Киноклуб 3

  • 30 280
  • 465
  •   1
Отговори
# 225 9 март 2012, 14:24 ч.
  • Мнения: 502
  
Цитат на: MammaMiaLetmeGo в пт, 09 мар 2012, 11:21
 Ааа, не бях забелязала знамето отвън! Страхотно!

  Наистина страхотно, един от скритите символи ! В България ситуацията е подобна, нали, спокойно може за фон на тази снимка да се сложи и български трикольор. Изобщо, филмът е много актуален, и в сравнение с предишните му ленти - много повече социално ангажиран. Позицията на режисьора е неуловима, казват повечето критици и зрители. На мен пък ми се струва, че Звягинцев е на страната на Елена.

  Сцените, в които Елена е пред огледалото- отражението и е двойно, сякаш отразява колебанията и, вътрешната и борба. Едната от двете Елени казва : "Ти взе правилното решение.", а другата : " Боже, какво направих !".




   Филмът е спечелил четири награди "Златен орел" :  за най-добър руски игрален филм на годината (2011), най-добра режисура (Андрей Звягинцев), най-добра операторска работа (Михаил Кричман) и най-добра поддържаща женска роля (Елена Лядова).

 
  Андрей Звягинцев и Надежда Маркина

Последна редакция: пт, 09 мар 2012, 15:12 от Соня.

# 226 9 март 2012, 14:59 ч.
  • Мнения: 1
Сцените с огледалото бяха великолепни.
погледах в imdb - работи си с Кричман постоянно.

"Елена" е бил сред предложенията за филми, които да бъдат пратени в селекцията за Оскар.
Ама Михалков в крайна сметка се е наложил с продължението на "Изпепелени от слънцето" - дето хич не ми трябваше да го гледам...

# 227 9 март 2012, 15:09 ч.
  • Мнения: 502
Цитат на: MammaMiaLetmeGo в пт, 09 мар 2012, 14:59

"Елена" е бил сред предложенията за филми, които да бъдат пратени в селекцията за Оскар.
Ама Михалков в крайна сметка се е наложил с продължението на "Изпепелени от слънцето" - дето хич не ми трябваше да го гледам...

  От "Изпепелени от слънцето"- 2 гледах само два-три откъса, и още не съм го теглила. Това, което видях, ми се стори много слабо, наистина...

# 228 10 март 2012, 17:56 ч.
  • Мнения: 502
   Този път се наложиха доста корекции в програмата. Двете комедии на Реноар също ще трябва да ги пропуснем, пак поради технически причини. Както и  Le beau Serge (1958)/ Хубавият Серж .

   Филмите на Бунюел да гледаме един след друг ?
 
Elena (2011)/ Елена Текуща дискусия

El (1953)/ Той Следваща дискусия

El ángel exterminador (1962) / Ангелът унищожител

Belle de jour (1967)/ Дневна красавица

Det sjunde inseglet / Седмият печат (1957)

Smultronstället (1957)/ Поляната с дивите ягоди

Ascenseur pour l'echafaud / Асансьор за ешафода (1958)

Les amants (1958)/ Любовниците

Fahrenheit 451 (1966)  /451° по Фаренхайт

2001: A Space Odyssey (1968) / 2001: Космическа одисея

The Day the Earth Stood Still (1951)/  Денят, в който Земята спря да се върти

Blade Runner (1982)

The Matrix (1999) / Матрицата

La Grande illusion / Великата илюзия (1937)

Mouchette (1967)/ Мушет

Vivre sa vie: Film en douze tableaux (1962)/ Да живееш живота си

 Le Genou De Claire / Коляното на Клер (1970)

Lacombe Lucien (1974)/  Люсиен Лакомб

Неоконченная пьеса для механического пианино (1978)

Atlantic City (1980)

A Woman Under the Influence (1974)/ Жена под влияние

A Dangerous Method (2011)/ Опасен метод

Phungsan Dog / Poongsan / Пунгсан (2011)  

Ask Tesadüfleri Sever (2011)/ Любов. Просто съвпадение.  

