- Публикувана: 1 окт. 2011, 23:03 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2011, 10:18 ч.
Есента навън наднича ;) Юлчето в листата тича ;)
Социални контакти - как са при вас? Аз много съм се изолирала и ми е гадно на моменти. Дори гости вкъщи се въздържам да каня, защото веднага започвам да смятам кога Алекси ще спи, кога ще се събуди и т.н., и се отказвам 
Ние си каним гости и ходим на гости. Последното нещо, с което се съобразявам е кога ще спи детето...
Ей сега в неделя имахме гости, дойдоха кумовете и още приятели на обяд. Когато трябваше да приспя Мая след обяд просто се извиних и отидох с нея в другата стая, докато заспи. Същото стана и с вечерното спане. Гостите си тръгнаха към 23ч. Не са малки хората, ръцете не са им пъхнати в задните части, та да трябва да им следя и наливам ракията... И докато приспивам детето, мъжът ми ги забавлява.Същото е и когато ходим на гости. Когато на Мая ѝ се доспи, слагам я или в количката да дремне или на някой креват...
Та така като гледам, изолацията сама нарочно си я причиняваш...
Див, още малко остана а? Тежи ли тумбака вече? 
Идва ми вече собственоръчно да си разпоря корема с кухненския нож и да я извадя... Надявам се, че няма да ме разберете погрешно, ама тая бременност ми става все по-нежелана и нежелана. Мечтая си за пренатален детски център (Боже, дано го измислят някой ден), за бебешки инкубатор... Искам бебе, ама не ща да съм бременна... Всяка вечер си лягам с мисълта, че утре като се събудя, ще остава един ден по-малко, ама пусто, то край няма. Ходенето на консултации ми е адски противно и досадно, имам чувството, че живея пред лекарския кабинет от ноември 2009. Иначе си избрах дата за секциото, остава да се договорим с док и дрисла да не тръгне да излиза по-рано. Не знам, тва последните два месеца са... кошмар. Чак ми е чудно как жените се радват да са бременни. И аз се радвах, ама до 6тия месец. А колкото искам трето детенце, толкова ми се реве при мисълта за трета бременност. 
Ама... трай бабо за бебе.
Иначе... Мая ме целува по корема, милва ме и вика "Оооо Ооооо Оооо". 
После почва да ме бие, ама няма значение. 
Страшно мило е. 
Я тука една песничка:
Azzzy,не е противогрипна ваксина ,това са задължителните ваксини през годините.Не ми каза защо не може ,но беше категорична ,че не трябва да го кърмя за да ми я постави.Хем ми се иска да приключвам с кърменето,хем пък ми е лесно когато не е на кеф това е сигурен начин за успокоение.
От към гостите и за нас не е проблем.Не сме спирали да ходим, нито пък да ни идват.Като си му дойде време за спане, приспивам го и продължаваме
От към гостите и за нас не е проблем.Не сме спирали да ходим, нито пък да ни идват.Като си му дойде време за спане, приспивам го и продължаваме
Диването, и аз съм си го мислела това, ама някак не ми е комфортно докато Алекси се тръшка и аз се опитвам да го утеша да имаме гости. Те веднага почват да се чувстват гузни и да се изнизват, а на мен ми става тъпо, че въобще съм ги поканила
Може да са си лично мои тези притеснения, но гледам, че и мъжа ми се чувства и реагира по същия начин. А на гости не ходим често напоследък (де да знам, не ни канят нещо ). То и средата ни е такава - в двете крайности. Една част от приятелите ни са без деца, необвързани още и забавлението им е да се изпонатръшкат с алкохол в някой бар. Другата част са с деца, работещи, които като нас са ограничили гостите. Пък да си кажа честно нямам и желание да посрещам много гости То това е готвене, чистене, миене на чинии.... Само мисълта ме отказва да го правя. Просто е излишно натоварване за мен. Като се има предвид, че ставам в 6 часа, тръгвам за работа в 8:30 и се прибирам чак в 19ч....Представете си колко време имам за гости 
Ако искат да си домакинстват сами да заповядат Ако искат да си домакинстват сами да заповядат
Aaaa, такива гости мога ежедневно да посрещам.
