Авторът/авторката, как бихте се обърнали към жена лекар - доктор Иванова или докторке Иванова?
- Публикувана: 12 окт. 2011, 01:12 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2011, 22:11 ч.
Транссексуалният език
На мен пък честно казано ми е приятна тази 'безполовост'.
Обаче в дейстителност не се постига безполовост, а променливополовост; няма как иначе да е, освен ако не премахнем женския род изобщо:
Бившият украински премиер (м. р.) Юлия Тимошенко бе осъдена (ж. р.)...
Много трябва да си изкриви душата човек, за да нарече това изречение „правилно”.
В крайна сметка защо е нужно да разграничаваме архитект от архитектка, след като тази характеристика е професионална, не полова или лична. Жената архитект би трябвало да има същите професионални качества като мъжа архитект, аналогично за учител, лекар, счетоводител. Титлите като професор, доктори и т.н. също.
Това си е вярно, но професията е едно нещо, човекът, който упражнява тази професия – друго, а титлата – трето. Половата характеристика е неотменно свързана с хората.
Авторът/авторката, как бихте се обърнали към жена лекар - доктор Иванова или докторке Иванова?
„Доктор” като титла е неизменяема дума, не казвам нито едно от тези: „докторът Иванов”, „докторе Иванов!”, „докторката Иванова”, „докторке Иванова!”. От друга страна, всички ще кажат „Докторката направи еди-какво си”, ако е жена.
Това е едно от нещата, които ме дразнят в немския например, че за щяло и нещяло слагат окончание за женски род.
Защото там през 90-те някаква активистка си е направила труда да се пребори с маскулинизационната зараза. Така че сега Ангела Меркел е Kanzlerin = канцлерка.
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15193600,00.html
«И в България министърът отдавна е жена»
На мен ми е неприятно професиите да са в мъжки род. Знам, че е правило, спазвам го в официалните си комуникации, но ... неприятно ми е. Имам чувството, че всички тези жени в мъжки род следва да носят панталони и да си пуснат мустак и че следващата стъпка ще е всички да се наричаме Господине. Не мога да си изкривя устата да нарека майка си счетоводител например. Или да кажа докторът каза, когато въпросният е жена. Нито пък да питам сина си какво каза учителя днес - при условие, че има госпожа.
Така че - разбирам я авторката.
Така че - разбирам я авторката.
Ако се разтърсите, ще разберете, че няма такова правило. Съществува единствено изискване на административния стил за обръщенията в разни формуляри. Всичко останало е престараване на хора без елементарен усет за езика.
И специално за учителя с червената химикалка:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7586& … =5&id=0001101
«Репортер роди момиченце»
И специално за учителя с червената химикалка:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7586& … =5&id=0001101
«Репортер роди момиченце»
интересна тема..
има достатъчно теории за т.нар. gender-neutral language , така че причината да съществува такова явление е абсолютно ясна...
забелязвам, обаче, че в българия такъв стил на говорене е приет и отклоненията от него се считат за грешка в някои среди (напр. в университетските), а в други (напр. в сферата на обслужването) тъкмо обратното - хора смятат го смятат за нещо смешно и нелепо и дори се обиждат, ако ги наричаш "колега" вместо "колежка" примерно.. странно!
Благодаря за линка!
Излиза, че по цял свят се обсъжда коректното говорене, а само у нас, напротив - натриса се отнякъде най-обидният и подигравателен вариант.
Ще приложа още един цитат. Миглена Николчина казва:
«Имам две хипотези за този феномен. Първата е мачизмът на прехода, който наложи ценностите на мутренското квази-казармено братство. С изтеглянето на женствеността към сексуалното обслужване на така разбраната юнашка социалност - от високите регистри на манекенката (дали пък не се казва вече "Аз съм манекен") до стриптизьорката и проститутката - жените все по-малко искат да имат нещо общо с пола на това обслужване. Ако в близко бъдеще в България пристигне идеята за "сексуален труд", сигурна съм, че труженичките ще казват "аз съм сексуален работник". Обръщането към мъжкия граматически род е бягство от унизената женственост: всеки повик към престижност е неизбежно мъжки; работещите жени в България са мъже.
...
Дали обаче българският може да се държи като английски? Едва ли, родът е дълбоко внедрен в структурите му. Това, което можем да направим със заличаването на граматическия род в професиите, е да сведем женствеността до маргиналност, която езикът ни не е познавал дори в недрата на най-дълбоката патриархалност.»
Излиза, че по цял свят се обсъжда коректното говорене, а само у нас, напротив - натриса се отнякъде най-обидният и подигравателен вариант.
Ще приложа още един цитат. Миглена Николчина казва:
«Имам две хипотези за този феномен. Първата е мачизмът на прехода, който наложи ценностите на мутренското квази-казармено братство. С изтеглянето на женствеността към сексуалното обслужване на така разбраната юнашка социалност - от високите регистри на манекенката (дали пък не се казва вече "Аз съм манекен") до стриптизьорката и проститутката - жените все по-малко искат да имат нещо общо с пола на това обслужване. Ако в близко бъдеще в България пристигне идеята за "сексуален труд", сигурна съм, че труженичките ще казват "аз съм сексуален работник". Обръщането към мъжкия граматически род е бягство от унизената женственост: всеки повик към престижност е неизбежно мъжки; работещите жени в България са мъже.
...
Дали обаче българският може да се държи като английски? Едва ли, родът е дълбоко внедрен в структурите му. Това, което можем да направим със заличаването на граматическия род в професиите, е да сведем женствеността до маргиналност, която езикът ни не е познавал дори в недрата на най-дълбоката патриархалност.»