Детето ми се превръща в звяр...това нормално ли е?

И в моите- също не си крайна.
Няма периоди- непериоди. Те не идват, за да си идат сами, много е важно точно в различните етапи как действа родителят. От това зависи как ще се излезе от поредната възраст и ще се влезе в следващата.
Няма значение на колко години е едно дете. То трябва да има ясно поставени /от родителите си/ граници на поведение. Най- лесно /и погрешно/ е детето да се остави да си прави що си знае. Грешките се установяват, обаче, твърде късно и е невъзможно или в пъти по- трудно да се поправят тогава.
Имам две момчета, минала съм през разни техни палави периоди, продължавам да минавам и да се запознавам с новите им такива. Последното, което бих направила, е да ги оставя да си карат по инерция.
За лесно- не е. Кой труд е лесен? Но който се е хванал на хорото...
хххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
Та аз какво правя:
1.Правилата се определят ясни и неизменни /иде ми да се набия, когато позволя да не се спазят, но човек съм, не машина, старая се да е рядко/.
2.Еднакви са и за двамата родители.
3.Децата са рядко при баби и за кратко, на отглеждане- никога.
5.Често си почиваме навън заедно, ходим на екскурзии- много е полезно и общуването е по- добро.
6.Имам си и други ангажименти, извън децата- много е важно за личното ми съхранение, а то е изключително важно за самите деца.
7.Винаги се храним вкъщи заедно. Общуваме и всеки има право да си каже мнението и да се обсъди чуждото. Решенията- крайните и за важните неща се вземат, обаче, накрая от нас, след обсъждането /това- за по- големки деца, за след около 3 години/.
8.Имам си лични дни в годината, в които се разлагам вкъщи сама като парцал- изключително полезно занимание. Без майтап.

Синът ми не пада по долу от гореописаните - две години и седем месеца - това не иска онова не иска -
Някъде във форума мисля че прочетох да му давам право на избор
Примерно - на улицата - "коя ръка искаш да ми дадеш" и той започва да ги върти тази тази - сега почнах и аз да го въртя - "не искам тази ръка защото тя не слуша"
В мола - "в кой магазин искаш да направим едно кръгче" и той избира - после аз избирам
Храненето - по същия начин - въпроса е че наистина са доста пренаситени
Сега обмислям да скрия всичките му играчки и да оставя само пет шест и това още тази събота ще го сторя - ще ви кажа после

Налазиха ли перфектните майки с перфектно дресирани, упс, възпитани дечица?  

Към авторката- всяко поведение има причина/и. Потърси я/ги във вашия случай и работи по отстраняването им.
Щом не винаги е като хала по улицата, понякога върви нормално и хванат за ръка, то разбери какво го кара да буйства така в даден момент и да се държи безразсъдно, тичащ и несъобразяващ се. Вика, чупи, тръшка се- понякога няма ли ситуации, в които ти се ще да постъпиш точно така? Разбери неговият гняв от какво е породен.
Та, моите съвети са все в тази насока- леко, меко и внимателно напипване на същината на нещата. Иначе да, с малко повече силови методи можеш да си отгледаш добро дете, но заровените проблеми си остават.
Което не означава, че не трябва да си твърда и последователна, когато се налага, но твърда по-скоро като линия на поведение, не като налагане на сила тук и сега.
Често срещам "добри" деца, не тичат по улицата, не буйстват, стиснати в железния мамин юмрук, но ако бъде отпусната ръката....? /не, нямам никого предвид/
Успех!

Какво значи "перфектните майки"
по скоро нека всеки сподели кой как се е справил с даден проблем - а не изречения от сорта "дай ми го на мене - аз ши го оправя"
Или бъди "твърда", бъди "силна" - ти можеш
Ясно е че не сме родени научени - от споделени опити може и да излезе нещо - при мен поне едно проработи - ако някой ми каже още някой трик /ИЗВИНЕТЕ ЗА ТВЪРДЕ НЕКОРЕКТНО ИЗПОЛЗВАНАТА ДУМА - НЕКА СЕ ЧЕТЕ ПОДХОД/ - ще го пробвам веднага - но някой да ми каже да бъда "по така или онака" - ами това не ми помага

До тук не съм видяла такива. Напротив, май почти всеки е споделил, че си има своите проблеми. Полезното е споделения опит- кой как ги решава.
Щом са още деца, не се знае дали родителят си е свършил работата.
До тук прочетох предложения само. Затова е форумът.


