When I'm 64 (или там нЕкъде)

Ако не - това може да се случи само ако стане безработен, което не вярвам да е за дълго. Ако не дай Боже има здравословни проблеми, които няма да му позволят да работи, имаме други застраховки за този случай, които ще компенсират липсващата заплата  
Ако сега останеш с впечатлението, че имаме много застраховки, си права   - наистина е така. Не се знае живота какво може да ни поднесе. Майка ми почина внезапно на същите години, на които съм аз сега, нашите точно тогава строиха къща, имаха кредит за нея, и изведнъж липсваше едната заплата. Благодарение на застраховките на майка ми, които ни изплатиха тогава, успяхме да задържаме къщата и да живеем със същия стандарт както преди.  

Виждам се в Испания(респ. Турция-ревиера или Италия) в някоя мъндзърка хасиенда на топло някъде към моретата. С две кучета и орди внуци и приятелите им, които идват да ни гостуват.
Би трябвало да съм приключила с работата и да имам достатъчно средства, за да си позволя нещо такова. В немско ще се задоволим с малко двустайно жилище за да се връщаме за Коледните базари и да тровим нервите на другите съседи, които не са собственици с безумни искания.
С думи две - като типична немска пенсия.

п.п. Реално сме почти като Татяна - до преди 2 г. не работех така че имаме сериозни вложения във фондове и допълнителни застраховки .

Феям, разбира се, че не всички имат богати родители, наследство или много високи заплати, но стандартът на живот е висок. Стремежът към инвестиране в собствено жилище и ъпгрейдването му с годините към по-голяма квадратура смея да твърдя е доста типичен в моята среда. И ние също имаме такива планове, с годините да увеличаваме квадратурата.

В някои случаи разликата стига само за собствени нужди, в други - част на децата, част за теб. Зависи в кой район живееш и какви са цените на имотите. Ако продадеш къща за 6 милиона и си купиш апартамент за 3, ти остават 3, които сам решаваш какво да правиш. Бабата и дядото на една колежка от университета направиха точно това и разделиха 3-те милиона между двете си деца, които ги използваха да доизплатят собствените си къщи. Това е капитал, трупан години, разбира се, като двамата са работили в банка.

Ние сами си купихме жилището без да получаваме милиони заплата или да сме на шефски позиции. Но все пак има отношение икономическото положение в страната, перспективите на професията ти, дали прахосваш пари или си спестовен ... Да инвестираш в недвижим имот се отплаща в дългосрочен план (общо взето).

Ние също имаме много застраховки, защото не се знае какво ще се случи и е хубаво човек да има План Б.

много ми беше полезна точно с тази лична информация, за което ти благодаря  


тук вече все по-често се говори за криза в работния пазар на средната възраст (каквито и да са и границите). все по- голяма част от посещаващите безплатните кухни на благотворителни дружества не са просто бездомници, чужденци и неинтегрирани елементи, а хора, които от днес за утре са се заварили в неравностойно положение. всеки смята, че точно на него не може да му се случи, обаче, явно на някакъв процент съвсем нормални хора, им се случва  
и, по всяка вероятност, все по-често ще се случва.
затова, макар и сравнително късно, и всъщност далечно за характера ми, предразположен към живот "ден за ден"  , предпочитам да обмисля разните алтернативи.


разбирам 
(и виждам вече бъдещите теми на бг-мама в чужбина : кой къде ще пенсионерства, че да може да си гостуваме  )
само не разбрах ит. ривиера как се вързва с турската и испанската такава 

пп. типичната италианска пенсия няма нищо общо с немската, явно 

Тереза, в затруднение съм с вашите милиони, ще досадя ли ако попитам за какви евро става дума?
инак, знам, че вашият стандарт е коренно различен 

между другото, и извън темата, в първите ми години тук бях шокирана от желанието на родители да си уредят детето на работа в банка. говорим за чиновнически длъжности. сума ти време ми трябваше, за да схвана преимуществата 

Феям, 1 евро е към 7,8 крони. 6 000 000 Norwegian kroner = 769 152.416 Euros, ако закръглим цената на точно 6 милиона грубо. Доста добра сума, ако цял живот си влагал част от изкараните пари за изплащането на такъв имот. Макар че тези на шефските позиции с много високи заплати ще го изплатят по-рано. Дали тази къща ще струва 6 милиона и след 10 години, никой не може да каже. А за след 30 - съвсем.   Но това е хубав резервен план за допълнителен капитал А, да, много хора влагат пари и в акции, но там е несигурна работа, днес имаш - утре може и да нямаш.