Bal (2010)/ Мед  

Gegen die Wand (2004)/ Срещу стената

Фауст (2011)

Carnage (2011)/ Касапница

Extremely Loud and Incredibly Close (2011)/ Ужасно силно, адски близо

Wilde Salome (2011)/ Саломе





  

Последна редакция: сб, 10 мар 2012, 18:10 от Соня.

# 229 16 март 2012, 10:51 ч.
  • Мнения: 502
 El (1953)/ Той



   Хареса ми. Класически филм, тук четох, че се смята за "една от първите ленти в историята на киното, представяща клинична картина на произхода и развитието на параноята, в този случай - от ревност".
   На пръв поглед нормалният дон Франсиско, уважаван и почитан от всички, се оказа един опасен луд... Актьорът  Артуро де Кордова - перфектен за тази роля. Точно така си представям такъв тип хора. Видът им е солиден, достопочтен, едва ли не образцов, а какво има зад тази фасада...косите да ти настръхнат.
   И  тематиката, а и  някои от сцените, са подобни на тези във "Вертиго".
   Харесаха ми онези моменти, в които показваха фетишизма на Франсиско към женските крачета. Как след краткото разнежване следва пристъп на патологична ревност и пълно затъмнение на разсъдъка...
   Друга хубава сцена - седнал посред нощ на стълбите, огромната къща кънти от ударите му с металнатата пръчка...
   Или накрая, как криволичеше по манастирската алея.  
  
  
  

Последна редакция: пт, 16 мар 2012, 11:02 от Соня.

# 230 16 март 2012, 12:05 ч.
  • Мнения: 2 293
Класическо полудяване от любов.  Grinning
  Хубав филм. Бунюел все едни такива теми.
Когато Глория споделяше с Раул в колата и му каза, че не иска да го напусне, жал ѝ е или може да почака да види дали нещата ще станат по-зле, е много добре уловен момент от женската психика. Колко жени чакат мъжът им 'да се поправи', вместо да си тръгнат след първото посягане...

Пабло е най-мазния иконом, който са показвали по филмите.  Laughing

Хичкок никога не е крил че си краде неща. Но добавя, че е важно да доразвиеш идеята по своему и да я направиш идентична с теб ( перефразирам, но общо взето това казва). Тук се спускат надолу по витата стълба и толкоз. А във Въртиго Хичкок добавя емблематичната сцена със стълбите.

# 231 17 март 2012, 09:25 ч.
  • Мнения: 502
   Съгласна съм, Хичкок е много оригинален, дори да е черпил идеи, винаги ги доразвива и оставя нещо ярко, свое.
 
  
Цитат на: ТинаХрис в пт, 16 мар 2012, 12:05
Класическо полудяване от любов.  Grinning
  Хубав филм. Бунюел все едни такива теми.
Когато Глория споделяше с Раул в колата и му каза, че не иска да го напусне, жал ѝ е или може да почака да види дали нещата ще станат по-зле, е много добре уловен момент от женската психика. Колко жени чакат мъжът им 'да се поправи', вместо да си тръгнат след първото посягане...


    Симпатиите на режисьора са само към Глория и Раул. Франсиско страда, особено накрая, но не буди съчувствие. Поне на мен не ми беше жал за него.
    Сещам се за един друг силен филм за патологична ревност : L'enfer (1994)/ Адът . Сценарият е на Клузо. Там ревнивецът е толкова нещастен, че еднакво съчувствах и на него, и на жена му.
     Бунюел с присъщото му чувство за хумор прави дон Франсиско по-скоро жалък, имаше доста комични моменти. Когато си говореха в ресторанта и Франсиско попита, кои, според Глория, са неговите недостатъци. Хи-хи-хи, той навярно очакваше тя да отговори, че е съвършен и  няма трески за дялане. Много беше ядосан от отговора и.... Laughing Ако се направи класация за филмови герои с огромно, чудовищно его, то дон Франсиско спокойно може да я оглави.
     Когато даваха как си приготвя бръснарското ножче, игла, конци, памук, спирт, помислих си, че ще я изтезава, но нямах представа как точно. Бунюел оставя това на въображението и интуицията на зрителя.
     Накрая този параноик отиде при събратята си по лицемерие - в манастира...
    