Нищо не значи изразът, обобщение, зад което и аз не знам какво стои.
И на мен не ми вършат работа "бъди по- така" и никога не ми е вършило. И аз предпочитам точно изразена идея, ако може- и с примерче подкрепена.

Ето, Елизабет, за избора- у нас има такова положения с малкия- заявяваме изрично, че воденето е за ръка и той избира кого да си хване- мама или тати. Обикновено е онзи, който не е подал още ръка, ама все едно, нали се чувства по някакъв начин избиращ. И правилото- навън за ръка си се изпълнява.
За налагане на определено важно правило понякога са ни били нужни и години.
За "пресищането" съм съгласна- доста често се прекрачва разумната граница на задоволяване на желанията детски. Това създава допълнително проблеми, виждам го и аз вкъщи.

Един често срещан проблем, е например непоследователното отношение към възпитанието на децата- при един родител е едно, при друг- друго, при едната баба- трето, при другата- четвърто. Като сложим и дядовци- картината става много зацапана.  Също много кофти проблеми възникват когато днес не може едно, обаче утре е позволено.
Нормално е, когато се отпусне края детето да поеме пак по течението. Всяко дете, дори възрастният, е склонен да го направи.
За да има "твърда линия на поведение" няма как да се прескочи и налагане на правилата, когато са нужни. Реално не го виждам как ще стане.

   Възможно е много да се подтиска в детската. При нас проблема беше свързан с това - там най-послушното и изпълнително дете, в къщи му избива бушона и не ни слуша за нищо, удря ни, обижда. Даже искаше да ходи да търси други родители...
   Ограничих броя на строгите забрани до минимум. Свобода на избора в това какво да облече и какво и кога да яде(в известни рамки). И всичките там дребни трикове, които имитират възможността за избор и решение за детето -  коя ръка ще ми дадеш, сега ли ще ядеш, или след пет минути, ще си миеш ли ръцете, или да. В повечето време в което сме в къщи я оставям свободна и тя да избира заниманието. Много време прекарваме заедно - рисуваме, майсторим разни неща от полимерна глина, печем ги, помага на баща си, говорим си много.
   От време на време пак и избива  и озверява, но много, много по-рядко.

Трик? Ние да не сме фокусници?  Децата усещат много добре фалша, преструването и триковете (минават до време). Ненавиждам тип възпитание с трикове. Свекърва ми е прилагала такова и се опитва да ме убеди и аз да го правя, защото виждаш ли, е отгледала страхотни момчета (факт е, да). Но това с триковете за мен не е правилно.

Дъщеря ми беше същата на тази възраст и все още е. Освен това не говореше с хора извън семейството. В началото това не ми правеше голямо впечетление, но след като една лекарка ми обърна внимание, че поведението й не е нормално, взехме мерки. Оказа се, че се касае за нещо рядко срещано - елективен мутизъм (детето не може или мн. трудно говори с хората извън семейството, инатливо, хиперактивно и т.н.). Споделям го, за да илюстрирам, че има случаи, в които не възпитанието предопределя лошото поведение, а има много по-дълбоки причини. Почти всички деца, които имат някакви нарушения в общуването се държат по подобен начин. Това което можеш да направиш е да се опитваш винаги да си твърда и последователна и да налагаш ясно очертани граници, да предоставяш избор м/у две неща, вместо да налагаш, да се придържаш към точен режим. Колкото и несериозно да звучи, ако имаш вана, нека малкият се плацика вечер с часове - действа много успокояващо

Децата са различни, ей на моите двете по сходен начин съм ги гледала, но отглеждането на дъщерята е по-трудно и има повече предизвикателства.

Детето е свободолюбиво, има воля, абе всички качества дето после много могат да й помогнат, ама в момента точно предпочитам да ги няма
Независимо от това резултат има -  с много постоянство на изискванията, много говорене, спокойно, без много скандали. Просто едно и също се повтаря до втръсване, не се правят изключения (без ръка на улица например). Понякога рев в кошарата( това ни е наказанието).
Крайностите обаче и в това не са добри, тя например като се ядоса - вече нищо няма значение, може да се тръшка цял ден. Затова опитвам да й отвлека вниманието когато може, да се фокусира върху нещо приятно. Опитвам се да й покажа, че не й правя напук, а просто в момента трябва да ме слуша.

Успех!