мерси. няма да се задълбочавам в кв. метри и средни заплати, за да не ставам досадна, но, тъй на пръв поглед, ми се струва, че въпреки различния  стандарт, цените на недвижимите имущества са много близки (хващам първия попаднал ми сайт за околията на Милано)
http://www.immobiliare.it/Milano/villette-Milano.html

и да, за тези пари, при евентуална продажба на горе-долу подобна цифра, става и да се помогне на дете, и нещо да остане 
(бидейки тотален невежа в борсови игри, за мен недвижимото имущество остава единствена възможна и смислена инвестиция)

То и аз съм невежа на борсата и не мисля, че бих залагала пари там, а в недвижими имоти.   
Не съм сравнявала цените на имотите тук и в други западни държави, но звучи нормално да няма драстични разлики. 
Абе важното е човек да мисли и за старините и какво ще прави тогава. Както казва едно приятелче: "Ако закъсам, купувам си ферма на село и ставам фермер сам да се изхранвам."

А не, на мен кафеджийските теми не са ми в стила, тъй Че не мислех за тях, ама си мисех Че ще е нещо от положителните страни на възрастта. Примерно на каъв език ще говорим на внуците, куЧетата, котките...  


Какво да ме притеснява? Колко години още трябва да работя или дали ще ме държат до преклонна възраст на работа? Ами ако се замисля дълбоко, сигурно и двете ще ме притеснят силно. Но аз си имам правило за неща които са извън моя контрол да не мисля толкова дълбоко. Има два варианта: или нещата ще се развият по лош наЧин и тогава така и така няма как да не ги мисля. Или пък ще се развият по добрия и тогава всиЧките нерви дето съм вложила ще станат зян. Така или така, все съм в губещо положение ако ги обмислям от сега. Така Че е по-здравословно да не си ги слагам толкова на душата и решавам проблемите един по един. Днеска други проблеми са ми дневен ред, решавам тях. Когато му дойде време, ще решавам пенсионните, па може и всиЧко да се нареди както трябва и да не се налага нищо да решавам. Сега каквото и да правя какво мога да променя? Държавното пенсионно осигуряване си теЧе, дърпат ми нещо от заплатата всеки месец и не ме питат искам ли не искам ли. Частното е по-зле и от държавното при настоящето икономиЧеско развитие... Е, какво ми остава?

Мен лиЧно ме притеснява много повеЧе какъв ще е животът на децата ни, защото съм много песимистиЧно настроена по отношение на бъдещето и мисля Че те ще плащат нашите вересии във всеки смисъл. На тях ще им се наложи да живеят с много по-малко, отколкото ние сме имали.

Ако искаш да пътуваш и да гледаш, прави го сега. Животът определено не запоЧва на 65 както се твърди в една реклама, така Че каквото можем да видим и да пропътуваме сега, е сигурно, останалото е добро пожелание.
Айде отивам да резервирам хотели, Че това е настоящето, па след 30 години ще видим какво ни Чака.

Vjara, ти ми приключи темата просто 
голямо мерси за дозата съботен оптимизъм 

за да ти вляза в тона, ще кажа само, че децата много ги мислим, ама ще се оправят, както ние сме се оправили 

за пътешествията... и аз така, сега, сега и сега. утре пак, ако може 

Връзва се по един изключително важен за мен и Сърфов параграф - намира се южно от Нюрнберг.