     Пабло - мазен, но предан иконом. За да може да угоди на човек като Франсиско, с всичките му фобии и странности, трябва да е и доста съобразителен.

     Обичам сарказма на Бунюел, остър като бръснач, понякога да ти настръхнат косите. Тук, в този филм, режисьорът е даже доста благ. Във "Виридиана" например, любимият ми негов филм, той направо се хили в лицето на църквата, на буржоазното лицемерие... Особено сцените с вечерята и последвалите събития - такъв зловещ кикот са....

  След Belle de jour (1967)/ Дневна красавица , мисля че ще се съгласите да включим пак нещо ново. "Полунощ в Париж" например.

    

Последна редакция: сб, 17 мар 2012, 12:24 от Соня.

# 232 17 март 2012, 14:38 ч.
  • Мнения: 2 293
Аз съм с две ръце за Париж.

Франсиско се 'забули' накрая милия, мислейки си, че няма да му личи параноята толкова. КОгато един от братята дойде да му каже кой е бил в манастира, той вече знеше, 'видях ги да идват'.  Grinning
  И на мен ми хареса идеята как Бунюел ти оставя сам да решаваш какво се случва. Когато се чуваха писъци из имението а после Глория показваше синината на ръката си.
  Хареса ми сцената  на масата, когато Франсиско го играеше обиден след танца на Глория с адвоката, както си беше ядосан, щом се наведе да вдигне нещо от пода ив идя краката ѝ се изправи с мазна усмивка, тотално променен.
  За много кратки ми стана жал за него, когато плачеше и казваше, че е болен, че не може да се контролира. Много я обича, но пък не може да овладее ревността.

  Много беше странен и когато се снимаха и винаги прерязваше мерака на жена си да се снима и тя., 'после ще си ти... ще те заведа на по-хубаво място.. хайде да тръгваме..".

Детето от Франсиско ли беше? У Глория останала ли бе някаква любов към Франсиско все пак, след като бе кръстила сина си на него??

# 233 17 март 2012, 15:34 ч.
  • Мнения: 2 694
El е чудесен филм, наистина. Направо изглежда като учебник по психопатология Wink - такова детайлно описание как скоростно се развива параноята, може спокойно да се използва в обучението на психолози и психиатри. Много фино познаване на психиката на човека и по-точно на човек като Франсиско, който, ще отбележа, носеше параноята в себе си още преди да срещне Глория. Вероятно ви е направил впечатление разговора на Пако с неговия адвокат по повод земите на първия - още тогава в погледа на Франсиско се появи явно пламъчето на параноята, специфично за параноиците е, че те са много страстни в убеждението, че целият свят е против тях и иска да ги измами, погуби, унищожи и са твърдо решени да възстановят справедливостта и да се борят за себе си Wink Отбелязах си и онази сцена на първата вечеря с Глория, още преди да започне техния роман, когато Франсиско говореше как разбира любовта - той си имаше твърдо, ясно и непоклатимо разбиране за нея, това си е именно част от параноидния синдром. Вярата за него още тогава беше опит да изгради образа на идеален, уравновесен, подреден човек, добронамерен към всички и безкрайно богоугоден, но под тази коричка се криеше истинското му уплашено от другите и защитаващо се от тях "Аз". Глория беше просто катализаторът, който интензифицира преживяванията на Франсиско, той разруши илюзорния си образ за пред другите, защото вече не можеше да го поддържа именно заради нея. Няма да кажа заради любовта си към нея, защото проблемът на хора с неговия дефект е, че те не познават истинската любов - да, те имат нужда да притежават, оттук и да ревнуват, но какво представлява любовта като доверие в другия и желание той да бъде щастлив, това им е съвършено непознато и всъщност невъзможно, защото борбата им с околните и "заплахите" идващи от тях е постоянна и не им остава ресурс за обичане. Франсиско не обичаше Глория, той просто искаше да я има. А тя изтърпя достатъчно - по-скоро тя беше тази, която обичаше и остана докато можа именно заради чувствата си. След опита му да я убие, краят беше предвидим. Изобщо изключителен филм, впечатлена съм отново от Бунюел Peace

