Рано ли е да се ражда на 22 години?

Грозно е на 30 с дете??? Аз също съм млада майка, но това си звучи абсурдно. Да не говорим че познавам мами, които на 42-3-4 раждат и не мога да ви опиша как изглеждат- подмалдени, разкрасени и т.н.
Няма значение на колко години си, важното е да ти се случи, защото няма нищо по-хубаво! Пожелавам го на всички!

Аз... в кюпа на грозните 1во дете - 29, второ - 35.

Разликата ми с майка ми е 20г и 2 дена. Като малка бях супер щастлива каква млада майка имам. Спокойно обаче баба ми с нейните 38г по това време е можела да ми бъде майка

Ау, ами аз освен да не се замислям за трето, че ще вземат да ме сложат в кюпа при гросните 

Много станахме тези, които трябва да се крият 

Ми да се добавя и аз там.

хаха, темата вече е "грозно ли е да се ражда на 30+ години?"  

Да взема да се скрия нейде в пещерите да не ме гледат хората? 

за мен 22 е рано още... не мисля, че някой се е развил себе си достатъчно като личност, за да започне да развива дете...

По повод раздялата на мои познати с дете (тя е на 21) се замислих, че въпросът е по-скоро достатъчно стабилно ли е семейството, което ще създадем на 22 и в което ще отгледаме това дете. Естествено, че "зависи от хората", защото и на 17 години анатомично и физиологично за жената не е рано да ражда.

  Хм..интересен въпрос, почти изчетох всички страници.
Според мен пък е рано.Студентка с бебе на ръце...Изпити , сесии..по между другото и някоя пелина, подпухнали очи от бебешки плач..влачене на изпити...
Веднъж ми се случи в градския транспорт до мен да седне студентка с момченце, което не беше на повече от 2-3 годинки.Тя каза, че е на нещо от сорта на 23-4 години,  което прави, че че около 20 е родила.. Аз това не си го представям, ама хич.Момичето разказваше как изнемогва, как от лекции е в детската градина и сутрин от там отива в уни, после на работа, после пак взима детето и пак вкъщи и как и отказвали детето да ходи на градина в Студ.град и го водила чак в Овча купел  и спрях да слушам после, но все пак - или аз не съм толкова силна психически,защото се опитах да се поставя  мислено на нейно място..Да.Определно щях да полудея. 
При мен приоритетите са така: Висше.Работа.(евентуално второ висше).Кариера.Малко да си поживеем с мъжо.Плануване на дете.Психическо подготвяне за процеса.Дете. ( Надявам се да обхвана близките 10 години  ) Някой от вас сигурно ще кажат, че витая в облаците все още, но в момента не мога да си представя примерно да забременея и да родя.. 2 курс редовно, студентка и тн..

Но на който се е случило, няма лошо, пожелавам леко бременеене и много здрави бебенца накрая.      

Господ ни праща само тези изпитания, с които можем да се справим.. аз съм на 22, последна година студентка и съм бременна и се чувствам страхотно.. поживях си много добре, а с мъжа съм от почти 6 години, тъй че може би аз така разсъждавам, че не ми е рано.. а съм видяла, че планове не трябва много, много да си правиш, защото често те изненадват  абе здраве да е, да се обичат повече хората, да не лицемерничат и мразят, пък дали на 22 или на 33 божа работа 

Бях си обещала да не пиша в тази тема защото няма смисъл да се ядосвам и попринцип чуждото мнение  не е от значение за мен.
Но четейки изказвания от сорта на: "на 22 не може да си се развил като личност" не се сдържах.
Ето защо смятам, че съм достатъчно отговорна да бъда майка живот и здраве още през юли:
На 22 години съм и с приятеля ми сме заедно от почти 6 години, живеем заедно от 1 година и се издържаме сами.
Студентка съм 4 курс и то нелеката специалност- Архитектура. Но с университета съм на 100% сигурна, че ще се справя, като не претупвам нещата, а съвсем съвестно си правя проектите и уча за изпитите (тъй като обожавам специалността си). Истината е, че в повечето университети до 3 курс е трудната част и е факт, че 4 курс е много по-лесен, а знам, че 5 ще е още по-добре, тъй като вече не държат на присъствие.
Мисля, че е много подходящо да родя сега, защото тамън ще ми свърши майчинството и вече ще съм завършила и ще мога да си търся работа по специалността, тъй като детето вече  ще ходи на ясла (силно се надявам). Ако ли не има си 2 баби и 3 прабаби, които все още са достатъчно млади и ще имат сили да помагат с гледането. Дори ще се изпокарат коя по-напред да е с 1вото си внуче/правнуче.
Да, и двамата все още нямаме мечтаната работа и се налага да си правим сметка с парите, но човек никога не знае какво ще му се случи в живота.
Родена съм 89-та година- можете да се сетите, че са били доста трудни времена. Когато майка ми ми разказва как не е имало КАКВО да ядем и не е имала пари за бонбони, когато сестра ми я е молила да купи ми се насълзяват очите, но винаги е казвала, че сме най-хубавото нещо в живота й. Имали сме и трудни моменти от финансова гледна точка и точно обратното.
А директният отговор на въпроса рано ли е, наистина е: ЗАВИСИ ОТ ЧОВЕКА
Имам колеги в университета (даже повечето са така), които освен, че са на по 23,4,5 и повече години и родителите им ги издържат, не са работили никога в живота си. Е, да ви кажа нямат по-висок успех от мен, въпреки че работя още от ученичка всяко лято, а откакто съм студентка постоянно на непълен работен ден. Също така осъзнавам, че съм щастливка, затова че само на 22 съм открила човека до себе си, в който никога не съм се съмнявала, че ще ме обича така както аз него 

Зависи от човека (какво те вълнува ,като жена и колко можеш да разчиташ на мъжа до теб).Доста е елементарно да кажеш ,че е грозно да видиш жена на 30/+ с дете.Много е красива гледката, майка(без значение годините) убгрижваща търпеливо детето си.Аз няма да казвам на колко съм и на колко родих ,защото ще ме линчувате  .Мога да кажа ,че чувствам семейството си достатъчно стабилно и здраво ,че да се реша на второ.Мъж ми ,за момента осигурява доходите ,а 4 годишния ни син не е гледан от баби.

Много умно казано! Няма как на 22 да развиваш и себе си, и деца, и мъж, и образование да развиваш, и работа да разиваш....абе...трудно е дори на 30....но пък нали 30+ било грозно.... абе сложна тема! 

 

Това, че някой на 22 е недорасъл, не значи, че всички на 22 са недорасли и неизградени като личност. Да не говорим, че човек цял живот се развива като личност и някои си остават бебета и на 40!
Имам много приятели, които категорично не са готови за деца и семейство и въобще дори за връзка на елементарно ниво, какво като са на 30+.

Аз добре че забременях, че да изклася. Толкова ми беше доскучало и дотегнало това следване. Бях на косъм да се откажа. Но вниманието ми се зае с бременност и бебе и нещата си дойдоха на мястото.