Сега сериозно - недвижимото имущество не е типът инвестиция, която пасва на моето семейство. И двамата със съпругът ми сме прекалено динамични в професионално и лично ниво и лесно ни "отеснява". Разсъжденията ни винаги са се движили в посока> в моментът сме с едно дете - напълно приемливо се сместваме в тристайно жилище. след две-три години може да решим да станем и с две, дори три деца - в такъв случай опираме в нуждите на къща, десетина години по-късно едното дете се изнася, последват го другите и в крайна сметка, ако се насочим към тип инвестиция "къща"(най-просто казано) точно, когато я изплатим децата се изнасят и ние оставаме сами да мием 17 прозореца и косим 30 квадрата райграс, че да не си помислят съседите нещо лошо. Е, мерси боку, ама този сценарии го гледам всяка втора неделя в свекърва ми - ми не енещо за мен и , слава Богу, и за мъжът ми.
Така, че в момента един симпатичен апартамент в Бари(или Сиде, Аликанте и пр.) и едно двустайно маломерно в околностите на Нюрнберг ми звучат изключително успокояващо за 64 годишна пенсионерка. Това са горе-долу нещата, които можем да си позволим без да затъваме в дългове за десетки години.
За осигуровките на детето и аз се притеснявам, но от друга страна аз също живея по-притеснено от родителите ми на моята възрат, също както те са живели по-притеснено от баба ми и дядо ми на тяхната и така - прозира една тенденция на обедняване в генерациите, което не ми се нрави, но си е там...

разбрах 

недвижимата инвестиция както си я описала, не е и в моята кръвна група, въпреки, че децата са две и окончателни ("майка на 50" не е включена в сценария  )
но, още един апартамент, за да знам че са ок и двете, с перспектива да работя дотогава докогато, плюс евентуалното им образование (ако имат желание за такова), съчетани с нормално ежедневие без лиготии, но и без лишения (друг път за какво е включено в това понятие според личния ми субективизъм), ми е при такива условия бих имала чудесни 64 

(пп. курортно жилище не ми влиза в сметките, освен ако не се замогна неочаквано. много шум за нищо : не съм в състояние да се заробя на същото място във ваканция, щото съм "инвестирала" в него  )

И на мен идеята за курортно жилище в чужбина ми е чужда по споменатата от теб причина, та и да го мисля кой да го поддържа останалото време на годината, да му плащам данък тук, а не - не ме блазни.
Макар че от друга страна звучи интересно идеята да имаш жилище, където да се местиш на топло като скове студа тук и да си грееш старите кокали на слънчице (както правят много норвежки пенсионери в Испания например  ).

или в някой спа- голф- резорт тука 
бунгалата са с включена поддръжка през цялата година

Това ни е предимството на нас с хуманитарните професии, живеем си в относително невежо икономическо безгрижие.

На мене други аспекти са ми интересни, като сте заговорили за "евентуалната привлекателност" да се работи до преклонна възраст.
Майка ми я пенсионираха едно време на 55 и тя се "пенсионира" ментално оттогава. А искаше да работи, но законите бяха такива.
Сега работя и с колеги на 60- 65 г. Работят с кеф и изглеждат много по-млади за възрастта си. Не че само работата ги "подмладява", но не изключвам, че и това е фактор. И в частния сектор си доработват, не им тежи, имат опит и работата върви бързо. Добри доходи и хъс за работа са голяма мотивация да отдалечаваш пенсионирането.

тя surfline това имаше предвид, аз отклоних малко инвестиционната схема 
не съм изобщо почитателка на топлото, но да, някакво приятно местенце с мек климат е идеално за в пенсия 


я раздуй какви са тия резорти, ние май си нямаме подобни екстри 


silke, и аз имам подобни примери пред себе си, ама нали знаеш, все си мислиш, че ще си някакво изключение 
аз съм мързелива личност като става въпрос за работа, въпреки че не мога да се оплача, че ми е лоша, или безинтересна. просто постоянно си мисля с какви мероприятия бих се запълвала времето, ако не бачках ( и имах пари, ъф коурс  )

и после, притеснява ме самото намиране на такава след 50