..Защото най-голямата обида и най-големият удар по егото е да признаеш на един мъж, че не може да те доведе до оргазъм. И няма значение в него ли е причината, в теб ли, здравословен проблем ли е или просто задръжки на неосъзнато ниво.
Аз като човек, който се занимава с психология, съм на мнение, че никога една жена не бива да признава такова нещо на мъжа до нея, особено ако иска и занапред да бъде с него и да имат качествен секс.
Аз като човек, който се занимава с психология, съм на мнение, че никога една жена не бива да признава такова нещо на мъжа до нея, особено ако иска и занапред да бъде с него и да имат качествен секс.
...ми не знам какво имаш предвид под такова признаване, но определено е хубаво да му се обясни на мъжа, че оргазъм при жената не идва при първия път и при втория, абе може да отнеме време докато се отпуснем психически (поне при жени които го изпитват по трудничко), а не мъжа да гледа с онзи очаквателен поглед за аплодисменти и съответно въпроса - " Ама..ти свърши ли?" . Такова отношение от мъжа хем е мило, хем оставя неприятно усещане, че не си изпълнила очакванията му да свършиш, хем показва пълната му заблуда по въпроса.
Хубаво е да се разсее тази заблуда на мъжа и да му се обясни, че секса е хубав и ти доставя удоволствие, че е нужно време докато нещата се напаснат и така може би един слънчев ден да се случат и други хубави неща, и всяка мрънканица от негова страна - " Ама кога ще свършиш", отлага оргазмът за поне още месец
получава се нещо като психологическа бариера,т.е. ,колкото повече се стремиш и упорито опитваш да свършиш,толкова по-малък е шанса това да стане.
