Как да възпитавам и да продължам напред когато....

Мисля, че ти си много по-добре, дори и вечно да си лошата. Това е типично за майките, а децата им прощават, пък нали са и жени.
Не, да вземе възпитанието на детето си в свои ръце.
За мен нито единия, нито другия са полезни за детето.

То за единия е ясно ( БНД ) , че не е полезен , но другият пък си мисли , че това не е негов ангажимент .

Happy mama, другият не си мисли, че не е негов ангажимент, просто няма подход към децата и неговите методи не вършат работа. 

А той има ли собствени деца ?

Не добре!
Разведе се с първия, години наред той не даваше развод. Прилъга детето, въпреки решението на съда да бъде с него. Живяха заедно да 8-ми клас. Той му даваше много пари за да е с него.След това бащата се събра с друга. Детето се върна при майката и използваше и двамата.
Тя имаше приятел. Той настояваше детето да спазва неговите изисквания за възпитание. Синът и отказа, додето накрая затъна.
Приятелят и почина, ББД съвсем се пропиля, а детето осъзна, че човекът, който единствено го е обичал е само майка му.
Е, накрая порасна. На нейното "чудо" не искам да бъда.

побиха ме тръпки от тази история.
ББД  - какво е

Не е ли "бившия баща на детето" /от тук го взех или съм объркала съкращението/. Аз винаги съм го тълкувала, като "биологичния баща на детето".

БНД , Снежи , Бащата На Детето !

Благодаря! Не, че ще го запомня.
Защо пък баща? Трябва да внеса и аз едно съкращение. Мисля, че моето е по-правилно.

Да има.

Ми не знам , форумски термин !

Lalentse, ако насреща си нямаш човек(визирам БНД) нищо не можеш да направиш. Можеш да обясниш на детето какво ще се случи ако учи и какво ако не учи. Но на това едно детенце на неговата възраст беше отговорило, че все пак и от чистачки има нужда Децата са супер изобретателни в някои отношения. Обаче това е положението - седиш и повтаряш до втръсване, надявайки се нещо да покълне.
С настоящия ти мъж - добре е да се опита да потърси подход. Може той като малък да не е бил такъв. Сегашните деца според мен са много по разпуснати. Никъде я няма тая дисциплина от наше време, защото детето не си седи само вкъщи да гледа там какво се случва. Обаче не можеш да си върнешш детето щото не слушало или не се държало прилично. Освен това има деца, които не можеш да пречупиш със строгост или дори с бой, а и не трябва. Но винаги може да се намери работещ вариант на отношения, който изключва крайности и от двете страни. Обикновено е компромис - даваш за да получиш.

Има деца каква е тяхната роля в съвместния Ви живот и неговата роля в техния?

Ако имаш нужда от конкретни примери давам ти ги веднага. Живяла съм в семейство на разведени родители. Баща ми се събра с друга жена, която дойде да живее в къщи със сина си. Бяхме като дядовата ръкавичка - аз, баща ми, брат ми, сина не жената и тя. Още в началото проведохме един разговор, в който жената обясни, че има нужда от помощ за възпитанието на сина си, защото баща му го глези много и тя се тревожеше. Баща ми иззе ролята на настоящият ти приятел. Караше малкия да учи, спираше му играта на компютър когато правеше беля и в началото всичко беше ок. Но винаги когато детето се връщаше от престоя при баща си се държеше някак грубо с майка си, което пък предизвикваше моят баща да му се скара или да му обясни, че това не е редно и т.н, при което малкия започваше да обяснява как не иска да живее тук, как при баща му е много по-хубаво. Това от своя страна караше приятелката на баща ми да омеква. Така обаче от цялата ситуация баща ми излизаше  лошия и в един момент той просто каза на другата жена, че спира с опитите за превъзпитание, защото не вижда никаква подкрепа. Как е сега? Сега детето се чувства добре и при татко си и при майка си. С времето той порасна, започна сам да осъзнава какво трябва и какво не трябва да прави. Разбира се и с баща ми. Е, естествено, че все още има моменти, в които малкия се цупи и мръщи, но нещата са далеч по-добре. Време, търпение, много разговори и знам ли...компромиси 

По повод заплахите на детето, че ще иде при другия родител си спомних една случка у нас с моя син.  Един ден се беше размазал от лиготия и в чуденката си какво да измисли реши, че иска нещо което аз категорично забранявах. След отказа ми той се тръшна по средата на хола в истерия и започна да сипе заплахи, как щял да иде да живее при баща си, как не искал да живее при нас, колко гадни сме били и ....  все в тоя дух. ( естествено баща му тогава го ковеше че много го иска, ама аз не съм разрешавала да живеят заедно,нищо че като го вземеше го зарязваше пред блока и се запиляваше, а комшииките ми се обаждаха че са го прибрали за да знам от къде да си го взема ). Родителите ми хукнаха да го молят и успокояват и да се чудят как да му угодят, а аз толкова се ядосах, че хвърлих малко дрехи в един сак, бутнах му телефона в ръцете и му казах да звъни на баща си да го чака пред входа, защото му викам такси и го пращам да живее при него. Явно не е очаквал подобно нещо  или пък разбра, че нещата не стават така, защото след тази случка не си позволи да повтори заплахите си.
Не твърдя че това е начина и че действа безотказно при всички, но децата много точно се ориентират как да използват слабостите на родителите си и на моменти е добре да ги полива „студен душ“, защото колкото повече им се молим и показваме страховете си толкова повече ще ни се качват на главите. 

Най-често нашите БНД-та не си поглеждат децата и де факто не са "бащи" в истинския смисъл.Обаче е въведен тоя термин,за да ги разграничим от вторите мъже,които повечето си имаме и да не става каша относно това кой е биологичен,кой ги гледа и т.н. 
Стана ли ти ясно?