При нас пък откакто се роди Ванеса повече имаме гости, отколкото ние да ходим някъде.
Като се роди имаше един странен режим за около месец-два - заспиваше в 18ч и до 23ч спеше непробудно. Ние си готвим към 18, идват гостите към 19ч, иху-аху и като заминат се почва едно кърмене през 3 часа до 6ч и тогава вече искам-неискам ставам. Но имах нужда от социални контакти и си недоспивах за сметка на тях.
После започна да заспива към 20ч, сега заспива към 21ч.
Ако ние сме домакини - играем, храня я, къпя я и общо взето сядам на масата в 21 и нещо.
По едно време ходехме на гости и с нея (естествено ако времето го позволява - няма да изкарам детето посред нощ, ако е 5 градуса навън).
А откакто я отбих си ходим спокойно навсякъде. Даже я оставаме да пренощува при бабите.
Аз съм от хората, които не могат да излизат само събота. Иска ми се даже всеки ден да се виждам с някого, а един ден да почивам, да кажем. И това беше причината, заради която се отказах да емигрираме.
Като се роди имаше един странен режим за около месец-два - заспиваше в 18ч и до 23ч спеше непробудно. Ние си готвим към 18, идват гостите към 19ч, иху-аху и като заминат се почва едно кърмене през 3 часа до 6ч и тогава вече искам-неискам ставам. Но имах нужда от социални контакти и си недоспивах за сметка на тях.
После започна да заспива към 20ч, сега заспива към 21ч.
Ако ние сме домакини - играем, храня я, къпя я и общо взето сядам на масата в 21 и нещо.
По едно време ходехме на гости и с нея (естествено ако времето го позволява - няма да изкарам детето посред нощ, ако е 5 градуса навън).
А откакто я отбих си ходим спокойно навсякъде. Даже я оставаме да пренощува при бабите.
Аз съм от хората, които не могат да излизат само събота. Иска ми се даже всеки ден да се виждам с някого, а един ден да почивам, да кажем. И това беше причината, заради която се отказах да емигрираме.
Мед след 1 година ли може да се дава? В минали теми имаше нещо по въпроса но не мога да намеря.
На мен миналата седмица нашето педи ми каза да изчакам още "малко"
за мен означава до 2г.Аз съм от хората, които не могат да излизат само събота. Иска ми се даже всеки ден да се виждам с някого, а един ден да почивам, да кажем.
И аз
и да не вмъквам повече цитати ще кажа, че съм съгласна с Диването Ние лятото се събирахме в морската и децата тичат из градинките, татковците ги гонят
а ние с моите приятелки 
после смяна И вкъщи сме се събирали - децата играят покрай нас и като му се доспи на някое чаве - пие си млякото (само шише да си носят, но ако нямат и такова предоставяме
) после дали аз дали моя приятелка - отиват в спалнята приспиват се, оставя детето на нашата спалня, моя спи в неговата кошара и купона продължава. За по-лесно може да приспиш детето направо в столчето за кола. После само го завиваш и го местиш в колата, а като се приберете го "преливаш" в кошарката , както се изрази кума 
Общо взето ограниченията сами си ги налагаме
ХА ха!И аз това си викам....Като нямам настроение за гости,всичко ми е пречка.А като имам,ги посрещам въпреки всичко.
Обичам гости с деца и щастливата лудница ,която настава вкъщи!
Цветулке,просто си уморена!
Прави това,което ти идва естествено и не ти създава дискомфорт! Обстоятелствата в живота и нашите настроения непрекъснато се променят. После ще правиш друго!
Обичам гости с деца и щастливата лудница ,която настава вкъщи!
Цветулке,просто си уморена!
Прави това,което ти идва естествено и не ти създава дискомфорт! Обстоятелствата в живота и нашите настроения непрекъснато се променят. После ще правиш друго!