Сега ако извадиш и правописните ми грешки ще те призная
Възможно е явно да се хващате за всяка отделна дума - да не забравяме че това е интернет и в един разговор очи в очи нигога няма да ти напраФи впечатление коя точно дума е употребенЪ.
Или важното е да сЪ направим на важни
Благодаря

И защо дете, което се подтиска в детската, иска нови родители, а не нова детска?
Ирис, това е шега, а не заяждане!!!

Всъщност, влязох да изкажа изумлението си, че Блонди и Елизабет се сръфаха, докато аз мислех, че говорят за едно и също приблизително... Аз принципно споделям техните и на Джуди възгледи, няма смисъл да повтарям. Винаги "проповядвам" ранно определяне на правила и последователност на спазването им, но рядко бивам разбрана. Отговорът най-общо е "то е малко и не разбира", пък после "ах, как се промени детето"... За мен промяна няма, а съвсем закономерен резултат, но ме контрят с "не ти се е паднало такова, ти имаш късмет". Ами добре!

Не знам какъв родител съм
Установих с моя син , че на сила нищо не става. Не плаша, не лъжа и не удрям.
Всичко превръщам в игра когато не се случват нещата така както аз искам.
Винаги сравнявам нещата с това какво аз бих направила в дадена ситуация.
Не обичам да ме държат за ръка когато ходя, защо детето да го прави.
Държим мечо за да не го блъсне кола когато пресичаме /тоест сина ми е отговорен за мечо/. Викаме и двамата, какво лошо има в това да викаш...но не викаме в къщи.
Определено е по не глезен когато е с жената която го гледа отколкото с мен. Но майката е за това за да се поглезваме от време на време.
Какво значи детето да слуша? Този въпрос ме влудява....всяко дете е добро и то иска като нас разни неща да му се случват, просто мисял че трябва да се приеме като индивид.
Относно триковете, моя син ме влудяваше когато си мие ръцете след като се приберем от вън. Всичко от мивката е долу на земята и всичко беше във вода. Купихме степенка, сега като нас големите се мие сам и всичко е наред.
Доста книги чета за образованието, прилагам изборно. Има неща с които със съгласна и такива които ми се виждат абсурд.
Мисля че книгата Как да говорим така, че децата да ни слушат и как да слушаме така, че те да говорят би ти помогнала.

В нашия случай беше точно период и отмина, макар и не  напълно, но вече е различно.
И аз четях мнения, определях и спазвах правила, спазвах дневен режим, бях настоятелна, последователна и  т.н.Отделях на детето си време, имах възможност за по-дълги отпуски и винаги сме ги използвали пълноценно- море, планина,  нови, интересни места.Всяка вечер се четяха книжки, всеки ден се занимавахме с някаква наша си игра/ напр.сама си измислих със стотинки игра на  "банка", при която научи цифрите и понятията по-голямо, по-малко и  т.н./

Стараех се да не подкупвам детето/ ако се държиш така ще ти купя, ще ти позволя и т.н..../,стараех се и да не  го шантажирам/Ако не се държиш така, няма да ти позволя това и това/, т.е. сведох до  минимум неприемливите от  моя гледна точка средства на възпитание.

Наказанията при  нас не вървяха, ама  никак.
Писала съм и  друг път-огранича го от компютър-гледа  тв,  изключа тв, заиграе се с играчки, прибирам всички играчки на най-високия рафт в библиотеката,  той вземе една моя гривна и я върти като волан-"Бръм, бръммм", ядосвам се, грабвам гривната, той вземе химикал и го прави на самолет.Никакво лишение не го впечатлява, защото на мига  си измисля ново занимание, към нищо любимо не  е  така пристрастен, че  да усеща липсата му.

Не и не.Не ми се получаваше
На планина, при дълги преходи- детето е щастливо, върви без проблем, няма- "топло ми е, студено ми е, изморих се, и т.н.

На театър, на мюзикъл е самата съзерцателност и внимание.Водила съм го на детски мюзикъли от три годишен, никакъв проблем.

На улицата и на детската площадка беше нещо невъобразимоПисала съм и в други теми как се отскубваше от мен и тичаше напред, докато го загубя от поглед.викала съм като луда по улиците и съм бягала,  но за съжаление не мога да бягам така, че да го стигна.хората не ми помагаха, дори и охрана в  МОЛ, където сме ходити заради детски кът не го е спирала, само се отместваха.Ако го държа здраво, а той не иска започва да си тегли ръчичката и да вика "Ох,  бе, ох, бе", да я усуква по един странен начин, при който аз имам усещането,че ще я счупя.И в крайна сметка успява да се отскубне.

Пресичал е магистралата Варна-Златни пясъци в двете посоки около спирките в кв."Чайка", как не умрях тогава.

По градинки-  винаги съм се стараела да му отделям достатъчно време за игра.Но при всяко тръгване лягаше на земята и започваше да рита с крачета.При опитите да го вдигна надаваше писъци .Добре, че беше дребничък и слабичък- до един момент успявах да  го вдигна от земята, макар  и да не беше много лесно, да го замъкна до близката спирка или такси.В по-късен момент и това стана трудно.
От детски кътчета, от рождени дни, пак сме си тръгвали с рев, тръшкане по земята, ритане във  въздуха с крачета.Лягал е къде ли не- на улицата, на подове в заведения и  пищи, все едно съм го откраднала.
У дома понякога хвърляше предмети- например-дрехи, чаршафи ако е решил, че няма да спи, понякога хвърляше и играчки.От терасата си хвърляше играчките, щипки за пране.Как не му обяснявах- уж разбира- после пак.
Като минеше покрай котлоните ги включва  всичките, пипал е  с ръце включената ми ютия, знам, ще кажете ами аз къде съм била, наистина за секунда, не ами за стотна от секундата се получава.

Съветвах се с психолози и тук намерих много добри съвети, но при реалните срещи тези, на които попадах не ми помогнаха много.
Водих го на изследване за хипер-активност, оказа се че нищо такова няма.

Четях тук мнения ,че повечето майки "не позволяват такова поведение" и се укорявах, че не мога да се справя с детето.Но знаех едно- детето ми има изключително добро сърце  и много разчитах на това.външните му изблици понякога сериозно плашеха околните, но  детето ми например никога не е наранявало друго дете, никога не се е бутало по пързалки, изключително нежен и внимателен е.
Неприемливото му поведение  беше свързано само и изключително с ограничаване на пространствената му свобода.И следваха безкрайни, ама безкрайни разговори по темата за собствената му безопасност  и за това, как изглежда в очите  на другите и как не биха го приели поради поведението му.Тези разговори продължават и до днес, къде  с успех, къде не чак дотам.

Ами, как се получи и аз не зная.Във всеки случай сега нямам  чак такива проблеми.Вървим за ръка или просто един до друг, но  няма ексцесии.
Пак е много енергичен, все му се иска да бяга, но не пресича самоволно улиците.От градинки и от плажа си тръгва с мрънкане,  но не ляга по земята.

В моя случай-  детето се  държи  в  ДГ  май  по-свободно, за ужас на  госпожите, отколкото у нас.Доста своенравно поведение демонстрира, консултирах се със специалисти, оказва се, че в  самото дете няма проблем.

Май не помогнах много на авторката, но зная какво е да ти се свива сърцето  и да нямаш никакво разумно решение за коригиране на поведение.Нещо, което за някои майки изглежда толкова лесно и естествено, за мен се оказа сизифовски труд, а реалните постижения като че ли дойдоха като че ли от някаква "свръхестествена" намеса. 

П.С.Постът на SDK31 ми напомни за миенето на  ръце и ползване на вода- ръце се миеха понякога по 10-15 минути, не съм го оставяла толкова, но като го пратя да си мие ръцете се пускаше чешма и докато не излезе "изпран" от глава до пети от банята, не мирясваше.А колко пъти съм прибирала мокри дрехи от градината...

И при нас има подобен проблем.
Конкретно с ходенето в обратната посока и не искането да се държи за ръка (буквално трябва да я влача)
Съгласна съм, че трябват правила и се старая да съм последователна, но понякога е изнервящо. Особено като не можеш да излезеш от цикъла на забрани.

Ще пробвам идеята с даването на избор

Това не мога да го разбера "търчи насам-натам и не дава да го водя за ръка" 
Да, и големият ми син не искаше да върви воден за ръка. Стисвах му здраво ръката и с мен по тротоара. Съответно понякога лягаше на земята да се тръшка в знак на протест. Ами добре, проблеми няма, нека се тръшка. Изчаквах го и отново тръгвахме заедно за ръка. Ако отново започнеше да протестира просто го вдигах на ръце и го отнасях вкъщи. Доста бързо се научи как трябва да се движим по тротоара. Стигнехме ли площадката можеше да си търчи колкото иска.
С много неща съм либерална и съм давала право на избор, но за това как се върви по тротоара и как пресичаме улиците, правилата бяха железни.