# 234 17 март 2012, 17:04 ч.
  • Мнения: 502
   Шехина, прекрасно ревю.

Цитат на: Шехина в сб, 17 мар 2012, 15:34
Отбелязах си и онази сцена на първата вечеря с Глория, още преди да започне техния роман, когато Франсиско говореше как разбира любовта - той си имаше твърдо, ясно и непоклатимо разбиране за нея, това си е именно част от параноидния синдром.

   Да, тази сцена беше много интересна. После ще намеря и точния диалог, по-скоро монолога на Франсиско. Първоначално думите му звучат едва ли не романтично, но накрая , последните изречения, променят цялото впечатление.

  Тина, детето беше от Франсиско, така мисля. Виж Раул как се сконфузи и не отговори нищо на падрето, бързаше да си тръгнат. А горкият Франсиско, той пък обратното- беше убеден, че тя му е изневерила и детето е от любовника и.  На Глория и беше жал за Франсиско, тя се отнасяше накрая към него като към болен човек, затова може би е кръстила така сина си. А пък и патриархалното и възпитание, да уважава и почита мъжа си, независимо какъв е той, също си е казало думата. Simple Smile

Последна редакция: сб, 17 мар 2012, 23:25 от Соня.

# 235 17 март 2012, 20:53 ч.
  • Мнения: 2 293
Да, и според мен детето е от Франсиско, доста показателно беше, когато Раул смотолеви  "Хайде да тръгваме" вместо отговор. Глория може би е знаела, че е бременна и затова каза в колата на Раул "ще изчакам да видя колко зле ще стане"....

По това си личи хубавия филм, колкото повече го мислиш, толкова повече го харесваш...

# 236 18 март 2012, 09:09 ч.
  • Мнения: 502
   Ето думите на Франсиско на първата вечеря с Глория :

 "- Но аз имам особени възгледи за любовта. Не вярвам в отношенията по сметка, в надеждата, че любовта ще дойде с времето. Когато двама души се срещнат, любовта трябва да пламне сама, и тогава нищо не може да ги раздели. Такава любов трябва да се възпитава у човека още от детските му години. Един мъж минава покрай хиляди жени, докато не срещне тази, която инстинкта ще му подскаже, че е единствената !
  Тя ще стане въплъщение на неговите мечти, удовлетворение на всичките му желания...Това е мечтата в живота на всеки мъж.  
- Ами ако тази любов не е взаимна ? Какво ще направите, ако тя не се влюби във вас ? - задава въпрос падре Веласко, с пълна уста, усърдно боравещ с ножа и вилицата.... Simple Smile
- Трябва да се влюби !- отговаря уверено Франсиско.
- Я остави, не си толкова романтичен ! - намесва се в разговора Раул. - За какво се замислихте, падре Веласко ?
- Моите мисли за любовта са трезви и умерени...а пуйката е просто превъзходна !- отговаря падрето, съвсем по Бунюеловски.  Simple Smile

    При Франсиско романтиката се е изродила в параноя....Човек трябва да е подозрителен и към романтиците, че виж какво може да се крие зад ореола им от рози и мечти... Laughing Laughing

    Тина вече каза за сцените, в които се снимаха, наистина много показателни. Само неговите желания са от значение, тя може да почака : "Нека първо да отидем да хапнем ..."
    Ама че дебелашко от негова страна ! Simple Smile




  Ето тук се "вдъхновява" от краката и :

 

Последна редакция: пн, 19 мар 2012, 08:41 от Соня.