Моята дъщеря ще посинее от рев, но няма да заспи в чужди хора. Това да има купон някъде, а тя да спи, как не То и в нейното легло си е истинско предизвикателство да я приспя
Поради това на гости най-много до към 7 вечер или уикенда през деня. Иначе вкъщи си каним гости сравнително често - това с домакинстването обикновено е да поръчаме няколко пици за вкъщи, максимум някоя салата да спретна. После чиниите в съдомиялната и толкоз, за друго нямам сили
Абе най си обичам аз някъде навън, нито ще домакинствам, нито ще има мръсни чинии. Ама вече без детски кът не става и това много стеснява кръга от заведения.
То и в нейното легло си е истинско предизвикателство да я приспя Поради това на гости най-много до към 7 вечер или уикенда през деня. Иначе вкъщи си каним гости сравнително често - това с домакинстването обикновено е да поръчаме няколко пици за вкъщи, максимум някоя салата да спретна. После чиниите в съдомиялната и толкоз, за друго нямам сили
Абе най си обичам аз някъде навън, нито ще домакинствам, нито ще има мръсни чинии. Ама вече без детски кът не става и това много стеснява кръга от заведения.
какво става 
Да животът е на периоди. Умората си казва думата. Аз съм по принцип голям купонджия, прибирала съм се в седем, душ и на работа, но много ми се струпа, магазин, местене, магистратура, а и на 34 не е като на 25. Обичам гости, събирания, излизания по заведения, но и финансите си казват думата. Иначе, аз сегашните приятелства ги имам след развода, синът ми беше поти на три, живеех много активно, но и имам баба под ръка и мога да излизам. Социални контакти съм имала винаги, компанията ми е от 25, 28 годишни, повечето без деца, но ми влизат в положение. В този ред на мисли тази събота е време за женско парти, не мисля да се прибирам преди пет 
. После Габи ще ми скача по главата и сигурно няма и да спи през деня, ама и трябва да разпускаме от време на време.
. После Габи ще ми скача по главата и сигурно няма и да спи през деня, ама и трябва да разпускаме от време на време.
Привет, но отново от гръцка земя 
Изкарах си страхотно, но беше за малко. За първи път от години насам не ми се тръгваше от родната ми къща.
Маринела беше перфектна. Аз се страхувах, Че ще нервниЧи, ще мрънка, защото отива на ново място, повеЧето хора са и непознати, но неее... Все едно винаги е живяла там. Беше толко спокойна, играеше си с всиЧки, правеше ни номера, като ни види, Че се смеем на лудориите и, поЧва да се смее и тя насила и да повтаря номерата си
ПонауЧи и някоя българска дума, баба и дядо си ги казваше още преди това, но сега веЧе казва Чао, аца(яйца), каа(целувка). Общо взето се опитваше да повтаря всиЧко каквото Чуеше.
Мислите ли, Че децата усещат някои неща, та затова Маринела се Чувстваше толкова спокойна и на мястото си в къщата, в която аз съм израснала
Като разказах на свеки за престоя ни, не и стана особено приятно, изревнува 
scarly мерси
Изкарах си страхотно, но беше за малко. За първи път от години насам не ми се тръгваше от родната ми къща.
Маринела беше перфектна. Аз се страхувах, Че ще нервниЧи, ще мрънка, защото отива на ново място, повеЧето хора са и непознати, но неее... Все едно винаги е живяла там. Беше толко спокойна, играеше си с всиЧки, правеше ни номера, като ни види, Че се смеем на лудориите и, поЧва да се смее и тя насила и да повтаря номерата си
ПонауЧи и някоя българска дума, баба и дядо си ги казваше още преди това, но сега веЧе казва Чао, аца(яйца), каа(целувка). Общо взето се опитваше да повтаря всиЧко каквото Чуеше.
Мислите ли, Че децата усещат някои неща, та затова Маринела се Чувстваше толкова спокойна и на мястото си в къщата, в която аз съм израснала
Като разказах на свеки за престоя ни, не и стана особено приятно, изревнува
scarly мерси