Спомените понякога дълбая в сърцето много по-болезнено и от най-острият кинжал 
Няма безгрешни хора.
Няма безгрешни хора.
- Публикувана: 15 окт. 2011, 21:27 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2011, 13:07 ч.
Какво НЕдобро направихте днес или някога? И как се опитомяват лошите спомени?
Ами аз да ви кажа не съжалявам за лошите неща които съм казала, помислила или направила.
Мисля си че към хората които съм го направила си го заслужават.
Първият пример е към една приятелка, пожелах и дъщеря и да има приятелка каквато тя беше към мен. И втория е мечтая си съседът ми да умре
много ме дразни.
Мисля си че към хората които съм го направила си го заслужават.
Първият пример е към една приятелка, пожелах и дъщеря и да има приятелка каквато тя беше към мен. И втория е мечтая си съседът ми да умре
много ме дразни. 
Имам за какво да си спомням.
Тежи ми, че като 4-5 годишна, мразех братчето си, натопявах го за бели, които аз съм извършила, за да го набият него. Като бебе му извивах пръстчетата, а като по-голям веднъж се скарахме и взех да го душа. Като се сетя, изпитвам такава болка. Правила съм го от ревност най-вероятно.
Тежи ми, че много пъти съм се отнасяла с безхаберие и неблагодарност към близките ми.
Тежи ми, че като 4-5 годишна, мразех братчето си, натопявах го за бели, които аз съм извършила, за да го набият него. Като бебе му извивах пръстчетата, а като по-голям веднъж се скарахме и взех да го душа. Като се сетя, изпитвам такава болка. Правила съм го от ревност най-вероятно.
Тежи ми, че много пъти съм се отнасяла с безхаберие и неблагодарност към близките ми.
Като че ли детските спомени, свързани с майки или други близки, са най-травмиращи и най-много се помнят... Никога няма да забравя, нямахме още маса за гладене, гладехме на одеяло на пода. Веднъж без да искам стопих мокета с ютията, но си затраях, така че майка ми остана с впечатлението, че тя го е направила. Не знам защо, това е първото, за което винаги се сещам при подобни теми и изпитвам ужасен срам и вина. А всъщност съм правила много по-лоши неща като голяма. Наранявала съм жестоко мъже, които са ме обичали, без конкретна причина, ей така... може би да видя колко далеч мога да стигна, колко още могат да ме изтърпят. Идиотщини.
А не мога да си простя, че не събрах сили да отида на едно погребение.
А не мога да си простя, че не събрах сили да отида на едно погребение.
Donna, а години по-късно разказа ли на майка си, че все пак онова изгоряно еййй едно време на мокета ти го направи? Понякога си мисля, че да го изговориш носи утеха. Без нзачение за дреболия ли се чувстваш виновен или за по-сериозни неща.
Пък аз помня с огорчение от себе си как се ядосвах на баба си в последните й години. Беше на 86. Сякаш леко я беше пипнала старческата склероза, защото доста си хапваше. Понеже не живеем в родния си град, тя беше сама там. Бяхме наели гледачка - жена дето да се грижи да й е топло, да сготвя ако иска нещо. Винаги когато имах възможност пълнех торби с храна от Метро и пътувах при нея. Но все пак всичко на всичко веднъж месечно.
Успокоявах още тогава гризящата ме съвест, че сме я оставили самичка в огромната къща. Успокоявах се с това, че ето на - грижим се за нея. А я обичах толкова много, нося името й. Почина от старост. Когато се случи се замислих какво е да си сам в голямата къща, а единствените ти живи наследници - двамата внуци - са на километри далеч. И да знаеш, че си бреме.
Странно е как човек в момента докато прави някоя магария успява така убедително да заблуди съвестта си.
Пък аз помня с огорчение от себе си как се ядосвах на баба си в последните й години. Беше на 86. Сякаш леко я беше пипнала старческата склероза, защото доста си хапваше. Понеже не живеем в родния си град, тя беше сама там. Бяхме наели гледачка - жена дето да се грижи да й е топло, да сготвя ако иска нещо. Винаги когато имах възможност пълнех торби с храна от Метро и пътувах при нея. Но все пак всичко на всичко веднъж месечно.
Успокоявах още тогава гризящата ме съвест, че сме я оставили самичка в огромната къща. Успокоявах се с това, че ето на - грижим се за нея. А я обичах толкова много, нося името й. Почина от старост. Когато се случи се замислих какво е да си сам в голямата къща, а единствените ти живи наследници - двамата внуци - са на километри далеч. И да знаеш, че си бреме.
Странно е как човек в момента докато прави някоя магария успява така убедително да заблуди съвестта си.
И sorsha_, после какво? Как се бориш с тоя спомен?
Това са ваши спомени и чувство за вина.
Лош спомен имам от детството си и той винаги изпъква, когато се чувствам зле.
Принудиха ме да кажа, че съм чула човек да казва нещо, без да съм го чула. Това беше първата ми осъзната лъжа. Не беше толкова важно, но винаги си го спомням.
Не съм безгрешна, но когато съм вършела нещо винаги съм считала, че съм права или винаги съм се опитвала да предпазя другите. Разбира се, това не винаги е било така, но тогава не оставя тази горчивина в мен.
Близките поемат лошите неща най-често, но те и прощават най-често, защото са направени без умисъл.
Понякога се мразя за нещата които съм правила и за думите които съм изричала. Много пъти съм наранявала родители, съпруга ми и приятели, само защото съм инат и защото всичко трябва да става на моето. Един момент от живота ми никога няма да забравя. Живеехме в една къща заедно с родителите ми и баба и дядо. Дядо почина (много болеше). Баба се разболя. Когато тя ме молеше да бъда до нея, просто така за компания, аз избрах дискотеките и почивките. След известно време тя влезе в болница. След 3 дни ми се обадиха и ми казаха че е починала. Болката беше адска. Починала е от превъзбуда, че ще може да бъде на сватбата на внучка и. Аз се чуствам адски виновна, и никога няма да си простя това че я пренебрегнах тогава когато имаше нужда от подкрепа. 
Недобрите неща, които съм правила и правя, са много. И повечето са свързани с голямата ми уста и с неовладеният ми гняв. Осъзнавам, че наранявам още в момента, в който го правя, но не мога да се спра.Правя го садистично, измъчвайки не само човека, който ми е паднал на мушка, но и себе си. Не познавам по- лош човек от себе си. Във всяко отношение.
Лошото е, че нещата, които наговарям на хората, са верни. Но не е това начинът да се каже. Както и не е нужно да се казва всичко.
Иначе съм и пренебрегвала, и била несправедлива, злобна и иронична. Неспособна съм да обичам друг, освен дъщеря ми. Може би и майка ми и сестра ми, или поне така си мисля, но и тях двете наранявам.Неспособна съм да се привързвам.
Ако трябва да разказвам случки, брой нямат.
Не знам. Отчаяна съм от себе си.
Лошото е, че нещата, които наговарям на хората, са верни. Но не е това начинът да се каже. Както и не е нужно да се казва всичко.
Иначе съм и пренебрегвала, и била несправедлива, злобна и иронична. Неспособна съм да обичам друг, освен дъщеря ми. Може би и майка ми и сестра ми, или поне така си мисля, но и тях двете наранявам.Неспособна съм да се привързвам.
Ако трябва да разказвам случки, брой нямат.
Не знам. Отчаяна съм от себе си.
ти си просто добър и състрадателен човек.
често съм се питала защо точно тези хора трябва да страдат за малкото си неправилни действия?
ей това ми се е виждало несправедливо в живота. ама много несправедливо.
иначе аз съм ми имала и имам такива моменти, но си налагам да съм силна и да не мисля за това, защото имам по-важни неща на главата в момента. повечето пъти успявам. също гледам винаги да се реванширам.
да не казвам, че съм кучка до някаква степен.
често съм се питала защо точно тези хора трябва да страдат за малкото си неправилни действия?
ей това ми се е виждало несправедливо в живота. ама много несправедливо.
иначе аз съм ми имала и имам такива моменти, но си налагам да съм силна и да не мисля за това, защото имам по-важни неща на главата в момента. повечето пъти успявам. също гледам винаги да се реванширам.
да не казвам, че съм кучка до някаква степен.
... Да те разбирам - ти нЕмаш такива гайлета?
Но филма наистина не съм го гледала май...
Но филма наистина не съм го гледала май...
Не стреляй наслука (кой какво и как), а първо гледай филма. Сниман е, като по поръчка за тази тема.
За "НЕдоброто", за "опитомяването на спомените", за "скриването им", кой няма такива спомени (не ги вижда).............
Докато четях, сълзи се стичаха от очите ми. Откривам се в част от вашите истории и наистина ми става безкрайно тъжно...
Преди, като по-малка много наранявах майка, сега уж съм по-уравновесена, уж напълно оформена личност, защо все така продължавам да съжалявам за някои неща, неща които не са чак толкова далечни. Опитвам се да си простя(та нали това пише в дебелите книги), да заобичам себе си...но на моменти се мразя и така отчаяно искам да върна времето назад и да залича всяка несправедлива дума, излязла от уста ми.
И въпреки че перфектно осъзнавам това, че не трябва да се живее в и с миналото, аз правя точно обратното. Постоянно премислим и обмислям, как бих могла да върна времето, какво точно бих променила, какво не бих направила, какво не бих казала...Боря се да изляза от този порочен кръг...и вярвам, че ще успея, ще успея да си простя и да забравя. Миналото си е минало, не може да се върне или да се поправи, но можем да не повтаряме същите грешки в бъдеще.
Преди, като по-малка много наранявах майка, сега уж съм по-уравновесена, уж напълно оформена личност, защо все така продължавам да съжалявам за някои неща, неща които не са чак толкова далечни. Опитвам се да си простя(та нали това пише в дебелите книги), да заобичам себе си...но на моменти се мразя и така отчаяно искам да върна времето назад и да залича всяка несправедлива дума, излязла от уста ми.
И въпреки че перфектно осъзнавам това, че не трябва да се живее в и с миналото, аз правя точно обратното. Постоянно премислим и обмислям, как бих могла да върна времето, какво точно бих променила, какво не бих направила, какво не бих казала...Боря се да изляза от този порочен кръг...и вярвам, че ще успея, ще успея да си простя и да забравя. Миналото си е минало, не може да се върне или да се поправи, но можем да не повтаряме същите грешки в бъдеще.