъсвана от по-неосъзнатия елемент.
Всички, съпровождащи децата няма да коментирам, въпреки че веднъж точно на такава случка станах неволен свидетел. Момиченце, прилично надрасло възрастта на пясъчниците, си твореше нещо. отнякъде дохвърчаха двама братя. Първо малкият, а след това и големият съвсем организирано помляха играта. След известно време се появи една грация, която беше по-заета да не си пусне фаса от ръката, отколкото да прояви отношение към случката. С най-флегматичния тон ги прикани да не й бягат повече.    

Да им разваля играта....

Откровено ви казвам, никога не бих употребила такъв израз за двегодишно дете.То е искало да участва, да се включи, без да осъзнава, че е неприето и нежелано от другите деца поради възрастов признак.

Имам дете почти на 6 и ако се орепчи на някое две гошино "че му разваля играта", ще му я разваля аз набързо с прибиране у дома докато се научи на общуване.

На мястото на авторката бих се намесила/ ако сред играещите деца е моето/ и бих им предложила вариант да го включат, ако ще клонче да държи или листенца да подрежда.Много е неприятно още от детството да се учиш да обръщаш гръб на околните, за щяло и нещяло.

На мястото на родителите на двегошиното-бих си го прибрала на момента, щом не искат другите да общуват с него, не заради играта им, а да не огорчавам малкото.Това, че те от своя страна близките на детето от случката  са реагирали невъзпитано и грозно, спор няма, да.

Малко извън случката от темата, но тъй като стана въпрос за деца играещи без майки и близки- често вижадам деца, играещи сами.Няма майка или баба около тях току да подвиква или да направлява.Дори с майка ми и с детето вчера се чудехме на едно около три годишно как играе само и защо е само в градинката.Оказа се ,че майката през цялото време е зад гърба ни, на съседна пейка с добра видимост към детето, просто "не се обозначава" по тривиалния за повечето майки начин с подвикване , кряскане и току спускане при всяко мръдване или приклякване на детето.

Понякога децата се оставят да играят, но са добре наблюдавани от близки и впечатлението, че са сами е привидно.

Каква е всъщност целта на темата? Да се успокоиш, че си постъпила така както, биха направили по-голяма част от пишещите тук? Безгрешни участници в сценката няма, освен 2-годишното.

мда, но ако имаше две деца - едното например 5-годишно, а другото 2-годишно, едва ли би карала 5-годишното да занимава 2-годишното заедно с приятелите си вкупом, надявам се.

Аз като майка на голямо и малко /вече не толкова малко/ дете, бих казала, че 2-годишните чудесно могат да развалят играта на 5-годишните и изобщо не трябва да го правят - 2-годишните си имат родители, които да ги занимават, не би трябвало да се очаква че големите деца трябва да занимават малките - аз съм дондуркала щерката и съм я занимавала, докато брат й си играе с приятелчетата на неговата възраст, защото тя само им разваляше игрите. Сега е малко по-различно - по някога я включват, по някога не, зависи от играта.

иначе подкрепям Касита 

За съжаление това невъзпитание ще се предаде и на детето,което отглеждат тези родители.
Много неприятни са такива случки,особено щом всичко става пред очите на децата.

най-много съм възмутена от това че бабата е ударила чуждо дете.Случвало ми се е да видя как баба замахва с бастун за да удари приятелче на сина ми, понеже кара количка с дистанционно близо до нея.Хванах и ръката с бастуна и ги наговорих едни  .Никой  няма право да удря чужди деца.Интересно как са реагирали родителите на удареното дете.

Доколкото разбрах не го е ударила. Ударено е било само нейното внуче.

Да,и това е така.Но много често точно тези родители,само наблюдаващите,не правят нищо,когато детето им постъпва нередно,но ако случайно косъм падне от красивата му главица,скокват и гракват,нищо,че преди това са си мълчали и с възхищение са наблюдавали как наследникът им руши,хапе,удря.Спокойствие голямо .
Аз също не вървя след децата си неотлъчно и не им диктувам всяко действие,но го наблюдавам и реагирам,когато е нужно.Честно казано рядко срещам подобни индивида като описаните от авторката,за щастие .