# 237 25 март 2012, 14:27 ч.
  • Мнения: 502
        
           El ángel exterminador (1962) / Ангелът унищожител




   Прочетох автобиографичната книга на дон Луис. В края на живота си той звучи доста тъжно, самотен е, въпреки многобройните си приятели и познати.

   Ето какво казва за "Ангелът унищожител".

   "Понякога съжалявах, че съм снимал "Ангелът унищожител" в Мексико. Представях си го по-скоро в Париж или в Лондон, с европейски актьори и известен лукс в дрехите и декора. В Мексико, въпреки красивата къща, въпреки усилията ми да подбера актьори, чиято физика да не напомня непременно за Мексико, трябваше да се примиря с известна бедност, например посредственото качество на салфетките за маса : можах да покажа само една. А и тя принадлежеше на гримьорката, която ми я зае.
    Сценарият, изцяло оригинален, както и при "Виридиана", показва група хора, които една вечер след театър отиват да вечерят у свой приятел. След като стават от масата, минават в салона, откъдето по необясними причини  вече не могат да излязат. Първоначалното название беше "Крушенците от улица "Провидение"". Но предната година в Мадрид Хосе Бергамин ми бе говорил за една театрална пиеса, която искал да нарече "Ангелът унищожител". Заглавието ми се стори възхитително и му казах:
- Ако го видя на някой афиш, моментално ще вляза в залата.
  
   Писах му от Мексико за да го питам какво става с пиесата и със заглавието. Отговори ми, че пиесата не била написана, а във всеки случай заглавието не му принадлежало, защото било от Апокалипсиса. Можел съм да го взема без никакъв проблем, което и сторих, като му благодарих.
   Винаги съм се чувствал привлечен, в живота и във филмите си, от повтарящите се неща. Не знам защо, не търся обяснение. В "Ангелът унищожител" се наброяват най-малко десетина повторения.
   В Мексико прецениха, че актьорската игра не била добра. Не смятам. Актьорите на са първокласни, но, общо взето, ми се струват доста добри. Впрочем, не мисля, че може да се каже за един филм, че хем е интересен, хем актьорската игра не е  добра.
   "Ангелът унищожител" е един от редките филми, които впоследствие съм гледал отново. Всеки път съжалявам за споменатите недостатъци и за прекалено краткия срок на снимките. За мен този филм представя група хора, които не могат да направят онова, което желаят : да излязат от една стая. Необяснима невъзможност да се удовлетвори едно обикновено желание. Това се случва доста често във филмите ми. В "Златният век" двама искат да се съберат, без да успеят. В "Този неясен обект на желанието" става дума за сексуалното желание на един застаряващ мъж, което никога не бива удовлетворено. Арчибалдо де ла Крус напразно се опитва да убие. Героите в "Дискретния чар на буржоазията" на всяка цена искат да вечерят заедно, но така и не успяват. "

  Как простичко говори за филмите си дон Луис, а зрителят ги гледа по няколко пъти и се пита : "Какво  означава това ? Какъв е подтекста на тази сцена ?". А истината е, че трябва да гледаш на нещата от живота по начина, по който гледа режисьорът- често смесвайки реалност и измислица, понякога осланящ се повече на въображението си, отколкото на фактите, не винаги търсещ логика, избягвайки отговорите...Ето още от книгата му, точно по този повод, за "Виридиана" :
  "Първия път, когато видя филма, Густаво Алатристе остана леко слисан и не направи никакъв коментар. Гледа го отново в Париж, после два пъти в Кан и накрая в Мексико. На излизане от тази последна прожекция, петата или шестата за него, той се спусна към мен съвсем доволен и ми каза:
- Наистина, Луис, превъзходен е, всичко разбрах !
  Сега беше мой ред да се смая. Мислех си, че филмът разказва една съвършено проста история. Какво имаше толкова трудно за разбиране ? "  Simple Smile
  И продължава, това е много забавно, става въпрос пак за "Виридиана":
  "Виторио да Сика гледа филма в Мексико и си излезе от него ужасен, потиснат. После се качи в такси заедно с жена ми Жана, за да отидат да пийнат нещо. По пътя я попитал дали наистина съм чудовищен и дали понякога не я бия. Тя му отговорила :
- Когато трябва да се убие паяк, той вика мен.  Simple Smile

 Близо до хотела си в Париж веднъж видях афиш за мой филм със следния надпис : "Най-жестокият режисьор в света". Глупост, която много ме натъжи."

 Очевидно повечето хора обичат да живеят с илюзиите си и когато се опиташ им ги отнемеш по един или друг начин, те намират това за жестоко. Църквата и общественият конформизъм са скандализирани от филмите на дон Луис. Кое е по-силно у човека - добродетелността или животинските инстинкти ? За да запазим богоугодния си облик, не са ли нужни прекалено много усилия, потискащи порочната ни  същност ?  
  В "Ангелът унищожител" само за няколко дни героите забравиха за всички норми на човешкото общуване, за елементарната вежливост, етикет, морал. Пълно разложение, готови да убият заради троха хляб и глътка вода... "В живота на насекомите се съдържа целия Шекспир, плюс маркиз Дьо Сад."- казва Бунюел. Ангелът унищожител е именно онази сила, която превръща уж извисените човешки същества в рояк мухи, в стадо овце...Макар че, може и така да се приеме -  всяко блокиране на волята, невъзможността да упражниш усилие над себе си...

 
  

Последна редакция: нд, 25 мар 2012, 17:17 от Соня.

# 238 26 март 2012, 14:52 ч.
  • Мнения: 1
Цитат на: Соня. в нд, 25 мар 2012, 14:27
   
Кое е по-силно у човека - добродетелността или животинските инстинкти ? За да запазим богоугодния си облик, не са ли нужни прекалено много усилия, потискащи порочната ни същност?  
  В "Ангелът унищожител" само за няколко дни героите забравиха за всички норми на човешкото общуване, за елементарната вежливост, етикет, морал. Пълно разложение, готови да убият заради троха хляб и глътка вода...

Мислех си, докато гледах - наистина много малко е нужно, за да изгубим цивилизования си облик... Ако си затворен в една стая, ако към ужаса, че не можеш да я напуснеш се добавят глада и жаждата, клаустрофобията, умората и недоспиването - амииии - повечето хора ще се превърнат в животни, уви...
Интересно, че цялата прислуга напусна къщата, остана само икономът или главният слуга - този, който е най-близо до господарите си. Бонюел е искал да има богатство и лукс - на неговия фон деградацията и падението е най-силно.
Домакинът Нобиле (вероятно не случайно е избрал името, производно е на благороден) беше на границата да се самоубие, за да освободи гостите си. Той и доктора единствени запазиха присъствие на духа.
И накрая - сякаш неизбежно - всичко се повтори в църквата....

Гледали ли сте "семейство Адамс"? Бях го забравила филмчето, сега ръката като изскочи и се разщъка из къщата, се сетих от къде са гепили "Нещото" Simple Smile 

# 239 26 март 2012, 19:38 ч.
  • Мнения: 2 293
Абсолютно същите размисли ме споходиха и за Нобиле и за ръката.  Grinning

Отново поднася, уж леко, доста сериозна тема за размисъл. Оскотяването е на една чаша разстояние, а?  Laughing Laughing
   Такава сугестия може да се случи само на богати и презадоволени. Хулио се омота покрай тях, просто защото (както сте споменали вече) беше прекалено близо до тях. А както накрая видяхме и овчата религиозна пасмина не е застрахована от това.  Laughing

Много се смях на момента с доктора. Нали спомена пред други  за Бианка (ли беше), че ѝ оставало още малко и скоро ще оплешивее напълно. Докато постоянно лъжеше самата нея, че е състоянието ѝ се подобрява. По-късно, когато възрастния изпадна в кома и Бианка попита доктора Как е? , той отвърна първосигнално Напълно плешив?  Joy
 

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата