ако е въпрос само на избор...

И аз съм за златната среда - първата една-две годинки с децата в къщи, после на половин ден, почасово или от сорта форми на непълна заетост. Като тръгнат на ясли и градини вече е друго. Харесва ми да излизам от къщи, да имам нещо "свое", но определено не съм типа отдаден на кариера. Нямам амбиции, искам само работата да ми харесва (и е така). Проблемът ми е, че понеже работя за удоволствие и с удоволствие винаги ми предлагат повече работа, която се налага да отказвам. За сега децата са малки и удържам фронта, може би като поотраснат ще взема да се предам някой път...А ще съжалявам, знам си. Пълният работен ден ще ме лиши от спокойното време в къщи, а и напасването на почивки, излизания и прочее забавления става много трудно.

И по принцип съм на мнение , че две кариери под един покрив трудно съжителстват. Не невъзможно, но много, много трудно и с компромиси. Поне всички подобни случаи край мен го потвърждават.(Моля под "кариера" да не се разбира просто работа на пълен работен ден, че това е често срещана "грешка" във форума. Имам предвид целенасочено издигане в определена област, с вложени доста години и визия за бъдещето.)

Бих. Не съм особено добра в домакинстването и няма да се чувствам удовлетворена от седене вкъщи да създавам домашен уют. Освен това ме ужасява мисълта да не изкарвам никакви собствени пари и да ми се разхищават уменията.

Ако наистина нямам финансови проблеми, бих работила на намалено работно време докато са малки.

Харесвах си и работата, и колегите и преди да се роди детето планирах да се върна на работа като стане на 6 месеца. Като стана на 6 месеца, си казах, хайде, като стане на годинка. Когато навърши годинка спрях да се самозаблуждавам, че ми се връща на работа  . Чудно се чувствам и се радвам, че имам този лукс.

Да се върна на въпроса:


Да, под една или друга форма, засега работя не по финансови причини (въпреки че е някакъв доход). Иска ми се да работя повечко, но засега не ми се зарязват децата (въпреки, че повечето време минава в грижи за тях - чисто физически, а не в забавления).

От друга страна бих се отдала на неплатени работи (тук ги има много такива, някои от тях са благотворителни) и бих се чувствала много удовлетворена, но засега нямам необходимото време (все пак си е сериозен ангажимент).
Та това е: засега мога да работя за пари или безплатно, но някак не се виждам изобщо да не работя. В бъдеще обаче (след да речем 30 год.  ) се виждам да не работя, а само да се шляяяяяя

това също е интересна страна на въпроса. Покрай училището бих могла да доброволствам много, обаче хич не ме влече. Като си доброволец, се чувстваш ангажиран и необходим, ама отстрани същото ми изглежда като необясним напън да доказваш нещо неясно за себе си миналата година имаше едни VIP майки, дето все се събираха и обсъждаха разни неща, а в крайна сметка организираха само pizza day веднъж месечно и два годишни празника.
в този смисъл при мен няма колебание - или ще се бачка за пари, или няма да се.
гледам много бременни за пръв път, като излязат в болнични и почват да се чудят какво да правят и как да си запълват времето, докато се появи бебето. Никога не ми е оставало време да скучая и да се питам какво да правя.....

Ще се броим ли сега?

Не виждам как моят опит и позиция по темата ще
помогнат на авторката.Това дали работя или не,си е
мое решение.Продиктувано от много странични фактори,
касаещи само мен и моето семейство.

Дали ще работиш или не,решаваш само ти и семейството ти.
Зависи от финансова възможност,необходимост и подреждане на
приоритети и т.н........

Аз още не съм взела решение по този въпрос, въпреки че децата ми отдавна не са бебета. Като седя в къщи ми липсва работната атмосфера, като тръгна на работа ми се струва недостатъчно времето с децата и семейството искам да съм в къщи! Не работя по професията си отдавна, така че не е въпрос на кариера.

Работила съм почасово, но минусът, който открих с почасовата работа е, че така и не успявам да се включа пълноценно в работата и да поема същите отговорности, които поемат моите колеги, все запълвам дупки, а това не ми носи удовлетворение. От съвсем скоро се престраших да мина на пълно работно време, харесва ми в работата, но ми липсват срещите с приятелки сутрин на кафе, това да заведа и прибера малката от училище и да поприказвам с майките там. Повечето след училищни занятия за малката са в ранни часове през седмицата и в това отношение се чувствам зле, че я ограничавам, а тя иска много неща да пробва 
И доброволка в училището съм била, за мен беше много интересен опит, съжалявам, че нямам време да го правя вече. Човек може да научи много неща покрай доброволстването. Отделно и социалния контакт там с други майки със сходно положение Все още мога да разчитам на тях в труден момент, както и на информация какво става в училището 
Лятото за първи път от много години останах 2 седмици сама, без децата, ами изпаднах в паника какво ще правя  Толкова ми е обвързан животът с тях. Е, справих се успешно, но в първия момент си признавам мислех си, че ще умра от скука 

аз работя, защото ми харесва, а не защото ми се налага
Но ако бях продавачка в Билла , бих предпочела да си стоя в къщи с децата

Интересно е и от гледна то4ка на децата. Има една майка в квартала на която изобщо не и се тръгва на работа след 3 те (6 те заради 2 те деца) годи ни май4инство, но доколкот оя разбирам трябва д тръгва от май месец догодина. Малкото е ве4е на 3 г. и нещо и тя не го дава на градина , нали не работи и да даде пари ... до май ще е на по4ти 4 годинки и ще е седяло само с нея в къщи. Да ви кажа 4естно детето не е лошо, нито е грозно, но ... доста неща не може, които ми се струва деца на същата възраст могат. Доста по малко изглежда за в-зрастта си (и физи4ески и в развитието) според моята преценка. Понякога не съм сигурна , дали при днешния затворен на4ин на живот (преди години децата играеха на вън спокойно без възрастните) всяка майка е в състояние да се занимава пълноценно с детето и дали на него не му липсват контакти с деца и други хора. Защото 1х на ден до площадката за около 4ас за мен не е достат-4но.

едва ли, имах период от почти 3г. без работа и мисля за него като за пропиляно време
идеалният вариант за мен е да работя 4-5 часа сутрин. независимо от дохода

Аз пък забелязвам, че с годините ставам все по придирчива към работата си и почти съм достигнала отношение а-ла стара мома към мъжете  .  Не знам дали да продължавам изобщо, или да тегля една майна на всичко вложено дотук, и да се пренасоча към плетене на покривки, бродиране на гоблени или съчиняване на пътеписи ( примерно).

Да и аз си мислех това.
Тук доста от колежките ми работят по 4 дни (нали сряда е неучебен ден и се грижат за децата си).
Еми струва ми се, че отношението е малко по-различно отколкото към тези на 5 дни.

тук и до 5 и над си седят у дома децата и определено зависи много от майка им дали ще са "назад".Аз съм видяла точно обратното,"напред и отвъд",но с майка която води по музеи,библиотеки,игрови срещи,всяка седмица поход до някъде си,писане и четене под час и пр.
*
Бих работила мааалко по-малко,примерно 36 часа,за да имам повечно време за мен си.Инак с децата прекарвам достатъчно и пълноценно и хич,ама хич не ми е скучно без тях

Демек, ако сега второто чедо вместо в инкубация беше вече на две-три и ако заплатата на мъжа ми пораснеше три пъти или спечелехме от тотото, бих ли се върнала все пак на работа? Ох, моментално!!! Много си обичам работата, бих я работила без пари (всъщност винаги съм се чувствала леко виновна, че получавам заплата, за да правя по цял ден точно това, дето ми доставя най-голямо удоволствие).

Обаче като чедо на майка-работохоличка, която от десетилетие насам изживява кризи как ни била пропуснала детството, възприемам оставането си вкъщи с бебетата като дълг. То си е и работа, де, хич не лека за мен специално. Пък и от финансова гледна точка няма разлика - ако се върна сега на пълни обороти, парите за свястна детегледачка ще са ми точно чистите годишни приходи.

благодаря искрено на всички, които се включиха вече!!  
може би трябваше да вметна още в началото, че не очаквам форумът да реши вместо мен -- но смятам, че споделените размисли и преживявания са страшно ценни -- надявам се не само за мен -- тъй като това позволява поглед на проблема от различни ъгли -- и най-неочакваните идеи често улучват най-точно...

за да не съм само с въпрос, ще опиша и моя случай.  след повече от десет години "доучване" (след гимназията   ) и няколко години на интересни и динамични работи (някои от тях не срещу заплащане), се появи първото дете.  винаги си бях представяла, че ще прекарам години само с децата.   веднага спрях да работя за работодатели, но...  не успях да спра да работя изобщо... сега вече имам две деца, но все още често си лягам в ранни зори (без преувеличение), защото съм поела някаква работа.   така се бяха случили нещата, че имах срокове 2 седмици след като се роди първото и 3 дни след раждането на второто -- случайност, но....  след всеки ангажимент си казвам, че не издържам, защото децата ми не са на градина или училище и работя, когато те спят или когато са се заиграли сами, но след две седмици почивка пак започвам...  при мен терзанията са и в двете посоки -- искам да съм с малките, радвам им се, ядосвам им се, но искам да съм с тях (не мисля, че са изостанали в сравнение с връстниците си... ), но не мога да реша да си изоставя "призванието"... струва ми се, че и при "временно спиране", човек никога не започва от мястото, на което е спрял...   когато имам нужда от помощ, винаги се чудя дали е по-добре да се обадя на бавачката или на някой колега и коя помощна работа ще е по-добре да се даде на друг...  пробвала съм и двете, а нямам окончателно решение и по този въпрос .   сигурно ще се стига до пълна физическа невъзможност за продължение в този стил...  javascript:void(0);  
.... затова и оценявам и ме вълнуват начините на аргументиране на всички писали... и се възхищавам на всички, които са намерили ключа на душевното спокойствие... поне по този проблем.

а песента е страхотна -- благодаря!