Публикувана: 27 септ. 2011, 20:45 ч.
Последно мнение: 2 дек. 2011, 15:12 ч.

Детето ми се превръща в звяр...това нормално ли е?

13 525
166
1

1
...
4
5
6
...
12
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява "бебешкият пубертет" и как да се справим с него?
Как родителят може да се справи с предизвикателното поведение на детето си?
Какви са някои от методите за справяне с упоритото поведение на детето?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява "бебешкият пубертет" и как да се справим с него?
  
  Терминът "бебешки пубертет" се отнася до период, през който децата проявяват непокорно поведение, капризи и неподчинение. Важно е да запомните, че това е част от нормалното развитие на детето и обикновено приключва до 3-годишна възраст. За справяне с този период е важно да поддържате последователност в налагането на правила, да предоставяте ясни граници и когато е възможно, да предлагате избори. Освен това използването на спокойно обяснение за правилата и поведението, както и избягването на принуда и трикове са от съществено значение.
- Как родителят може да се справи с предизвикателното поведение на детето си?
  
  За да се справите с предизвикателното поведение на детето, важно е да поддържате последователност в налагането на правила, да предоставяте ясни граници и когато е възможно, предлагайте избори. Освен това спокойно обяснете правилата и поведението, избягвайте принудата и триковете и търсете основната причина за поведението на детето чрез внимание към неговите нужди и емоции.
- Какви са някои от методите за справяне с упоритото поведение на детето?
  
  Някои от методите за справяне с упоритото поведение на детето включват поддържане на последователност в налагането на правила, предоставяне на ясни граници, предлагане на избори, спокойно обяснение защо правилата и поведението са важни и избягване използването на сила или трикове. Също така е важно да се разбере причината за поведението на детето, като се обърне внимание на неговите нужди и емоции.
- Как родителят може да се справи с дете, което отказва да държи ръката му на улицата?
- Как родителят може да се справи с дете, което крещи и се държи неподходящо?

# 60 29 септ. 2011, 09:12 ч.

София
Мнения: 7 670

Моето твърдо убеждение е, че децата са преди всичко хора и като такива изпитват както положителни, така и отрицателни емоции. И хиляди пъти предпочитам, когато детето ми е фрустрирано, да избухне и да направи сцена, за да изпусне напрежението, отколкото да задържи всичко в себе си, защото "правилото е, че не се вика, крещи и чупи".

Това лято племенницата ми щеше да има кръщене. Тръгнахме с дъщеря да купуваме обеци, обаче тя заспа в колата, та ги купих сама. Когато се прибрахме у дома и я събудихме, за да се качим, тя беше много кисела. И вече като поиска да ѝ покажем обеците, избухна в ужасна истерия. И когато след 10 минути всичко утихна, знаете ли какво ми каза детето? "Мамо, аз се държах така, защото завиждах за обеците". Не мога да ви опиша колко горда се почувствах, от това че на четири години успява да осмисли и формулира емоциите си.

Във вашия случай, plam_, най-вероятно детето е фрустрирано от ходенето на ясла. Свекърва ми е детска учителка с дългогодишен стаж, и ми е казвала, че има много случаи, в които послушните деца в градината озверяват вечер, защото да речем не им е присъщо да бъдат организирани и строявани, но не смеят да се опълчат на учителките, и извън ДГ всичко избива навън.
Така че установете само 2-3 правила и дайте повече свобода на детето. Ако по цял ден изпълнява каквото му се каже, не е редно и у дома да чува непрекъснато "не, недей, не прави това, не прави онова". Ти всъщност сама си си формулирала проблема. Например преди да предприемеш дълги обиколки по улицата, заведи детето до най-близкия парк, за да се натича и почувства свободно; не толерирай чупенето, но пък викането и крещенето би могла да допуснеш.

# 61 29 септ. 2011, 09:20 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Red в чт, 29 сеп 2011, 09:12

И хиляди пъти предпочитам, когато детето ми е фрустрирано, да избухне и да направи сцена, за да изпусне напрежението, отколкото да задържи всичко в себе си, защото "правилото е, че не се вика, крещи и чупи"

Хубаво де, ами ако утре се фрустрира нещо от учителката в училище и започне да изпуска напрежението в час? Или ако реши да завижда по време на чужд детски рожден ден, докато поднасят чудна торта или огромен подарък например? Говорихте ли по въпроса, че все пак - за всеобща жалост Simple Smile

- съществуват правила дори и при изпускането на напрежение?

# 62 29 септ. 2011, 09:25 ч.

София
Мнения: 7 670

Допускаш ли, че не сме говорили? Laughing

Ние много говорим, дъщеря ми е екстроверт в чист вид, каквито сме аз и мъжът ми между впрочем.
Всичко се учи.
Няма как априори в главата и в сърцето ти да е постулирано, че не всичко става както го искаш.
Конфликтът между представата за подобаващото и действителността.
С натрупването на различни ситуации детето започва да изгражда собствения си житейски и опит и всеки следващ казус, който вече е имал аналогичен прецедент, започва да се отреагира по-зряло.
Поне такъв е случаят с моето дете.

# 63 29 септ. 2011, 09:29 ч.

Мнения: 24 467

Начинът на изразяване на емоции също има своите предели. За да е лесно на човека в обществото по- натам, за самия него е добре от съвсем ранна възраст той да бъде насочен докъде е допустимо и откъде- нататък вече не е. Ако това се прави от най- ранна възраст то става рефлекс. Мъка е само когато навикът не е придобит навреме.
Моето малко дете също ми споделя как се чувства, без да е нужно да изпада в истерии. Ако аз съм му майка и бих ги понесла, то околните хич не са му длъжни. Аз намирам за нетърпимо едно 5 годишно дете, например, да се тръшка и крещи, когато не му бъде удовлетворен някой каприз, а ги виждам такива, че и по- големки. Цупнисване и сърдене по същата причина на 10-12 годишно също намирам за недопустимо, за крещене на тази възраст- съвсем. Поради което в моите правомощия /правомощието е и право и задължение/ е да му покажа, че това е недопустимо.

Големият ми бе "фрустриран от ходенето" на детско заведение. Спрях го, очевидно заведението не му понесе. Смених заведението и нещата си легнаха по местата. Не го оставих да продължава да психясва, след като очевидно причината бе установена. Не съм го карала и да се сдържа. Според случая и решението.
Правилата няма как да са само 2-3. Само като се замисля: да не се удря и обижда друг човек, дотук са две. Как се пресича- три. Следват: нечупене, некъсане, пипане на чуждо след позволение от собственика, миене на ръцете и зъбите и т.н.- според възрастта броят им се увеличава плавно, но сигурно.

Ясно е, че роден научен няма. Въпросът е откога започва обучението и как.
Имаме една майка на 5-годишно, дето била склонна да обикаля с автобусите из града, защото детенцето й пожелало така и се деряло от рев. Същото това детенце удря и дере останалите, намира техните играчки за лични, т.к. не е научено, че емоцията не може да се проявява винаги, навред и по начин, по който на него му се чини най- добре. Майката е пропуснала не месеци, а години във възпитанието му. И продължава да допуска съществени пропуски. Какво да прави, детето й "си било такова"!

# 64 29 септ. 2011, 09:37 ч.

София
Мнения: 7 670

Има как да са 2-3, или поне така да изглежда на детето. Въпрос на подход.
Мисля Ирис беше описала подобни тактики.
И когато в душата на детето бушува буря, е напълно допустимо да си затворим очите за някои правила, за да започнем постепенно да надграждаме над основните.
От това, което си описала, на първо време бих оставила само неудряне, правила при пресичане и миене на ръце. После плавно ще започна да въвеждам останалите.
В интерес на истината, нямам опит точно с такова поведение, което описва авторката, у дъщеря ми съм наблюдавала ограничени изблици в по-мек вариант.
Но наистина си заслужава да се помисли дали наистина е възможно временно спиране от детската градина.

# 65 29 септ. 2011, 09:42 ч.

Мнения: 1 610

Понеже аз не съм се учила върху моето дете, а съм започнала да общувам (и то качествено и количество) с деца много преди да я имам, съм разбрала колко много разбират съвсем мънички бебета, дори това да не става ясно в момента на настъпване на конкретно събитие. По тази причина винаги съм общувала със своето дете така, сякаш разбира абсолютно всичко. Още от самото й раждане - за забава на околните, и съответно, отнасяйки немалко присмех и откровени подигравки. Забелязала съм, че хора, общуващи по този начин с децата си, нямат проблем с разбирането в никоя възраст. Тези, които намират за ненужно да обясняват нещата на бебето си и малкото дете, имат едни вечно неразбиращи, защото са малки, деца до към има-няма 15-тата им годишнина, та и по-нататък Wink

Тъкмо те ми обясняват за късмета ми и кому какво "се е паднало"...

# 66 29 септ. 2011, 09:45 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: Wilma Flintstone в чт, 29 сеп 2011, 09:42

И аз така действах, и си разбираше... до 1 г. и 6 месеца, всичко си разбираше и изпълняваше Simple Smile

което с нищичко не помогна за последвалия ужас Laughing

# 67 29 септ. 2011, 09:51 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Red в чт, 29 сеп 2011, 09:37

...
От това, което си описала, на първо време бих оставила само неудряне, правила при пресичане и миене на ръце. После плавно ще започна да въвеждам останалите.
...

Именно де. Същото, като писаното по- горе.
Въпрос на личен избор и разбирания е дали и кога да оставим човечето да беснее. После затова и резултатите при по- големите деца и възрастните хора са различни. Не е въпрос на късмет, никак.

В конкретния случай аз знаех, какво му тежи, т.к. той ми каза. Авторката не знам как комуникира със собственото си дете, дали то може да обясни какво усеща, дали може само да посочи причина. Може да се опита.

Познавам доволно възрастни, които на стари години ползват като първосигнална реакция крещене, обиждане, цупене, сърдене. Това, за мен, са непридобити навреме полезни навици и лошо възпитание.

# 68 29 септ. 2011, 09:53 ч.

Мнения: 24 655

Да предложим конкретен пример - детето не желае да си обуе чорапи, макар че навън е вече студено. Ама много силно не желае. До рев.
Ако това дете от ранна възраст е обучено, че щом майка му каже, то си облича каквото трябва, моля тя да не си прави труда да отговаря на подобен казус. В разликата с подходите към такъв дребен случай ще разберем какво и според кого е "мек подход" и какво "по строг".
Та какво правите вие, ако ви се случи такова нещо? Разправиите за обличане са един от най-честите поводи за истерия на много деца.

Последна редакция: чт, 29 сеп 2011, 09:59 от Iris04

# 69 29 септ. 2011, 09:56 ч.

Мнения: 13 194

А как си обяснявате това, че възпитани, учтиви деца, такива, които не се тръшкат, не се крещят, не са агресивни в градинска възраст, на 16 стават пияници, наркомани и убийци.Не говоря за деца, чиито родители са с абсолютно безхаберно поведение и с подобен начин на живот, говоря точно за добри и възпитани деца, отрасли в семейства в които има разбирателство, любов, грижа и възпитание на децата.

Примерите ми не са абстрактни, говоря за ситуации, които познавам детайлно, макар и да не са "представителна извадка" за посочената възрастова група.

# 70 29 септ. 2011, 09:59 ч.

Мнения: 24 467

Ирис, аз бях тази, която попита какво за вас е "мек" и какво "строг" подход. Т.к. не аз ползвам тази терминология в тази тема.
Ще изчакам за пояснение, би ми било интересно.

При нас истерии за обличане нямаме, не защото аз казвам какво да се облече. Напротив, децата ми си имат шкафове и рафтове и си вадят сами нещата от там. Simple Smile

От І група в градината. Но през лятото там няма поло блузи, нито през зимата- тениски с къси ръкави и къси гащи.
Твоят въпрос е непълен- за колко годишно дете иде реч? И е важно до тогава как е било подхождано с него, няма как да не е важно.

Светкавица, не знам, за да ти отговоря трябва да познавам издълбоко случая, конкретния, да съм бивала в дома на детето и пряк свидетел на отношенията там дълго време. И пак бих дала своята версия. По принцип как да ти каже страничен човек причината? Такава винаги има, това, че отстрани не се знае каква е, не значи, че тя не съществува.

# 71 29 септ. 2011, 10:01 ч.

София
Мнения: 7 670

С чорапи не ми се е случвало.
Само с чорапогащник под панталона.
До около година и половина ми позволяваше (сиреч беше научена), после рязко се противопостави. И просто си ходи без чорапогащник под панталона, де факто и аз никога не си слагам, дори и когато е много студено.
В случая плюсът е, че детето се калява.
Ако ми се случи с чорапите, извеждам детето босо на балкона.
Допускам, че след около най-много 3 минути самО ще си поиска чорапите.
Поне моето.
Ако пък е такъв инат може да постои и 5-10 минути, като понастине и се разболее, пак самО ще прозре причинно-следствената връзка.

Светкавица, обяснявам си го именно с непозволяване за разгръщане на емоциите и наслагване на потиснати такива. С това, че не е имало кой да научи детето как да си изгради емоционалната зрялост в пълния ѝ спектър. Поне като някаква част от проблема.

# 72 29 септ. 2011, 10:09 ч.

София
Мнения: 7 670

Една нещо да ви изцитирам - откакто станах майка използвам творбите на любимия ми детски писател Ерих Кестнер като уникален източник за родителска мъдрост и съпреживяване на детския свят.

(Момчето): — Гьоте казва, че ние по природа имаме скрито в себе си, тъй да се каже, всичко, от което се нуждаем за живота. Според Гьоте то може да се развие от само себе си. Няма защо някой постоянно да се върти около нас и да ни съветва, надзирава и оценява.

При тези думи той погледна баща си.

— Знаеш много добре, че не говоря за теб. Но много родители и учители постъпват по начало погрешно.

— Дяволски мъчно е — каза съдебният съветник — да не се възпитават децата прекалено, но и да не се оставят невъзпитани. И всяко дете е отделен случай. Едно развива вродените си качества без всякакви усилия. А на друго те трябва да се издърпват с клещи. Иначе никога няма да се появят. — Той седна. — Ще разберете това по-късно, когато сами станете бащи.

— Още отсега се радвам на това време — каза Емил.

— О — извика съдебният съветник. — Понякога от такива радости побеляват косите!

Grinning

# 73 29 септ. 2011, 10:10 ч.

Мнения: 13 194

Цитат на: Red в чт, 29 сеп 2011, 10:01

Светкавица, обяснявам си го именно с непозволяване за разгръщане на емоциите и наслагване на потиснати такива. С това, че не е имало кой да научи детето как да си изгради емоционалната зрялост в пълния ѝ спектър.

Това беше отговорът на специалистите, официално представен.
От всички факти, това се оказа, да.И не става въпрос само за един случай.

За чорапите и изобщо дрехите.Сега се сещам, че на по-ниска възраст имаше повече претенции, голямо тръшкане падаше, сега- каквото аз му предложа това.Когато беше по-малък, ако не желае да се облече както аз съм преценила, казвам, че няма да излезем.Това е шантажиране на детето, в моя власт е да реша ще излезем или не и аз я използвам ,за да го принудя да направи нещо, което не желае.Прозвуча почти като текст от НК и е много близо до този текст.Не ми харесва този метод, но не съм имала друг избор, не мога да го пусна например със сандали в снега или по пантофи на улицата.Но от друга страна се съобразявам с желанията на детето- той не понася якета с качулки- не му купувам вече, не го принуждавам да облича такива.

# 74 29 септ. 2011, 10:17 ч.

Мнения: 24 467

Моят пък не обича копчета- съответно няма дрехи с копчета. Носи си чорапогащник, когато му е студено и не ни се е налагало да се караме по този повод. Аз също нося. В глупости и дреболии не се втелявам. Но какво е глупост и дреболия- отговорът за всеки е различен.
За мен би било повече от глупост да го оставя да щъка по потник в снега или да изгубя 2 часа да се обясняваме при наличие на още едно дете, което да речем бърза за училище и моята работа, когято често е под час. За всяко нещо си има предел.

Светкавица, ама разбира се, че когато човек прекали и с команднването и с липсата на интерес към детето и поставяне на каквито и да било граници, резултатът ще е плачевен. А случаи подобни много и причини- също много. Аз имам няколко, не само посочената от теб. Затова ти писах- зависи от конкретния случай, но причина винаги има. Кой спори по този въпрос?

Да се делят подходите на два- "твърд" и "мек", простете и не е професионално и не е от човешка най- елементарна гледна точка правилно и обективно. Това е най- малкото невъзможно.

Последна редакция: чт, 29 сеп 2011, 10:54 от Judy

Препоръчани теми

КРУИЗИ /тема 6/

Звездни компромати-121

737
Развлечение

"Като две капки вода" - 4 сезон, 5 тема (04.04.2016 г. - 10.04.2016 г.)

Re: Пазаруване от Amazon.co.uk и Amazon.de - 13

Причина:

Причина: